Изх. № 23-22-2205
12.01.2015 г.
ЗДДФЛ - чл. 45, ал. 4
ДОПК - чл. 129, чл. 169
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" VVV е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-22-2205/ 21.11.2014 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ)и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ е подавало за периода от 2008 г. до 2013 г. включително годишни данъчни декларации(ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които е декларирало само облагаем доход от наем на недвижим имот. Данъчното задължение по подадената през 2009 г. ГДД за придобития доход от наем през 2008 г. не е погасено в законовия срок - 30.04.2009 г. Главницата на просроченото задължение в размер на 3 590, 91 лева е погасена през 2014 година - с вальори съответно от 24.04.2014 г. и от 24.09.2014 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Дължими ли са лихви за неплатеното в срок задължение за данък по ГДД за 2008 г. и защо с авансовия данък върху дохода от наем, удържан от наемателя през следващите години, не е погасен дължимият по ГДД за 2008 г. данък ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Отправеното запитване касае придобит облагаем доход от наем за данъчната 2008 г. С оглед редакциите на разпоредбите на ЗДДФЛ, действали през този период, по-конкретно чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от закона, задължено да удържа и внася авансово данък е лицето, придобило дохода от наем. Видно от подадената на 22.04.2009 г. декларация, авансов данък не е внасян. Дължимият данък по ГДД за 2008 г., формиран само от придобития облагаем доход от наем по Приложение № 4 е 3590,91 лева. Същият не е платен в предвидения в закона срок - до 30.04.2009 г., поради което и на основание чл. 175 от ДОПК е дължима лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Законната лихва за периода на просрочие - от 01.05.2009 г. до датата на окончателно погасяване на главницата - 24.09.2014 г., е в размер на 1965,07 лева и не е издължена до момента съгласно отразените данни в данъчно-осигурителната сметка(ДОС). Лихвата е начислена в съответствие с актовете на МС за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, действали през този период - Постановление № 72 от 1994 г. и Постановление № 100 от 29.05.2012 г., в сила от 01.07.2012 г.
В чл. 169 от ДОПК са регламентирани правилата относно последователността и поредността на погасяване на публичните задължения. Съгласно ал. 1 от тази разпоредба публичните вземания се погасяват в последователност главница, лихви и разноски. В ал. 4, ал. 5 и ал. 6 на чл. 169 от кодекса (в приложимата редакция в сила от 04.03.2014 г. - ДВ, бр.18 от 2014 г.) са уредени правилата относно поредността на погасяване на публични задължения, установявани от НАП, до започване на тяхното принудително събиране - погасяването на публичните задължения става според датата на възникването им. Първо се погасяват задълженията, чиито срок за плащане изтича най-рано, като към погасяване на лихви за просрочените задължения се пристъпва след погасяване на всички главници.
Приложението на посочените регламенти относно последователността и поредността на погасяване е намерило отражение във Вашата ДОС чрез обвързване на постъпилата на 24.04.2014 г. сума в размер на 1496,00 лева с главницата на задължението за данък по ГДД за 2008 г. Остатъкът от задължението по тази главница е погасено чрез прихващане с част от постъпилата на 24.09.2014 г. по вашата ДОС сума, до която дата е начислявана и лихва за просрочие. С вальора от 24.09.2014 г. е погасено и задължението по главницата за данък по ГДД за 2013 г., като лихва върху дължимия данък е начислявана съответно от 01.05.2014 г. до 24.09.2014 г. По този начин са погасени главниците на данъчните задължения по ГДД за 2008 г. и 2013 г. Съгласно данните от ДОС и в съответствие с посочените по-горе разпоредби на чл. 169 от ДОПК неиздължени към момента са лихвите за просрочие върху главниците на двете данъчни задължения - по ГДД за 2008 г. и 2013 г., които възлизат общо в размер на 2026, 32 лева.
Посоченият алгоритъм за погасяване на задълженията в ДОС може да бъде проследен от правоимащото лице посредством ПИК (предоставян безплатно от НАП) или квалифициран електронен подпис.
Във връзка с поставения в писмото въпрос относно прихващане на задължението за данък по ГДД за 2008 г. с превежданите през следващите данъчни периоди авансови вноски от наемателя, следва да поясним, че съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗДДФЛ, удържаните от платеца данъци, подлежат на внасяне в републиканския бюджет по сметка на ТД на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода. Това означава, че извършеното плащане се отразява в ДОС на платеца в качеството му данъчно задължено лице, а не на получателя на дохода, поради което тези суми не могат да бъдат срещупоставени и обвързани, респ. прихванати, със задълженията на получателя на дохода. По тази причина с чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ законодателят е вменил задължение на платеца да издаде сметка за изплатени суми и служебна бележка, с които да удостовери изплатения дохода и удържания данък. Тези документи платецът следва да предостави на лицето, придобило дохода, което от своя страна ги прилага към ГДД съгласно чл. 50, ал. 4 от ЗДДФЛ.
