ОТНОСНО:Прилагането на чл. 204 и 215а от Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-179/01.08.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружество "Б" ЕООД закупува автомобил на лизинг, който отговаря на изискванията на ЗКПО и ЗДДС за товарен автомобил. Управителят на фирмата взема решение, че автомобилът ще се използва и за лични цели през уикендите, като въз основа на изрична заповед дружеството избира съотношение, базирано на времето на ползване, съгласно чл. 215а, ал. 2, т.1б от ЗКПО, както следва 70/30 - 70% от времето ползване за дейността и 30% ползване за лични цели на управителя. Въз основа на тази заповед ще се съставят протоколи, с които ще се самоначислява ДДС върху 30% от разходите за експлоатация на автомобила и 1/60 от данъчната основа на придобиването му месечно. Управителят на "Б" ЕООД извършва личен труд в дружеството и се самоосигурява по този начин.
Задавате следния въпрос:
Ще се признаят ли за данъчни цели като разход за фирмата 70% от експлоатационните разходи за автомобила, а именно зареждане с материали и транспортиране на готова продукция, ако автомобилът се управлява от управителя, а не от персонала?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
Видно от запитването, управителят е взел решение актив на дружеството-превозно средство да се използва и за негови лични цели и нужди. Издадена е вътрешна заповед, с която се определя съотношението за ползване, базирано на времето на ползване, като се определя 30/70, като 30% от времето са за лично ползване, а 70% от времето за ползване на дейността на фирмата.
Трябва да се има предвид, че с оглед на правилното определяне на съотношението време за лично ползване на актива и време за ползване във връзка с дейността на дружеството е необходимо изрично със заповедта и други вътрешни правила на дружеството да са регламентирани работните часове за използването на превозното средство както през работната седмица, така и през почивните дни.
Законодателят е определил облагане с данък върху разходите на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), следователно всички разходи за използване следва да са документално обосновани, защото именно този размер на разходите следва да представлява данъчната основа за определяне на данъка по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО.
При определяне на данъчната основа се включват всички разходи. Това са разходи за каско, гражданска отговорност, винетка и други, които са документално обосновани и свързани с експлоатацията на конкретното превозно средство, което от своя страна се използва във връзка с предмета на дейност. В данъчната основа се включва размерът на данъчните амортизации за съответния годишен период и също така размерът на данъчния кредит, който е формирал счетоводен разход.
За да бъдат данъчно признати всички експлоатационните разходи за превозното средство, същите следва да са разходи свързани с дейността на дружеството.
Съгласно чл. 206 от закона, разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма.
Видно от представената фактическа обстановка лицето - управител, упражнява личен труд в дружеството и се самоосигурява по този начин. Налице е смесено използване на собствен на дружеството актив (превозно средство), т.е. използване за служебни и лични нужди.
Управляването на автомобила от управителя, който полага личен труд в дружеството, с оглед извършване на необходими действия във връзка с дейността на фирмата по зареждане на материали и транспортиране на готова продукция, не е пречка за признаване на извършените разходи.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружество "Б" ЕООД закупува автомобил на лизинг, който отговаря на изискванията на ЗКПО и ЗДДС за товарен автомобил. Управителят на дружеството решава автомобилът да се използва и за лични цели през уикендите. Въз основа на изрична вътрешна заповед дружеството избира съотношение, базирано на времето на ползване по чл. 215а, ал. 2, т. 1, буква "б" от ЗКПО, както следва: 70/30 - 70% от времето за ползване за дейността и 30% за лични цели на управителя.
Въз основа на тази заповед ще се съставят протоколи, с които ще се самоначислява ДДС върху 30% от разходите за експлоатация на автомобила и 1/60 от данъчната основа на придобиването му месечно. Управителят на "Б" ЕООД извършва личен труд в дружеството и се самоосигурява по този начин.
Въпрос: Ще се признаят ли за данъчни цели като разход за фирмата 70% от експлоатационните разходи за автомобила, а именно зареждане с материали и транспортиране на готова продукция, ако автомобилът се управлява от управителя, а не от персонала?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство се изразява следното становище:
От запитването е видно, че управителят е взел решение актив на дружеството - превозно средство, да се използва и за негови лични цели и нужди. Издадена е вътрешна заповед, с която се определя съотношението за ползване, базирано на времето на ползване, като се определя 30/70, при което 30% от времето са за лично ползване, а 70% от времето - за ползване за дейността на фирмата.
За правилното определяне на съотношението време за лично ползване на актива и време за ползване във връзка с дейността на дружеството е необходимо изрично със заповедта и други вътрешни правила на дружеството да са регламентирани работните часове за използването на превозното средство както през работната седмица, така и през почивните дни.
Законодателят е предвидил облагане с данък върху разходите на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. Следователно всички разходи за използване следва да са документално обосновани, тъй като именно този размер на разходите представлява данъчната основа за определяне на данъка по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО.
При определяне на данъчната основа се включват всички разходи. Това са разходи за каско, гражданска отговорност, винетка и други, които са документално обосновани и свързани с експлоатацията на конкретното превозно средство, което се използва във връзка с предмета на дейност. В данъчната основа се включва размерът на данъчните амортизации за съответния годишен период, както и размерът на данъчния кредит, който е формирал счетоводен разход.
За да бъдат данъчно признати всички експлоатационни разходи за превозното средство, те следва да са разходи, свързани с дейността на дружеството. Съгласно чл. 206 от ЗКПО разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма.
От представената фактическа обстановка е видно, че лицето - управител, упражнява личен труд в дружеството и се самоосигурява по този начин. Налице е смесено използване на собствен на дружеството актив (превозно средство), тоест използване за служебни и лични нужди. Управляването на автомобила от управителя, който полага личен труд в дружеството, с оглед извършване на необходими действия във връзка с дейността на фирмата по зареждане на материали и транспортиране на готова продукция, не е пречка за признаване на извършените разходи.
Извод: 70% от експлоатационните разходи за автомобила, свързани с дейността на дружеството (зареждане с материали и транспортиране на готова продукция), се признават за данъчни цели, като фактът, че автомобилът се управлява от управителя, а не от персонала, не е пречка за признаването им, при условие че са свързани с дейността и са документално обосновани.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при идентичност на фактическата обстановка с описаната в запитването и не може да се ползва при различно установени факти в производство по ДОПК.
