|
Изх. № М-26-Г-3 Дата: 18.06.2020 год. ЗДДС, чл. 82, ал. 2, т. 3; ЗДДС, чл. 86; ЗДДС, чл. 96, ал. 1; ЗДДС, чл. 100, ал. 1; Директива 2006/112/ ЕО, чл. 44; |
Регламент 282/2011, чл. 10; Регламент 282/2011, чл. 11, параграф 1; Регламент 282/2011, чл. 11, параграф 2; Регламент 282/2011, чл. 11, параграф 3. |
ОТНОСНО:данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на услуга по отдаване под наем на недвижим имот, находящ се на територията на България, и собственост на командитно дружество, местно за Германия
В Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) е постъпило Ваше запитване с вх. № .................................2020 г. във връзка с получено становище изх. № М-26-Г-3#2/27.02.2020 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Към .......01.2020 г. дружество ...................................., юридическо лице - местно за Германия (дружеството), е регистрирано съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗДДС - регистрация по избор за лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от същия закон. Сочите, че дружеството издава фактури за наем на българско юридическо лице, регистрирано по ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Фактурите, с които се документира отдаването под наем на собствен недвижим имот в България, следва ли да бъдат издадени от идентификационния номер по данък върху добавената стойност(ДДС)на дружеството в България и следва ли дружеството да начисляваДДСза предоставената услуга по отдаване под наем на имот?
2. Или въпреки че дружеството е чуждестранно юридическо лице, регистрирано по ЗДДС в България, и има валиден идентификационен номер по ДДС в България, наемателят е длъжен да начислява ДДС чрез издаване на протокол?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите,въз основа на описаната фактическа обстановкаи съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище по направеното запитване:
Доколкото, считано от ......01.2020 г., дружеството е регистрирано по ЗДДС лице, следва да се установи дали за същото е настъпила промяна в установяването му на територията на страната, съобразявайки критериите, подробно описани в т. 1.2. от становище изх. № М-26-Г-3#2/27.02.2020 г.
Съгласно чл. 11, параграф 1 и 2 отРегламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент 282/2011) за прилагането на чл. 44 от Директива 2006/112/ ЕО "постоянен обект" означава всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност, посочен в чл. 10 от същия регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект, както и да доставя услугите, които престира. Фактът на притежание на идентификационен номер по ДДС сам по себе си не е достатъчно основание да се приеме, че данъчно задълженото лице, разполагащо с такъв номер, има постоянен обект, съгласно чл. 11, параграф 3 от Регламент 282/2011.
Съобразявайки цитираните в настоящото, както и тези в предходното становище разпоредби и доколкото във второто запитване на дружеството не се сочат данни за наличие на човешки и технически ресурси на територията на страната, необходими за целите на извършваните доставки, а в първото запитване изрично е уточнено, че немското дружество няма офис в България и няма назначен персонал или представител в България, считам, че в конкретния случай не следва да се приема, че дружеството формира постоянен обект на територията на страната, независимо от неговата регистрация по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, считано от .......01.2020 г. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и данъкът е изискуем от получателя по доставката - съответното българско юридическо лице.
В случай че дружеството разполага с минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси на територията на страната, отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, то следва, че същото ще формира постоянен обект на територията на страната.
При положение че дружеството формира постоянен обект на територията на страната по отношение на услугите по отдаване под наем на имот, следва да се приеме, че същите са извършени от този постоянен обект, ако са осъществени чрез използване на ресурсите - технически, човешки и пр., на този постоянен обект. В този случай за дружеството - чуждестранно юридическо лице с идентификационен номер по ДДС в България, възниква задължение за начисляване на данък, съгласно чл. 86 от ЗДДС.
