Изх. № М-24-35-12
Дата: 31. 05. 2023 год.
ЗДДС, чл. 21, ал. 1;
ЗДДС, чл. 21, ал. 2;
ЗДДС, чл. 82, ал. 2, т. 3;
ЗДДС, чл. 156, ал. 1;
ЗДДС, § 1, т. 14 от ДР на ЗДДС;
Регламент 282, чл. 7, § 1;
Регламент 282, чл. 18, § 1;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 6, т. 8;
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1, т. 7;
ЗДДФЛ, § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ.
ОТНОСНO:данъчно облагане на услуги, предоставени чрез платформа (езотеричен сайт) за консултации в сферата на езотериката
В подаденото запитване излагате следната фактическа обстановка:
Управляваното от Вас дружество има седалище и постоянен обект само на територията на България. Дейността на дружеството е предлагане на консултации чрез телефонни линии и чат форма на физически лица от Германия (данъчно незадължени лица) чрез езотеричен сайт в сферата на изготвяне на хороскопи, карти Таро и други аналогични на тях. Една от най-използваните услуги е разчитане на карти Таро чрез сайта, нает от дружеството.
Крайните потребители (клиентите) избират консултант от списъка, публикуван в сайта, който е нает от дружеството. Те заплащат чрез превод в PayPal сметка на дружеството за получените консултации. Посочено е, че има договор за консултациите между консултанта и крайния потребител.
В края на всеки месец предприятието прави паричен трансфер към консултантите спрямо времето за консултации, отчетено в сайта. Консултантите също са физически лица, които имат данъчен номер в Германия. Част от тях са регистрирани за целите на облагането с данък върху добавената стойност (ДДС) в Германия, а друга част - не са.
Според запитването Ви дружеството доставя технологията на портала, така че крайните потребители и консултантите да комуникират директно помежду си. Немските консултанти изпращат на дружеството месечен отчет (фактура) за проведените комуникации с крайните клиенти в минути/секунди.
Уточнено е, че дружеството предоставя платформата, която дава възможност хората, търсещи съвет, да се свържат с консултантите, т.е. техническите изисквания като инструменти, програми, уеб пространство и др. за изграждане на консултантски профил с цел избор и установяване на контакт между консултанта и лицето, което търси съвет. За целта се сключва договор за използване на платформата с всеки един от консултантите, като договорните отношения между консултанта и дружеството се установяват при регистриране на консултанта в сайта и получаване на имейл за потвърждение. Договорът е възмезден, като плащане възниква след оказани консултации. Заплащането се формира в процентно съотношение от консултантските такси. Едновременно с това се начислява и такса (разходи) за телефонната връзка с лицето, което търси съвет.
След извършена проверка е установено също, че дружеството е регистрирано по ЗДДС лице.
Във връзка с гореизложеното са поставени следните въпроси:
- Така описаните по-горе услуги от дружеството могат ли да се определят като посреднически или като електронни услуги?
- С предоставянето на този вид услуги дружеството подлежи ли на задължителна регистрация по MOSS при достигане на 10 000 евро оборот в рамките на 12 месеца?
- Следва ли всички консултанти (немски физически лица) да бъдат регистрирани за целите на ДДС в Германия?
- Следва ли да се удържа окончателен данък от доходите, изплатени на немските консултанти?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените въпроси:
Видно от публикуваните общи условия за използване на платформата, договорните отношения между консултантите и дружеството се установяват при регистрирането им в сайта и получаване по електронната им поща на договор, към който консултантите следва да прикачат и изискуемите документи, включително и документ за самоличност.
Дружеството определя конкретните тарифи по цена на минута за телефонната връзка между съответния консултант и търсещия съвет в германската стационарна мрежа, като предоставя различни цени и промоции за различните консултанти. Таксуването се извършва на всеки 60 секунди.
Заплащането към консултанта се формира като процентно съотношение от консултантските такси, като дружеството приспада своята комисионна и такса (разходи) за телефонната връзка с лицето, което търси съвет. Изрично е посочено, че консултантът следва да получи своето възнаграждение, дори ако лицето, което търси съвет, не плати на дружеството. Дружеството си запазва правото да прави промени в размера на допълнителните консултантски бонуси или да ги премахне напълно.
