НАП: Облагане по ЗДДФЛ на неустойки и лихви по съдебно установени вземания по договор за строителство

Изложена е следната фактическа обстановка: На 28.01.2019 г. по Ваша банкова сметка, чрез частен съдебен изпълнител, са постъпили суми, представляващи неустойка за забавено изпълнение на задължението на фирма - ответник по водено от Вас съдебно дело - за завършване и предаване на обекти, предмет на предварителен договор от 21.03.2008 г., в завършен вид.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос: Дължи ли се данък върху доход от неустойка за забавено изпълнение на задължението за завършване и предаване на обекти?

Въпрос: Дължи ли се данък за неустойката за завършване на обектите за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2013 г. и последващи?

Въпрос: Дължи ли се данък върху получените неустойка, лихви, такси и хонорари?

Въпрос: В какъв срок следва да се декларира доходът и да се внесе данъкът?

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми с данък са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

Съгласно чл. 35, т. 1 от ЗДДФЛ обезщетенията за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер попадат в обхвата на "доходи от други източници".

Нормата на чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗДДФЛ определя като необлагаеми лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, както и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела. От тази разпоредба следва, че данъчният режим на лихвите по присъдени вземания следва данъчния режим на основното вземане, в случая - присъдената неустойка. Поради това в разглеждания случай лихвите подлежат на облагане.

За целите на облагането лихвите са в обхвата на доходите от други източници по чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ.

На основание чл. 36 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход по чл. 35 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ тези доходи подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа. В съответствие с чл. 35 от ЗДДФЛ облагаема е брутната сума на този вид доходи, придобити през данъчната година.

На основание чл. 50 от ЗДДФЛ за доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, местните физически лица са длъжни да подадат годишна данъчна декларация. Доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50, като се попълва Приложение № 6 "Доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ".

Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

На основание чл. 44а, ал. 1 от ЗДДФЛ паричните доходи по чл. 35 се облагат авансово с данък, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице. Размерът на данъка се изчислява, като облагаемият доход по чл. 35 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Данъкът по ал. 1 се определя и удържа от платеца на дохода при изплащането му.

Предприятието - платец на доходите, е задължено на основание чл. 73, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДФЛ да предостави информация за изплатени доходи от източници по чл. 35 на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода в срок до 28.02.2020 г.

Съгласно чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ, при поискване от лицето, предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на доходи от други източници по чл. 35, издава служебна бележка по образец за изплатените през годината доходи и за удържания през годината данък. Ако платецът не е удържал и внесъл данъка, задължението за внасянето на дължимия данък е на съответното физическо лице, придобило доход по чл. 35 от ЗДДФЛ, с подаването на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

От изложеното в запитването се установява, че сумите са получени през януари 2019 г. въз основа на приложени изпълнителни листове.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит на датата на:

• плащането - при плащане в брой;
• заверяването на сметката на получателя на дохода - при плащане по банков път.

Следователно, ако плащането е получено през 2019 г., независимо за какъв период се отнасят неустойката и лихвите по договора за неизпълнение, получените доходи следва да се декларират с годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ до 30 април 2020 г., като до тази дата следва да се внесе и дължимият годишен данък, съгласно чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ.

Присъдените Ви съдебни разноски не подлежат на облагане съгласно чл. 13, т. 10 от ЗДДФЛ, както и не подлежат на деклариране с годишна данъчна декларация съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ.

Извод: Неустойката за забавено изпълнение и свързаните с нея лихви представляват облагаеми доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ и подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, като се декларират за годината, през която са реално получени (2019 г.), независимо за кой период се отнасят. Данъкът се дължи върху брутната сума и се декларира с ГДД по чл. 50 до 30 април на следващата година, като до същата дата се внася и дължимият данък. Присъдените съдебни разноски са необлагаеми и не се декларират.