НАП: Приложимо осигурително и данъчно законодателство за лице с двойно гражданство България–Канада, упражняващо трудова дейност от България

Изх. № 94-Д-329

Дата: 19. 05. 2023 год.

Спогодбата за социална сигурност с Канада, чл. 3;

Спогодбата за социална сигурност с Канада, чл. 4;

Спогодбата за социална сигурност с Канада, чл. 6(а);

Спогодбата за социална сигурност с Канада, чл. 6(б);

КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1;

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1;

КСО, чл. 6, ал. 8;

КСО, чл. 6, ал. 11;

КСО, чл. 127, ал. 1;

КСО, чл. 157, ал. 5;

КСО, чл. 157, ал. 6;

ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 2;

ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;

ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2;

ЗДДФЛ, чл. 4, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 4, ал. 4;

ЗДДФЛ, чл. 6;

ЗДДФЛ, чл. 7;

ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 2;

ЗДДФЛ, чл. 10, ал. 1, т. 1;

ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1, т. 3;

ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 49;

ЗДДФЛ, чл. 50;

ЗДДФЛ, чл. 67, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 75;

ЗДДФЛ, § 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ;

ЗДДФЛ, § 1, т. 27, буква "а" от ДР на ЗДДФЛ;

ЗДДФЛ, § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ;

НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 1;

НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 5, т. 1;

НООСЛБГРЧМЛ, чл. 2;

СИДДО с Канада, чл. 4, ал. 1;

СИДДО с Канада, чл. 14, ал. 1;

СИДДО с Канада, чл. 15;

СИДДО с Канада, чл. 23, ал. 2, буква "а".

ОТНОСНО: Прилагане на данъчното и осигурително законодателство по отношение на лице, гражданин на Канада и на България, което осъществява трудова дейност в България

Във Ваше писмо, с вх. №..... по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:

Вие сте гражданин на България и на Канада. През последните 20 години сте живяла в Канада и работила като счетоводител за различни компании на различни основания - като заето и като самостоятелно заето лице. В края на 2021 г. сте се завърнала в България. През 2022 г. сте пребивавала в Канада само един месец и от 2022 г. до момента пребивавате в България.

Към момента притежавате банкови смети и карти в България и Канада. Използвате основно българския си мобилен номер, но притежавате предплатен канадски мобилен телефон, както и пощенски адрес на приятел в Канада. Придобила сте апартамент и автомобил в България.

Имате канадски ДДС (GST) номер и подавате и плащате годишни декларации за ДДС. Продължавате да поддържате инвестиционен пенсионен план (RRSP) в Канада, по който до днешна дата продължавате да внасяте веднъж годишно.

През 2022 г. сте работила онлайн по трудов договор на непълен работен ден за канадски работодател, който е прекратен в края на 2022 г. Социални и здравноосигурителни вноски за Вас са плащани по канадското законодателство, тъй като към онзи момент сте имали намерение да останете да живеете в Канада. До 30.04.2022 г. сте работила онлайн на свободна практика за канадска данъчна и одиторска счетоводна компания. Продължавате и към момента да полагате труд онлайн като счетоводител (самостоятелно заето лице) за различни канадски дружества.

От месец юли 2022 г. работите онлайн за български работодател и се осигурявате на това основание по българското законодателство.

Работила сте и продължавате да работите онлайн от Вашия офис в Бургас, България, където притежавате необходимото оборудване за извършване на трудовите Ви дейности. Когато пътувате, използвате лаптопа си и закупен мобилен интернет в съответната държава.

Поставени са следните въпроси:

1. Кое законодателство е приложимо спрямо Вас за 2022 г. и 2023 г. - на България или на Канада по отношение на дължимостта на осигурителни вноски?

2. На коя държава сте местно лице по смисъла на СИДДО между България и Канада през 2022 г. и 2023 г.? Какво следва да е данъчното третиране на доходите Ви (от предоставяне на услуги като счетоводител и подизпълнител на свободна практика за канадски дружества, от трудово правоотношение с канадско дружество, от трудово правоотношение с българско дружество) в контекста на СИДДО с Канада?

3. Имате ли задължение да подавате годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ на какво основание и кои приложения следва да попълните?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите,въз основа на описаната фактическа обстановкаи съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:

По отношение на задължителните осигурителни вноски:

Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада(Спогодбата) е в сила от 01.03.2014 г. и се прилага на територията на Република България и Канада (не се прилага на територията на провинция Квебек).