В писмото Ви е посочено, че договорите за предоставяне на консултации са между консултанта и крайния потребител, но видно от общите условия на сайта на дружеството всички договори се считат за сключени с дружеството. Дружеството сключва договор за предоставяне на услуги с клиентите с регистрацията им на платформата, като цената за конкретно предоставените услуги се определя при сбъдването на отлагателно условие - след потвърждаване от страна на клиента на офертата, посочена от консултанта, избран от платформата, за конкретната цена на избраната услуга. В този смисъл, макар изрично да е посочено, че с потвърждението на клиента на определената обща цена за консултантската услуга се сключва договор между него и консултанта, на практика същото представлява съгласие с така определеното възнаграждение, формирано съгласно ценовата информация в сайта по профила на избрания консултант. Следва да се отбележи също, че в профила на консултанта липсва каквато и да е лична информация, която да го идентифицира еднозначно, за да може да се твърди, че е налице договор между него и клиента. Всички клаузи за правата и задълженията на клиента по договорите са разписани в общите условия на сайта. Още повече, че съгласно договорите, сключени от дружеството с консултантите, те получават консултантския си хонорар минус комисионна на дружеството и разходите за връзка, дори ако клиентът не плати на дружеството. Формалното наименование на един договор за възникнало правоотношение не е водещо, а следва да бъде разглеждано в съответствие с нормата на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите, според която при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Предвид изложеното по-горе считам, че дружеството, освен предоставянето на платформата, организира и цялостния процес по предоставянето на консултациите, т.е. дейността не би следвало да бъде определена само като посредническа, а като дейност по извършване на онлайн консултации в сферата на езотериката.
По прилагането наЗакона за данък върху добавената стойност(ЗДДС):
По първи въпрос
Видно от § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС "услуги, извършвани по електронен път" са услугите, предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) и чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент № 282/2011), както и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на изпълнение на доставка на услуги. Регламентирано е също, че когато доставчикът на услуга и негов клиент кореспондират по електронна поща, това само по себе си не означава, че извършваната услуга е извършвана по електронен път.
В разпоредбата на чл. 7, параграф 1 от Регламент № 282/ 2011, който е с пряко приложение в националното право, е указано, че понятието "услуги, предоставяни по електронен път" съгласно Директива 2006/112/ЕО, включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано - предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.
От така дадената дефиниция е видно, че за да попадне една услуга в обхвата на услугите, извършени по електронен път, е необходимо да бъдат изпълнени едновременно следните условия:
- услугата да се предоставя чрез интернет или електронна мрежа;
- да се доставя автоматизирано;
- намесата на човешкия фактор при предоставянето на услугата да е минимална;
- отсъствието на информационни технологии да прави предоставянето на услугата невъзможно.
Предвид изложеното в общата част на становището, предоставяните онлайн от дружеството консултантски услуги не могат да бъдат определени като услуги, извършвани по електронен път, доколкото те не се предоставят автоматизирано и намесата на човешкия фактор при предоставянето им е значителна, а не минимална.
Също така, от условията за сключване на договори с консултантите не може да бъде направен изводът, че дружеството е овластено да действа от името и за сметка на консултантите (пряко представителство), нито че е овластено да действа от свое име, но за тяхна сметка (косвено представителство) при предоставяне на консултантските услуги, предвид което не са приложими разпоредбите на ЗДДС, относими към доставка на услуги, оказвани от посредник/довереник/комисионер.
Мястото на изпълнение при доставка на услуги се определя от статута на получателя - данъчно задължено или данъчно незадължено лице и от мястото на установяването му.
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение на доставката на услуги са регламентирани с чл. 21 от ЗДДС и е в зависимост от обстоятелството дали получателят на същата е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Когато получателят на доставка на услуги е данъчно незадължено лице, се прилага общото правило за определяне на мястото на изпълнение на доставка на услуга с получател - данъчно незадължено лице, съдържащо се в чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Когато получателят на доставка на услуги е данъчно задължено лице, се прилага общото правило за определяне на мястото на изпълнение на доставка на услуга с получател - данъчно задължено лице, съдържащо се в чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В ЗДДС и в Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) не е регламентирано как доставчикът следва да установява статута на получателя като данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Презумпциите за определянето на статута на получател, установен на територията на Европейския съюз (ЕС), са регламентирани в чл. 18, параграфи 1 и 2 от Регламент № 282/2011. Регламентът е правен акт, който съгласно чл. 288 Договора за функционирането на Европейския съюз е задължителен в своята цялост и се прилага пряко от държавите членки на ЕС, поради което българските дружества, доставчици на услуги, следва да се съобразят с регламентираните в него правила.
