НАП: Облагане на дивиденти към физическо лице, местно за данъчни цели на Кралство Белгия, по ЗДДФЛ и СИДДО между България и Белгия

Вх.№ 94К43 ЦУ на НАП 202 Коментирай
ДОПК: чл.135, чл.142, ЗДДФЛ: чл.38, чл.46 ал.3, чл.55 ал.1, чл.65, чл.73 ал.1, СИДДО: чл.10 ал.2
Определя се режимът за облагане на дивидент от българско дружество към физическо лице, местно на Белгия. Прилага се ЗДДФЛ - окончателен данък при източника 5% върху брутния дивидент. СИДДО с Белгия допуска облагане в България до 10%, но не дава по-благоприятен режим, не се дължи допълнителен данък 5% и не се прилага процедурата по чл. 135 - 142 ДОПК.

Изх. № 94-К-43 #1

Дата: 08.03.2022 г.

зддфл: чл. 38, чл. 65, чл. 46, ал. 3,

чл. 55, ал. 1, чл. 73, ал. 1

СИДДО с Кралство Белгия:чл. 10, ал. 2

ДОПК: чл. 135 - чл. 142

ОТНОСНО: облагане на доход от дивидент, изплатен от българско дружество на физическо лице, местно за данъчни цели на Кралство Белгия

В Централно управление на Национална агенция за приходите е постъпило Ваше запитване, в което посочвате, че българското дружество "..." ООД е изплатило дивидент на физическо лице, което е гражданин и местно лице за данъчни цели на Кралство Белгия. В тази връзка е бил удържан и внесен в държавния бюджет данък в размер на 5% от изплатения дивидент (в предвидения от закона срок). Допълнително посочвате, че, според белгийския адвокат на физическото лице, има: "спогодба между България и Белгия за избягване на двойното данъчно облагане, според която може да се внесе в България още 5% данък /общо 10%/ и да представи документ от НАП в Кралство Белгия".

При така описаната фактическа обстановка, Вие поставяте следните въпроси:

  1. Може ли дружеството да приложи съществуващата спогодба между Република България и Кралство Белгия?
  2. Какви документи трябва да се изискат от чуждестранното физическо лице относно прилагането на Спогодбата?
  3. Какви документи и в какви срокове трябва да представи дружеството пред НАП?
  4. Допълнителният данък от 5% от кого е дължим?

Във връзка с поставените от Вас въпроси, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, Ви уведомявам следното:

  1. По първи и четвърти въпрос:

Доходите на местни и чуждестранни физически лица са обект на облагане по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. По смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗДДФЛ, доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица и неперсонифицирани дружества, включително договори за съвместна дейност, са от източник в Република България.

Доколкото белгийският гражданин, който е реализирал доход от дивидент от източник в България, е чуждестранно лице за данъчни цели (по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ), приложение ще намери чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗДДФЛ. По смисъла на посочената разпоредба, доходите от дивиденти, изплатени в полза на чуждестранни физически лица се облагат с окончателен данък, който в съответствие с разпоредбите на чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент. Ставката на данъка за доходите от разпределение на дивидент е 5 на сто (съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ), а предприятието - платец на дохода е задължено да подаде данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължимия данък. В съответствие с чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ, дължимият данък се удържа и внася от предприятието - платец на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент. Предприятието е задължено да подаде и справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Доходите от дивиденти се включват в справката за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента като справката се предоставя в срок до 28 февруари на следващата година на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода. Съгласно чл. 73, ал. 5 справката се предоставя само по електронен път във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на НАП.

Във връзка с изложеното, следва да имате предвид, че по смисъла на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и Белгия и разпоредбата на чл. 10 от Спогодбата регулира облагането на дивидентите. Съгласно чл. 10, ал. 1 от СИДДО, дивиденти, плащани от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава (т.е. на България), на местно лице на другата договаряща държава (т.е. Белгия), се облагат в тази друга държава (т.е. Белгия). На основание чл. 10, ал. 2 от Спогодбата обаче, такива дивиденти се облагат и в договарящата държава, на която дружеството, плащащо дивидентите, е местно лице (т.е. България), съгласно законодателството на тази държава, но ако действителният получател на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава (т.е. Белгия), така определеният данък не може да надвишава 10 на сто върху брутната сума на дивидентите.