В писмото си твърдите, че лихвите за данък върху дохода от наем по ГДД за 2008 г. не са дължими поради обстоятелството, че сумата за погасяването на главницата "е внесена по друга /сгрешена/ партида". Тъй като не е посочена тази "друга" партида, допускаме, че е възможно парите да са погрешно преведени, съответно постъпили по ДОС на друго физическо лице. Този факт подлежи на проверка в ДОС по искане на това лице, както и на доказване чрез представяне на платежни документи в съответната ТД на НАП (офис на НАП) по мястото на неговата регистрация - това е по постоянния му адрес . Следва да укажем, че ако действително е допусната грешка при паричния превод, то сумите се явяват недължимо платени и като такива подлежат на възстановяване и/или прихващане по писмено искане на съответното лице, подадено в компетентната ТД на НАП съгласно процедурата, регламентирана в чл. 129 от ДОПК. В този случай недължимо внесените суми за изтеклия период се възстановяват на лицето, по партидата на което са платени без лихва, тъй като плащането е станало не въз основа на акт на орган по приходите (по аргумент на чл. 129, ал. 6 от кодекса). Дори да е налице грешно плащане (по партида на друго задължено лице), Вашето данъчно задължение (включително и лихвите) не отпада. Също така следва да имате предвид, че дори и при текущо внасяне на авансов данък, постъпилите по Вашата ДОС суми ще бъдат обвързвани с просрочените задължения по поредността на възникването им, което означава, че върху непогасените на падеж главници за дължими данъци ще бъдат начислявани лихви.
Обръщаме внимание, чеискането за прихващане или възстановяване по чл. 129, ал. 1 от ДОПК се разглежда ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 01 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, катоизчисляването на сроковете е по правилата, регламентирани в чл. 22 от ДОПК.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК
.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
- Местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ е подавало за периода от 2008 г. до 2013 г. включително годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които е декларирало само облагаем доход от наем на недвижим имот.
- Данъчното задължение по подадената през 2009 г. годишна данъчна декларация за придобития доход от наем през 2008 г. не е погасено в законовия срок - 30.04.2009 г.
- Главницата на просроченото задължение в размер на 3 590,91 лева е погасена през 2014 г. - с вальори съответно от 24.04.2014 г. и от 24.09.2014 г.
Въпрос:
Дължими ли са лихви за неплатеното в срок задължение за данък по ГДД за 2008 г. и защо с авансовия данък върху дохода от наем, удържан от наемателя през следващите години, не е погасен дължимият по ГДД за 2008 г. данък?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба, е изразено следното становище:
1. Данъчно задължение за 2008 г. и дължими лихви
Запитването касае придобит облагаем доход от наем за данъчната 2008 г. С оглед редакциите на разпоредбите на ЗДДФЛ, действали през този период, по-конкретно чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ, задължено да удържа и внася авансово данък е лицето, придобило дохода от наем.
От подадената на 22.04.2009 г. годишна данъчна декларация е видно, че авансов данък не е внасян. Дължимият данък по ГДД за 2008 г., формиран само от придобития облагаем доход от наем по Приложение № 4, е 3 590,91 лева. Този данък не е платен в предвидения в закона срок - до 30.04.2009 г.
Поради това, на основание чл. 175 от ДОПК, е дължима лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Законната лихва за периода на просрочие - от 01.05.2009 г. до датата на окончателно погасяване на главницата - 24.09.2014 г., е в размер на 1 965,07 лева и не е издължена до момента, съгласно отразените данни в данъчно-осигурителната сметка (ДОС).
Лихвата е начислена в съответствие с актовете на Министерския съвет за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, действали през този период - Постановление № 72 от 1994 г. и Постановление № 100 от 29.05.2012 г., в сила от 01.07.2012 г.
Извод: За неплатения в срок данък по ГДД за 2008 г. са дължими лихви за периода от 01.05.2009 г. до 24.09.2014 г. в размер на 1 965,07 лева.
2. Последователност и поредност на погасяване на публичните задължения
В чл. 169 от ДОПК са регламентирани правилата относно последователността и поредността на погасяване на публичните задължения.
- Съгласно чл. 169, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват в последователност: главница, лихви и разноски.
- В чл. 169, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ДОПК (в приложимата редакция в сила от 04.03.2014 г. - ДВ, бр. 18 от 2014 г.) са уредени правилата относно поредността на погасяване на публични задължения, установявани от НАП, до започване на тяхното принудително събиране - погасяването на публичните задължения става според датата на възникването им. Първо се погасяват задълженията, чиито срок за плащане изтича най-рано, като към погасяване на лихви за просрочените задължения се пристъпва след погасяване на всички главници.
Приложението на тези регламенти относно последователността и поредността на погасяване е намерило отражение във Вашата данъчно-осигурителна сметка чрез обвързване на постъпилата на 24.04.2014 г. сума в размер на 1 496,00 лева с главницата на задължението за данък по ГДД за 2008 г.