Видно от чл. 18, параграф 1 от Регламент № 282/2011 доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице:
а) когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност;
б) когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В запитването е посочено, че консултациите чрез телефонни линии и чат форма се предоставят на данъчно незадължени лица - физически лица от Германия. Видно от изложеното в общата част на становището, дружеството следва да се разглежда като доставчик на консултантски услуги към клиентите, предвид което приложение намира разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, съответно мястото на изпълнение на извършваните услуги е на територията на страната. Тези доставки подлежат на облагане с ДДС в България на основание чл. 12, ал. 1 от закона. Доколкото в закона не е предвидено друго, за тях е приложима стандартната ставка от 20 %.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС дружеството е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Също така, на основание чл. 125, ал. 1 от закона, за всеки данъчен период дружеството е задължено да подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от същия: дневник за покупки и дневник за продажби. Извършените доставки с място на изпълнение на територията на страната участват при формиране на финансовия резултат за съответния данъчен период.
По втори въпрос
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, обнародван в ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г. (ЗИД на ЗДДС), в ЗДДС са направени изменения и допълнения, които влизат в сила от 01.07.2021 г. С този ЗИД на ЗДДС са транспонирани в националното законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 година за изменение на Директива 2006/112/ЕОи Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (Директива 2017/2455) и Директива (ЕС) 2019/1995 на Съвета от 21 ноември 2019 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (Директива 2019/1995). Измененията и допълненията касаят вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, дистанционните продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и прилагането на специалните режими за данъчно задължени лица, извършващи услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, вътрешни дистанционни продажби на стоки и дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
В тази връзка, съгласно чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., право да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:
1. извършва доставки на:
а) (изм. - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) услуги с получатели данъчно незадължени лица и с място на изпълнение на територията на друга държава членка, в която данъчно задълженото лице не е установено, включително по постоянен обект, и/или
б) вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица, и/или
в) вътрешни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица;
2. лицето:
а) е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната, или
б) не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект на територията на страната, или
в) не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, но има установеност по постоянен обект както на територията на страната, така и на територията на друга държава членка, и не е регистрирано за прилагането на този режим в другата държава членка, или
г) не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, но изпращането или транспортирането на доставяните от него стоки започва само от територията на страната, или
д) не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз, но изпращането или транспортирането на доставяните от него стоки започва както от територията на страната, така и от територията на други държави членки, и не е регистрирано за прилагането на този режим в тези държави членки;
3. не е в сила ограничение за регистрация по ал. 15;
4. определило е акредитиран представител по чл. 133 в случаите, когато данъчно задълженото лице не е установено по седалище и адрес на управление и по постоянен обект на територията на Европейския съюз.
Доколкото, видно от изложеното становище по първи въпрос, извършваните от дружеството доставки на услуги се определят като такива с място на изпълнение на територията на страната, за дружеството не е налице правото да се регистрира за прилагането на режим в Съюза предвид разпоредбата на чл. 156, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.
По трети въпрос
Относно това дали консултантите - немски физически лица трябва да се регистрират за целите на облагането с ДДС в Германия, следва да имате предвид, че НАП не е компетентна да изрази становище по въпроси, касаещи прилагането на законодателството на други държави, включително държави членки на ЕС. За подобни въпроси следва да се обръщате към компетентните данъчни органи в съответната държава.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, транспониращ в националното законодателство, чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО, мястото на изпълнение на доставките на услугите, предоставяни от консултантите с получател - дружеството, е в България, а дължимият по тях ДДС е изискуем от последното като данъчно задължено лице на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона.
По прилагането наЗакона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ):
По четвърти въпрос
По смисъла на чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане с данък са доходите на местните и чуждестранни физически лица, като облагането зависи от източника на придобиването на тези доходи, както и от обстоятелството дали физическото лице се счита за местно или за чуждестранно лице за България. По силата на чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Правилата за класифицирането на доходите като доходи от източници в България са регламентирани с разпоредбите на чл. 8 от ЗДДФЛ и ако даден доход на чуждестранно физическо лице не попада в обхвата на тази разпоредба, то този доход няма да бъде от източник в страната и съответно няма да подлежи на облагане в България.
По силата на чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ, когато доходи от възнаграждения за технически услуги са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България, същите са от източник в България, без оглед къде се извършват услугите.
