НАП: Данъчно третиране по ЗКПО и ЗДДС на сондажни услуги в изключителната икономическа зона на България

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ

1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52, тел: 0700 18 700, факс: (02) 9859 3099

Изх. № 24-39-151

Дата: 18.01.2016 год.

ДР на ЗКПО, § 1, т. 2;

ЗДДС, чл. 21, ал. 2;

ЗДДС, чл. 31, т. 4, буква "а";

ЗДДС, чл. 86, ал. 3.

Относно: данъчни аспекти на сделки, свързани с осъществяване на сондажни дейности в изключителната икономическа зона на България по договор за изпълнение от дружество, регистрирано в Швейцария

В Централно управление на Национална агенция за приходите е постъпило Ваше писмено запитване, заведено с вх. № 24-39-151 от 19.11.2015 г., в което е представена следната фактическа обстановка:

....... Corporation plc. е дружество, действащо и регистрирано съгласно законодателството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, включено в група компании, заедно с ....... ІІ, които се занимават с извършване на сондажни услуги по договори с предприятия, заети с добив и производство на нефт и газ.

Т..... (холандско дружество, за което след проверка е установено, че е регистрирало клон в България "Т..... ..&.. България Б. В.", с ЕИК ........) e получило разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ в т.нар. "разрешена зона" в рамките на определените граници на блок "........", което е находище с граници, които включват територии от изключителната икономическа зона на България. Т.... (като възложител) възнамерява да сключи договор за услуги по прокопаване на проучвателни сондажи в разрешената зона и съпътстващи дейности с ....... ІІ (като изпълнител). Обхватът на услугите ще включва:

- подготвителни дейности (вкл. извършване на тестове, довеждане на сондажен кораб до разрешената зона на сондаж, позициониране на кораба и обратното му отвеждане и др.);

- сондажни дейности - прокопаване на проучвателни сондажи;

- Наемане на необходимия персонал за извършване на сондажните дейности и осигуряване на безопасни условия на труд;

- спазване на правилата за опазване на околната среда;

- допълнителни спомагателни дейности - вкл. съдействие на други доставчици на услуги на възложителя.

Възнаграждението на изпълнителя ....... II ще бъде формирано от еднократни фиксирани суми за дейностите, извършени преди започване на същинските сондажни услуги и възнаграждение на база стандартна дневна ставка и броя на дните, през които са извършвани сондажните дейности, вкл. и за периодите на намален оперативен режим и при форсмажорни обстоятелства, за които дневните ставки ще са намалени.

Поетите към възложителя Т.... задължения ....... II ще възложи на подизпълнители-свързани лица от групата ".......".

За извършване на сондажните дейности ....... II ще сключи договор за "беърбоут чартър" (съгл. чл. 199а от Кодекса за търговско корабоплаване това е договор за наемане на кораб за определен срок, през който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително и правото да назначава екипаж за срока на наемане) с друго дружество от групата "......." - ....... ІІІ, регистрирано в Швейцария, на което ще бъде заплатена цена, която е в пряка зависимост от приходите от предоставяне на услуги на T.... от една страна, и разходите за тяхното осъществяване.

Административните и спомагателни услуги, свързани със снабдяването с резервни части, материали, консумативи и счетоводно обслужване, ....... II ще получава от своето свързано лице от Великобритания.

Висококвалифицираният персонал за поддръжката и оперирането със сондажните машини ще бъде предоставен от друго свързано дружество, регистрирано на Каймановите острови.

В писмото е обективирано разбиране, че само основният изпълнител по договора - швейцарското дружество ....... ІІ ще формира "място на стопанска дейност" (МСД) в страната поради очаквано надвишаване на шестмесечния праг на установеност (бел.: след подаване на запитването е регистриран клон на това ЧЮЛ с ЕИК ........), а подизпълнителите - свързани с ....... ІІ лица няма да формират МСД.

