Изх. № М-26-С-142
Дата: 27.11.2019 год.
` ЗДДС, чл. 7, ал. 1;
ЗДДС, чл. 12, ал. 1;
ЗДДС, чл. 17, ал. 1;
ЗДДС, чл. 17, ал. 4;
ЗДДС, чл. 25, ал. 2;
ЗДДС, чл. 66, ал. 1;
ЗДДС, чл. 82, ал. 1.
ОТНОСНО: данъчно третиране Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставка на стока
В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), с вх. № ........... е заведено Ваше запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество "Х", регистрирано по ЗДДС в България, има договорни отношения с немско дружество "У", което е регистрирано за целите на ДДС в Германия, за изработка на оборудване за заводи в промишлеността. Материалите се закупуват от дружество "Х", а готовите изделия се фактурират на дружество "У" без да напускат територията на страната. Дружество "У" издава фактура за това оборудване към други дружества - заводи на територията на страната и оборудването не напуска България.
Предвид изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Следва ли да се начислява данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 20%?
Поставеният от Вас въпрос е свързан със задълженията на други лица, които остават анонимни. Също така запитването Ви е насочено към проучване становището на Агенцията относно прилагане на данъчното законодателство в представена хипотетична фактическа обстановка.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им.
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище по направеното запитване:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
По смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е налице при доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
В изложената в запитването фактическа обстановка изрично е упоменато, че стоките не напускат територията на страната и независимо, че Вашият клиент - дружество "У" е регистрирано за целите на ЗДДС на територията на друга държава членка, следва да имате предвид, че не е налице вътреобщностна доставка на стоки, подлежаща на облагане с нулева ставка, доколкото не са изпълнени условията на чл. 7 от закона.
Мястото на изпълнение на доставка на стока се определя по реда на чл. 17 от ЗДДС и зависи от това дали стоката се транспортира или не.
Общото правило за определяне на мястото на изпълнение при доставка на стока е регламентирано с чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона.
Съгласно чл. 17, ал. 4 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, е мястото, където се монтира или инсталира стоката.
С оглед на изложеното и доколкото декларирате, че стоките не напускат територията на страната при прехвърлянето на собствеността на дружество "У", при така изложената фактология, безспорно мястото на изпълнение на доставките е на територията на страната.
Доставките на стоки, извършвани на територията на страната, подлежат на облагане със ставка 20 на сто по силата на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 12 от същия закон, като съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена.
На основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от дружество "Х" в качеството му на регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка.
ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИПЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
Дружество "Х", регистрирано по ЗДДС в България, има договорни отношения с немско дружество "У", регистрирано за целите на ДДС в Германия, за изработка на оборудване за заводи в промишлеността. Материалите се закупуват от дружество "Х", а готовите изделия се фактурират на дружество "У", без стоките да напускат територията на страната. Дружество "У" издава фактура за това оборудване към други дружества - заводи на територията на страната, като оборудването не напуска България.
Въпрос: Следва ли да се начислява данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 20%?
Поставеният въпрос е свързан със задълженията на други лица, които остават анонимни, и е насочен към проучване становището на НАП относно прилагане на данъчното законодателство в хипотетична фактическа обстановка.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. Съгласно чл. 85 от ДОПК в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им.
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, се изразява следното принципно становище:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които законът предвижда друго.
По смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е налице при доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
В изложената фактическа обстановка изрично е посочено, че стоките не напускат територията на страната. Независимо че клиентът - дружество "У" - е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, не е налице вътреобщностна доставка на стоки, подлежаща на облагане с нулева ставка, тъй като не са изпълнени условията на чл. 7 от ЗДДС.
Мястото на изпълнение на доставка на стока се определя по реда на чл. 17 от ЗДДС и зависи от това дали стоката се транспортира или не. Общото правило за определяне на мястото на изпълнение при доставка на стока е регламентирано в чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, според който място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона.
Съгласно чл. 17, ал. 4 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, е мястото, където се монтира или инсталира стоката.
С оглед на изложеното и предвид декларираните обстоятелства, че стоките не напускат територията на страната при прехвърлянето на собствеността на дружество "У", мястото на изпълнение на доставките безспорно е на територията на страната.
Доставките на стоки, извършвани на територията на страната, подлежат на облагане със ставка 20 на сто по силата на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 12 от същия закон. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена.
На основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от дружество "Х" в качеството му на регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка.
Извод: За доставките на оборудването от дружество "Х" към дружество "У", при които стоките не напускат територията на страната, е налице облагаема доставка с място на изпълнение в България и следва да се начислява ДДС в размер на 20%, като данъкът е изискуем от дружество "Х".
