В Дирекция ОДОП постъпи писмено запитване с вх. № от 23.01.2017 г., относно данъчното третиране на доставки на резервни части по реда на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Българска фирма регистрирана по ЗДДС закупува резервни части от Холандия. Резервните части не се транспортират до България, а директно се продават в Гибралтар.
Зададени са следните въпроси:
- Каква фактура ще получи българската фирма от Холандия - с ДДС или без ДДС?
2. Ще издава ли дружеството протокол по чл. 117 от ЗДДС, при условие, че стоката ще се транспортира от холандската фирма до Гибралтар?
3. Каква фактура ще издава българската фирма на фирмата от Гибралтар - с ДДС или без да начислява данък и на какво основание?
4. В коя колона следва да се отрази извършената от българската фирма продажба?
5. Какви други документи освен фактура трябва да съпътстват стоката, за да се докаже, че стоката е закупена и продадена от българската фирма?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразяваме следното становище:
Първи въпрос:В сходна ситуация съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (решение по дело EMAG Handel Eder, С-245/04 и по дело Euro Tyre Holding BV, С-430/09), когато две последователни доставки на едни и същи стоки, извършени по възмезден начин между данъчно задължени лица, действащи в това качество, пораждат една единствена вътреобщностна пратка или един единствен вътреобщностен транспорт на тези стоки, пратката или транспортът може да се определи като вътреобщностна доставка/вътреобщностно придобиване само на една от двете доставки, която единствено ще бъде освободена от данък съгласно първия под-параграф на член 28в, част А, буква а) на Шестата директива.
По отношение на мястото на изпълнение на тези две доставки Съдът приема, че когато доставката, която е предмет на вътреобщностна пратка или превоз и от която следователно произтича вътреобщностно придобиване, облагано в държавата членка по местоназначение на посочената пратка или превоз, е първата от двете последователни доставки, за място на втората доставка се приема мястото на предхождащото я вътреобщностно придобиване, тоест държавата членка по местоназначение. В случаите, когато предмет на вътреобщностна пратка или превоз е втората от двете последователни доставки, за място на първата доставка, хипотетично извършена преди изпращането или превоза на стоките, се счита държавата членка, в която е започнало изпращането или превозът (решение по дел EMAG Handel Eder, С-245/04).
Доколкото в случая, изложен в запитването, са налице две последователни доставки на стоки, които са предмет на едно единствено транспортиране на стоките от Холандия до Гибралтар, за определяне на данъчното третиране на доставките, по които българското дружество е получател, съответно доставчик, следва да бъде установено към коя доставка - към първата или втората се отнася транспортирането на стоките. Доколкото в запитването е посочено, че транспортът е за сметка на холандската фирма - доставчик, т.е. същото знае, че стоките ще бъдат препродадени на гибралтарска фирма, преди да напуснат територията на Холандия. Поради това и на основание чл. 31 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС) и по аргумент от Решение на СЕС по дело Euro Tyre Holding BV, С-430/09, т. 40, считам че доставката, по която получател е българското дружество, е с място на изпълнение на територията на Холандия и за нея не е приложимо освобождаването, регламентирано в чл. 138 от същата директива, доколкото транспортирането на стоките се отнася към доставката, по която българското дружество е доставчик. Лице - платец на данъка върху добавената стойност за тази доставка (доставката към българското дружество) считам, че е холандското данъчно задължено лице, на основание чл. 193 от Директивата за ДДС, независимо, че българското дружество може да е предоставило идентификационния си номер по ЗДДС. Предвид това в случая за получената доставка от българското дружество разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС не е приложима, тъй като не е налице вътреобщностно придобиване.
В конкретния случай стоката се транспортира от територията на държава членка към трета територия /Гибралтар/.
Втори въпрос:Чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС изисква задължително издаване на протокол в случаите на самоначисляване на данък от придобиващия по вътреобщностно придобиване. Тъй като за получената доставка на стоки от българското дружество не е налице вътреобщностно придобиване за него не възниква задължение за издаване на протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС.
Трети и четвърти въпрос:Доколкото при доставката, извършена от българското дружество към гибралтарското дружество, стоките се транспортират от територията на Холандия, на основание чл. 32 от Директивата за ДДС считаме, че същата е с място на изпълнение на територията на Холандия, като по отношение на данъчното третиране за целите на данъка върху добавената стойност следва да бъде приложено холандското данъчно законодателство. В тази връзка, както и с оглед задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в Холандия, българското дружество следва да се съобрази с Холандското данъчно законодателство.
Чл. 32 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета е транспониран в чл. 17, ал. 2 от ЗДДС. Предвид цитираната разпоредба, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя, т.е. мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната.
В този случай е приложима разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която не се начислява данък при извършване на доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Доставката с място на изпълнение извън територията на страната следва да се отрази в клетка 23 "Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС" на дневника за продажбите.
Пети въпрос:В ЗДДС и ППЗДДС не са предвидени разпоредби регламентиращи вида документите, които трябва да притежават лицата за доказване на вътреобщностно придобиване и при доставки с място на изпълнение извън територията на страната, поради което преценката за доказването на доставките с необходимите документи остава за Вас.
В запитването е поставен въпрос относно данъчното третиране по ЗДДС на доставки на резервни части при следната фактическа обстановка: българско дружество, регистрирано по ЗДДС, закупува резервни части от Холандия. Резервните части не се транспортират до България, а директно се продават в Гибралтар.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Каква фактура ще получи българската фирма от Холандия - с ДДС или без ДДС?