Относно определянето на пазарно възнаграждение в сделките със свързани лица и печалба на МСД е изразено разбиране, че същото следва да съответства на принципа на независимите пазарни отношения съгласно ЗКПО, за което сделките, които изпълнителят ....... ІІ чрез клона си в страната ще осъществява, ще бъдат изследвани съгласно правилата на трансферното ценообразуване. На база на първоначален анализ намеренията са да бъдат приложени следните методи на трансферно ценообразуване, които се счита, че ще бъдат признати за разходи за целите на ЗКПО при облагане на Клона в България, а именно:

- методът на увеличената стойност ще бъде приложен по отношение на административните и спомагателни услуги, както и за услугите по предоставяне на персонал, което означава, че цената ще бъде калкулирана на база всички разходи по предоставяне на услугите, увеличени с пазарна надбавка за печалба, определена така, че да съответства на принципа на независимите пазарни отношения и насоките за ценообразуване на вътрешногрупови услуги с ниска добавена стойност, дадени в докладите на ОИСР и Форума за трансферно ценообразуване към Европейската комисия, като ще бъдат направени и проучвания за надбавката на печалбата, реализирана от независими доставчици на сходни услуги;

- методът на транзакционната нетна печалба ще бъде използван по отношение на договора за беърбоут чартър, поради липсата на публично достъпна информация за сходни сделки, които да са в достатъчна степен сравними с изследваната транзакция. Доколкото наемодателят на сондажния кораб се явява собственик на "ключовия" и скъпоструващ актив, а изпълнителят чрез своето МСД действа по-скоро като координатор на изпълнението по договора с T...., при прилагане на метода на транзакционната нетна печалба, следва да бъде определено пазарно ниво на печалба за участника в транзакцията, който изпълнява по-прости функции и/или не притежава ценни активи (в случая ....... ІІ чрез МСД), като остатъкът от съвкупната печалба (ако има такава) следва да се разпредели към предприемача, собственик на "ключовия" актив (....... ІІІ от Великобритания). Така възнаграждението на ....... ІІІ следва да се формира като разлика между възнаграждението на изпълнителя, всички други разходи (вкл. към другите подизпълнители) и надбавката за пазарна печалба (определена на база финансовите резултати на независими доставчици на сходни услуги по координиране на договори за сондаж).

Относно третирането на сделките, осъществявани от ....... ІІ, за целите на облагане с ДДС е изразено становище, че изключителната икономическа зона, в която ....... ІІ ще осъществява своите сондажни услуги, не следва да се счита за част от държавната територия на Република България. Като аргументи в подкрепа на тази теза се сочат разпоредбите на Директива 2006/112/ ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, съгласно които в териториалния обхват влиза единствено територията на страните-членки на ЕС. Твърди се, че по правилата на международното публично право изключителната икономическа зона на България не следва да се счита за част от държавната територия, поради което сделките, извършвани от ....... ІІ на тази територия, не са такива с място на изпълнение в страната. Същевременно в запитването се сочи, че по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗДДС териториалният обхват на страната включва географската територия на Република България, континенталния шелф и изключителната икономическа зона, което навежда на извода за облагаемост на тези сделки по ЗДДС, а това противоречи на Директивата.

Предвид изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Формират ли МСД в страната чуждестранните юридически лица (ЧЮЛ), които са подизпълнители на ЧЮЛ, действащо като основен изпълнител (координатор) чрез клона си в Република България по договора за предоставяне на сондажни услуги на възложителя T....?

2. Правилно ли са определени методите за определяне на пазарни цени между свързаните лица - изпълнител и подизпълнители, с оглед данъчно признаване по ЗКПО на разходите на клона на ЧЮЛ?

3. Следва ли да бъде приложена разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС с оглед на това, че сделките ще бъдат извършени извън ДДС територията на ЕС и на България и приложима ли е разпоредбата на чл. 31, т. 4, б. "а" от ЗДДС по отношение на договора за беърбоут чартър?

Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:

По първи и втори въпрос

Следва да се отбележи, че в запитването не е представена особено подробна информация, а още по-малко самият договор между дружествата от групата ".......", но е отбелязано, че е договорена цена, "която е в пряка зависимост от приходите от предоставяне на услуги на T.... от една страна, и разходите за тяхното осъществяване". Услугите обаче се предоставят не от наемодателя на кораба, а от наемателя и дори и сам по себе си един подобен механизъм за определяне на цената създава предпоставки за анализ доколко двете дружества от групата "......." не споделят един общ риск по предоставянето на услугите, а това ще наложи и най-малкото да се изследва възможността те да ги предоставят в хипотезата на създадено от тях за целта неперсонифицирано дружество. Тук следва да се отбележи, че към настоящия момент неперсонифицираните дружества са приравнени на юридически лица за целите на облагането в България.

Извън тази хипотеза място на стопанска дейност в България ще възникне именно за дружеството ....... II, което чрез наетия актив (кораб) и персонал извършва самите сондажи на територията на континенталния шелф или изключителната икономическа зона на Република България. В този смисъл, извън хипотезата на възникнало неперсонифицирано дружество, в общия случай съществуващото място на стопанска дейност няма да касае другите дружества от групата ".......", включително ....... ІІІ, освен ако не са налице финансови и икономически отношения, непосочени в запитването.

Що се касае до определянето на пазарните цени по сделките между свързаните лица в групата ".......", то по принцип всеки от посочените в т. 10 на § 1 от ДР на ДОПК методи е приложим, но с предварителната уговорка, че представената от Вас информация съвсем не е достатъчно изчерпателна, считам за необходимо да акцентирам върху следното:

1. При метода на увеличената стойност пазарната цена се формира на базата на себестойността и приложимата надбавка. В тази връзка е неясно какво имате предвид в запитването под "всички разходи" и по-конкретно дали имате предвид само такива разходи, които формират себестойността на оказваните услуги. Независимо от това не е изключено и определената на базата на надценка и "всички разходи" (т.е. включваща и разходи, извън тези, формиращи себестойността) цена да е пазарна.

2. Не е възможно ....... II да бъде приравнен единствено на "координатор" при изпълнение на договора с "Т... ..&.. България Б. В.". Изпълняваните от него функции (с отчитане на поетите рискове и използваните активи) са много по-широки, което е видно от изложената фактическа обстановка, където е описано, че ....... II се ангажира по договора с T.... и съответно поема риска за реализирането на услугите по прокопаване на проучвателни сондажи, като за целта наема кораб и персонал за извършване на тези сондажи.

В нормативната уредба, включително и в Ръководството на ОИСР за трансферно ценообразуване, не е налице условие "използваните активи", които се отчитат във връзка с изпълняваните функции, да са собствени. Всички изложени в запитването Ви доводи относно важността на използвания актив са неотносими към разглеждания проблем. За извършване на дейността по проучване, поне според предоставените от Вас данни, този актив се използва от ....... II, а не от неговия наемодател ....... ІІІ и това няма как да се пренебрегне. Важно е да се отбележи, че не е налице логика ....... ІІІ да бъде номиниран за "предприемач" и едновременно с това да се застъпва разбирането, че за това дружество не следва да възниква място на стопанска дейност в България. Действително това е възможно, но не защото наемодателят е "предприемач", извършващ сондирането. Всъщност и ....... ІІІ и ....... II в случая действат като предприемачи. Този "предприемач" обаче, който съгласно изложената фактическа обстановка извършва сондирането, е ....... II, а не наемодателят на кораба ....... ІІІ.

По трети въпрос - относно прилагането на ЗДДС

Относно териториалния обхват на страната:

За целите на ЗДДС в § 1, т. 1 от ДР на този закон е дадено легално определение на понятието "територия на страната" и това е географската територия на Република България, континенталният шелф и изключителната икономическа зона.

