|
Изх. № 94-К-43 #1 Дата: 08.03.2022 г. |
зддфл: чл. 38, чл. 65, чл. 46, ал. 3, чл. 55, ал. 1, чл. 73, ал. 1 СИДДО с Кралство Белгия:чл. 10, ал. 2 ДОПК: чл. 135 - чл. 142 |
ОТНОСНО: облагане на доход от дивидент, изплатен от българско дружество на физическо лице, местно за данъчни цели на Кралство Белгия
В Централно управление на Национална агенция за приходите е постъпило Ваше запитване, в което посочвате, че българското дружество "..." ООД е изплатило дивидент на физическо лице, което е гражданин и местно лице за данъчни цели на Кралство Белгия. В тази връзка е бил удържан и внесен в държавния бюджет данък в размер на 5% от изплатения дивидент (в предвидения от закона срок). Допълнително посочвате, че, според белгийския адвокат на физическото лице, има: "спогодба между България и Белгия за избягване на двойното данъчно облагане, според която може да се внесе в България още 5% данък /общо 10%/ и да представи документ от НАП в Кралство Белгия".
При така описаната фактическа обстановка, Вие поставяте следните въпроси:
- Може ли дружеството да приложи съществуващата спогодба между Република България и Кралство Белгия?
- Какви документи трябва да се изискат от чуждестранното физическо лице относно прилагането на Спогодбата?
- Какви документи и в какви срокове трябва да представи дружеството пред НАП?
- Допълнителният данък от 5% от кого е дължим?
Във връзка с поставените от Вас въпроси, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, Ви уведомявам следното:
- По първи и четвърти въпрос:
Доходите на местни и чуждестранни физически лица са обект на облагане по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. По смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗДДФЛ, доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица и неперсонифицирани дружества, включително договори за съвместна дейност, са от източник в Република България.
Доколкото белгийският гражданин, който е реализирал доход от дивидент от източник в България, е чуждестранно лице за данъчни цели (по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ), приложение ще намери чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗДДФЛ. По смисъла на посочената разпоредба, доходите от дивиденти, изплатени в полза на чуждестранни физически лица се облагат с окончателен данък, който в съответствие с разпоредбите на чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент. Ставката на данъка за доходите от разпределение на дивидент е 5 на сто (съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ), а предприятието - платец на дохода е задължено да подаде данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължимия данък. В съответствие с чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ, дължимият данък се удържа и внася от предприятието - платец на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент. Предприятието е задължено да подаде и справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Доходите от дивиденти се включват в справката за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента като справката се предоставя в срок до 28 февруари на следващата година на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода. Съгласно чл. 73, ал. 5 справката се предоставя само по електронен път във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на НАП.
Във връзка с изложеното, следва да имате предвид, че по смисъла на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и Белгия и разпоредбата на чл. 10 от Спогодбата регулира облагането на дивидентите. Съгласно чл. 10, ал. 1 от СИДДО, дивиденти, плащани от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава (т.е. на България), на местно лице на другата договаряща държава (т.е. Белгия), се облагат в тази друга държава (т.е. Белгия). На основание чл. 10, ал. 2 от Спогодбата обаче, такива дивиденти се облагат и в договарящата държава, на която дружеството, плащащо дивидентите, е местно лице (т.е. България), съгласно законодателството на тази държава, но ако действителният получател на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава (т.е. Белгия), така определеният данък не може да надвишава 10 на сто върху брутната сума на дивидентите.
