Изх. № 20-00-478
15.10. 2015 г.
чл. 115, ал. 1 от ЗДДС
чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице е сключило договор за покупко-продажба на недвижим имот през месец март 2015г. и е направило авансово плащане в размер на 50% от продажната цена. Съгласно сключеният договор физическото лице няма право да препродава имота до окончателното изповядване на сделката и няма право да препродава правата си по сключеният предварителен договор. На физическото лице е издадена фактура за авансовото плащане с начислен 20% ДДС. През месец септември 2015г. договорът между дружеството-продавач на недвижимия имот и физическото лице е развален като страните се уговарят, че физическото лице има право да получи обратно заплатения аванс в размер на 50%. Продавачът на недвижимия имот сключва нов договор за покупко-продажба на същият недвижим имот с "А....." ЕООД като в подписаният договор е уговорено 50% авансово плащане. Продавачът на недвижимия имот не може да върне ефективно аванса на физическото лице тъй като сумата е постъпила по специална сметка във връзка с договор за банков кредит, от което всички постъпили суми се използват за погасяване на банков кредит на продавача. По тази причина продавачът се уговаря с новият клиент за покупка на имота "А....." ЕООД да заплати задължението на продавача към физическото лице - първоначален клиент по първият договор за покупко-продажба. "А....." ЕООД извършва плащането към физическото лице. Сумата на поетото задължението от "А....." ЕООД от името на продавача към физическото лице съвпада със сумата на задължението на "А....." ЕООД към продавача на имота, поради което е оформен протокол за прихващане на двете суми.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Какви документи следва да издаде продавачът на имота във връзка с развалянето на сделката с първият клиент и сключването на договор с втори клиент за същият имот?
- "А....." ЕООД има ли право на данъчен кредит по издадената му фактурата от продавача за извършаване на авансово плащане при положение, че ефективно плащане не е направено към продавача, а към физическото лице?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Според ал. 3 от същия законов текст при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие. Следователно, развалянето на доставката между продавача и физическото лице следва да се документира с издаване на кредитно известие по чл. 115, ал. 3 от ЗДДС за размера на платения аванс.
Извършването на авансово плащане по доставката от "А....." ЕООД към продавача на имота, независимо, че е оформено с прихващане на сумата, следва да се документира от продавача с издаване на фактура по реда на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС.
По втори въпрос
Според разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по закона за извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка.
Правото на приспадане на данъчен кредит е уредено в чл. 69 от ЗДДС. Съгласно ал. 1, т. 1 от същата разпоредба, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по ЗДДС лице, му е доставил или предстои да му достави.
Предвид изложеното, "А....." ЕООД ще има право на приспадане на данъчен кредит при спазване на разпоредбата на чл. 69 от закона и ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, посочени в чл. 70 от същия закон.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице е сключило договор за покупко-продажба на недвижим имот през месец март 2015 г. и е извършило авансово плащане в размер на 50% от продажната цена. Съгласно договора физическото лице няма право да препродава имота до окончателното изповядване на сделката и няма право да прехвърля правата си по сключения предварителен договор. За авансовото плащане е издадена фактура с начислен 20% ДДС.
През месец септември 2015 г. договорът между дружеството - продавач на недвижимия имот и физическото лице е развален, като страните се уговарят, че физическото лице има право да получи обратно заплатения аванс в размер на 50%.
Продавачът на недвижимия имот сключва нов договор за покупко-продажба на същия недвижим имот с "А....." ЕООД, като в договора е уговорено 50% авансово плащане. Продавачът не може да върне ефективно аванса на физическото лице, тъй като сумата е постъпила по специална сметка във връзка с договор за банков кредит, по която всички постъпили суми се използват за погасяване на банков кредит на продавача.
Поради това продавачът се уговаря с новия клиент "А....." ЕООД да заплати задължението на продавача към физическото лице - първоначален клиент по първия договор за покупко-продажба. "А....." ЕООД извършва плащането към физическото лице. Сумата на поетото задължение от "А....." ЕООД от името на продавача към физическото лице съвпада със сумата на задължението на "А....." ЕООД към продавача на имота, поради което е оформен протокол за прихващане на двете суми.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Какви документи следва да издаде продавачът на имота във връзка с развалянето на сделката с първия клиент и сключването на договор с втори клиент за същия имот?
Въпрос 2: "А....." ЕООД има ли право на данъчен кредит по издадената му фактура от продавача за извършване на авансово плащане при положение, че ефективно плащане не е направено към продавача, а към физическото лице?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба, е изразено следното становище:
По първи въпрос
Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или при разваляне на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Съгласно чл. 115, ал. 3 от ЗДДС, при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие.
От това следва, че развалянето на доставката между продавача и физическото лице следва да се документира с издаване на кредитно известие по чл. 115, ал. 3 от ЗДДС за размера на платения аванс.
Извършването на авансово плащане по доставката от "А....." ЕООД към продавача на имота, независимо че е оформено с прихващане на сумата, следва да се документира от продавача с издаване на фактура по реда на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС.
Извод: Продавачът следва да издаде кредитно известие по чл. 115, ал. 3 от ЗДДС към фактурата, издадена на физическото лице за аванса, и да издаде фактура по чл. 113, ал. 1 от ЗДДС за авансовото плащане (оформено чрез прихващане) от "А....." ЕООД.
По втори въпрос
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по закона за извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка.
Правото на приспадане на данъчен кредит е уредено в чл. 69 от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по ЗДДС лице, му е доставил или предстои да му достави.
Предвид изложеното, "А....." ЕООД ще има право на приспадане на данъчен кредит при спазване на разпоредбата на чл. 69 от ЗДДС и ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, посочени в чл. 70 от ЗДДС.
Извод: "А....." ЕООД има право на приспадане на данъчен кредит по фактурата за авансовото плащане, при условие че са изпълнени изискванията на чл. 69 от ЗДДС и не са налице ограниченията по чл. 70 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
