Изх. № ЕП-50-01-1
Дата: 14.04.2021 год.
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 15
ОТНОСНО:Прилагането на чл. 24, ал. 2, т. 15 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Във Ваше писмено запитване, заведено с вх. №ЕП-50-01-1/23.03.2021 г. по описа на Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:
За периода от 2018 г. до настоящия момент Сметната палата е определяла награди на служители за принос и постигнати високи професионални резултати при осъществяване на одитната дейност и на международната дейност на Сметната палата. През 2018 г. са наградени 22 служители, през 2019 г. - 17 служители, през 2020 г. - 32 служители, а до 24.02.2021 г. - 19 служители. Наградите са предоставяни на основание чл. 33 от Закона за Сметната палата (ЗСП) и Правилника за устройството и организацията на дейността на Сметната палата (Правилника). Предоставените от Вас награди са облагани с данък, тъй като според Вас същите не могат да бъдат освободени от облагане на основание чл. 24, ал. 2, т. 15 от ЗДДФЛ.
Във връзка с описаната фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Правилно ли е, че така изплатените награди са обложени с данък по реда на ЗДДФЛ?
Предвид изложеното в запитването и в съответствие с относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по поставения въпрос:
На основание чл. 24, ал. 2, т. 15 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват паричните и предметни награди, получени на основание и по реда на нормативен акт.
Съгласно чл. 33 от ЗСП служителите на Сметната палата могат да бъдат награждавани с отличия и/или с предметни или парични награди до размера на основната месечна заплата за изпълнение на определени задачи в рамките на разполагаемите средства по бюджета за съответната година. Отличията и наградите и условията за присъждането им се определят с Правилника за устройството и организацията на дейността на Сметната палата. Видно от цитираната разпоредба е, че в закона е определено:
- основанието служителите на Сметната палата да получават награди за изпълнение на определени задачи;
- видът на наградите (отличия и/или предметни или парични награди);
- максималният размер на наградата, която може да получи награденият служител (до размера на основната месечна заплата).
Освен това в цитираната разпоредба изрично е уточнено, че наградите се предоставят в рамките на разполагаемите средства по бюджета на Сметната палата за съответната година, като конкретните отличия и награди, както и условията за присъждането им се определят с Правилника. В тази връзка считам, че както основанието, така и редът за предоставянето на наградите са регламентирани в ЗСП.
Съгласно чл. 49, ал. 1 от Правилника, във връзка с чл. 33 от ЗСП, служителите на Сметната палата могат да бъдат награждавани с отличия и награди еднократно в рамките на една година. Отличията са:
- грамота;
- поздравителен адрес;
- бронзов плакет на Сметната палата;
- сребърен плакет на Сметната палата;
- златен плакет на Сметната палата.
Наградите са предметни и парични, на стойност до една основна месечна работна заплата за пълен работен месец, в рамките на разполагаемите средства по бюджета на Сметната палата за съответната година (чл. 49, ал. 2 от Правилника).
Съгласно чл. 50, ал. 1, 2 и 3 от Правилника отличията и наградите могат да се присъждат за стимулиране, образцово изпълнение на трудовите задължения, постигнати високи професионални резултати, както и за значителен принос при осъществяване на дейността на Сметната палата. Служителите могат да бъдат награждавани едновременно с отличия и награди. Видът на отличието, както и видът и размерът на наградата за всеки конкретен случай, се определят с решение на Сметната палата.
На основание чл. 51 и 52 от Правилника отличията и наградите се присъждат по мотивирано предложение на председателя, заместник-председател, директор на одитна дирекция или ръководител на административна структура в Сметната палата. Отличията и наградите се връчват на професионалния празник на Сметната палата, при пенсиониране на служители, както и в други случаи, по решение на Сметната палата.
Цитираните по-горе разпоредби от Правилника са в съответствие с регламентираното в чл. 33 от ЗСП. Предвид на това, доколкото наградите се предоставят на служителите на Сметната палата при спазване изискванията на чл. 33 от ЗСП и на Правилника, те могат да се определят като доходи, освободени от облагане на основание чл. 24, ал. 2, т. 15 от ЗДДФЛ. При положение, че същите са включвани в облагаемия доход и съответно са били облагани с данък по реда на чл. 42 и чл. 49 от ЗДДФЛ, ще е налице недължимо платен данък. В тази връзка е необходимо да имате предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК) данъци или задължителни осигурителни вноски, удържани и внесени от лице, което е задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, се смятат за платени от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане са били удържани, дори и когато не е имало задължение за удържане. По силата на цитирания законов текст следва да се приеме, че удържаният от Вас данък в качеството Ви на работодател, се смята за платен от името и за сметка на физическите лица, от чиито доходи е бил удържан, независимо че работодателят не е имал задължението за удържане на данъка. Предвид това право на възстановяване на данъка има не работодателят, а съответният работник или служител, от чието плащане той е бил удържан.
Редът за прихващане или възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и задължителни осигурителни вноски е регламентиран в Раздел I на глава шестнадесета от ДОПК. На основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. За целта е необходимо физическите лица да подадат годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответната година или да коригират декларираните данни, в случай че имат подадена такава.