На основание § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ "възнаграждения за технически услуги" е съответното понятие по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), а именно това са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице. Според общоприетия смисъл на понятието консултант това е специалист в някоя област, който дава съвети или мнение като специалист.
Следователно в тази хипотеза извършваните от чуждестранните физически лица услуги, които не са реализирани чрез определена база в България, ще подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ. Окончателният данък е в размер 10 на сто и се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи. Дължимият данък се удържа и внася от предприятието - платец на дохода по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието. На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ окончателният данък се декларира от платеца на дохода в срока за внасянето на дължимия данък.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
...автоматизирано, с минимална човешка намеса и без участието на информационни технологии не биха могли да съществуват.
Съгласно чл. 7, параграф 1 от Регламент № 282/2011 "услуги, предоставяни по електронен път" включват по-специално:
- доставката на цифрови продукти, включително софтуер и неговите промени или обновявания;
- услуги, които предоставят или поддържат присъствие на предприятия или частни лица в електронна мрежа, като уебсайт или уебстраница;
- услуги, генерирани автоматично от компютър чрез интернет или електронна мрежа в отговор на специфични данни, въведени от получателя;
- прехвърляне чрез електронна мрежа на права за ползване на стоки или услуги, включително предоставяне на достъп до бази данни;
- доставката на музика, филми и игри, включително хазартни игри и лотарии, както и политически, културни, художествени, спортни, научни и развлекателни предавания и събития;
- доставката на дистанционно обучение.
В чл. 7, параграф 3 от Регламент № 282/2011 е посочено, че не се считат за "услуги, предоставяни по електронен път" по смисъла на параграф 1:
- услуги на адвокати и финансови консултанти, които дават съвет на клиент по електронна поща;
- услуги по обучение, при които съдържанието на курса се предава от учител по интернет или електронна мрежа (дистанционно обучение в реално време);
- услуги по физическо присъствие на преподавател, дори ако се използват електронни средства;
- услуги на рекламни агенции и други професионални услуги, когато се предоставят по електронна поща;
- телекомуникационни услуги;
- услуги по радио- и телевизионно излъчване.
От изложената фактическа обстановка е видно, че дружеството предоставя платформа, чрез която се осъществява връзка между консултантите и крайните потребители, като консултациите се извършват чрез телефонни линии и чат форма. Дружеството организира цялостния процес по предоставяне на консултациите, определя тарифите за минута, извършва таксуването и разплащанията с консултантите, като удържа своята комисионна и разходите за телефонната връзка.
С оглед на това, че консултациите се извършват от физически лица - консултанти, и не представляват автоматизирани услуги, които да се предоставят с минимална човешка намеса, не може да се приеме, че тези услуги са "услуги, извършвани по електронен път" по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗДДС и чл. 7 от Регламент № 282/2011. Платформата представлява техническо средство за осъществяване на връзката между консултанта и клиента, но самата консултантска услуга не е електронна услуга по смисъла на посочените разпоредби.
Предвид изложеното, дейността на дружеството следва да се определи като дейност по извършване на онлайн консултации в сферата на езотериката, а не като посредническа дейност или като предоставяне на електронни услуги.
Извод: Услугите, предоставяни от дружеството, не се третират като "услуги, извършвани по електронен път" по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗДДС и чл. 7 от Регламент № 282/2011, а представляват дейност по извършване на онлайн консултации в сферата на езотериката, която не е само посредническа.
По втори въпрос
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В чл. 58 от Директива 2006/112/ЕО и съответно в чл. 21, ал. 6 от ЗДДС са предвидени специални правила за мястото на изпълнение на услуги, предоставяни по електронен път, телекомуникационни услуги и услуги за радио- и телевизионно излъчване, когато получателят е данъчно незадължено лице, установено в държава членка, различна от тази на доставчика. В тези случаи мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
Съгласно чл. 156, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което извършва доставки на услуги по чл. 21, ал. 6 от закона на данъчно незадължени лица, установени в други държави членки, може да избере да прилага специален режим в Съюза (режим MOSS/OSS), когато общата стойност на тези доставки, без данъка, надвиши 10 000 евро или равностойността им в левове през текущата календарна година или през предходната календарна година.
