Изх. № 26-А-13
Дата: 08.03.3021 год.
ЗМДТ, чл. 49, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 49, ал. 2;
ЗМДТ, чл. 52, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 53;
ЗМДТ: чл. 54, ал. 1;
ЗЗД, чл. 230;
ЗЗД, чл. 232;
ЗЗД, чл. 233, ал. 2.
ОТНОСНО:определяне на компетентната община по отношение на данък върху превозните средства по чл. 52 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ при условията на договор за финансов лизинг
Във Вашe писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. №...........01.2021г., е изложена следната фактическа обстановка:
"........." ЕАД /дружеството/ е регистрирана финансова институция, чиято основна дейност е предоставяне на употребявани моторни превозни средства за ползване от трети лица при условията на финансов лизинг. По силата на сключваните договори за финансов лизинг дружеството закупува избрани и посочени от лизингополучателите автомобили от съответните доставчици, като автомобилите могат да бъдат регистрирани за движение в България или нов внос в страната. "..............." ЕАД има представителства на територията на цялата страна, като към настоящия момент дружеството управлява девет клона.
Дружеството закупува автомобили с цел предоставянето им за ползване при условията на финансов лизинг. В зависимост от това откъде е съответният клиент - лизингополучател, договорите за покупко-продажба биват сключвани чрез съответния клон на дружеството на територията на страната, като дружеството е вписано като купувач. Страна по тези договори е "..........." ЕАД, действайки чрез съответния свой клон.
Според Вас, на основание ЗМДТ /чл. 49, чл. 53, чл. 54/ за дружеството, в качеството му на собственик, съществува задължение за деклариране в срок и заплащане на дължимия данък върху превозните средства, който съгласно ЗМДТ се заплаща в общината по седалище на данъчно задълженото лице. Считате, че данъчно задълженото лице е "................" ЕАД, в качеството му на принципал на неговите клонове в страната. В тази връзка общината по адрес на седалището е община Б, област А.
Съответният клон на дружеството, в това си качество, не представлява самостоятелно юридическо лице, а подразделение, чрез което се осъществява част от икономическата дейност на ".............." ЕАД, в място, различно от това, в което се намира седалището на дружеството. Посочвате, че съгласно част първа, глава пета на Търговския закон/ТЗ/ клонът е изцяло зависим от търговеца, като формите на тази зависимост се изразяват в следните обстоятелства - няма самостоятелна фирма; имуществото му не може да се да се обособява отделно от това на принципала; не може да съставя отделен баланс; няма отделен идентификационен номер по смисъла на Закона за търговския регистъриНаредбата за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, клонът няма отделен идентификационен номер по смисъла на чл. 94, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност.
Предвид изложеното "................." ЕАД декларира всички придобивани от него в хода на дейността му автомобили, съответно заплаща дължимия данък върху превозните средства, в община Б, област В.
В писмото сочите, че при извършване на годишните технически прегледи на автомобилите /ГТП/, част от Вашите клиенти/лизингополучатели Ви уведомяват, че при извършване на проверка за платен годишен данък върху превозните средства в пунктовете за ГТП, в системата не е отразено коректно заплащането на данъка за МПС, регистрирано на клон, по седалището на дружеството - община Б, област А. Това създава затруднения на клиентите Ви и молите за съдействие и отстраняване на неточностите в системата.
В отговор на поставените въпроси и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. С чл. 53 на закона законодателят е регламентирал данъчно задължените лица за този вид задължение, а именно - собствениците на превозни средства.
Тъй като съгласно разпоредбите на чл. 344 и 345 ТЗлизингодателят и лизингополучателят при условията на договор за финансов лизинг са приравнени и имат права и задължения на наемодател и наемател по смисъла на чл. 230, чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите,то в този случай няма съмнение, че данъчно задължено лице по чл. 53 ЗМДТ е лизингодателят /собственикът/.
Последното важи за лизингодателя и по отношение на друг по своята същност данък, този върху възмездното придобиване на имущества, освен ако по силата на чл. 45 ЗМДТ между страните не е уговорено друго. В тези случаи данъкът се заплаща в общината по постоянен адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице - чл. 49, ал. 1 ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 ЗМДТ данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства.
Предвид изложеното и двата вида данък, този при възмездно придобиване на имущества и този върху превозните средства, следва да бъдат заплащани от лизингодателя в общината по постоянен адрес, съответно седалището на данъчно задълженото лице - самостоятелен правен субект, т.е. община Б, област А, а не по седалището на клона на лизингодателя, от който е извършена сделката.
Следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗМДТ размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице. Предвид изложеното дотук не следва общински служители на други общини да изземват правомощията на компетентната община, в случая община Б (на основание регистриране на МПС по клон на лизингодателя), като определят и събират некоректно данъчните задължения за годишен данък върху МПС. Считам, че в тези случаи вероятно е налице проблем в софтуерния продукт за администриране на местните данъци и такси, който отнася задължението за данък към общината по регистрация на превозното средство в Пътна полиция /и седалище на клона на лизингодателя/, вместо към тази по седалище на собственика - юридическо лице, поради което въпросът ще бъде отнесен към фирмата, разработваща и поддържаща програмния продукт.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
ОТНОСНО: определяне на компетентната община по отношение на данък върху превозните средства по чл. 52 от Закона за местните данъци и такси при условията на договор за финансов лизинг
Изложена е следната фактическа обстановка:
"........." ЕАД е регистрирана финансова институция, чиято основна дейност е предоставяне на употребявани моторни превозни средства за ползване от трети лица при условията на финансов лизинг. По силата на сключваните договори за финансов лизинг дружеството закупува избрани и посочени от лизингополучателите автомобили от съответните доставчици, като автомобилите могат да бъдат регистрирани за движение в България или да са нов внос в страната.
