Изх. № ЕП-04-19-453
Дата: 13.07.2021 г.
ЗМДТ, чл. 14, ал. 1;
ДР на ЗУТ, § 5, т. 30;
ОТНОСНО: определяне на данъка върху недвижимите имоти /ДНИ/ за недвижим имот - офис, използван за жилищни нужди
Във Вашe писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите /НАП/ и заведено с вх. №...............05.2021г., е изложена следната фактическа обстановка:
Вие, като физическо лице - пенсионер, сте закупили гарсониера в гр. А, която според строителните книжа е с предназначение "офис". При получаване на уведомление за дължимия годишен ДНИ сте установили, че размерът на данъка е значително по-висок от размера на данъка за имот, който се ползва за жилищни нужди. След подадена молба до кмета на гр. А е назначена комисия, която е извършила проверка и е заключила, че имотът не се използва за офис, а за жилищни нужди. Вследствие на това размерът на дължимия годишен ДНИ е намален и сте заплатила такъв в размер за жилищен имот. При получаване на уведомление за дължимия годишен ДНИ за 2021 г. сте установили, че размерът на данъка за имота е определен отново като за имот с административно предназначение - офис. След подадена молба до компетентната дирекция "Местни данъци" - гр. А сте получили отговор, че за да бъде определен данъка като за жилищен имот, следва да бъде променено предназначението на имота. Установили сте, че процедурата по смяна на предназначението на недвижим имот е продължителна и изисква значителни средства, с които Вие като пенсионер не разполагате.
Предвид изложената фактическа обстановка желаете компетентната дирекция "Местни данъци" да извърши проверка, която да констатира, че имотът се ползва за жилищни нужди и да определи данъка като за жилищен имот.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 2 от ЗНАП агенцията е специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания, и определени със закон частни държавни вземания.
От началото на 2005 г. установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общините. Отделите/дирекциите "Местни данъци и такси" са структурни звена на съответната община и са административно подчинени на нея.
При систематичен преглед на функциите на НАП, описани подробно в чл. 3 от ЗНАП, агенцията няма функции и правомощия да контролира звената "Местни данъци и такси" към съответните общини в процеса на администриране на данъци и такси по реда на Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/. Предвид казаното, извън компетенциите на НАП е назначаването и/или извършването на проверки, които да установяват предназначението на даден недвижим имот.
С чл. 4, ал. 6 от ЗМДТ в правомощията на изпълнителния директор на НАП е възложено единствено издаването на методически указания по прилагането на този закон.
Относно облагането на недвижими имоти с нежилищно предназначение, като студия, ателиета и др., които се използват за жилищни нужди, НАП е изразявала нееднократно становище, например - писмо с изх. №07-00-21 от 06.10.2011 г. на изпълнителния директор на НАП; писмо с изх. №08-00-2 и №94-00-126 от 2016 г. на директора на ОДОП - Пловдив, в следния смисъл:
Легални определения на "жилище" и "жилищна сграда" са дадени в Закона за устройство на територията /ЗУТ/ - /обн. ДВ, бр. 1 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г./ и издадената на основание на чл. 13, ал. 1 от с.з. Наредба№7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
"Жилище" според определението на т. 30, § 5 от ДР на ЗУТ е "съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди".
Оценяването, съответно облагането на недвижимите имоти по ЗМДТ се извършва по предназначението им според одобрения архитектурен проект и другите строителни книжа, но когато действителното им използване не съответства на предназначението им по архитектурна документация, от значение е фактическото използване на имота. В този смисъл са и указанията за попълване на декларацията по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ЗМДТ, относно таблица 3 - напр. "търг. обект" /../: за обект, използван като магазин, аптека, склад за търговия на едро../.
В тази връзка ателиета, студия и др. нежилищни по предназначение имоти, принадлежащи на физически лица, които се използват като жилища, т.е. за задоволяване на жилищни нужди, следва да се декларират и облагат като жилищни имоти по реда на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ ГЕОРГИ ДИМОВ /
ОТНОСНО: определяне на данъка върху недвижимите имоти (ДНИ) за недвижим имот - офис, използван за жилищни нужди
Изложена е следната фактическа обстановка:
Физическо лице - пенсионер е закупило гарсониера в гр. А, която според строителните книжа е с предназначение "офис". При получаване на уведомление за дължимия годишен ДНИ лицето установява, че размерът на данъка е значително по-висок от размера на данъка за имот, който се ползва за жилищни нужди.