В материалния обхват на спогодбата е включено законодателството, което е посочено в чл. 2 от нея, като по отношение на Република България са включени Кодекса за социално осигуряване(КСО) и подзаконовите актове по отношение на пенсиите от държавното обществено осигуряване за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване и произтичащите от тях наследствени пенсии, както и вноските за тях.

По отношение на Канада в материалния обхват на спогодбата се включва Законът за социална сигурност за старост и Правилниците за социална сигурност за старост, Канадския пенсионен фонд и Правилниците на пенсионния фонд.

Спогодбата се прилага към всяко лице, което е или е било подчинено на законодателството на Република България или на Канада или на двете Страни, както и спрямо лица, чиито права произтичат от правата на първото лице, по смисъла на приложимото законодателство, на която и да е от Страните (чл. 3 от Спогодбата).

Лицата, попадащи в персоналния обхват на спогодбата, са подчинени на същите задължения съгласно законодателството на другата Страна и имат право на пенсии по това законодателство при същите условия, както и гражданите на другата Страна (основание чл. 4 от Спогодбата).

Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Част II от Спогодбата (чл. 6 - чл. 11), при условие че е налице трансгранична ситуация спрямо лице, което попада в нейния персонален обхват. Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя Страна, в която се плащат задължителните осигурителни вноски, отнасящи се до дадено лице, обхванато от Спогодбата, съобразно нейния материален обхват.

Чл. 6 от Спогодбата съдържа общите разпоредби относно наетите лица и самостоятелно заетите лица, а в членове от 7 до 11 от Спогодбата са разписани специалните разпоредби, представляващи изключение от общото правило.

Съгласно чл. 6 (a) от Спогодбата наето лице, което работи на територията на една от страните, по отношение на работата се подчинява само на законодателството на тази страна.

Самостоятелно заето лице, което обичайно пребивава на територията на една от страните и което работи за своя сметка на територията на другата страна или на територията на двете страни, по отношение на работата си е подчинено само на законодателството на първата страна (чл. 6 (б) от Спогодбата).

Съгласно изложената във запитването Ви фактическа обстановка Вие от края на 2021 г. пребивавате в България. През 2022 г. сте била в Канада само един месец и въпреки, че не е уточнена целта на този престой, в случай че е във връзка с преместването Ви и не е в пряка връзка с трудовата Ви дейности, това би означало, че осъществявате всички Ваши трудови дейности от територията на България от момента на преместването Ви.

Следователно, при положение че обичайно пребивавате в България и осъществявате всички Ваши трудови дейности от територията на България, то за Вас е приложимо осигурителното законодателство на България.

С оглед на това в качеството Ви на наето лице подлежите на задължително социално осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за всички осигурени социални рискове.Ако не сте направил избор по реда на чл. 4б от кодекса, задължително ще се осигурява и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд на основание чл. 127, ал. 1 от КСО.

На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, а чл. 4, ал. 4 от КСО им предоставя възможността да избират да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

В Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) е регламентирано кои лица се считат за упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. В чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ е посочено, че за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други.

Лицата, които упражняват свободна професия, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията (чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ).

Следователно за дейността си по предоставяне на счетоводни услуги на канадски дружества Вие подлежите на задължително социално осигуряване в България на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО.

Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ.

При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП (ОКд-5) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (съгласно чл. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното общественоосигуряванеприложим за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Окончателният размер на месечния си осигурителен доход тези лица определят по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО - за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ.

В допълнение към горното следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО, съгласно която за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО;

2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.

Съгласно 127, ал. 1 от КСО родените след 31 декември 1959 г., които са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване и не са направили избор по реда на чл. 4б от кодекса, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Самоосигуряващите се лица се осигуряват в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и в същите срокове (чл. 157, ал. 5 и 6 от КСО).

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33, ал. 1, т. 1- 6 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО).

Във Вашето искане посочвате, че сте гражданин на Канада и едновременно с това сте и гражданин на Република България.

Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 задължително осигурени в Национална здравноосигурителна каса са българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България. За постоянно живеещи на територията на Република България се считат лицата, които фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през календарната година.

