Изх. №20-00-278
31.05.2023 г.
|
Наредба №Н-18/2006 г. чл. 27, ал 1, т. 1 Наредба №Н-18/2006 г. чл. 31, Наредба №Н-18/2006 г. чл. 33 |
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-278/21.04.2023 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС)и Наредба №Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин(Наредба №Н-18/2006 г.).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
ФОНДАЦИЯ "..............." е организатор на фестивала "............", който се изправя пред предизвикателства, свързани с въвеждането на депозитна система за отдаване на чаши за многократна употреба по време на събитието.
Целта е да се използват чаши за многократна употреба - взимане, ползване и връщане от посетителите - срещу депозит. Изложено е мнение, че българското законодателство не позволява временното отдаване на чаши (бутилки или друго) срещу депозиране на сума, а същата трябва да бъде моментално отчетена като приход и да бъде издаден съответният фискален бон за нея. В края на събитието временно получените суми за чашите следва да бъдат възстановени на потребителите срещу връщане на чашите и съответно да бъдат сторнирани хиляди фискални бонове буквално за няколко часа. Според Фондацията такова масово сторниране на оборот и фискални бонове не съответства нито на закона, нито на добрите практики. В тази връзка, организаторът желае да получи становище относно реализирането на депозитна система за временно ползване на чаши за многократна употреба по време на събитието. Фестивалът е на открито, с вход свободен и въвеждане на затворена електронна система за разплащане е невъзможна в конкретния случай.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставен следният въпрос:
Как организаторът да реализира депозитната система за временно ползване на чаши за многократна употреба по време на събитието?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към него нормативна уредба, изразявам следното становище:
В общия случай при извършване на продажба/доставка, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, е налице задължение за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки чрез издаване на фискална касова бележка. В случай че плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ), фискална касова бележка не се издава.
В настоящия случай се касае за плащане на депозит, срещу който клиентът ще получи чаша от служител (касиер). С оглед на това следва да се определи дали плащането на депозита представлява авансово плащане във връзка с доставка на стока или услуга или не.
Предварителните плащания като задатък, капаро, предплата, депозит и други подобни, извършени във връзка с бъдещи доставки, имат различни облигационно-правни функции: потвърдителна, гаранционна и обезщетително-наказателна. Разгледани в данъчно-правен аспект, предварителните плащания биха могли да имат и характер на частично авансово плащане и като такива биха могли да обуславят изискуемост на данъка, в случай че доставката, по повод на която е извършено плащането, е облагаема.
За данъчното третиране на предварителното плащане под формата на "депозит" е необходимо да се установи дали е налице конкретна доставка по смисъла на чл. 6 или чл. 9 от ЗДДС, насрещна престация за която се явява предварителното плащане. Само при наличието на ясно идентифицирана доставка, по която извършеното предварително плащане представлява насрещна престация, следва да се приеме, че е налице авансово плащане по (облагаема) доставка.
Предвид обстоятелството, че задължението за доставка произтича от самия договор за доставката, а не от платения депозит, не е налице пряка връзка между бъдещата доставка на стока - чаша(и) и получената престация под формата на "депозит" (плащане).
В този смисъл е и изразеното становище с изх. №91-00-141/08.06.2012 г., издадено в допълнение на становище с изх. №91-00-1/05.01.2009 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, изясняващо данъчното третиране по ЗДДС на предварителните плащания в зависимост от възможността да бъде идентифицирана конкретна доставка на стока или услуга, насрещна престация за която се явява предварителното плащане. В същото е указано, че когато заплащането на сумата не може да бъде определено като насрещна престация към конкретна облагаема доставка, същото не може да се третира като плащане за доставката и не обуславя изискуемост на данъка за размера на самото плащане.
В общата хипотеза, когато депозитът има гаранционна, обезщетителна функция, същият и в данъчен аспект няма да се третира като авансово плащане във връзка с доставка на стока или услуга. Предвид това, лицето, в полза на което се открива депозитът, няма задължение да документира неговото получаване чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, но следва да издаде документ, който удостоверява предаването на чашите и получаването на депозита/сумата. Такъв документ би могъл да бъде фискална касова бележка, издавана на лицето във връзка с друга доставка/продажба на стоки/услуги към момента на получаване на депозита, в рамките на която в свободен текст маркиран със знак "#" да бъде отразено предоставянето на депозита.