Предвид описаната фактическа обстановка и последно посочената разпоредба, следва, че България, като държава, чието местно лице е дружеството, плащащо дивидентите, запазва правото на данъчно облагане на дивидентите при ограничен размер на данъчната ставка до 10%. Видно от горепосоченото, данъчното третиране на дивидентите в СИДДО с Белгия не е по-благоприятно от това, предвидено в ЗДДФЛ, и следователно при разпределяне на дивидентите в полза на белгийското лице, следва да се прилага българското данъчно законодателство и съответно размерът на данъчната ставка, приет в ЗДДФЛ. Този извод се обосновава с основният принцип при прилагането на СИДДО, съгласно който спогодбите не създават нови данъци, нито допълнително данъчно облагане, а само преразпределят данъчно отлагателните правомощия на държавите. В заключение, белгийското лице не дължи допълнителен данък от 5%.

  1. По втори и трети въпрос:

Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това. Процедурата по прилагане на данъчните облекчения за чуждестранни лица, предвидени в СИДДО, са регламентирани в ДОПК, глава шестнадесета, раздел III.

От изложеното по-горе в т. 1 обаче става ясно, че СИДДО с Белгия не предвижда данъчни облекчения, от които чуждестранното физическо лице - местно на Белгия, да се възползва. Спогодбата предвижда данъчно облагане на дивидента в България (като данъчната ставка няма да надвишава 10 на сто от брутния размер на доходите) и платецът на дивидента "..." ООД следва да удържи и внесе дължимия данък в размер на 5 на сто от брутния размер на доходите (по реда на ЗДДФЛ). Тъй като в конкретния случай, доходите от дивиденти на белгийския гражданин подлежат на облагане с данък при източника по реда и условията на ЗДДФЛ, не е необходимо да бъдат предоставяни документи относно прилагане на Спогодбата. Следва да се има предвид, че процедурата за прилагане на СИДДО, която е регламентирана с разпоредбите на чл. 135 - 142 от Данъчно-осигурителният процесуален кодекс(ДОПК) се прилага само когато чуждестранното лице може да претендира данъчни облекчения, предвидени в съответната СИДДО. При описаните обстоятелства, Спогодбата не предвижда данъчни облекчения, от които чуждестранното лице би могло да се възползва, поради което и не е необходимо, нито е допустимо, да се подава искане за прилагане на СИДДО по реда на ДОПК.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП: ГЕОРГИ АРНАУДОВ

Документът е електронно създаден и подписан, като данни за електронния подпис на издателя се визуализират в горния десен ъгъл на началната страница, съгласно действащите нормативни изисквания.

Национална агенция за приходите обработва и защитава личните Ви данни, съобразно изискванията на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г.

Повече подробности за ангажиментите на Националната агенция за приходите, в качеството й на администратор на лични данни, можете да намерите в "Политика по защита на личните данни в Националната агенция за приходите", публикувана на интернет адрес:www.nra.bgили да се свържете с нас на имейл адреса на Информационния център на НАП:infocenter@nra.bgи телефон: 0700 18 700.

Българско дружество "..." ООД е изплатило дивидент на физическо лице - гражданин и местно лице за данъчни цели на Кралство Белгия. Удържан и внесен е данък в размер на 5% от изплатения дивидент в предвидения от закона срок. Според белгийския адвокат на физическото лице има "спогодба между България и Белгия за избягване на двойното данъчно облагане, според която може да се внесе в България още 5% данък /общо 10%/ и да представи документ от НАП в Кралство Белгия".

В тази връзка са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Може ли дружеството да приложи съществуващата спогодба между Република България и Кралство Белгия?

Въпрос 2: Какви документи трябва да се изискат от чуждестранното физическо лице относно прилагането на Спогодбата?

Въпрос 3: Какви документи и в какви срокове трябва да представи дружеството пред НАП?

Въпрос 4: Допълнителният данък от 5% от кого е дължим?

По първи и четвърти въпрос

Доходите на местни и чуждестранни физически лица се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица дължат данъци за придобити доходи от източници в Република България.

По смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗДДФЛ, доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица и неперсонифицирани дружества, включително договори за съвместна дейност, са доходи от източник в Република България.

Белгийският гражданин, реализирал доход от дивидент от източник в България, е чуждестранно лице за данъчни цели по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ. Поради това приложение намира чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗДДФЛ, според който доходите от дивиденти, изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ, окончателният данък се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидента.