Съгласно чл. 40 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, континенталният шелф на Република България включва морското дъно и недрата на подводния район, които са естествено продължение на сухоземната територия и се разпростират отвъд териториалното море до установените граници с континенталния шелф на другите прилежащи и срещулежащи държави.

Изключителната икономическа зона на Република България според чл. 45 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България се простира отвъд границите на териториалното море на разстояние до 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.

Териториалният обхват от Директива 2006/112/ ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ ЕО) се определя от чл. 5, пар. 2, съгласно който "територия на държава членка" е територията на всяка държава членка от Общността, за която е приложим Договорът за създаване на Европейската общност, в съответствие с чл. 299 от този Договор, с изключение на всяка територия, посочена в чл. 6 от Директивата.

При отсъствие в Договора на по-точна дефиниция за територията, попадаща под суверенитета на всяка държава членка, всяка държава членка трябва да определи границите на тази територия, в съответствие с правилата на международното право (т. 54 от Решение на Съда на Европейския съюз от 29.03.2007 г. по дело С-111/ 05 Aktiebolaget).

По силата на чл. 2, ал. 1 от Конвенцията на Организацията на Обединените нации по морско право, подписана в Монтего бей (Ямайка) на 10 декември 1982 г., влязла в сила на 16 ноември 1994 г. (Конвенцията), одобрена от името на Европейската общност с Решение 98/392/ЕО на Съвета от 23 март 1998 г., суверенитетът на крайбрежната държава се разпростира отвъд нейната сухоземна територия и вътрешните й води. Суверенността на крайбрежните държави обхваща териториалните води, както и морското дъно и почва.

Правата на крайбрежната държава в изключителната икономическа зона и върху континенталния шелф са регламентирани в чл. 56, съответно чл. 77 от Конвенцията.

От чл. 77 от Конвенцията следва, че крайбрежната държава упражнява върху континенталния шелф суверенни права за целите на неговото проучване и експлоатацията на неговите природни ресурси. Тези права са изключителни - това означава, че ако крайбрежната държава не извършва проучване на континенталния шелф или не експлоатира неговите природни ресурси, никой друг не може да предприема тези видове дейност без изрично съгласие на крайбрежната държава. По отношение на изкуствените острови, съоръженията и конструкциите, разположени върху континенталния шелф, по силата на чл. 80 от Конвенцията във връзка с чл. 60 от същата конвенция крайбрежната държава има изключителното право да ги изгражда, както и да разрешава и регулира изграждането, експлоатацията и използването им. Крайбрежната държава има изключителна юрисдикция върху тези изкуствени острови, съоръжения и конструкции. След като континенталният шелф, прилежащ към дадена държава, е под неин суверенитет, макар последният да е функционален и ограничен, при извършването на дейности по проучване и/или експлоатация на природни ресурси, трябва да се счита, че те са извършени на територията на крайбрежната държава.

В този смисъл е и произнасянето на Консултативния комитет по данъка върху добавената стойност (Комитета по ДДС), създаден на основание чл. 398 от Директива 2006/112/ЕС, който разглежда въпросите, които засягат прилагането на общностните разпоредби за данъка върху добавената стойност. На своето 103-то заседание от 20 Април 2015 при обсъждане приложимостта на Директива 2006/112/ЕС за дейности, които се извършват в изключителната икономическа зона, в непосредствена близост до териториалното море на държава членка, Комитетът по ДДС е изразил становище, че съгласно Конвенцията изключителната икономическа зона е зона извън и в непосредствена близост до териториалното море на крайбрежната държава, която не се разпростира отвъд 200 морски мили от най-изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море и на морското дъно, съдържащи и подпочвен слой от подводни площи, които излизат извън нейните териториални води в рамките на естественото удължаване на територията на земята до външния ръб на континенталния шелф, или на разстояние на 200 морски мили от изходните линии, от които ширината на териториалното море е измерено. В т. 2 на становището на Комитета по ДДС е посочено, че по отношение на доставките на стоки и услуги, свързани с дейности в изключителната икономическа зона, върху които крайбрежната държава членка има суверенни права, такава зона се счита за част от територията на тази държава членка, както е определено в точка 2 от член 5 от Директива 2006/112/ЕС.

