Изх. №23-22-450
31.03.2017 г.
ЗДДС, чл.17, ал.1
чл. 21, ал.2
чл.82 ал.2 т.3
чл.117, ал.1
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"М" извършва международен транспорт на стоки в страни от ЕС. Договорът за извършване на транспорт е със спедицията DSV........
Дружеството използва собствени карти за гориво ID..... преди да изплати сумата, която дължи на дружеството, задържа стойността на горивото по фактурата и издава документ .....CREDIT.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Как се третират сделките за покупка на гориво?
- Следва ли фактурите за горивото, издадени в държава членка на ЕС да
намерят отражение в дневниците по ДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
ЗДДС третира като облагаема всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по закона и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго /чл.12, ал.1 от ЗДДС/.
Правилата за определяне на мястото на изпълнение при доставка на стока се съдържат в чл.17 от ЗДДС.
Мястото на изпълнение на доставка на стока /в случая заредено гориво на територията на държава членка на ЕС/, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2 от закона (чл. 17, ал.1 от ЗДДС).
В случаите на зареждане на гориво на територията на държави членки или трети страни по отношение на облагането с ДДС се прилага разпоредбата от законодателството на съответната държава. Извършеното на територията на държавите членки на ЕС или извън ЕС зареждане с гориво на транспортните средства, с които се осъществяват превозни услуги не попада в обхвата на вътреобщностно придобиване на стоки, тъй като не отговаря на визираните в чл.13, ал.1 от ЗДДС условия.
В случай, че съгласно клаузите на сключения договор за зареждане на гориво, "М.....дължи възнаграждение за ползването на електронните карти, мястото на изпълнение при доставка на услуги, предоставени на данъчно задължено лице се определя по реда на чл.21, ал.2 от закона и е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
В конкретния случай, мястото на изпълнение на услугата ще е на територията на страната, тъй като дружеството е получател по тази доставка и за него ще възникне задължение за начисляване на данък по смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, с протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Данните от протокола, следва да се отразят в дневника за продажби и в справката декларация за същия данъчен период. Данъчната основа се определя по реда на чл. 26 от ЗДДС и е стойността на комисионното възнаграждение, дължимо или платено на посредника. Върху данъчната основа, определена по чл.26 от ЗДДС се начислява данък добавена стойност.
Във връзка с фактурите, получени при покупка на гориво с начислено ДДС в други държави членки на ЕС, следва да се има предвид следното:
Съгласно чл.124, ал.4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
На основание чл.112, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчни документи са издадените фактури и протоколи по реда на този закон /приложим на територията на страната/. В този смисъл, на основание чл. 125, ал. 1 от закона, за дружеството като получател не възниква задължение да посочва фактурите, получени при покупка на гориво с начислено ДДС, издадени от доставчици в други държави, за горепосочените доставки в дневника за покупки, респективно в справка-декларация, която се съставя въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от закона.
Въпреки, че не е налице задължение за посочване на тези документи, в случай, че желаете, получените фактури може да се отразят в дневника за покупки в колона 9 - "ДО и данък на получени доставки без право на данъчен кредит".
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"М" извършва международен транспорт на стоки в страни от ЕС. Договорът за извършване на транспорт е със спедицията DSV. Дружеството използва собствени карти за гориво ID. Преди да изплати сумата, която дължи на дружеството, спедицията задържа стойността на горивото по фактурата и издава документ "CREDIT".
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Как се третират сделките за покупка на гориво?
Въпрос 2: Следва ли фактурите за горивото, издадени в държава членка на ЕС, да намерят отражение в дневниците по ДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба е изразено следното становище:
По първи и втори въпрос:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, законът третира като облагаема всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по закона и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които законът предвижда друго.
Правилата за определяне на мястото на изпълнение при доставка на стока се съдържат в чл. 17 от ЗДДС. Мястото на изпълнение на доставка на стока (в случая заредено гориво на територията на държава членка на ЕС), която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона (чл. 17, ал. 1 от ЗДДС).
В случаите на зареждане на гориво на територията на държави членки или трети страни по отношение на облагането с ДДС се прилага разпоредбата от законодателството на съответната държава.
Извършеното на територията на държавите членки на ЕС или извън ЕС зареждане с гориво на транспортните средства, с които се осъществяват превозни услуги, не попада в обхвата на вътреобщностно придобиване на стоки, тъй като не отговаря на визираните в чл. 13, ал. 1 от ЗДДС условия.
В случай че съгласно клаузите на сключения договор за зареждане на гориво "М" дължи възнаграждение за ползването на електронните карти, мястото на изпълнение при доставка на услуги, предоставени на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от закона и е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
В конкретния случай мястото на изпълнение на услугата ще е на територията на страната, тъй като дружеството е получател по тази доставка, и за него ще възникне задължение за начисляване на данък по смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Данните от протокола следва да се отразят в дневника за продажби и в справката-декларация за същия данъчен период.
Данъчната основа се определя по реда на чл. 26 от ЗДДС и е стойността на комисионното възнаграждение, дължимо или платено на посредника. Върху данъчната основа, определена по чл. 26 от ЗДДС, се начислява данък добавена стойност.
Извод: Покупките на гориво в други държави членки не представляват вътреобщностно придобиване и се облагат по законодателството на съответната държава, а евентуалното възнаграждение за ползване на електронните карти е услуга с място на изпълнение в България, за която "М" самоначислява ДДС с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС върху комисионното възнаграждение.
Във връзка с фактурите, получени при покупка на гориво с начислено ДДС в други държави членки на ЕС, следва да се има предвид следното:
Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
На основание чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчни документи са издадените фактури и протоколи по реда на този закон (приложим на територията на страната).
В този смисъл, на основание чл. 125, ал. 1 от закона, за дружеството като получател не възниква задължение да посочва фактурите, получени при покупка на гориво с начислено ДДС, издадени от доставчици в други държави, за горепосочените доставки в дневника за покупки, респективно в справка-декларация, която се съставя въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от закона.
Въпреки че не е налице задължение за посочване на тези документи, в случай че желае, дружеството може да отрази получените фактури в дневника за покупки в колона 9 - "ДО и данък на получени доставки без право на данъчен кредит".
Извод: Фактурите за гориво с начислено ДДС, издадени от доставчици в други държави членки, не са задължителни за отразяване в дневника за покупки и справката-декларация по ЗДДС, но по желание могат да се включат в дневника за покупки в колона 9 като доставки без право на данъчен кредит.
