Във връзка с постъпило Ваше запитване в Дирекция ОДОП.... с вх.№ 20-28-8 от 17.08.2016г., препратено ни по компетентност от Дирекция ОДОП ..., относно деклариране на имот - апартамент, принадлежащ на дружеството, който ще се отдава под наем за жилищни нужди на физически лица и корекция на допуснати грешки, изразявам следното становище:
За новопридобитите нежилищни и жилищни имоти предприятията подават декларация по чл. 14, ал.1 от Закона за местни данъци и такси. В декларацията по ал.1 се посочва и отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти. Според чл. 21, ал.1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата от отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение №2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно Приложение № 2.
ЗМДТ не съдържа определения на "жилищни" и "нежилищни имоти", поради което за изясняване на съдържанието на тези понятия следва да се използват дефиниции, съдържащи се в други нормативни актове.
По силата на § 5, т. 29 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията "жилищна сграда" е сграда, предназначена за постоянно обитаване и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ."
"Жилище" според определението на т. 30, § 5 от ДР на Закона за устройство на територията е "съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди".
Основните характеристики, определящи един имот като "жилище" са регламентирани в чл. 40, ал.1 ЗУТ. Изискванията за всяко жилище са: да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня с тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.
В настоящия случай е налице апартамент - жилище, което ще се отдава под наем и ще се използва за жилищни нужди от наемателите.
В тази връзка бихме желали да напомним, че принципът на оценяване и облагане на недвижимите имоти по ЗМДТ е, че то се извършва съгласно предназначението на имотите според одобрения инвестиционен проект и другите строителни книжа. Но когато действителното им използване не съответства на предназначението им по архитектурна документация, от значение е фактическото използване. Основание за поддържане на това становище е обстоятелството, че макар и "жилищни" по строителните си книжа, тези имоти могат да се използват фактически и за други цели, различни от задоволяване на жилищните нужди на обитаващите.
В заключение, видно от цитираните определения, недвижими имоти, принадлежащи на предприятия, включително жилищни по предназначението си имоти, като апартаменти и къщи, които функционират като жилищни имоти и се използват за жилищни нужди, следва да бъдат декларирани и облагани като жилищни имоти.
Относно подаване на коригираща декларация по повод допусната грешка в подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ, изразяваме следното становище:
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. По силата на ал.3 от същата норма в производствата по ал.1 тези служители имат правата и задълженията на органи по приходите.
На основание чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ собственикът, съответно ползвателят, е длъжен да уведоми за новопостроените или придобитите по друг начин имоти писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. В ал. 2 от същата разпоредба е предвидено, че при промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.
Задълженото лице има право да коригира допуснатите неточности и грешки в декларацията си, когато прецени, че декларираните от него данни и обстоятелства са неверни, независимо дали става въпрос за виновно или невинно допусната неточност.
Трябва да се прави разлика между допусната грешка и корекцията й и промяна на някое от обстоятелствата, което има значение за определяне на данъка.
В разпоредбите на чл. 104 ДОПК законодателят изрично е предвидил ред и срокове за извършването на корекции на подадени в срока, установен в съответния закон, декларации.
По силата на чл. 104, ал. 1 и ал. 2 ДОПК след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения. Промени в подадена декларация се извършват с нова декларация. Подадената коригираща декларация по инициатива на декларатора след този срок се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане /чл. 104, ал. 3/.
Декларацията по чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ е декларация, с която се декларира промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, т.е. същата не представлява коригираща декларация.
Във вашия случай се разбира, че имате подадена декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Посочвате, че в определения срок на същата разпоредба е подадена коригираща декларация. Ако коригиращата декларация е подадена в двумесечният законоустановен срок за подаване по принцип на първоначална декларация, то ще е налице хипотезата на чл.104, ал.1 и ал.2 от ДОПК и тя ще породи правните последици и ефект на първоначално подадена декларация. Ако сте подали коригиращата декларация след този срок, тя няма да породи правни последици за целите на данъчното облагане. В зависимост от констатираната грешка, несъответствие и др., въпреки подаването извън срока, органите по приходите могат на основание чл.18 от ЗМДТ или на основание чл.103 от ДОПК да изискат документи, информация и др. и да пристъпят към издаване на АУЗД или да изискат служебно да подадете декларация за корекция /чл.103, ал.2 от ДОПК/.
Ако подавате уведомление по реда на чл.14, ал.3 от ЗМДТ във връзка с промяна на обстоятелства, следва да се представят и доказателства и данни за възникване на същите и от кой момент.
Във връзка със запитване относно деклариране на имот - апартамент, собственост на дружество, който ще се отдава под наем за жилищни нужди на физически лица, както и относно корекция на допуснати грешки в подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, се излага следното становище.
1. Деклариране и облагане на апартамент, собственост на предприятие, отдаван под наем за жилищни нужди
За новопридобитите нежилищни и жилищни имоти предприятията подават декларация по чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. В тази декларация се посочват отчетната стойност на имота и други обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка.