В чл. 40 от закона са регламентирани доходите, сроковете и начинът за внасянето на здравноосигурителните вноски по видове осигурени лица, които са в кръга на лицата, подлежащи на задължително осигуряване в НЗОК.

Здравноосигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО се определят и внасят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, а за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО - по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.

По прилагане наЗакона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Това е така, тъй като на основание чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството,е лице:

1. което има постоянен адрес в България, или

2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на данъчния закон, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно - не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка следва да се има предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ). Предвид изложената фактическа обстановка според разпоредбите на ЗДДФЛ най-вероятно сте станали местно лице на България за данъчни цели.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. За определянето на източника на дохода е без значение дали трудът се полага за местен или чуждестранен работодател.

По отношение на доходите от трудови правоотношения:

Доходите от трудови правоотношения са обособени като отделен вид доход в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, облагат се по реда на Раздел І от глава пета на ЗДДФЛ, като задължението за определяне, удържане и внасяне на дължимия данък за този вид доходи е вменено на работодателя, а облагането е с 10 на сто данък върху общата годишна данъчна основа. Авансовият данък за доходите от трудови правоотношения, на основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ, в общия случай се определя от работодателя месечно, на базата на месечна данъчна основа. Годишният данък за доходите от трудови правоотношения се определя от работодателя по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ.

За целите на ЗДДФЛ, според § 1, т. 27, буква "а" от ДР на ЗДДФЛ, "работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице. Следователно за доходите от трудови правоотношения, придобити от българското дружество, ангажиментът за определянето, удържането и внасянето на дължимия данък ще бъде на работодателя.

В ЗДДФЛ като "трудови правоотношения" са посочени и правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната (§ 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ). Реализираните доходи по трудови правоотношения от канадското дружество ще подлежат на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ. Доколкото обаче канадското дружество не може да се определи като работодател по смисъла на ЗДДФЛ, няма да има задължението да определя и удържа данък за доходите по § 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ. Облагането в този случай ще бъде само годишно, като дължимият данък ще се изчисли в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Придобитите през съответната данъчна година доходи от трудови правоотношения както от българския работодател, така и от чуждестранното дружество, се посочват в Приложение № 1 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

По отношение на доходите, реализирани като свободна професия:

На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия извън тази по т. 2, буква "г" или възнаграждения по извънтрудови правоотношения. Според § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ "лица, упражняващи свободна професия" са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.

Следователно, ако сте придобили доходи като лице, упражняващо свободна професия, същите ще подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, като облагаемият доход се формира по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ. Доходите, реализирани от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, подлежат както на годишно, така и на авансово облагане.

На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ авансов данък се дължи върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.

На основание чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка (както е в случая, когато платецът не е предприятие по смисъла на ЗДДФЛ), данъкът по чл. 43 се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Не се удържа и внася авансов данък по чл. 43 от ЗДДФЛ за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година.

В годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ доходите от упражняване на свободна професия се декларират в Приложение № 3.

На основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ местните физически лица са задължени да подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, както и когато са придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, б. "е" от ДР на съшия закон.

По прилагане на СИДДО с Канада:

Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай е необходимо да се има предвид сключената Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и Канада, обн. в ДВ, бр. 111 от 28.12.2001 г., в сила от 25.10.2001 г.

Критериите за определяне на едно лице като местно на една от договарящите държави са посочени в чл. 4, ал. 1 от Спогодбата, в частност по отношение на България е приложима б. "в" от нея. Цитираната разпоредба препраща към критериите за местно лице, заложени във вътрешното законодателство на България, което означава, че Вие ще се квалифицирате като местно лице на България и по смисъла на СИДДО с Канада както за 2022 г., така и за 2023 г. Притежавайки това си качество, Вие бихте могли да се възползвате от облекченията, които България е договорила с Канада за своите местни лица.

По отношение на доходите Ви от предоставяне на услуги като счетоводител на свободна практика за канадски дружестваприложение намира разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от СИДДО с Канада. Посочената правна норма предвижда доходите от извършване на независими професионални услуги да се облагат в държавата на местното лице, освен ако то притежава определена база, намираща се редовно на негово разположение в другата договаряща държава за целите на извършваната от него дейност. Ако лицето има такава определена база, доходите му могат да се облагат в държавата на източника на доходите, но само такава част от тях, каквато е причислима към тази определена база. Предвид предоставената от Вас информация, че през 2022 г. сте пребивавали в Канада само един месец считам, че дори да сте предоставяли услугите от едно и също място на територията на Канада, това не би довело до формирането на определена база в чуждата държава. В този смисъл, Канада би следвало да освободи доходите Ви от предоставените на канадските дружества услуги и тези доходи ще подлежат на облагане с данък в България.