След подадена молба до кмета на гр. А е назначена комисия, която извършва проверка и заключава, че имотът не се използва за офис, а за жилищни нужди. В резултат размерът на дължимия годишен ДНИ е намален и е заплатен данък в размер за жилищен имот.
При получаване на уведомление за дължимия годишен ДНИ за 2021 г. лицето установява, че размерът на данъка за имота отново е определен като за имот с административно предназначение - офис. След подадена молба до компетентната дирекция "Местни данъци" - гр. А е получен отговор, че за да бъде определен данъкът като за жилищен имот, следва да бъде променено предназначението на имота.
Лицето установява, че процедурата по смяна на предназначението на недвижим имот е продължителна и изисква значителни средства, с които като пенсионер не разполага. С оглед на това желае компетентната дирекция "Местни данъци" да извърши проверка, която да констатира, че имотът се ползва за жилищни нужди, и да определи данъка като за жилищен имот.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), се изразява следното становище:
Съгласно чл. 2 от ЗНАП Националната агенция за приходите е специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания и определени със закон частни държавни вземания.
От началото на 2005 г. установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общините. Отделите/дирекциите "Местни данъци и такси" са структурни звена на съответната община и са административно подчинени на нея.
При систематичен преглед на функциите на НАП, подробно описани в чл. 3 от ЗНАП, се установява, че агенцията няма функции и правомощия да контролира звената "Местни данъци и такси" към съответните общини в процеса на администриране на данъци и такси по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Предвид това извън компетенциите на НАП е назначаването и/или извършването на проверки, които да установяват предназначението на даден недвижим имот.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от ЗМДТ в правомощията на изпълнителния директор на НАП е възложено единствено издаването на методически указания по прилагането на този закон.
Извод: НАП няма правомощия да разпорежда или извършва проверки относно предназначението на недвижим имот и не контролира общинските звена "Местни данъци и такси"; компетентността на изпълнителния директор на НАП по ЗМДТ се свежда до издаване на методически указания.
Относно облагането на недвижими имоти с нежилищно предназначение, като студия, ателиета и др., които се използват за жилищни нужди, НАП е изразявала нееднократно становище, например:
- писмо с изх. № 07-00-21 от 06.10.2011 г. на изпълнителния директор на НАП;
- писмо с изх. № 08-00-2 и № 94-00-126 от 2016 г. на директора на ОДОП - Пловдив,
в следния смисъл:
Легални определения на "жилище" и "жилищна сграда" са дадени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) (обн. ДВ, бр. 1 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) и в издадената на основание чл. 13, ал. 1 от същия закон Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Съгласно т. 30, § 5 от допълнителните разпоредби на ЗУТ "жилище" е "съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди".
Оценяването и съответно облагането на недвижимите имоти по ЗМДТ се извършва по предназначението им според одобрения архитектурен проект и другите строителни книжа. Когато обаче действителното им използване не съответства на предназначението им по архитектурна документация, от значение е фактическото използване на имота.
В този смисъл са и указанията за попълване на декларацията по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ЗМДТ, относно таблица 3 - например "търг. обект" и др.: за обект, използван като магазин, аптека, склад за търговия на едро и др.
В тази връзка ателиета, студия и други нежилищни по предназначение имоти, принадлежащи на физически лица, които се използват като жилища, т.е. за задоволяване на жилищни нужди, следва да се декларират и облагат като жилищни имоти по реда на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ.
Извод: Когато имоти с нежилищно предназначение (ателие, студио и др.), собственост на физически лица, фактически се използват за задоволяване на жилищни нужди, те следва да се декларират и облагат като жилищни имоти по реда на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, като при несъответствие между предназначението по строителни книжа и фактическото използване значение има фактическото използване.
