ОТНОСНО: документиране на доставка на стока по ЗДДС
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-288/ 16.11.2017 г.
Изложена е следната фактическа обстановка: Фирмата изработва продукт по поръчка на американска фирма с материали, закупени от страната. По настояване на американската фирма, продуктът трябва да бъде доставен директно до техните клиенти, които са в държави членки на ЕС. Продажбата се документира с фактура, издадена на американската фирма. При доставката се предоставят ЧМР, товарителница и протокол за получената стока. В дневника за продажби се декларира износ, тъй като договорните отношения са с американска фирма и стоката е фактурирана на нея. Износа се документира с митническа декларация, а такава липсва. При опит да се установи връзка с европейските фирми и дали те декларират ВОП е получен отговор, че за тях доставчик е американската фирма. При извършена ревизия от ТД на НАП - е начислен ДДС по всички фактури, които са декларирани като износ.
Поставени са следните въпроси: Как да се оформят фактурите за продажбата при подобни случаи? Как да се декларират доставките в дневника за продажби и какви документи трябва да се притежават за доставката на стоките за целите на ЗДДС?
Предвид изложеното в запитването и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
За определяне на третирането по ЗДДС на доставка на стоки от съществено значение е място на изпълнение на доставката, съобразно правилата на чл.17 от ЗДДС. При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката на основание чл.17, ал.2 от ЗДДС е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и към получателя.
Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия е с място на изпълнение територията на Р България и на основание чл.12 от ЗДДС е облагаема доставка.
За да се приложи нулева ставка на данъка по отношение на тази доставка е необходимо да са изпълнени посочените в чл.28 от ЗДДС изисквания, а именно:
- доставчикът да прехвърля право на собственост или друга вещно право върху стоката т.е. да е налице доставка по чл.6 от закона и
- стоките се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия.
Доставчикът следва да удостовери наличието на обстоятелства по чл.28, т.1 и т.2 от закона, с визираните в чл.21, ал.1 от ППЗДДС документи, а именно:
- митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
- фактура за доставката;
- документ за превоза на стоките.
Липсата на посочените документи води до корекция на режима на доставката и от облагаема с нулева данъчна ставка доставката става облагаема с 20 на сто ДДС. Корекцията се извършва по ред и в срока, регламентиран с чл.39 от ППЗДДС.
Освен изискванията по същество, за да упражни правото на прилагане на нулева ставка по отношение на извършените от него доставки по реда на чл. 28 от ЗДДС е необходимо данъчнозадълженото лице да се съобрази с формалните изисквания, като се снабди с набор от документи, удостоверяващи наличието на определени обстоятелства по доставките на стоки, които се превозват или изпращат извън територията на ЕС.
В настоящия случай не може да се приеме, че е налице доставка, облагаема с нулева ставка по чл. 28 от ЗДДС, тъй като стоката не е транспортирана към трета страна или територия. По този начин няма как дружеството да притежава документите, регламентирани в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС /митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките и документ за превоза на стоките предмет на доставката/.
Предвид изложеното по-горе, считам, продажбата на стока на американски клиент /транспортирана към територията на държава членка/, попада в хипотезата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и доставката е облагаема със ставката от 20 % по чл. 66, ал. 1, т. 1 от закона.
Изложена е следната фактическа обстановка: Българско дружество изработва продукт по поръчка на американска фирма, като използва материали, закупени от територията на страната. По настояване на американската фирма продуктът се доставя директно до клиенти на тази фирма, намиращи се в държави членки на ЕС. Продажбата се документира с фактура, издадена на американската фирма. При доставката се предоставят ЧМР, товарителница и протокол за получената стока. В дневника за продажби доставките се декларират като износ, тъй като договорните отношения са с американската фирма и стоката е фактурирана на нея. Износът се документира с митническа декларация, но такава липсва. При опит да се установи връзка с европейските фирми и дали те декларират вътреобщностно придобиване, е получен отговор, че за тях доставчик е американската фирма. При извършена ревизия от ТД на НАП е начислен ДДС по всички фактури, декларирани като износ.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Как да се оформят фактурите за продажбата при подобни случаи?
Въпрос: Как да се декларират доставките в дневника за продажби и какви документи трябва да се притежават за доставката на стоките за целите на ЗДДС?
За определяне на третирането по ЗДДС на доставка на стоки от съществено значение е мястото на изпълнение на доставката съгласно правилата на чл. 17 от ЗДДС. При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката по чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия, е с място на изпълнение на територията на Република България и на основание чл. 12 от ЗДДС е облагаема доставка. За да се приложи нулева ставка на данъка по отношение на тази доставка, е необходимо да са изпълнени изискванията на чл. 28 от ЗДДС, а именно:
- доставчикът да прехвърля право на собственост или друго вещно право върху стоката, т.е. да е налице доставка по чл. 6 от закона, и
- стоките да се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия.
Доставчикът следва да удостовери наличието на обстоятелствата по чл. 28, т. 1 и т. 2 от закона с документите, посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, а именно:
- митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен след потвърдено напускане на стоките от митническо учреждение на напускане, или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ съгласно митническото законодателство;
- фактура за доставката;
- документ за превоза на стоките.
Липсата на посочените документи води до корекция на режима на доставката и от облагаема с нулева данъчна ставка доставката става облагаема с 20 на сто ДДС. Корекцията се извършва по реда и в срока, регламентирани с чл. 39 от ППЗДДС.
Освен изискванията по същество, за да упражни правото на прилагане на нулева ставка по отношение на извършените от него доставки по реда на чл. 28 от ЗДДС, данъчно задълженото лице трябва да се съобрази и с формалните изисквания, като се снабди с набор от документи, удостоверяващи наличието на определени обстоятелства по доставките на стоки, които се превозват или изпращат извън територията на ЕС.
В разглеждания случай не може да се приеме, че е налице доставка, облагаема с нулева ставка по чл. 28 от ЗДДС, тъй като стоката не е транспортирана към трета страна или територия. Поради това дружеството не може да притежава документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС - митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, и документ за превоза на стоките, предмет на доставката.
Извод: Продажбата на стока на американски клиент, когато стоката се транспортира до територията на държава членка на ЕС, попада в хипотезата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и представлява облагаема доставка със ставка 20 % по чл. 66, ал. 1, т. 1 от закона. В тези случаи фактурите следва да се издават като облагаеми с 20 % ДДС, доставките да се декларират в дневника за продажби като облагаеми доставки по чл. 12 от ЗДДС, а нулева ставка по чл. 28 от ЗДДС не може да се прилага поради липса на износ към трета страна или територия и на изискуемите документи по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС.