Предвид описаната фактическа обстановка и последно посочената разпоредба, следва, че България, като държава, чието местно лице е дружеството, плащащо дивидентите, запазва правото на данъчно облагане на дивидентите при ограничен размер на данъчната ставка до 10%. Видно от горепосоченото, данъчното третиране на дивидентите в СИДДО с Белгия не е по-благоприятно от това, предвидено в ЗДДФЛ, и следователно при разпределяне на дивидентите в полза на белгийското лице, следва да се прилага българското данъчно законодателство и съответно размерът на данъчната ставка, приет в ЗДДФЛ. Този извод се обосновава с основният принцип при прилагането на СИДДО, съгласно който спогодбите не създават нови данъци, нито допълнително данъчно облагане, а само преразпределят данъчно отлагателните правомощия на държавите. В заключение, белгийското лице не дължи допълнителен данък от 5%.
- По втори и трети въпрос:
Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това. Процедурата по прилагане на данъчните облекчения за чуждестранни лица, предвидени в СИДДО, са регламентирани в ДОПК, глава шестнадесета, раздел III.
От изложеното по-горе в т. 1 обаче става ясно, че СИДДО с Белгия не предвижда данъчни облекчения, от които чуждестранното физическо лице - местно на Белгия, да се възползва. Спогодбата предвижда данъчно облагане на дивидента в България (като данъчната ставка няма да надвишава 10 на сто от брутния размер на доходите) и платецът на дивидента "..." ООД следва да удържи и внесе дължимия данък в размер на 5 на сто от брутния размер на доходите (по реда на ЗДДФЛ). Тъй като в конкретния случай, доходите от дивиденти на белгийския гражданин подлежат на облагане с данък при източника по реда и условията на ЗДДФЛ, не е необходимо да бъдат предоставяни документи относно прилагане на Спогодбата. Следва да се има предвид, че процедурата за прилагане на СИДДО, която е регламентирана с разпоредбите на чл. 135 - 142 от Данъчно-осигурителният процесуален кодекс(ДОПК) се прилага само когато чуждестранното лице може да претендира данъчни облекчения, предвидени в съответната СИДДО. При описаните обстоятелства, Спогодбата не предвижда данъчни облекчения, от които чуждестранното лице би могло да се възползва, поради което и не е необходимо, нито е допустимо, да се подава искане за прилагане на СИДДО по реда на ДОПК.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП: ГЕОРГИ АРНАУДОВ
Документът е електронно създаден и подписан, като данни за електронния подпис на издателя се визуализират в горния десен ъгъл на началната страница, съгласно действащите нормативни изисквания.
Национална агенция за приходите обработва и защитава личните Ви данни, съобразно изискванията на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г.
Повече подробности за ангажиментите на Националната агенция за приходите, в качеството й на администратор на лични данни, можете да намерите в "Политика по защита на личните данни в Националната агенция за приходите", публикувана на интернет адрес:www.nra.bgили да се свържете с нас на имейл адреса на Информационния център на НАП:infocenter@nra.bgи телефон: 0700 18 700.
Българско дружество "..." ООД е изплатило дивидент на физическо лице - гражданин и местно лице за данъчни цели на Кралство Белгия. Удържан и внесен е данък в размер на 5% от изплатения дивидент в предвидения от закона срок. Според белгийския адвокат на физическото лице има "спогодба между България и Белгия за избягване на двойното данъчно облагане, според която може да се внесе в България още 5% данък /общо 10%/ и да представи документ от НАП в Кралство Белгия".
В тази връзка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Може ли дружеството да приложи съществуващата спогодба между Република България и Кралство Белгия?
Въпрос 2: Какви документи трябва да се изискат от чуждестранното физическо лице относно прилагането на Спогодбата?
Въпрос 3: Какви документи и в какви срокове трябва да представи дружеството пред НАП?
Въпрос 4: Допълнителният данък от 5% от кого е дължим?
По първи и четвърти въпрос
Доходите на местни и чуждестранни физически лица се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица дължат данъци за придобити доходи от източници в Република България.
По смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗДДФЛ, доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица и неперсонифицирани дружества, включително договори за съвместна дейност, са доходи от източник в Република България.
Белгийският гражданин, реализирал доход от дивидент от източник в България, е чуждестранно лице за данъчни цели по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ. Поради това приложение намира чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗДДФЛ, според който доходите от дивиденти, изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ, окончателният данък се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидента.