Предвид посоченото по отношение на доставките на стоки и услуги, свързани с дейности в изключителната икономическа зона, върху които Република България има суверенни права и с оглед на обстоятелството, че такава зона се счита за част от територията на страната, се прилагат разпоредбите на ЗДДС.

За режима на данъчното облагане по ЗДДС на посочените в запитването доставки на услуги от значение е мястото на изпълнение на услугата, което от своя страна се определя от предмета на предоставяната услуга, от статута (данъчно задължено или данъчно незадължено лице) и местоустановяването на получателя на услугата или от мястото, където се намира обектът на получателя, за който услугата се предоставя.

Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател по същата е данъчно задължено лице, се съдържа в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО).

По отношение на доставката на услуга по отдаване под наем на плавателен съд по договор за беърбоут чартър, по която получател е ....... ІІ:

Специалната разпоредба на чл. 23 ЗДДС (съответно чл. 56 от Директива 2006/112/ЕО) урежда мястото на изпълнение на доставката на краткосрочно отдаване под наем на превозни средства. Съгласно ал. 2 краткосрочно е отдаването под наем до 30 дни, а за плавателни съдове - до 90 дни. Мястото на изпълнение е там, където превозните средства се предават на разположение на получателя. В случаите на отдаване под наем на превозни средства, извън тези в чл. 23 от закона мястото на изпълнение на доставката се определя съгласно общите разпоредби на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. В настоящия случай, предвид изложеното в запитването, отдаването под наем на плавателен съд ще е за срок над 90 дни. Следователно не е налице краткосрочно отдаване под наем по смисъла на чл. 23 от ЗДДС. За определяне на мястото на изпълнение на доставката е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, според която същото е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, или ако тази услуга се предоставя на постоянен обект - мястото, където се намира този обект.

С оглед на това и предвид изложеното в запитването обстоятелство, че получател на услугата с предмет - отдаване под наем на плавателен съд е лице, което не е установено в България, следва да се прецени дали има постоянен обект на територията на страната.

На основание чл. 11, пар. 1 и пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност за прилагането на член 44 от Директива 2006/112/ЕО "постоянен обект" е всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект, както и да може да доставя услугите, които престира.

От посоченото в запитването става ясно, че ....... ІІ ще получава и ще извършва доставки на услуги, които са с определена повтаряемост, поради което следва да се приеме, че тази дейност притежава определени характеристики на дълготрайност. Постоянна наличност на човешки ресурси, необходими за целите на получавани доставки, би била налице, ако наемателят разполага на територията на страната с технически ресурс (собствен или нает), от който да управлява плавателния съд - сключва договори, заплаща или контролира заплащането на разходите, свързани с ползването на плавателния съд и др. подобни.

Видно от изложеното и предвид посоченото в запитването, че екипажът на наетия плавателен съд ще бъде под контрола на наемателя, включително наемателят има и правото да назначава екипаж за срока на наемане, считам, че следва да се приеме, че изискването за наличност на минимални човешки ресурси, които са необходими за получаване и доставяне на услуги за целите на формиране на постоянен обект, е налице.

Предвид обстоятелството, че за преценка на наличието на постоянен обект двете изисквания (за технически и човешки ресурс) следва да са налице кумулативно, следва да се приеме, че ....... ІІ чрез получената услуга по договор за беърбоут чартър формира постоянен обект на територията на страната в изключителната икономическа зона на България, съответно ще бъде установено на територията на страната чрез постоянен обект по смисъла на т. 11 във връзка с т. 10 на § 1 от ДР на ЗДДС.

