НАП: Предоставяне на служебна бележка по чл. 45 ЗДДФЛ от предходен работодател за целите на годишното облагане

Във връзка с писмено запитване относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) се изразява следното становище.

Посочва се, че при искания за изразяване на становище лицата следва да посочват трите си имена, ЕГН и адрес, а писмата, изпратени по електронен път, трябва да са подписани с електронен подпис. Това изискване е съобразено с разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, тъй като отговорите на поставените въпроси ангажират отговорността на НАП спрямо запитващото лице и неговите права и задължения по ДОПК и материалните данъчни закони, съгласно чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Изискването за идентификация на лицето и електронен подпис при електронна кореспонденция е обусловено от правните последици на становищата на НАП по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

В запитването се посочва, че настоящият работодател е изискал да му бъде представена служебна бележка по чл. 45 от ЗДДФЛ от предходен работодател с оглед изчисляване на годишната данъчна основа.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Задължена ли сте да представите тази бележка?

Въпрос 2: Тази информация не е ли предоставена пред НАП?

Принципно се посочва, че работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3 от ЗДДФЛ, намалена по реда на ал. 3 от чл. 49 от същия закон, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя.

На основание чл. 49, ал. 2 от ЗДДФЛ, когато работникът или служителят през данъчната година има или е имал трудов договор за допълнителен труд при друг работодател или е имал основно трудово правоотношение при друг работодател, работодателят по ал. 1 включва придобития при другия работодател доход при изчисляване на годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка, ако работникът/служителят му предостави служебна бележка по чл. 45 от другия работодател.

При условие, че не бъде представена служебна бележка и основният работодател не може да извърши определяне на годишния размер на данъка, като включи съответния доход, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 52 от ЗДДФЛ не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само:

• доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето има работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, и/или
• доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето няма работодател по основно трудово правоотношение или има такъв, но той не е определил годишен размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако са изпълнени едновременно следните условия:
  • данъкът върху общата годишна данъчна основа е равен на авансово удържания по чл. 42, и
  • лицето не ползва данъчни облекчения по реда на чл. 23.

Посочва се, че справката от работодателите по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ се предоставя в срок до 28 февруари на следващата година на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.

Извод: Работодателят по основното трудово правоотношение включва доходите от друг работодател при годишното изчисляване на данъка само ако работникът/служителят му предостави служебна бележка по чл. 45 от предходния работодател. При липса на такава бележка основният работодател не може да определи годишния размер на данъка за всички доходи, поради което следва да се приложи чл. 52 от ЗДДФЛ относно задължението за подаване на годишна данъчна декларация. Информацията по чл. 73, ал. 6 се подава от работодателите в НАП до 28 февруари на следващата година.