Ставката на данъка за доходите от разпределение на дивидент е 5 на сто, съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ.
Предприятието - платец на дохода е задължено да подаде данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължимия данък.
Съгласно чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ, дължимият данък се удържа и внася от предприятието - платец на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидента.
Предприятието е задължено да подаде и справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Доходите от дивиденти се включват в справката за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента. Справката се подава до 28 февруари на следващата година в териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода. Съгласно чл. 73, ал. 5 от ЗДДФЛ, справката се подава само по електронен път във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на НАП.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Между България и Белгия е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Облагането на дивидентите е уредено в чл. 10 от СИДДО.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от СИДДО, дивиденти, плащани от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава (България), на местно лице на другата договаряща държава (Белгия), се облагат в тази друга държава (Белгия).
На основание чл. 10, ал. 2 от СИДДО, такива дивиденти могат да се облагат и в договарящата държава, на която дружеството, плащащо дивидентите, е местно лице (България), съгласно законодателството на тази държава. Ако действителният получател на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава (Белгия), така определеният данък не може да надвишава 10 на сто върху брутната сума на дивидентите.
Предвид описаната фактическа обстановка и цитираната разпоредба, България като държава, чието местно лице е дружеството, плащащо дивидентите, запазва правото да облага дивидентите, но при ограничение на данъчната ставка до 10%.
Данъчното третиране на дивидентите по СИДДО с Белгия не е по-благоприятно от това по ЗДДФЛ. Следователно при разпределяне на дивидентите в полза на белгийското лице следва да се прилага българското данъчно законодателство и ставката по ЗДДФЛ (5%).
Този извод е обоснован с основния принцип при прилагането на СИДДО, според който спогодбите не създават нови данъци и не въвеждат допълнително данъчно облагане, а само преразпределят данъчните правомощия между държавите.
В заключение е посочено, че белгийското лице не дължи допълнителен данък от 5%.
Извод: Дружеството прилага българското законодателство (ЗДДФЛ) с данъчна ставка 5% върху брутния дивидент; СИДДО с Белгия не налага по-висок данък и белгийското физическо лице не дължи допълнителни 5% данък.
По втори и трети въпрос
Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това. Процедурата за прилагане на данъчните облекчения за чуждестранни лица, предвидени в СИДДО, е регламентирана в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), глава шестнадесета, раздел III.
От изложеното по-горе по първи и четвърти въпрос следва, че СИДДО с Белгия не предвижда данъчни облекчения, от които чуждестранното физическо лице - местно лице на Белгия, да се възползва. Спогодбата предвижда облагане на дивидента в България, като данъчната ставка не може да надвишава 10% от брутния размер на доходите. Платецът на дивидента "..." ООД следва да удържи и внесе дължимия данък в размер на 5% от брутния размер на доходите по реда на ЗДДФЛ.
Тъй като в конкретния случай доходите от дивиденти на белгийския гражданин подлежат на облагане с данък при източника по реда и условията на ЗДДФЛ, не е необходимо да се предоставят документи относно прилагане на Спогодбата.
Следва да се има предвид, че процедурата за прилагане на СИДДО, регламентирана в чл. 135 - 142 от ДОПК, се прилага само когато чуждестранното лице може да претендира данъчни облекчения, предвидени в съответната СИДДО.
При описаните обстоятелства Спогодбата не предвижда данъчни облекчения, от които чуждестранното лице би могло да се възползва. Поради това не е необходимо и не е допустимо да се подава искане за прилагане на СИДДО по реда на ДОПК.
Извод: Не се изискват документи от чуждестранното физическо лице и от дружеството за прилагане на СИДДО с Белгия, тъй като по тази Спогодба не възникват данъчни облекчения; не се подава искане по чл. 135 - 142 от ДОПК.
