НАП: Данъчно третиране по ЗДДС на вноските към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и възстановяването им от получателя на доставката

Фактическата обстановка е следната: Дружеството е производител на електрическа енергия и има сключен договор с Националната електрическа компания (НЕК) за закупуване от НЕК на произведената от дружеството електроенергия. Продажбите на електроенергия се отчитат два пъти в месеца чрез издаване на фактури от дружеството към НЕК.

Съгласно измененията на Закона за енергетиката (ЗЕ), по-специално чл. 36е (обн. в ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.), дружеството като производител на електрическа енергия е длъжно да прави ежемесечни вноски за Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (Фонда), възлизащи на 5% от приходите от продадената електрическа енергия на НЕК.

Описано е, че дружеството има договорена индивидуална клауза по споразумение с НЕК, според която подобни задължения, произтичащи от промени в законодателството, следва да бъдат поемани от НЕК, т.е. всяка месечна вноска, направена по реда на чл. 36е от ЗЕ, дружеството ще си възстанови от НЕК.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Следва ли да се включва в данъчната основа по чл. 26, ал. 2 от ЗДДС вноската за Фонда, определена по чл. 36е от ЗЕ, при доставката на електроенергия от дружеството към НЕК?

Въпрос 2: Дължи ли се ДДС при възстановяване на разхода за вноската и как следва да се документира възстановяването на сумата?

По първи въпрос

Съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС данъчната основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.

Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС данъчната основа се увеличава с всички други данъци и такси, включително акциз, когато такива са дължими за доставката. Включването в данъчната основа на доставката на дължимите във връзка с нея такси е обусловено единствено от тяхната дължимост във връзка с доставката, без да е поставено в зависимост от обстоятелството кое е лицето платец съгласно закона или договорните отношения между страните по сделката, съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗДДС.

Съгласно чл. 35е, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЕ задължени за ежемесечна вноска към Фонда са:

• производителите на електрическа енергия - в размер 5% на база приходи от продадената енергия без ДДС;
• търговците, вносители на електрическа енергия - в размер 5% на база приходи от внесената и продадена на пазара в страната електрическа енергия без ДДС.

В конкретния случай доставката на електрическа енергия служи само за база за изчисляване на вноската на производителя към Фонда и тази вноска не е дължима във връзка с доставката на електроенергия към НЕК.

Извод: Вноската по чл. 36е от ЗЕ не следва да увеличава данъчната основа на доставката на електроенергия към НЕК по реда на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.

По втори въпрос

Съгласно чл. 36е, ал. 5 от ЗЕ вноските към Фонда са публични държавни вземания и като такива се отразяват в счетоводството на предприятието на база документ, който да съдържа информация относно размера и начина на изчисляване на дължимата вноска.

В тази връзка сумите, които НЕК ще превежда на дружеството за покриване на разхода за вноските към Фонда, не представляват възнаграждение за извършена доставка по смисъла на ЗДДС. Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС финансиранията и субсидиите участват в определянето на данъчната основа само когато са свързани пряко с доставка.

Съгласно § 1, т. 15 от ДР на ЗДДС "субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка" са субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с цената на предоставяни стоки и услуги. Не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, субсидиите и финансиранията, които са предназначени единствено за покриване на загуби или за финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.

Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС въвежда задължение за издаване на фактура само по повод на доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане.

В конкретния случай, предвид изложеното и доколкото финансирането от НЕК е предназначено единствено за покриване на загуби или за финансиране на разходи, данък не следва да се начислява и дружеството няма задължение да издава данъчен документ по чл. 112 от ЗДДС. Финансирането може да бъде документирано с първичен счетоводен документ, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч).

Извод: При възстановяване от НЕК на разхода за вноските към Фонда не се дължи ДДС, не се издава данъчен документ по чл. 112 от ЗДДС, а финансирането се документира с първичен счетоводен документ с реквизитите по чл. 7, ал. 1 от ЗСч.

Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.