Изх. №20-00-138
20.04. 2016 г.
чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
МАЛТА е данъчно задължено лице със седалище и регистрация за ДДС в Малта. Същото е част от американската компания Фарма и е посредник между производители на лекарствени продукти и представителствата на по света.
МАЛТА има нает склад на територията на страната, който ще е основен за дейността на дружеството. В този склад ще пристигат стоки от Европа и Азия на името и за сметка на МАЛТА, и ще се дистрибутират стоки към клиенти установени в ЕС и трети страни, за което ще се издава фактура с процент надценка.
В тази връзка дружеството има регистрация по ЗДДС в България.
Обслужването на стоковите операции на територията на страната ще се осъществява от регистрирано в България дружество от групата ЕООД/.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Доставките на услуги за наем, транспорт на стоки и обслужване на стокови операции, как следва да се отразят в дневник покупки и дневник продажби от дружеството?
2. На кой от двата ДДС номера /български или малтийски/, следва да се фактурират тези доставки на услуги?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
За режима на данъчното облагане по ЗДДС на доставките на услуги от значение е мястото на изпълнение на услугата, което от своя страна се определя от предмета на предоставяната услуга, от статута (данъчно задължено или данъчно незадължено лице) и местоустановяването на получателя на услугата или от мястото, където се намира обектът на получателя, за който услугата се предоставя.
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател по същата е данъчно задължено лице, се съдържа в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО), а специалната разпоредба на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС (съответно чл. 47 от Директива 2006/112/ЕО) урежда мястото на изпълнение на доставката на услуга, свързана с недвижим имот, като в тези случаи се приема, че мястото на изпълнение е там, където е местонахождението на имота.
С оглед на изложеното по-горе и предмета на услугите, по които МАЛТА е получател, е необходимо да се определи дали за целите на получаваните услуги дружеството се счита за лице установено чрез постоянен обект на територията на България.
Съгласно чл. 11, пар. 1 отРегламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност за прилагането на чл. 44 от Директива 2006/112/ ЕО (Регламент 282/ 2011)"постоянен обект" означава всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност, посочен в член 10 от същия регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствени нужди на този обект.Фактът на притежание на идентификационен номер по ДДС сам по себе си не е достатъчно основание да се приеме, че данъчно задълженото лице, разполагащо с такъв номер има постоянен обект (чл. 11, параграф 3 от Регламент 282/ 2011).
Съобразно практиката на Съда на Европейския съюз (Решение от 16.10.2014 г. по дело С-605/ 12 Welmory sp. z o.o.,)когато се определя един обект като постоянен от гледна точка на възможността същият да получи предоставените от доставчика услуги, следва да се изследва обстоятелството дали обектът отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, като тези ресурси предоставят възможност за ползване на получените услуги. В този аспект, в случаите, при които е налице обект, който има постоянна наличност на човешки и технически ресурси и отговаря на изискванията за минимална степен на постоянност, ако същият реално потребява услугите, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 21, ал. 2, изречение второ от ЗДДС - услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност и мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
В конкретния случай, предвид изложеното в запитването и намеренията на дружеството складът в България да бъде основен за групата от където дружеството ще посредничи на производители и потребители на тези продукти предполага наличие на офис, в който се сключват договорите и/или се вземат управленски решения по текущото управление за покупко-продажбата на стоките, заплаща или контролира заплащането на разходите. С други думи място, чрез което същото извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на страната.
При доставка на услуги, които се предоставят на постоянен обект на получателя, намиращ се на територията на страната, мястото на изпълнение на доставката ще бъде на територията на същата и тя ще бъде облагаема. В тази случай получателя, следва да предостави българския идентификационен номер, под който да му бъдат извършени услугите.
За дружествата доставчици на услуги, регистрирани по ЗДДС лица ще възникне задължение за начисляване на данък по реда и в сроковете, предвидени в закона.