Същевременно, в момента, в който чашата се предава на ползвателя, а служителят получава депозит/сума, приложение намира разпоредбата на чл. 33 от Наредба №Н-18/2006 г., и тъй като се променя касовата наличност на ФУ, въвеждането на пари в касата се регистрира във ФУ чрез операцията "служебно въведени" суми. Съответно в момента, в който чашата се връща от ползвателя, а служителят възстановява депозита/сумата, изваждането на пари от касата се регистрира във ФУ чрез операция "служебно изведени" суми.
В описания случай е налице договореност между страните - чашата е предадена на ползвателя и служителят е получил депозит/сума. Предвидено предварителното плащане за депозит (за чашата) да погаси дължимите от получателя по доставката суми изцяло. Същото би имало характер на плащане по доставка към момента, в който чашата не бъде върната. Към този момент ще възникне изискуемост на данъка и доставчикът ще има задължение да регистрира извършената от него продажба на стока чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ и отразяване в група "Б" - за продажба на стоки, които се облагат с 20% данък върху добавената стойност.
Тъй като, макар и получаването на депозит/сума да не представлява авансово плащане по смисъла на ЗДДС, получените суми в хипотезата, когато не се връщат, са за бъдещи продажби на стоки в търговския обект по смисъла на Наредба №Н-18/2006 г. и с оглед осигуряване на пълна отчетност на движението на паричните потоци, регистрирани и отчитани чрез фискалното устройство, сумите, предоставяни за депозит, може да се регистрират и отчитат в устройството чрез издаване на фискална касова бележка. Предвид факта, че не следва да се начислява ДДС при предоставянето на чаши срещу заплащане на депозит/сума, следва тези суми да бъдат отнесени към данъчна група "А", която съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. е с 0% ДДС. Съответно в момента, в който чашата се връща от ползвателя, а служителят възстановява депозит/сума, е налице основание за издаване на сторно касова бележка по реда на чл. 31 от Наредба №Н-18/2006г. Тъй като към момента, в който чашата не бъде върната, плащането на сума за депозит би имало характер на плащане по доставка, към този момент ще възникне изискуемост на данъка. В тази хипотеза доставчикът ще има задължение първо да издаде сторно касова бележка и второ да регистрира извършената от него продажба на стока чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ и отразяване в група "Б" - за продажба на стоки, които се облагат с 20% данък върху добавената стойност.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
ФОНДАЦИЯ "..............." е организатор на фестивала "............", който среща затруднения при въвеждането на депозитна система за отдаване на чаши за многократна употреба по време на събитието. Целта е използване на чаши за многократна употреба - взимане, ползване и връщане от посетителите - срещу депозит.
Изложено е мнение, че българското законодателство не позволява временното отдаване на чаши (бутилки или друго) срещу депозиране на сума, а сумата следва да бъде моментално отчетена като приход и да бъде издаден съответният фискален бон. В края на събитието временно получените суми за чашите следва да бъдат възстановени на потребителите срещу връщане на чашите и съответно да бъдат сторнирани хиляди фискални бонове за няколко часа. Според Фондацията такова масово сторниране на оборот и фискални бонове не съответства нито на закона, нито на добрите практики.
Фестивалът е на открито, с вход свободен, и въвеждане на затворена електронна система за разплащане е невъзможно в конкретния случай.
Въпрос: Как организаторът да реализира депозитната система за временно ползване на чаши за многократна употреба по време на събитието?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба, е изложено следното становище:
В общия случай при извършване на продажба/доставка, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, е налице задължение за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки чрез издаване на фискална касова бележка.
Когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ), фискална касова бележка не се издава.
В разглеждания случай се касае за плащане на депозит, срещу който клиентът ще получи чаша от служител (касиер). Необходимо е да се определи дали плащането на депозита представлява авансово плащане във връзка с доставка на стока или услуга или не.
Предварителните плащания като задатък, капаро, предплата, депозит и други подобни, извършени във връзка с бъдещи доставки, имат различни облигационно-правни функции - потвърдителна, гаранционна и обезщетително-наказателна. В данъчно-правен аспект предварителните плащания могат да имат характер на частично авансово плащане и като такива да обуславят изискуемост на данъка, ако доставката, по повод на която е извършено плащането, е облагаема.
За данъчното третиране на предварителното плащане под формата на "депозит" е необходимо да се установи дали е налице конкретна доставка по смисъла на чл. 6 или чл. 9 от ЗДДС, за която предварителното плащане е насрещна престация. Само при наличие на ясно идентифицирана доставка, по която извършеното предварително плащане представлява насрещна престация, може да се приеме, че е налице авансово плащане по облагаема доставка.
