Изх. № 94-Т-134
Дата: 14. 08. 2024 год.
ЗКПО, чл. 204, ал. 1, т. 2;
ЗКПО, чл. 209а.
ОТНОСНО: Прилагане на данъчното законодателство по отношение на социалните разходи, предоставени в натура, под формата на ваучери за храна на електронен носител
Във Ваше писмо с вх. № 94-Т-134 по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), сте поставили въпрос относно това дали при предоставяне на ваучери за храна на електронен носител по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за сметка на социалните разходи в размер над 200 лв. месечно за едно наето лице, за разликата следва да се определя данък по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Във връзка с така зададения от Вас въпрос и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите Ви уведомявам следното:
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците, служителите и лицата по договор за управление и контрол (наети лица). Съгласно нормата на чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "в" от ЗКПО социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна на електронен носител.
С разпоредбата на чл. 209а (нов, ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) от ЗКПО е предвидено освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна на електронен носител.
Съгласно ал. 1 на чл. 209а от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "в" в размер до 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на електронен носител на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:
1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
2. към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; за целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;
3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите.
В контекста на поставения въпрос по отношение на ваучерите за храна на електронен носител е налице важна особеност, която произтича от разпоредбите на чл. 2, ал. 3 и чл. 32, ал. 5 от Наредба № 7 от 9 юли 2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор (Наредба № 7). Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредба № 7 чрез ваучерите за храна на електронен носител работодателите предоставят на лица, работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, наричани по-нататък "ползватели", средства за храна ежемесечно до размера на данъчното облекчение по чл. 209а, ал. 1 от ЗКПО, отделно от възнаграждението им. В чл. 32, ал. 5 от Наредба № 7 е постановено, че при издаване на ваучери за храна на електронен носител по предоставена индивидуална квота по чл. 41 операторите са длъжни да следят за изпълнение на чл. 209а, ал. 1 от ЗКПО, като не допускат издаването (зареждането) на ваучери за храна на електронен носител над определената максимална сума месечно за всяко наето лице.
Предвид гореизложеното работодателите нямат право да предоставят ваучери за храна на електронен носител в размер, по-голям от 200 лв. месечно на всяко наето лице.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
Във връзка с поставения въпрос относно това дали при предоставяне на ваучери за храна на електронен носител по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за сметка на социалните разходи в размер над 200 лв. месечно за едно наето лице, за разликата следва да се определя данък по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), се излагат следните правни съображения.
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците, служителите и лицата по договор за управление и контрол (наети лица).
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "в" от ЗКПО социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна на електронен носител.
С разпоредбата на чл. 209а от ЗКПО (нов, ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) е предвидено освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна на електронен носител.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "в" в размер до 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на електронен носител на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:
- 1. Договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца.
- 2. Към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; за целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите.
- 3. Ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите.
В контекста на поставения въпрос по отношение на ваучерите за храна на електронен носител е налице важна особеност, произтичаща от разпоредбите на чл. 2, ал. 3 и чл. 32, ал. 5 от Наредба № 7 от 9 юли 2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор (Наредба № 7).
Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредба № 7 чрез ваучерите за храна на електронен носител работодателите предоставят на лица, работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, наричани "ползватели", средства за храна ежемесечно до размера на данъчното облекчение по чл. 209а, ал. 1 от ЗКПО, отделно от възнаграждението им.
Съгласно чл. 32, ал. 5 от Наредба № 7 при издаване на ваучери за храна на електронен носител по предоставена индивидуална квота по чл. 41 операторите са длъжни да следят за изпълнение на чл. 209а, ал. 1 от ЗКПО, като не допускат издаването (зареждането) на ваучери за храна на електронен носител над определената максимална сума месечно за всяко наето лице.
Предвид гореизложеното се прави следният краен извод:
Извод: Работодателите нямат право да предоставят ваучери за храна на електронен носител в размер, по-голям от 200 лв. месечно на всяко наето лице, поради което не възниква хипотеза на предоставяне на ваучери над този размер, за която да се обсъжда облагане по реда на ЗДДФЛ.