При положение че дружеството формира постоянен обект на територията на страната, но за извършването на предоставяните услуги не са използвани ресурси на постоянния обект, то следва да се приеме, че доставката не е извършена от този постоянен обект. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и данъкът е изискуем от получателя по доставката - съответното българско юридическо лице.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
В запитването е посочено, че към .......01.2020 г. дружество ...................................., юридическо лице - местно за Германия, е регистрирано по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС - регистрация по избор за лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Дружеството издава фактури за наем на българско юридическо лице, регистрирано по ЗДДС.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Фактурите, с които се документира отдаването под наем на собствен недвижим имот в България, следва ли да бъдат издадени от идентификационния номер по данък върху добавената стойност (ДДС) на дружеството в България и следва ли дружеството да начислява ДДС за предоставената услуга по отдаване под наем на имот?
Въпрос 2: Или въпреки че дружеството е чуждестранно юридическо лице, регистрирано по ЗДДС в България, и има валиден идентификационен номер по ДДС в България, наемателят е длъжен да начислява ДДС чрез издаване на протокол?
Становището се основава на описаната фактическа обстановка и относимата нормативна уредба.
Посочва се, че считано от ......01.2020 г. дружеството е регистрирано по ЗДДС лице. Необходимо е да се установи дали за него е настъпила промяна в установяването му на територията на страната, като се съобразят критериите, подробно описани в т. 1.2. от становище изх. № М-26-Г-3#2/27.02.2020 г.
Съгласно чл. 11, параграф 1 и 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, за прилагането на чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО "постоянен обект" означава всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност, посочен в чл. 10 от същия регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект, както и да доставя услугите, които престира.
Съгласно чл. 11, параграф 3 от Регламент 282/2011 фактът на притежание на идентификационен номер по ДДС сам по себе си не е достатъчно основание да се приеме, че данъчно задълженото лице, разполагащо с такъв номер, има постоянен обект.
Съобразявайки цитираните в настоящото становище, както и тези в предходното становище разпоредби, и доколкото във второто запитване на дружеството не се сочат данни за наличие на човешки и технически ресурси на територията на страната, необходими за целите на извършваните доставки, а в първото запитване изрично е уточнено, че немското дружество няма офис в България и няма назначен персонал или представител в България, се приема, че в конкретния случай не следва да се счита, че дружеството формира постоянен обект на територията на страната, независимо от неговата регистрация по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, считано от .......01.2020 г.
В този случай е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и данъкът е изискуем от получателя по доставката - съответното българско юридическо лице.
Извод: При липса на човешки и технически ресурси в България и при липса на постоянен обект, въпреки регистрацията по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, данъкът по доставката на услугата по отдаване под наем на имот е изискуем от българския наемател по реда на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
Посочва се, че ако дружеството разполага с минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси на територията на страната, които отговарят на определени изисквания за минимална степен на постоянност, то ще формира постоянен обект на територията на страната.
При положение че дружеството формира постоянен обект на територията на страната по отношение на услугите по отдаване под наем на имот, следва да се приеме, че тези услуги са извършени от този постоянен обект, ако са осъществени чрез използване на ресурсите - технически, човешки и др., на този постоянен обект. В този случай за дружеството - чуждестранно юридическо лице с идентификационен номер по ДДС в България, възниква задължение за начисляване на данък съгласно чл. 86 от ЗДДС.
Извод: Ако услугите по отдаване под наем се извършват чрез човешките и техническите ресурси на постоянен обект на дружеството в България, дружеството следва да начислява ДДС по чл. 86 от ЗДДС чрез своя български идентификационен номер по ДДС.
При положение че дружеството формира постоянен обект на територията на страната, но за извършването на предоставяните услуги не са използвани ресурси на постоянния обект, следва да се приеме, че доставката не е извършена от този постоянен обект. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и данъкът е изискуем от получателя по доставката - съответното българско юридическо лице.
Извод: Дори при наличие на постоянен обект в България, ако конкретните услуги по отдаване под наем не се извършват чрез ресурсите на този обект, данъкът отново е изискуем от българския наемател по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