Въпрос 2: Ще издава ли дружеството протокол по чл. 117 от ЗДДС, при условие, че стоката ще се транспортира от холандската фирма до Гибралтар?
Въпрос 3: Каква фактура ще издава българската фирма на фирмата от Гибралтар - с ДДС или без да начислява данък и на какво основание?
Въпрос 4: В коя колона следва да се отрази извършената от българската фирма продажба?
Въпрос 5: Какви други документи освен фактура трябва да съпътстват стоката, за да се докаже, че стоката е закупена и продадена от българската фирма?
По първи въпрос
В сходни ситуации, съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (решение по дело EMAG Handel Eder, C-245/04 и по дело Euro Tyre Holding BV, C-430/09), когато са налице две последователни доставки на едни и същи стоки, извършени възмездно между данъчно задължени лица, действащи в това качество, и тези доставки пораждат една единствена вътреобщностна пратка или един единствен вътреобщностен транспорт на стоките, тази пратка или транспорт може да се определи като вътреобщностна доставка/вътреобщностно придобиване само по отношение на една от двете доставки. Само тази доставка ще бъде освободена от данък съгласно първия под-параграф на член 28в, част А, буква а) на Шестата директива.
Относно мястото на изпълнение на тези две доставки Съдът приема, че:
- когато доставката, която е предмет на вътреобщностна пратка или превоз и от която произтича вътреобщностно придобиване, облагано в държавата членка по местоназначение на пратката или превоза, е първата от двете последователни доставки, за място на втората доставка се приема мястото на предхождащото я вътреобщностно придобиване, тоест държавата членка по местоназначение;
- когато предмет на вътреобщностна пратка или превоз е втората от двете последователни доставки, за място на първата доставка, хипотетично извършена преди изпращането или превоза на стоките, се счита държавата членка, в която е започнало изпращането или превозът (решение по дело EMAG Handel Eder, C-245/04).
В разглеждания случай са налице две последователни доставки на стоки, които са предмет на едно единствено транспортиране от Холандия до Гибралтар. За да се определи данъчното третиране на доставките, по които българското дружество е съответно получател и доставчик, следва да се установи към коя от двете доставки се отнася транспортирането на стоките - към първата или към втората.
В запитването е посочено, че транспортът е за сметка на холандската фирма - доставчик, която знае, че стоките ще бъдат препродадени на гибралтарска фирма, преди да напуснат територията на Холандия. На основание чл. 31 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС) и по аргумент от решение на СЕС по дело Euro Tyre Holding BV, C-430/09, т. 40, се приема, че доставката, по която получател е българското дружество, е с място на изпълнение на територията на Холандия. За тази доставка не е приложимо освобождаването по чл. 138 от Директивата за ДДС, тъй като транспортирането на стоките се отнася към доставката, по която българското дружество е доставчик.
Лице - платец на данъка върху добавената стойност за доставката към българското дружество е холандското данъчно задължено лице, на основание чл. 193 от Директивата за ДДС, независимо че българското дружество може да е предоставило идентификационния си номер по ЗДДС.
Поради това разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС не е приложима за получената от българското дружество доставка, тъй като не е налице вътреобщностно придобиване. В конкретния случай стоката се транспортира от територията на държава членка към трета територия (Гибралтар).
Извод: Доставката от холандската фирма към българското дружество е с място на изпълнение в Холандия, не представлява вътреобщностно придобиване за българското дружество и данъкът е дължим от холандското данъчно задължено лице по чл. 193 от Директивата за ДДС.
По втори въпрос
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС протокол задължително се издава в случаите на самоначисляване на данък от придобиващия по вътреобщностно придобиване.
Тъй като за получената доставка на стоки от българското дружество не е налице вътреобщностно придобиване, за него не възниква задължение за издаване на протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС.
Извод: Българското дружество не следва да издава протокол по чл. 117 от ЗДДС за тази доставка, тъй като не е налице вътреобщностно придобиване.
По трети и четвърти въпрос
При доставката, извършена от българското дружество към гибралтарското дружество, стоките се транспортират от територията на Холандия. На основание чл. 32 от Директивата за ДДС се приема, че тази доставка е с място на изпълнение на територията на Холандия и за целите на данъка върху добавената стойност следва да се приложи холандското данъчно законодателство.
В тази връзка, включително относно евентуално задължение за регистрация за целите на ДДС в Холандия, българското дружество следва да се съобрази с холандското данъчно законодателство.
Чл. 32 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета е транспониран в чл. 17, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя. В разглеждания случай това означава, че мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната.
При това положение е приложима разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която не се начислява данък при извършване на доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Доставката с място на изпълнение извън територията на страната следва да се отрази в клетка 23 "Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС" на дневника за продажбите.
Извод: Доставката от българското дружество към гибралтарското дружество е с място на изпълнение в Холандия, за нея не се начислява ДДС по чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, а за целите на ЗДДС в България се отразява в клетка 23 на дневника за продажбите.
По пети въпрос
В ЗДДС и ППЗДДС не са предвидени разпоредби, които да регламентират вида на документите, които лицата трябва да притежават за доказване на вътреобщностно придобиване и на доставки с място на изпълнение извън територията на страната.
Поради това преценката за доказването на доставките с необходимите документи остава за лицето.
Извод: Законът и правилникът не определят конкретни документи за доказване на тези доставки и изборът на подходящи доказателства е оставен на преценката на данъчно задълженото лице.