"..............." ЕАД има представителства на територията на цялата страна и към момента управлява девет клона. Дружеството закупува автомобили с цел предоставянето им за ползване при условията на финансов лизинг. В зависимост от това откъде е съответният клиент - лизингополучател, договорите за покупко-продажба се сключват чрез съответния клон на дружеството на територията на страната, като дружеството е вписано като купувач. Страна по тези договори е "..........." ЕАД, действайки чрез съответния свой клон.
Според изложеното от дружеството, на основание чл. 49, чл. 53 и чл. 54 от ЗМДТ, за него в качеството му на собственик съществува задължение за деклариране в срок и заплащане на дължимия данък върху превозните средства, който съгласно ЗМДТ се заплаща в общината по седалище на данъчно задълженото лице. Счита се, че данъчно задълженото лице е "................" ЕАД, в качеството му на принципал на неговите клонове в страната, поради което общината по адрес на седалището е община Б, област А.
Посочва се, че съответният клон на дружеството не представлява самостоятелно юридическо лице, а е подразделение, чрез което се осъществява част от икономическата дейност на ".............." ЕАД в място, различно от това, в което се намира седалището на дружеството. Съгласно част първа, глава пета от Търговския закон клонът е изцяло зависим от търговеца, като това се изразява в следното: няма самостоятелна фирма; имуществото му не може да се обособява отделно от това на принципала; не може да съставя отделен баланс; няма отделен идентификационен номер по смисъла на Закона за търговския регистър и Наредбата за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър; клонът няма отделен идентификационен номер по смисъла на чл. 94, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност.
Предвид изложеното "................." ЕАД декларира всички придобивани от него в хода на дейността автомобили и заплаща дължимия данък върху превозните средства в община Б, област В.
Посочва се, че при извършване на годишните технически прегледи на автомобилите част от клиентите - лизингополучатели уведомяват дружеството, че при проверка за платен годишен данък върху превозните средства в пунктовете за ГТП в системата не е отразено коректно заплащането на данъка за МПС, регистрирано на клон, по седалището на дружеството - община Б, област А. Това създава затруднения на клиентите и се иска съдействие и отстраняване на неточностите в системата.
В отговор, при съобразяване на относимата нормативна уредба, се изразява следното становище:
Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България.
С чл. 53 от ЗМДТ законодателят е определил данъчно задължените лица за този вид задължение, а именно - собствениците на превозни средства.
Съгласно чл. 344 и чл. 345 от Търговския закон лизингодателят и лизингополучателят при условията на договор за финансов лизинг са приравнени и имат права и задължения на наемодател и наемател по смисъла на чл. 230, чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. В този случай няма съмнение, че данъчно задължено лице по чл. 53 от ЗМДТ е лизингодателят - собственикът.
Посоченото се отнася за лизингодателя и по отношение на друг по своята същност данък - този върху възмездното придобиване на имущества, освен ако по силата на чл. 45 от ЗМДТ между страните не е уговорено друго. В тези случаи данъкът се заплаща в общината по постоянен адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице - чл. 49, ал. 1 от ЗМДТ.
Съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗМДТ данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства.
Предвид изложеното и двата вида данък - данъкът при възмездно придобиване на имущества и данъкът върху превозните средства - следва да бъдат заплащани от лизингодателя в общината по постоянен адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице - самостоятелен правен субект, тоест в община Б, област А, а не по седалището на клона на лизингодателя, от който е извършена сделката.
Извод: Компетентна да определя и събира данъка при възмездно придобиване на имущества и данъка върху превозните средства е общината по седалището на лизингодателя - юридическо лице (община Б, област А), а не общината по седалището на клона, чрез който е сключена сделката.
Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ размерът на данъка върху превозните средства се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице.
Предвид изложеното не следва общински служители на други общини да изземват правомощията на компетентната община, в случая община Б, като на основание регистриране на МПС по клон на лизингодателя определят и събират некоректно данъчните задължения за годишен данък върху МПС.
Посочва се, че вероятно е налице проблем в софтуерния продукт за администриране на местните данъци и такси, който отнася задължението за данък към общината по регистрация на превозното средство в Пътна полиция (и седалище на клона на лизингодателя), вместо към общината по седалище на собственика - юридическо лице. Поради това въпросът ще бъде отнесен към фирмата, разработваща и поддържаща програмния продукт.
Извод: Определянето и събирането на данъка върху превозните средства следва да се извършва единствено от общината по седалището на собственика - лизингодател, като констатираните проблеми при отнасяне на задълженията към други общини се дължат вероятно на софтуерен проблем, който ще бъде поставен пред разработчика на системата.
