НАП: Осигуряване на лице, работещо по трудов договор, граждански договор и като самоосигуряващо се лице при прекъсване на дейността

2_559/19.08.2021

КСО - чл.10;

чл.4, ал.1, т.1;

чл.4, ал.3, т.5 и 6;

чл.5, ал.2;

чл.4, ал.4;

чл.6, ал.8 и 11;

ЗЗО - чл.40, ал.1, т.1 и 2;

чл.40, ал.1, т.3, б "а" и "б";

НООСЛБГРЧМЛ - чл.5, 6 и 11;

В запитването описвате следната фактическа обстановка: лице работи по трудово правоотношение на пълен работен ден, по граждански договор и е регистрирано като самоосигуряващо се лице. Възобновява и прекъсва дейност като самоосигуряващо се лице в съответствие с ангажиментите по изготвяне на експертизи - средно за 4-5 дни в месец ако и когато са възложени експертизи. В останалите дни от месеца дейността на самоосигурявацото се лице е прекъсната. Не посочвате дали възнаграждението по трудовото правоотношение е под или над максималния осигурителен доход за 2021г., съгласно чл.9, т.4 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021г. и какво е възнаграждението по гражданския договор - над или под минималната работна заплата.

Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:

1. По какъв начин и кой осигурител следва да осигурява по граждански договор в случаите, в които лицето е спряло дейност за определен период от време в месеца с декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице?
2. Как би следвало да се осигурява в този период?
3. Отпада ли ангажимента на останалите осигурители по трудов и граждански договор?

С оглед изложеното в запитването и при сега действащата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:

Упражняването на трудова дейност по смисъла Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основна предпоставка възникване на осигуряване, и е въведена с чл.10 от КСО. На основание тази разпоредба, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Кръгът на лицата, които подлежат на задължително обществено осигуряване е определен в чл. 4 и чл. 4а от КСО.

Съгласно чл.4, ал.1, т.1 от КСО, лицата, работещи по трудово правоотношение са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране.

Съгласно чл.4, ал.3, т.5 и 6 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:

- лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;

- лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.

За същите социални рискове задължително са осигурени и лицата, които упражняват трудова дейност като свободна професия, каквито са и експертите към съда и прокуратурата. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО). Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО.

Съгласно чл.6, ал.8 от КСО, осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация.

Разпоредбата на чл.6, ал.11, регламентира, че за лицата, коитополучават доходи от дейности на различни основания по чл. 4,осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (3000 лв. за 2021г.), по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 (доходи от работа по трудово правоотношение) и 10;

2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професияи/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.

Здравното осигуряване на лицата, които упражняват трудова дейност по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСО, се осъществява по реда на чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), а на самоосигуряващите се лица по реда на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО.

Лицата, полагащи труд безтрудово правоотношение (граждански договор) се осигуряват здравно по реда на чл.40, ал.1, т.3, б "а" и "б", а именно:

- ако не се осигуряват по реда на т. 1, 2 и 2а и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността; когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, осигуряването се извършва по реда на ал. 5;

- ако са осигурени по реда на т. 1 и 2а, осигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение;

Съгласно чл.5 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските гражданина работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), за лицата, работещи без трудово правоотношение, които не са осигурени на друго основание по чл.4, ал.1 и ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО, през съответния месец се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

За лицата, работещи без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание по чл.4, ал.1 и ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО, през съответния месец се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение независимо от неговия размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл.6 от НООСЛБГРЧМЛ).

Съгласно чл.11 от НООСЛБГРЧМЛ, за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението.

Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл.6, ал.9 от КСО независимо от дейността, за която са регистрирани. Сборът от доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен по чл.6, ал.2, т.2 от КСО (чл.11, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ).

Следователно, месечният осигурителен доход на лице, което през календарния месец е работило по трудово и безтрудово правоотношение и е полагало труд като самоосигуряващо се лице (свободна професия - вещо лице към съда и прокуратурата), е сборът от осигурителните доходи, по всяко едно от основанията, но общо върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (3000лв. за 2021г.). Задължителните осигурителни вноски следва да се удържат и внесат от работодателя по трудовото правоотношение и от самоосигуряващото се лице в последователността, посочена в чл.6, ал.11 от КСО до достигане на максималния размер на осигурителния доход. Осигурителят - възложителя по безтрудовото правоотношение няма задължение да удържа и внася задължителни осигурителни вноски, тъй като лицето има качество на самоосигуряващо се, за целия или част от съответния месец.

В хипотезата, в която през съответния месец лицето работи по трудово и безтрудово правоотношение и не полага труд като самоосигуряващо се, задължителните осигурителни вноски се удържат и внасят от работодателя по трудовото правоотношение и от осигурителя - възложителя на работата по безтрудово правоотношение.