Изх.№ 03-00-63
Дата: 22.08.2016 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 5, т. 2;
Наредба № Н-8/29.12.2005 год., чл. 2, ал. 6;
Договора между Република България и Руската
федерация за социална сигурност, чл. 2.
ОТНОСНО: Задължително здравно осигуряване на български гражданин, който е гражданин и на Русия
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) и заведено с вх. № ........ от 15.08.2016 г., препратено ни по компетентност от Администрацията на Министерски съвет, при така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите Закона за здравното осигуряване, по въпросите, които са от компетентността на НАП, изразяваме следното принципно становище:
Обществените отношения в сферата на социалната сигурност между Република България и Русия са регламентирани с Договор между Република България и Руската Федерация за социална сигурност (обн. - ДВ. бр. 20 от 12 март 2010 г.), в сила от 20.03.2010 г.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
НАП е компетентна да определя приложимото законодателство по Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност и да издава съответното удостоверение.
Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от него.
Съгласно тази разпоредба, по отношение на България, Договорът се отнася до:
- обезщетения за временна неработоспособност;
- обезщетения за майчинство;
- семейни помощи за деца;
- пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
- пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване;
- наследствени пенсии;
- пенсии, несвързани с трудова дейност (пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност, социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност, пенсия за особени заслуги, персонални пенсии);
- помощ при смърт.
А по отношение на Руската федерация Договорът се отнася до:
- обезщетения за временна нетрудоспособност;
- обезщетения за майчинство и обезщетение за семейства с деца;
- обезщетения за погребение;
- трудови пенсии за старост (в т. ч. предсрочни трудови пенсии), за инвалидност и наследствени пенсии;
- социална пенсия;
- плащания на осигуреното лице вследствие на трудова злополука или професионална болест или на член на семейството в случай на смърт на осигуреното лице по тези причини.
Видно от горецитираната разпоредба, в материалния обхват на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност не са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, поради което за лицата, граждани на Руската Федерация следва да се прилага общия ред за здравно осигуряване съгласно ЗЗО.
В тази връзка, по отношение на задължителното здравно осигуряване съгласно българското законодателство, Ви уведомяваме за следното:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО). Задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на страната, подлежат на задължително здравно осигуряване по българското законодателство. За постоянно живеещи на територията на Република България се считат лицата, които фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през календарната година.
Предвид изложеното, в случай, че български гражданин, който е с двойно гражданство, пребивава в страната повече от 183 дни през календарната година, той е в кръга на осигурените в НЗОК лица и подлежи на задължително здравно осигуряване по българското законодателство. Съответно, за периодите на пребиваване извън страната повече от 183 дни през календарната година не подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК.
За да бъдат освободени от задължително здравно осигуряване на основание чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, лицата следва да представят документи в компетентната ТД на НАП по постоянен адрес. Документите, които се представят са: международен паспорт или документ, издаден от МВР за периоди на пребиваване в чужбина (вземат се предвид само годините, през които пребиваването в чужбина е повече от 183 дни), както и документ, удостоверяващ чуждото гражданство и датата на придобиване. В случай, че лицето представи документ, съставен на чужд език, той следва да бъде придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
Редът за внасяне на задължителните здравноосигурителни вноски е регламентиран в чл. 40 от ЗЗО.
Изложената в писмото фактическа обстановка е непълна, поради което не може да се направи преценка дали г-н Шарков подлежи на осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, 2 или 3 от ЗЗО. Следва да се има предвид, че ако не подлежи на осигуряване на тези основания, приложима е разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Лицата, които нямат доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски на друго основание и не подлежат на осигуряване от държавния бюджет, дължат здравноосигурителни вноски. Вноските са за тяхна сметка и се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, върху месечен осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В случай, че тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване на друго основание, са длъжни да декларират това обстоятелство с декларация. Тя се подава по ред, определен с Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Лицата, които имат задължение за внасяне на вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларация образец № 7, съгласно приложение № 7 за възникване на задължението за внасяне на вноски на това основание (чл. 2, ал. 6 от същата наредба). Декларацията се подава лично или от упълномощено лице до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО.