Според разпоредбата на чл. 193 от Директива 2006/112/ЕО данъкът е платим от всяко данъчно задължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги, освен когато е платим от друго лице в случаите, посочени в членове 194 - 199 и член 202 от същата Директива. Съгласно чл. 194, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО, когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчно задължено лице, което не е установено в държавата членка, в която е дължим данък върху добавената стойност, държавите членки могат да предвидят, че лицето - платец на данък върху добавената стойност, е лицето, на което са доставени стоките или услугите.

С оглед на това в конкретния случай по отношение на изискуемостта на данъка е приложима разпоредбата на чл. 196 от Директива 2006/112/ЕО, съгласно която данъкът се дължи от всяко данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, идентифицирано за целите на ДДС, на което се предоставят услуги, посочени в член 44 от същата, ако услугите се предоставят от данъчно задължено лице, неустановено на територията на държавата членка.

Предвид гореизложеното лице платец на данъка за доставката на услуга по отдаване под наем на плавателен съд е получателят на тази услуга и в тази връзка за него възниква изискуемост на данъка по силата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС (съответно чл. 196 от Директива 2006/112/ЕО).

Относно въпроса за прилагането на нулевата ставка на данъка по чл. 31, т. 4, буква а) от ЗДДС:

Нормата на чл. 148 от Директива 2006/112/ ЕО предвижда освобождаването от данък върху добавената стойност да се прилага за плавателни съдове, които изпълняват едновременно следните два критерия:

• плавателните съдове следва да бъдат използвани за посочените дейности като превоз на пътници, търговски или промишлени дейности в открито море и
• плавателните съдове трябва да бъдат предназначени за плаване в открито море.

Освобождаването от данък върху добавената стойност на доставки на услуги по чл. 31, т. 4, буква "а" от ЗДДС (съответстващ на чл. 148 от Директива 2006/112/ЕО) с място на изпълнение на територията на страната е обвързано с изискването плавателните съдове да бъдат използвани за посочените дейности като превоз на пътници, търговски или промишлени дейности в открито море, т.е. освобождаването зависи от това дали в резултат на дейността плавателният съд ще се използва за плаване в открито море. В този смисъл освобождаването е обвързано и с предназначението на плавателния съд да плава в открито море.

По отношение на понятието "открито море" в ЗДДС не е дадена легална дефиниция. Дефиницията за "открито море" се съдържа в Конвенцията за откритото море, ратифицирана с Указ № 296 на Президиума на Народното събрание от 7.07.1962 г. - Изв., бр. 79 от 1962 г., в сила за България от 30.09.1962 г. Съгласно чл. 1 от Конвенцията думите "открито море" означават всички части на морето, които не влизат нито в териториалното море, нито във вътрешните води, на която и да било държава. Предвид това доколкото в случая сондажният кораб ще бъде използван в изключителната икономическа зона на България, която по аргумент от чл. 86 от Конвенцията не се определя като "открито море", то следва че за доставката на услуга по отдаване под наем на плавателен съд по договор за беърбоут чартър не може да бъде приложена нулева данъчна ставка, поради което за доставката е приложима стандартната данъчна ставка по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС в размер на 20 на сто. Получателят по доставката следва да начисли данък по реда на чл. 86 от ЗДДС като издаде данъчен документ (протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС).

По отношение на услугите по прокопаване на проучвателни сондажи и съпътстващите ги дейности, които ще се предоставят от ....... ІІ чрез постоянен обект на територията на страната в изключителната икономическа зона на България:

От изложеното дотук и предвид обстоятелството, че услугите по прокопаване на проучвателни сондажи и съпътстващите ги дейности ще се предоставят на данъчно задължено лице - регистриран клон в България, приложимата разпоредба за определяне на мястото на изпълнение на тези доставки е чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. В тези случаи на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 54, ал. 2 от ППЗДДС данъкът е изискуем от доставчика, като същият се начислява по реда на чл. 86 от ЗДДС.

зАМ. Изпълнителен Директор на

НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА

ПРИХОДИТЕ:

/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/