В разглеждания случай дружеството предоставя услуги по онлайн консултации на данъчно незадължени лица от Германия. Както беше посочено, тези услуги не представляват "услуги, извършвани по електронен път" по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗДДС и чл. 7 от Регламент № 282/2011, а представляват консултантски услуги, извършвани от физически лица чрез платформа, организирана от дружеството.
Следователно, за тези услуги не се прилага специалното правило на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС, а общото правило на чл. 21, ал. 1 от закона, тъй като получателите са данъчно незадължени лица. Мястото на изпълнение на доставките на тези услуги е мястото, където доставчикът е установил независимата си икономическа дейност, а именно - територията на България.
При това положение не са налице предпоставките за прилагане на специалния режим в Съюза (MOSS/OSS) по чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, тъй като услугите, предоставяни от дружеството, не са услуги по чл. 21, ал. 6 от закона.
Извод: С предоставянето на този вид услуги дружеството не подлежи на задължителна регистрация по специалния режим MOSS/OSS при достигане на оборот 10 000 евро, тъй като услугите не са "услуги, извършвани по електронен път" по чл. 21, ал. 6 от ЗДДС, а мястото на изпълнение е на територията на България по чл. 21, ал. 1 от ЗДДС.
По трети въпрос
Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, а получателят е данъчно задължено лице, установено на територията на страната, данъкът е изискуем от получателя по доставката. В разглеждания случай немските консултанти са физически лица, установени в Германия, които предоставят консултантски услуги на дружеството, установено в България. Част от тях са регистрирани за целите на ДДС в Германия, а друга част - не са.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. В случая получател на услугите е дружеството, установено в България, поради което мястото на изпълнение на доставките на услуги от немските консултанти към дружеството е на територията на България.
При това положение, ако немските консултанти са данъчно задължени лица по смисъла на ЗДДС (независимо дали са регистрирани за целите на ДДС в Германия или не), данъкът по доставките на услуги, получавани от дружеството, е изискуем от дружеството като получател по реда на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, чрез механизма на самоначисляване.
Относно въпроса дали всички консултанти (немски физически лица) следва да бъдат регистрирани за целите на ДДС в Германия, следва да се има предвид, че това е въпрос, който се урежда от германското данъчно законодателство и не е предмет на ЗДДС. Българската данъчна администрация не е компетентна да се произнася относно задълженията за регистрация по ДДС на лица, установени в друга държава членка, съгласно нейното вътрешно законодателство.
Извод: Въпросът дали всички немски консултанти следва да бъдат регистрирани за целите на ДДС в Германия се урежда от германското законодателство и не е в компетентността на българската данъчна администрация. По отношение на ЗДДС, когато немските консултанти са данъчно задължени лица и предоставят услуги на дружеството, установено в България, мястото на изпълнение е на територията на България и данъкът е изискуем от дружеството по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
По четвърти въпрос
По прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ):
Съгласно чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ доходите от възнаграждения за услуги, извършени на територията на страната, са от източник в Република България, когато са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в страната. В разглеждания случай дружеството е местно лице за целите на данъчното облагане в България и изплаща възнаграждения на немските консултанти за извършени услуги.
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат доходите от възнаграждения за технически услуги, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица от източник в Република България. В § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ е дадено определение за "технически услуги" - това са услуги от инженерно, консултантско и управленско естество.
Възнагражденията, изплащани от дружеството на немските консултанти за предоставените от тях консултации в сферата на езотериката, представляват възнаграждения за консултантски услуги. Тези услуги са от консултантско естество по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ и следователно представляват "технически услуги" по смисъла на закона.
Поради това доходите на немските консултанти от тези възнаграждения са доходи от източник в Република България по чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ и подлежат на облагане с окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ. Дружеството, като платец на дохода, следва да удържа и внася окончателния данък, както и да изпълнява задълженията за деклариране по реда на ЗДДФЛ.
При прилагането на разпоредбите на ЗДДФЛ следва да се съобразяват и разпоредбите на действащата Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Федерална република Германия, ако такава е приложима към конкретните доходи, като се вземат предвид и правилата за приоритет на международните договори пред вътрешното законодателство. В становището не се прави конкретен анализ на спогодбата, а се излагат общите принципи по ЗДДФЛ.
Извод: Доходите, изплатени от дружеството на немските консултанти за предоставените консултантски услуги, са доходи от източник в Република България по чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ и представляват възнаграждения за "технически услуги" по § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ. Те подлежат на облагане с окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ, който следва да бъде удържан и внесен от дружеството като платец на дохода.