При изразено желание от страна на служителите и след подаване на съответните декларации с оглед улесняване процеса на възстановяване е възможно същите да упълномощят своя работодател да ги представлява пред НАП в процедурата по прихващане и възстановяване, като още веднъж обръщам внимание, че в този случай работодателят ще действа от тяхно име и за тяхна сметка по силата на разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ДОПК.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
Изложена е следната фактическа обстановка: За периода от 2018 г. до настоящия момент Сметната палата е определяла награди на служители за принос и постигнати високи професионални резултати при осъществяване на одитната дейност и на международната дейност на Сметната палата. През 2018 г. са наградени 22 служители, през 2019 г. - 17 служители, през 2020 г. - 32 служители, а до 24.02.2021 г. - 19 служители. Наградите са предоставяни на основание чл. 33 от Закона за Сметната палата (ЗСП) и Правилника за устройството и организацията на дейността на Сметната палата (Правилника). Тези награди са били обложени с данък, тъй като според запитващия не могат да бъдат освободени от облагане на основание чл. 24, ал. 2, т. 15 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Въпрос: Правилно ли е, че така изплатените награди са обложени с данък по реда на ЗДДФЛ?
На основание чл. 24, ал. 2, т. 15 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват паричните и предметни награди, получени на основание и по реда на нормативен акт.
Съгласно чл. 33 от ЗСП служителите на Сметната палата могат да бъдат награждавани с отличия и/или с предметни или парични награди до размера на основната месечна заплата за изпълнение на определени задачи в рамките на разполагаемите средства по бюджета за съответната година. Отличията и наградите и условията за присъждането им се определят с Правилника за устройството и организацията на дейността на Сметната палата.
От тази разпоредба следва, че в закона са определени:
- основанието служителите на Сметната палата да получават награди за изпълнение на определени задачи;
- видът на наградите - отличия и/или предметни или парични награди;
- максималният размер на наградата, която може да получи награденият служител - до размера на основната месечна заплата.
Освен това е предвидено, че наградите се предоставят в рамките на разполагаемите средства по бюджета на Сметната палата за съответната година, като конкретните отличия и награди, както и условията за присъждането им се определят с Правилника. В тази връзка се приема, че както основанието, така и редът за предоставянето на наградите са регламентирани в ЗСП.
Съгласно чл. 49, ал. 1 от Правилника, във връзка с чл. 33 от ЗСП, служителите на Сметната палата могат да бъдат награждавани с отличия и награди еднократно в рамките на една година. Отличията са:
- грамота;
- поздравителен адрес;
- бронзов плакет на Сметната палата;
- сребърен плакет на Сметната палата;
- златен плакет на Сметната палата.
Наградите са предметни и парични, на стойност до една основна месечна работна заплата за пълен работен месец, в рамките на разполагаемите средства по бюджета на Сметната палата за съответната година (чл. 49, ал. 2 от Правилника).
Съгласно чл. 50, ал. 1, 2 и 3 от Правилника отличията и наградите могат да се присъждат за стимулиране, образцово изпълнение на трудовите задължения, постигнати високи професионални резултати, както и за значителен принос при осъществяване на дейността на Сметната палата. Служителите могат да бъдат награждавани едновременно с отличия и награди. Видът на отличието, както и видът и размерът на наградата за всеки конкретен случай, се определят с решение на Сметната палата.
На основание чл. 51 и чл. 52 от Правилника отличията и наградите се присъждат по мотивирано предложение на председателя, заместник-председател, директор на одитна дирекция или ръководител на административна структура в Сметната палата. Отличията и наградите се връчват на професионалния празник на Сметната палата, при пенсиониране на служители, както и в други случаи, по решение на Сметната палата.
Цитираните разпоредби от Правилника са в съответствие с чл. 33 от ЗСП. Доколкото наградите се предоставят на служителите на Сметната палата при спазване изискванията на чл. 33 от ЗСП и на Правилника, те могат да се определят като доходи, освободени от облагане на основание чл. 24, ал. 2, т. 15 от ЗДДФЛ.
Извод: Така изплатените награди, при спазване на чл. 33 от ЗСП и Правилника, не следва да се облагат с данък по реда на ЗДДФЛ, а представляват необлагаем доход по чл. 24, ал. 2, т. 15 от ЗДДФЛ.
При положение, че тези награди са били включвани в облагаемия доход и съответно са били обложени с данък по реда на чл. 42 и чл. 49 от ЗДДФЛ, е налице недължимо платен данък.
Съгласно чл. 15, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) данъци или задължителни осигурителни вноски, удържани и внесени от лице, което е задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, се смятат за платени от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане са били удържани, дори и когато не е имало задължение за удържане.
По силата на тази разпоредба удържаният от работодателя данък се смята за платен от името и за сметка на физическите лица, от чиито доходи е бил удържан, независимо че работодателят не е имал задължение за удържане на данъка. Поради това право на възстановяване на данъка има не работодателят, а съответният работник или служител, от чието плащане данъкът е бил удържан.
Редът за прихващане или възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и задължителни осигурителни вноски е уреден в Раздел I на глава шестнадесета от ДОПК. На основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
За целта е необходимо физическите лица да подадат годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответната година или да коригират декларираните данни, ако вече е подадена такава декларация. При изразено желание от страна на служителите и след подаване на съответните декларации, с оглед улесняване на процеса по възстановяване, е възможно те да упълномощят своя работодател да ги представлява пред НАП в процедурата по прихващане и възстановяване, като в този случай работодателят действа от тяхно име и за тяхна сметка по силата на чл. 15, ал. 2 от ДОПК.
Извод: Недължимо платеният данък върху тези награди подлежи на възстановяване по реда на чл. 129 от ДОПК, като право на възстановяване имат съответните служители, а работодателят може да ги представлява само въз основа на упълномощаване и действа от тяхно име и за тяхна сметка.