зам. Изпълнителен Директор на НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
Обществените отношения в сферата на социалната сигурност между Република България и Руската федерация са уредени с Договор между Република България и Руската Федерация за социална сигурност (обн. ДВ, бр. 20 от 12.03.2010 г.), в сила от 20.03.2010 г. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право и имат предимство пред противоречащи им норми на вътрешното законодателство.
НАП е компетентна да определя приложимото законодателство по Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност и да издава съответното удостоверение. Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация само по отношение на законодателството, посочено в чл. 2 от него.
Съгласно чл. 2 от Договора, по отношение на Република България той се отнася до:
- обезщетения за временна неработоспособност;
- обезщетения за майчинство;
- семейни помощи за деца;
- пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
- пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване;
- наследствени пенсии;
- пенсии, несвързани с трудова дейност (пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност, социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност, пенсия за особени заслуги, персонални пенсии);
- помощ при смърт.
По отношение на Руската федерация Договорът се отнася до:
- обезщетения за временна нетрудоспособност;
- обезщетения за майчинство и обезщетение за семейства с деца;
- обезщетения за погребение;
- трудови пенсии за старост (в т.ч. предсрочни трудови пенсии), за инвалидност и наследствени пенсии;
- социална пенсия;
- плащания на осигуреното лице вследствие на трудова злополука или професионална болест или на член на семейството в случай на смърт на осигуреното лице по тези причини.
Видно от тази разпоредба, в материалния обхват на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност не са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване. Поради това за лицата, граждани на Руската федерация, се прилага общият ред за здравно осигуряване съгласно Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Извод: Договорът между Република България и Руската федерация за социална сигурност не урежда задължителното здравно осигуряване, поради което за гражданите на Руската федерация, включително при двойно гражданство, се прилага общият ред по ЗЗО.
Задължително здравно осигуряване по българското законодателство
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на страната, подлежат на задължително здравно осигуряване по българското законодателство. За постоянно живеещи на територията на Република България се считат лицата, които фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през календарната година.
Предвид изложеното, когато български гражданин с двойно гражданство пребивава в страната повече от 183 дни през календарната година, той попада в кръга на осигурените в НЗОК лица и подлежи на задължително здравно осигуряване по българското законодателство. Съответно, за периодите на пребиваване извън страната повече от 183 дни през календарната година лицето не подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК.
За да бъдат освободени от задължително здравно осигуряване на основание чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, лицата следва да представят документи в компетентната териториална дирекция на НАП по постоянен адрес. Представят се:
- международен паспорт или документ, издаден от МВР, за периодите на пребиваване в чужбина (вземат се предвид само годините, през които пребиваването в чужбина е повече от 183 дни);
- документ, удостоверяващ чуждото гражданство и датата на придобиването му.
Когато документът е съставен на чужд език, той трябва да бъде придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
Извод: Български гражданин с двойно гражданство подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК, ако пребивава в България повече от 183 дни в календарната година; при пребиваване в чужбина над 183 дни не подлежи на осигуряване, като освобождаването се извършва след представяне на посочените документи в НАП.
Ред за внасяне на здравноосигурителните вноски
Редът за внасяне на задължителните здравноосигурителни вноски е регламентиран в чл. 40 от ЗЗО. В изложената в запитването фактическа обстановка липсват достатъчно данни, поради което не може да се направи преценка дали г-н Шарков подлежи на осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, 2 или 3 от ЗЗО. Ако лицето не подлежи на осигуряване на тези основания, приложима е разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Съгласно чл. 40, ал. 5 от ЗЗО лицата, които нямат доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски на друго основание и не подлежат на осигуряване от държавния бюджет, дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка. Вноските се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, върху месечен осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Когато тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за подаване на тази декларация.
Съгласно чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване на друго основание, са длъжни да декларират това обстоятелство с декларация. Декларацията се подава по реда, определен с Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Лицата, които имат задължение за внасяне на вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларация образец № 7, съгласно приложение № 7, за възникване на задължението за внасяне на вноски на това основание (чл. 2, ал. 6 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г.). Декларацията се подава лично или от упълномощено лице до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО.
Извод: Когато лицето не подлежи на здравно осигуряване на друго основание, то дължи вноски по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО за своя сметка, върху определен минимален осигурителен доход, с годишно изравняване при наличие на облагаеми доходи, и е длъжно да подаде декларация образец № 7 по реда на Наредба № Н-8 в посочения срок.