Данъкът върху недвижимите имоти се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата от отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2.
ЗМДТ не съдържа определения на понятията "жилищни" и "нежилищни имоти". За изясняване на съдържанието им се използват дефинициите в други нормативни актове.
Съгласно § 5, т. 29 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията "жилищна сграда" е сграда, предназначена за постоянно обитаване и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ.
Съгласно § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ "жилище" е "съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди".
Основните характеристики, определящи един имот като "жилище", са регламентирани в чл. 40, ал. 1 ЗУТ. Изискванията за всяко жилище са:
- да има самостоятелен вход;
- най-малко едно жилищно помещение;
- кухня или кухненски бокс;
- баня с тоалетна;
- складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.
В разглеждания случай е налице апартамент - жилище, което ще се отдава под наем и ще се използва за жилищни нужди от наемателите.
Принципът на оценяване и облагане на недвижимите имоти по ЗМДТ е, че това се извършва съгласно предназначението на имотите според одобрения инвестиционен проект и другите строителни книжа. Когато обаче действителното използване на имота не съответства на предназначението му по архитектурна документация, от значение е фактическото използване.
Основание за това становище е обстоятелството, че макар и "жилищни" по строителните си книжа, тези имоти могат фактически да се използват и за други цели, различни от задоволяване на жилищните нужди на обитаващите.
В заключение, въз основа на цитираните определения, недвижими имоти, принадлежащи на предприятия, включително жилищни по предназначението си имоти, като апартаменти и къщи, които функционират като жилищни имоти и се използват за жилищни нужди, следва да бъдат декларирани и облагани като жилищни имоти.
Извод: Апартамент, собственост на дружество, който по предназначение и фактическо използване служи за жилищни нужди (отдава се под наем за живеене), следва да се декларира и облага като жилищен имот по реда на ЗМДТ.
2. Корекция на допуснати грешки в декларация по чл. 14 от ЗМДТ
Относно подаване на коригираща декларация по повод допусната грешка в подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ се излага следното.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. По силата на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 тези служители имат правата и задълженията на органи по приходите.
На основание чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ собственикът, съответно ползвателят, е длъжен да уведоми за новопостроените или придобитите по друг начин имоти писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
Съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗМДТ, при промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.
Задълженото лице има право да коригира допуснатите неточности и грешки в декларацията си, когато прецени, че декларираните от него данни и обстоятелства са неверни, независимо дали става въпрос за виновно или невинно допусната неточност.
Следва да се прави разлика между:
- допусната грешка и нейната корекция, и
- промяна на някое от обстоятелствата, което има значение за определяне на данъка.
В чл. 104 от ДОПК законодателят изрично е предвидил ред и срокове за извършване на корекции на подадени в срока, установен в съответния закон, декларации.
Съгласно чл. 104, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения. Промените в подадена декларация се извършват с нова декларация.
Съгласно чл. 104, ал. 3 от ДОПК подадената коригираща декларация по инициатива на декларатора след изтичане на законоустановения срок се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане.
Декларацията по чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ е декларация, с която се декларира промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, т.е. тя не представлява коригираща декларация по смисъла на чл. 104 от ДОПК.
В конкретния случай е налице подадена декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ. Посочено е, че в определения срок по същата разпоредба е подадена коригираща декларация.
Ако коригиращата декларация е подадена в двумесечния законоустановен срок за подаване по принцип на първоначална декларация, е налице хипотезата на чл. 104, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК и тя поражда правните последици и ефект на първоначално подадена декларация.
Ако коригиращата декларация е подадена след този срок, тя не поражда правни последици за целите на данъчното облагане.
В зависимост от констатираната грешка, несъответствие и др., въпреки подаването на коригираща декларация извън срока, органите по приходите могат:
- на основание чл. 18 от ЗМДТ или на основание чл. 103 от ДОПК да изискат документи, информация и др. и да пристъпят към издаване на акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД), или
- да изискат служебно да подадете декларация за корекция - съгласно чл. 103, ал. 2 от ДОПК.
Ако се подава уведомление по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ във връзка с промяна на обстоятелства, следва да се представят доказателства и данни за възникването на тези обстоятелства и от кой момент са налице.
Извод: Корекция на грешки в декларация по чл. 14 от ЗМДТ се извършва с нова декларация в рамките на двумесечния законоустановен срок по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, при условията на чл. 104, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, като така подадената декларация поражда правните последици на първоначална. Коригираща декларация, подадена след този срок по инициатива на декларатора, се счита за неподадена и не поражда данъчноправни последици, но органите по приходите могат служебно да предприемат действия по чл. 18 от ЗМДТ и чл. 103 от ДОПК, включително да изискат служебно подаване на декларация за корекция. Уведомление по чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ се подава при промяна на обстоятелства и не представлява коригираща декларация, като към него следва да се приложат доказателства за настъпилите промени и момента на възникването им.
