Изх. № 20-00-583/ 21.09.2023 г.
ЗДДФЛ, чл. 11;
ЗДДФЛ, чл. 12;
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 11;
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 2;
КТ, чл. 224, ал. 1;
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"..... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-583/25.08.2023 г., относно прилагането на разпоредбите наЗакона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).
Съгласно изложеното в запитването, предстои да изплатите трудово възнаграждение за отработено време и/или обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), и/или друго обезщетение по КТ, по банкови сметки на наследници на починал служител.
Във връзка с изложеното, поставяте следния въпрос:
Дължим ли е авансов данък по реда на ЗДДФЛ върху изплатените суми?
Предвид изложената твърде обща фактическата обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Разпоредбата на чл. 12 от ЗДДФЛ определя, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Съгласно общото правило на закона, заложено в чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
1. плащането - при плащане в брой;
2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
3. получаването на престацията - за непаричен доход.
Видно от посочените разпоредби, визираните в запитването суми и по-точно трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, не представляват облагаем доход за починалото лице (наследодателя), тъй като същите не са придобити до датата на смъртта му. Предвид това не е налице нормативно основание изплатените суми на наследниците на починалото лице или част от тях да бъдат обложени с авансов данък от работодателя по смисъла на ЗДДФЛ като доходи от трудови правоотношения.
С нормата на чл. 13 от ЗДДФЛ са регламентирани необлагаемите доходи. Съгласно чл. 13, ал. 2 от закона не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт и съответно не подлежи на облагане с данък.
Доколкото от фактическата обстановка не става ясно, какво друго обезщетение ще се изплаща на наследниците, следва да имате предвид, че на основание чл. 13, ал. 1, т. 11 от ЗДДФЛ не са облагаеми присъдените обезщетения и други плащания при средна и тежка телесна повреда, професионална болест или смърт. Посочената разпоредба следва да намери приложение по отношение на изплатените от работодателя суми под формата на обезщетения, които по своето естество не са вземания на наследодателя към момента на откриване на наследството, а се изплащат на неговите наследници.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е посочено, че предстои изплащане на трудово възнаграждение за отработено време и/или обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, и/или друго обезщетение по КТ, по банкови сметки на наследници на починал служител.
Въпрос: Дължим ли е авансов данък по реда на ЗДДФЛ върху изплатените суми?
Съгласно чл. 12 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Съгласно общото правило на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в закона, доходът се смята за придобит на датата на:
- плащането - при плащане в брой;
- заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
- получаването на престацията - за непаричен доход.
От тези разпоредби следва, че посочените в запитването суми - трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ - не представляват облагаем доход за починалото лице (наследодателя), тъй като не са придобити до датата на смъртта му.
Поради това липсва нормативно основание изплатените суми на наследниците на починалото лице или част от тях да бъдат обложени с авансов данък от работодателя по смисъла на ЗДДФЛ като доходи от трудови правоотношения.
Извод: Не се дължи авансов данък по реда на ЗДДФЛ върху изплатените на наследниците суми за трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, тъй като те не са придобити от починалото лице до датата на смъртта му и не представляват негов облагаем доход.
Съгласно чл. 13 от ЗДДФЛ са регламентирани необлагаемите доходи. По силата на чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт, и съответно това имущество не подлежи на облагане с данък.
Тъй като от фактическата обстановка не е ясно какво друго обезщетение ще се изплаща на наследниците, следва да се има предвид, че на основание чл. 13, ал. 1, т. 11 от ЗДДФЛ не са облагаеми присъдените обезщетения и други плащания при средна и тежка телесна повреда, професионална болест или смърт.
Посочената разпоредба на чл. 13, ал. 1, т. 11 от ЗДДФЛ намира приложение за изплатените от работодателя суми под формата на обезщетения, които по своето естество не са вземания на наследодателя към момента на откриване на наследството, а се изплащат директно на неговите наследници.
Извод: Обезщетенията и другите плащания, изплатени от работодателя при средна и тежка телесна повреда, професионална болест или смърт, които не са вземания на наследодателя към момента на откриване на наследството, са необлагаеми по чл. 13, ал. 1, т. 11 от ЗДДФЛ и не подлежат на облагане с данък.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището е валидно само при описаната фактическа обстановка и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установят различни факти.
