НАП: Данъчно облекчение по чл. 19, ал. 1 ЗДДФЛ за лични вноски за доброволно здравно осигуряване

Становището разглежда данъчното третиране на направени лични вноски за доброволно здравно осигуряване по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10 на сто от сумата на годишните данъчни основи.

Аналогично, по силата на чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ месечната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се намалява с направените през месеца чрез работодател лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ.

По смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗДДФЛ "доброволно здравно осигуряване" е осигуряването по глава трета от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и дейността по доброволно здравно застраховане, осъществявана съгласно законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, от институция, която извършва дейност по доброволно (допълнително) здравно застраховане.

Съгласно глава трета от ЗЗО и по-конкретно чл. 82 от ЗЗО, в редакцията на закона, действаща от 07.08.2012 г., доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на чл. 222а от Кодекса за застраховането (КЗ). Съгласно чл. 222а от КЗ (в сила от 07.08.2012 г.) с договора за медицинска застраховка застрахователят се задължава да поеме рискове, произтичащи от заболяване или злополука, свързани с финансовото обезпечаване на определени здравни услуги и стоки, срещу получаване на застрахователна премия.

От това следва, че за да е налице нормативно основание за ползване на данъчното облекчение по чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ за направени лични вноски за доброволно здравно осигуряване от физическото лице, трябва да са изпълнени кумулативно следните условия:

• вноските да са лични, т.е. да са направени за сметка и в полза на данъчно задълженото лице в съответствие с договор за медицинска застраховка по смисъла на чл. 222а от КЗ, сключен между съответното застрахователно дружество и физическото лице;
• вноските да са направени през данъчната година, т.е. в периода от 1 януари до 31 декември на съответната година.

Извод: Данъчното облекчение по чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ е приложимо само при наличие на лични вноски по договор за медицинска застраховка по чл. 222а от КЗ, направени в рамките на съответната данъчна година.

От приложените към запитването копия от документи - служебна бележка и общи условия по медицинска застраховка за чужбина - не може да се направи категоричен извод дали в конкретния случай са налице правните основания за прилагане на данъчното облекчение по чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ.

В тази връзка се посочва, че законът не предвижда задължение за застрахователните дружества да издават документ, удостоверяващ вида и размера на направените през годината вноски за доброволно здравно осигуряване. Поради това, когато застрахователното дружество издаде такъв документ (в случая - служебна бележка) без да има законово задължение, този документ не може да служи като безспорно доказателство за приспадане или възстановяване на удържания данък при годишното облагане на физическото лице.

Освен това, в т. 1.2 от приложените общи условия по медицинска застраховка за чужбина е посочено, че заедно със заявлението за сключване на застраховката и другите подписани от страните и/или представени на застрахователя документи, те са неразделна част от застраховката. Към запитването обаче са приложени само общите условия, които са крайно недостатъчни, за да се прецени дали в конкретния случай физическото лице има основание да ползва данъчното облекчение по чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Извод: Представените документи (служебна бележка и общи условия по медицинска застраховка за чужбина) не са достатъчни и не представляват безспорно доказателство за наличие на право на данъчно облекчение по чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Посочва се, че данъчният закон не изисква от физическото лице да прилага към годишната си данъчна декларация копие от договора със съответното застрахователно дружество. Такова задължение съществува само когато лицето ползва облекчението чрез работодателя по основното трудово правоотношение по реда и при условията на чл. 49, ал. 3 и 4 от ЗДДФЛ.

От друга страна, при започнало производство във връзка с подадено искане за възстановяване или прихващане на данък, органът по приходите е длъжен да установи всички факти и обстоятелства, имащи отношение към задълженията на физическото лице, включително чрез извършване на насрещна проверка по реда на чл. 45 от ДОПК.

Извод: Липсата на задължение за прилагане на договор към годишната декларация не освобождава физическото лице от доказване на обстоятелствата при проверка или производство по възстановяване/прихващане на данък, като органът по приходите може да събира необходимите доказателства, включително чрез насрещна проверка по чл. 45 от ДОПК.