ZDDS - чл. 117, ал. 4, чл. 163б
Изх. № 53-04-315
09.06.015 г.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-315/29.04.2015 г. във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"XXX" ЕООД осъществява дейност по преработване на черни и цветни метали. Дружеството закупува скрап от българско юридическо лице, след което изнася закупените метали за клиент в Република Македония, при което транспортните разходи до крайния получател са за сметка на дружеството, от което "XXX" ЕООД е закупило желязото. Превозвачът издава на "XXX" ЕООД фактура за осъществения транспорт с нулева ставка на ДДС, което от своя страна префактурира разхода за транспорта на доставчика на желязото.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли при префактурирането "XXX" ЕООД да начисли ДДС със ставка 20 на сто на своя доставчик?
По така установената фактическата обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Основанията за издаване на фактури са установени в чл. 113, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба фактура се издава в случаите на извършване на доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане за такава, с изключение на случаите, в които доставката се документира с протокол по
чл. 117 от закона. В следващите разпоредби на чл. 113 от ЗДДС са посочени особените случаи, в които фактура не се издава или нейното издаване не е задължително, а според ал. 4 фактурата се издава в срок от 5 дни от възникването на данъчното събитие или получаването на авансовото плащане. Видно от тези разпоредби и доколкото "XXX" ЕООД не извършва доставка на транспортна услуга на своя контрагент, фактура в случая не следва да бъде издавана.
Съобразно изложената в запитването фактическа обстановка "XXX" ЕООД придобива правото на собственост върху металите, които впоследствие доставя до територията на Република Македония. При това положение заплащането от доставчика на разходите по последващото транспортиране на металите представлява намаление на продажната цена на първоначалната доставка, което следва да бъде документирано от доставчика посредством кредитно известие към продажната фактура, а "XXX" ЕООД следва, на основание чл. 117, ал. 4 във връзка с чл. 163б от ЗДДС, да издаде кредитен протокол, с който да коригира размера на начисления данък.
Следва да се има предвид още, че префактурирането е допустимо само и единствено доколкото отстранява липсата на фактура, издадена на името на действителния потребител на доставяната стока или услуга, като тази липса се дължи на особени стопански или правни отношения. Когато доставката е облагаема с нулева ставка, тази ставка е приложима само по отношение на непосредствения доставчик, за когото са налице условията, предвидени в ЗДДС и ППЗДДС, и който притежава необходимите документи за удостоверяване на наличие на обстоятелствата за извършване на такива доставки. Подробно становище по тези въпроси е изразено в писмо на изпълнителния директор на НАП с изх. № 20-00-42/21.02.2014 г., достъпно в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
"XXX" ЕООД извършва дейност по преработване на черни и цветни метали. Дружеството закупува скрап от българско юридическо лице, след което изнася закупените метали за клиент в Република Македония. Транспортните разходи до крайния получател са за сметка на дружеството, от което "XXX" ЕООД е закупило желязото. Превозвачът издава на "XXX" ЕООД фактура за осъществения транспорт с нулева ставка на ДДС, а "XXX" ЕООД префактурира разхода за транспорта на доставчика на желязото.
Въпрос: Следва ли при префактурирането "XXX" ЕООД да начисли ДДС със ставка 20 на сто на своя доставчик?
Основанията за издаване на фактури са уредени в чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, според който фактура се издава при извършване на доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане за такава, с изключение на случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС.
В следващите разпоредби на чл. 113 от ЗДДС са предвидени особените случаи, в които фактура не се издава или издаването ѝ не е задължително, а съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС фактурата се издава в срок от 5 дни от възникването на данъчното събитие или получаването на авансовото плащане.
С оглед на тези разпоредби и предвид обстоятелството, че "XXX" ЕООД не извършва доставка на транспортна услуга на своя контрагент, в разглеждания случай фактура не следва да бъде издавана.
Извод: "XXX" ЕООД не следва да издава фактура за транспортна услуга към своя доставчик, тъй като не извършва доставка на такава услуга по смисъла на чл. 113 от ЗДДС.
Съобразно изложената фактическа обстановка "XXX" ЕООД придобива правото на собственост върху металите, които впоследствие доставя до територията на Република Македония. При това положение заплащането от доставчика на разходите по последващото транспортиране на металите представлява намаление на продажната цена на първоначалната доставка.
Това намаление следва да бъде документирано от доставчика чрез издаване на кредитно известие към продажната фактура. От своя страна "XXX" ЕООД, на основание чл. 117, ал. 4 във връзка с чл. 163б от ЗДДС, следва да издаде кредитен протокол, с който да коригира размера на начисления данък.
Извод: Заплащането на транспортните разходи от доставчика представлява намаление на продажната цена и следва да се документира с кредитно известие от доставчика и кредитен протокол по чл. 117, ал. 4 във връзка с чл. 163б от ЗДДС от "XXX" ЕООД за корекция на начисления данък.
Следва да се има предвид, че префактурирането е допустимо само доколкото отстранява липсата на фактура, издадена на името на действителния потребител на доставяната стока или услуга, когато тази липса се дължи на особени стопански или правни отношения.
Когато доставката е облагаема с нулева ставка, тази ставка е приложима само по отношение на непосредствения доставчик, за когото са налице условията, предвидени в ЗДДС и ППЗДДС, и който притежава необходимите документи за удостоверяване на обстоятелствата за извършване на такива доставки.
Посочено е, че по тези въпроси е изразено подробно становище в писмо на изпълнителния директор на НАП с изх. № 20-00-42/21.02.2014 г., достъпно в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
Извод: Префактурирането е допустимо само за отстраняване на липса на фактура към действителния потребител при особени отношения, а нулевата ставка се прилага единствено от непосредствения доставчик, който изпълнява условията на ЗДДС и ППЗДДС и разполага с необходимите удостоверителни документи.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка.