Дори да се приеме, че през 2022 г. и 2023 г. Вие сте местно лице на Канада, то при тази хипотеза характерът на осъществяваната дейност в България и начинът на нейното осъществяване води до формиране на определена база в България, а именно - определено място (адресът на Вашия офис), което е оборудвано с необходимите ресурси за извършване на стопанска дейност (принтери, компютри, скенери, интернет връзка и т.н.) и това място се използва за тази цел трайно във времето (съгласно практиката на държавите при прилагане на СИДДО период от 6 месеца е достатъчен, за да се приеме, че е налице постоянство на дейността). При наличието на определена база България има право да облага така реализираните доходи (по аргумент от чл. 14, ал. 1 от СИДДО с Канада) съгласно своето вътрешно законодателство. В този случай Канада трябва да предостави метод за избягване на двойното данъчно облагане.

Данъчното третиране надоходите от трудово правоотношение се регулира от чл. 15 от СИДДО с Канада. Съгласно посочената правна норма данъчното облагане на доходите от трудово правоотношение зависи от обстоятелството къде се полага трудът. Тъй като в запитването Ви е посочено, че полагате труд онлайн както за канадско дружество, така и за българско дружество, и през 2022 г. сте пребивавали в Канада за един месец, презюмирам, че през този един месец от територията на Канада също сте полагали труд и за двамата работодатели. В тази връзка по-надолу са разгледани данъчните последици в контекста на СИДДО с Канада, в зависимост от това на територията на коя държава е положен трудът и дали платец на доходите Ви е българският или канадският работодател.

Доходите Ви от труда, положен за българския работодател онлайн от територията на Канада, попадат в изключението, предвидено в ал. 2 на чл. 15 от Спогодбата (доколкото няма данни възнаграждението Ви да е за сметка на място на стопанска дейност, което българският работодател има в Канада, и следователно трите критерия са изпълнени), съответно тези доходи подлежат на облагане с данък само в България.

По отношение на доходите Ви от труда, положен за канадския работодател онлайн от територията на България, е приложима ал. 1 на чл. 15, по смисъла на която тези доходи подлежат на облагане с данък само в България и Канада няма право да облага с данък тези доходи. За положения от Вас труд на територията на Канада за канадското дружество, съгласно чл. 15, ал. 1 от Спогодбата доходите Ви могат да се обложат с данък в Канада въз основа на предложение второ от посочената алинея. Доколкото обаче Канада има данъчнооблагателни правомощия само по отношение на доходите Ви от труд, положен на нейна територия за канадския Ви работодател, за целите на определяне на точния размер на тези доходи, Вие ще трябва да поддържате информация за броя на дните, отработени на територията на България, и броя на дните, отработени на територията на Канада. Сумата на подлежащия на облагане в Канада доход следва да се определи пропорционално на отработеното време в тази държава спрямо общото отработено през данъчната година време. Доколкото Канада има право да обложи доходите Ви за труда, положен на нейна територия за канадския работодател, с цел избягване на двойното данъчно облагане, на основание чл. 23, ал. 2, б. "а" от СИДДО с Канада България ще Ви предостави данъчно облекчение чрез метода освобождаване с прогресия. Посоченият метод предвижда изключване на Вашите доходи, изплатени във връзка с труда, положен в Канада за канадския работодател, от общата данъчна основа в България. Това освобождаване се постига с попълването на Приложения № 9 и № 10 от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Същият ефект по отношение на облагането на трудовите Ви доходи ще бъде налице дори ако Вие останете местно лице на Канада. Тогава, на основание чл. 15, ал. 1 и 2 от СИДДО с Канада, България ще има право да облага тези доходи, тъй като престоят Ви в страната надвишава 183 дни във всеки 12-месечен период. Размерът на подлежащия на облагане в България трудов доход се определя пропорционално на времето, отработено в България и чужбина. Облагането в България отново ще бъде по общия ред на ЗДДФЛ.

Необходимо е да се има предвид, че изразеното становище е принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното.

ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/