Ставката на данъка за доходите от разпределение на дивидент е 5 на сто, съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ.

Предприятието - платец на дохода е задължено да подаде данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължимия данък.

Съгласно чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ, дължимият данък се удържа и внася от предприятието - платец на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидента.

Предприятието е задължено да подаде и справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Доходите от дивиденти се включват в справката за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента. Справката се подава до 28 февруари на следващата година в териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода. Съгласно чл. 73, ал. 5 от ЗДДФЛ, справката се подава само по електронен път във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на НАП.

Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Между България и Белгия е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Облагането на дивидентите е уредено в чл. 10 от СИДДО.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от СИДДО, дивиденти, плащани от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава (България), на местно лице на другата договаряща държава (Белгия), се облагат в тази друга държава (Белгия).

На основание чл. 10, ал. 2 от СИДДО, такива дивиденти могат да се облагат и в договарящата държава, на която дружеството, плащащо дивидентите, е местно лице (България), съгласно законодателството на тази държава. Ако действителният получател на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава (Белгия), така определеният данък не може да надвишава 10 на сто върху брутната сума на дивидентите.

Предвид описаната фактическа обстановка и цитираната разпоредба, България като държава, чието местно лице е дружеството, плащащо дивидентите, запазва правото да облага дивидентите, но при ограничение на данъчната ставка до 10%.

Данъчното третиране на дивидентите по СИДДО с Белгия не е по-благоприятно от това по ЗДДФЛ. Следователно при разпределяне на дивидентите в полза на белгийското лице следва да се прилага българското данъчно законодателство и ставката по ЗДДФЛ (5%).

Този извод е обоснован с основния принцип при прилагането на СИДДО, според който спогодбите не създават нови данъци и не въвеждат допълнително данъчно облагане, а само преразпределят данъчните правомощия между държавите.

В заключение е посочено, че белгийското лице не дължи допълнителен данък от 5%.

Извод: Дружеството прилага българското законодателство (ЗДДФЛ) с данъчна ставка 5% върху брутния дивидент; СИДДО с Белгия не налага по-висок данък и белгийското физическо лице не дължи допълнителни 5% данък.

По втори и трети въпрос

Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това. Процедурата за прилагане на данъчните облекчения за чуждестранни лица, предвидени в СИДДО, е регламентирана в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), глава шестнадесета, раздел III.

От изложеното по-горе по първи и четвърти въпрос следва, че СИДДО с Белгия не предвижда данъчни облекчения, от които чуждестранното физическо лице - местно лице на Белгия, да се възползва. Спогодбата предвижда облагане на дивидента в България, като данъчната ставка не може да надвишава 10% от брутния размер на доходите. Платецът на дивидента "..." ООД следва да удържи и внесе дължимия данък в размер на 5% от брутния размер на доходите по реда на ЗДДФЛ.

Тъй като в конкретния случай доходите от дивиденти на белгийския гражданин подлежат на облагане с данък при източника по реда и условията на ЗДДФЛ, не е необходимо да се предоставят документи относно прилагане на Спогодбата.

Следва да се има предвид, че процедурата за прилагане на СИДДО, регламентирана в чл. 135 - 142 от ДОПК, се прилага само когато чуждестранното лице може да претендира данъчни облекчения, предвидени в съответната СИДДО.

При описаните обстоятелства Спогодбата не предвижда данъчни облекчения, от които чуждестранното лице би могло да се възползва. Поради това не е необходимо и не е допустимо да се подава искане за прилагане на СИДДО по реда на ДОПК.

Извод: Не се изискват документи от чуждестранното физическо лице и от дружеството за прилагане на СИДДО с Белгия, тъй като по тази Спогодба не възникват данъчни облекчения; не се подава искане по чл. 135 - 142 от ДОПК.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

Декл. Обр.1 с код 22 - възможно ли е при дейност след 1 януари?

473
Ок, благодаря 

Дход получен от самоосигуряващо се лице в друго Дружество.

255
Благодаря

Приложение № 4 за деклариране на данни от текущата счетоводна отчетност по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС

714
Прочетете тази алинея!!!! Не 1, а 10. Декларират се: 1. сумата на налични парични средства в касите; 2. размер на вземанията (в...

Справки задължения НАП

592
Здравейте.Аз също имам проблем със Сол. До началото на януари всичко си беше наред. Вчера проверявам Справка за извършени плащан...
Още от форума