С оглед на това, че задължението за доставка произтича от самия договор за доставката, а не от платения депозит, не е налице пряка връзка между бъдещата доставка на стока - чаша (чаши) и получената престация под формата на "депозит" (плащане.
Посочено е, че в този смисъл е и становището с изх. №91-00-141/08.06.2012 г., издадено в допълнение на становище с изх. №91-00-1/05.01.2009 г. на изпълнителния директор на НАП, относно данъчното третиране по ЗДДС на предварителните плащания в зависимост от възможността да бъде идентифицирана конкретна доставка на стока или услуга, за която предварителното плащане е насрещна престация. В него е указано, че когато заплащането на сумата не може да бъде определено като насрещна престация към конкретна облагаема доставка, същото не може да се третира като плащане за доставката и не обуславя изискуемост на данъка за размера на самото плащане.
В общата хипотеза, когато депозитът има гаранционна, обезщетителна функция, той и в данъчен аспект няма да се третира като авансово плащане във връзка с доставка на стока или услуга.
Предвид това лицето, в полза на което се открива депозитът, няма задължение да документира неговото получаване чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, но следва да издаде документ, който удостоверява предаването на чашите и получаването на депозита/сумата.
Такъв документ би могъл да бъде фискална касова бележка, издавана на лицето във връзка с друга доставка/продажба на стоки/услуги към момента на получаване на депозита, в рамките на която в свободен текст, маркиран със знак "#", да бъде отразено предоставянето на депозита.
Същевременно, в момента, в който чашата се предава на ползвателя, а служителят получава депозит/сума, приложение намира разпоредбата на чл. 33 от Наредба №Н-18/2006 г. Тъй като се променя касовата наличност на фискалното устройство, въвеждането на пари в касата се регистрира във фискалното устройство чрез операция "служебно въведени" суми.
В момента, в който чашата се връща от ползвателя, а служителят възстановява депозита/сумата, изваждането на пари от касата се регистрира във фискалното устройство чрез операция "служебно изведени" суми.
В описания случай е налице договореност между страните - чашата е предадена на ползвателя и служителят е получил депозит/сума. Предвидено е предварителното плащане за депозит (за чашата) да погаси дължимите от получателя по доставката суми изцяло. Това плащане би имало характер на плащане по доставка към момента, в който чашата не бъде върната.
Към този момент ще възникне изискуемост на данъка и доставчикът ще има задължение да регистрира извършената от него продажба на стока чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство и отразяване в група "Б" - за продажба на стоки, които се облагат с 20% данък върху добавената стойност.
Тъй като, макар и получаването на депозит/сума да не представлява авансово плащане по смисъла на ЗДДС, получените суми в хипотезата, когато не се връщат, са за бъдещи продажби на стоки в търговския обект по смисъла на Наредба №Н-18/2006 г. и с оглед осигуряване на пълна отчетност на движението на паричните потоци, регистрирани и отчитани чрез фискалното устройство, сумите, предоставяни за депозит, може да се регистрират и отчитат във фискалното устройство чрез издаване на фискална касова бележка.
Предвид факта, че не следва да се начислява ДДС при предоставянето на чаши срещу заплащане на депозит/сума, тези суми следва да бъдат отнесени към данъчна група "А", която съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. е с 0% ДДС.
В момента, в който чашата се връща от ползвателя, а служителят възстановява депозита/сумата, е налице основание за издаване на сторно касова бележка по реда на чл. 31 от Наредба №Н-18/2006 г.
Тъй като към момента, в който чашата не бъде върната, плащането на сума за депозит би имало характер на плащане по доставка, към този момент ще възникне изискуемост на данъка и ще се приложи задължението за издаване на фискална касова бележка за продажбата, както е посочено по-горе.
Извод: Депозитът за чаши за многократна употреба, когато има гаранционна/обезщетителна функция и при връщане на чашата се възстановява, не представлява авансово плащане по доставка и не поражда изискуемост на ДДС; получаването и връщането на сумите се отчитат чрез операции "служебно въведени"/"служебно изведени" във фискалното устройство, а при невръщане на чашата депозитът придобива характер на плащане по доставка, за което възниква изискуемост на данъка и задължение за издаване на фискална касова бележка, като при желание депозитите могат да се регистрират с фискален бон в група "А" (0% ДДС) и при връщане да се сторнират по реда на чл. 31 от Наредба №Н-18/2006 г.