Предвид разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС дружеството е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до 12 данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от същия закон, като документът се включи в дневника за покупки колона 10, съответно колона 11 размера на данъка.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: "МАЛТА" е данъчно задължено лице със седалище и регистрация за ДДС в Малта. То е част от американската компания "Фарма" и действа като посредник между производители на лекарствени продукти и представителствата им по света. "МАЛТА" има нает склад на територията на България, който ще бъде основен за дейността на дружеството. В този склад ще пристигат стоки от Европа и Азия на името и за сметка на "МАЛТА" и оттам ще се дистрибутират стоки към клиенти, установени в ЕС и в трети страни, като за това ще се издава фактура с процент надценка. В тази връзка дружеството има регистрация по ЗДДС в България. Обслужването на стоковите операции на територията на страната ще се осъществява от регистрирано в България дружество от групата - "ЕООД".
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Доставките на услуги за наем, транспорт на стоки и обслужване на стокови операции, как следва да се отразят в дневник покупки и дневник продажби от дружеството?
Въпрос 2: На кой от двата ДДС номера (български или малтийски) следва да се фактурират тези доставки на услуги?
За режима на данъчното облагане по ЗДДС на доставките на услуги определящо е мястото на изпълнение на услугата. То се определя от предмета на предоставяната услуга, от статута на получателя (данъчно задължено или данъчно незадължено лице), от местоустановяването на получателя или от мястото, където се намира обектът на получателя, за който услугата се предоставя.
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател е данъчно задължено лице, се съдържа в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО). Специалната разпоредба на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС (съответно чл. 47 от Директива 2006/112/ЕО) урежда мястото на изпълнение на доставката на услуга, свързана с недвижим имот, като в тези случаи мястото на изпълнение е там, където се намира имотът.
С оглед на изложеното и предмета на услугите, по които "МАЛТА" е получател, е необходимо да се определи дали за целите на получаваните услуги дружеството се счита за лице, установено чрез постоянен обект на територията на България.
Съгласно чл. 11, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, за прилагането на чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО, "постоянен обект" означава всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност, посочен в чл. 10 от същия регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствени нужди на този обект.
Съгласно чл. 11, пар. 3 от Регламент 282/2011 фактът на притежание на идентификационен номер по ДДС сам по себе си не е достатъчно основание да се приеме, че данъчно задълженото лице, разполагащо с такъв номер, има постоянен обект.
Съобразно практиката на Съда на Европейския съюз, в частност Решение от 16.10.2014 г. по дело C-605/12 Welmory sp. z o.o., при определяне дали един обект е постоянен от гледна точка на възможността да получи предоставените от доставчика услуги, следва да се изследва дали обектът отговаря на изискванията за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, които да позволяват ползването на получените услуги.
В този аспект, когато е налице обект с постоянна наличност на човешки и технически ресурси и с минимална степен на постоянност, и този обект реално потребява услугите, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 21, ал. 2, изречение второ от ЗДДС - услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, и мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
В конкретния случай, предвид изложеното в запитването и намеренията на дружеството складът в България да бъде основен за групата, от който дружеството ще посредничи между производители и потребители на тези продукти, това предполага наличие на офис, в който се сключват договорите и/или се вземат управленски решения по текущото управление на покупко-продажбата на стоките, заплащат се или се контролират разходите. Това представлява място, чрез което дружеството извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на страната.
При доставка на услуги, които се предоставят на постоянен обект на получателя, намиращ се на територията на страната, мястото на изпълнение на доставката ще бъде на територията на България и доставката ще бъде облагаема.
В този случай получателят следва да предостави българския идентификационен номер по ДДС, под който да му бъдат извършени услугите. За дружествата - доставчици на услуги, които са регистрирани по ЗДДС, ще възникне задължение за начисляване на данък по реда и в сроковете, предвидени в закона.
Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС дружеството е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до 12-ия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, като документът се включва в дневника за покупки в колона 10, съответно в колона 11 - размера на данъка.
Извод: При наличие на постоянен обект на "МАЛТА" в България (склад и свързан офис с човешки и технически ресурси), услугите за наем, транспорт на стоки и обслужване на стокови операции, предоставяни на този обект, имат място на изпълнение на територията на страната, са облагаеми по ЗДДС, следва да се фактурират с българския ДДС номер на получателя и да се отразяват в дневника за покупки по реда на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС (включително в колона 10 и колона 11 за данъка).
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