Остатъкът от задължението по тази главница е погасен чрез прихващане с част от постъпилата на 24.09.2014 г. по Вашата ДОС сума, до която дата е начислявана и лихва за просрочие. С вальора от 24.09.2014 г. е погасено и задължението по главницата за данък по ГДД за 2013 г., като лихва върху дължимия данък е начислявана съответно от 01.05.2014 г. до 24.09.2014 г.
По този начин са погасени главниците на данъчните задължения по ГДД за 2008 г. и 2013 г. Съгласно данните от ДОС и в съответствие с посочените разпоредби на чл. 169 от ДОПК, неиздължени към момента са лихвите за просрочие върху главниците на двете данъчни задължения - по ГДД за 2008 г. и 2013 г., които възлизат общо в размер на 2 026,32 лева.
Посоченият алгоритъм за погасяване на задълженията в ДОС може да бъде проследен от правоимащото лице посредством ПИК (предоставян безплатно от НАП) или квалифициран електронен подпис.
Извод: Постъпилите през 2014 г. суми са използвани за погасяване първо на главниците по най-старите задължения (ГДД 2008 г. и 2013 г.), а лихвите за просрочие по тези задължения в общ размер 2 026,32 лева остават неиздължени.
3. Невъзможност за прихващане с авансов данък, удържан от наемателя
Относно въпроса защо с авансовия данък върху дохода от наем, удържан от наемателя през следващите години, не е погасен дължимият по ГДД за 2008 г. данък, се посочва следното:
Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДФЛ удържаните от платеца данъци подлежат на внасяне в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода.
Това означава, че извършеното плащане се отразява в данъчно-осигурителната сметка на платеца в качеството му на данъчно задължено лице, а не на получателя на дохода. Поради това тези суми не могат да бъдат срещупоставени и обвързани, респективно прихванати, със задълженията на получателя на дохода.
Поради тази причина с чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ законодателят е вменил задължение на платеца да издаде сметка за изплатени суми и служебна бележка, с които да удостовери изплатения доход и удържания данък. Тези документи платецът следва да предостави на лицето, придобило дохода, което от своя страна ги прилага към годишната данъчна декларация съгласно чл. 50, ал. 4 от ЗДДФЛ.
Извод: Авансовият данък, удържан и внесен от наемателя, се отчита по неговата данъчно-осигурителна сметка и не може да се прихваща с Вашето задължение по ГДД за 2008 г.; за целта се използват сметка за изплатени суми и служебна бележка, които се прилагат към ГДД.
4. Твърдение за плащане по "друга/сгрешена" партида и ред за възстановяване/прихващане
В писмото си твърдите, че лихвите за данък върху дохода от наем по ГДД за 2008 г. не са дължими поради обстоятелството, че сумата за погасяването на главницата "е внесена по друга /сгрешена/ партида".
Тъй като не е посочена тази "друга" партида, се допуска, че е възможно парите да са погрешно преведени, съответно постъпили по данъчно-осигурителната сметка на друго физическо лице. Този факт подлежи на проверка в ДОС по искане на това лице, както и на доказване чрез представяне на платежни документи в съответната териториална дирекция на НАП (офис на НАП) по мястото на неговата регистрация - по постоянния му адрес.
Ако действително е допусната грешка при паричния превод, то сумите се явяват недължимо платени и като такива подлежат на възстановяване и/или прихващане по писмено искане на съответното лице, подадено в компетентната ТД на НАП съгласно процедурата, регламентирана в чл. 129 от ДОПК.
В този случай недължимо внесените суми за изтеклия период се възстановяват на лицето, по партидата на което са платени, без лихва, тъй като плащането е станало не въз основа на акт на орган по приходите (по аргумент на чл. 129, ал. 6 от ДОПК).
Дори да е налице грешно плащане (по партида на друго задължено лице), Вашето данъчно задължение (включително и лихвите) не отпада.
Също така следва да се има предвид, че дори и при текущо внасяне на авансов данък, постъпилите по Вашата ДОС суми ще бъдат обвързвани с просрочените задължения по поредността на възникването им, което означава, че върху непогасените на падеж главници за дължими данъци ще бъдат начислявани лихви.
Обръща се внимание, че искането за прихващане или възстановяване по чл. 129, ал. 1 от ДОПК се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 01 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, като изчисляването на сроковете е по правилата, регламентирани в чл. 22 от ДОПК.
Извод: При евентуално грешно плащане сумите са недължимо платени по чужда партида и подлежат на възстановяване/прихващане по реда на чл. 129 от ДОПК без лихва, но това не погасява Вашето данъчно задължение и лихвите по него; искане за прихващане/възстановяване може да се подаде в 5-годишен срок по чл. 129, ал. 1 във връзка с чл. 22 от ДОПК.
5. Характер на становището
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при производство по ДОПК се установи различна фактическа обстановка.
