5_53-04-825/30.12.2015 г.
Г-Н ЯВОР СИМЕОНОВ
ЗДДФЛ,чл.29, ал.1, т.3, чл. 50;
КСО,чл. 6, ал. 2,чл. 6, ал. 8;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 5, т. 1;
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Управител сте на "а" ЕООД и се осигурявате като самоосигуряващо се лице върху месечен размер на осигурителния доход в размер на 420,00 лв. Едновременно с това сте и вещо лице към окръжен съд, който Ви изплаща дължимото възнаграждение без да удържа данъци и осигурителни вноски. Тези възнаграждения декларирате на всяко тримесечие с декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ.
Във връзка с описаната фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1.Правилно ли е възнагражденията от изготвените експертизи да се декларират с годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, респективно да се отразяват в Таблици 1 и 2 от справката към годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ?
2.Възнагражденията от дейността като вещо лице считат ли се за осигурителен доход?
Предвид изложената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Относно социалното и здравно осигуряване:
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
"Вещо лице" е специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 398 от Закона за съдебната власт(ЗСВ), както и специалист със специални знания и умения, което е назначено при условията на чл. 396, ал. 2 от ЗСВ.
Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и моорските лица (НООСЛБГРЧМЛ)за лица, упражняващи свободна професия, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт: нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането(КЗ) и други.
Предвид гореизложеното може да се направи извод, че Вие едновременно извършвате трудова дейност като самоосигуряващо се лице на две основания- като собственик на ЕООД и като лице, упражняващо свободна професия (експерт към съда).
На основания чл. 11, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, за самоосигуряващите се лица при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасятот възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението.
Съгласно текста на чл. 11, ал. 2, изречение първо от цитираната наредба, самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО, независимо от дейността, за която са регистрирани.
Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. При промяна на основанието или идентификационния код, по който се провежда осигуряването, се подава декларация по утвърдения образец (аргумент чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧ).
Окончателният размер на осигурителния доход самоосигуряващите се лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО - за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ. При определяне на окончателния размер на осигурителния доход самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, вземат предвид облагаемия доход, получен от упражняването на съответната дейност, след намаляването му с разходите за дейността по чл. 29 от ЗДДФЛ (основание чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски(НЕВДПОВ)).
За физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества или като членове на неперсонифицирани дружества се взимат предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти (аргумент чл. 3, ал. 3, т. 2 от НЕВДПОВ).
Видно от гореизложеното, осигурителният Ви доход се формира от сбора от доходите Ви като собственик на ЕООД и вещо лице към съда.
Съгласно текста на чл. 3, ал. 2 от НЕВДПОВ, окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година(ЗБДОО).
На основание чл. 3, ал. 3 от НЕВДПОВ, годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година, като разлика между декларирания в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК)облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
С цел определяне на вноските за годишно изравняване на дохода следва да попълните Таблица 1 и Таблица 2 от справката към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
При годишното определяне на осигурителния доход се изчисляват и внасят осигурителни вноски в размера, определен за фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (основание чл. 3, ал. 5 от НЕВДПОВ).
При годишното изравняване на дохода се дължат и здравноосигурителни вноски в размер на 8 %.
Относно прилагането на ЗДДФЛ:
Получаваните от Вас доходи като вещо лице, се третират като доходи от упражняване на свободна професия по смисъла на чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ въз основа на следните нормативни разпоредби:
По смисъла на § 1, т.29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ ,,лица, упражняващи свободна професия" са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.
Видно от цитираната разпоредба, експертите към съда и прокуратурата, представителите по индустриална собственост и съдебните заседатели се дефинират като ,,лица, упражняващи свободна професия", при условие, че отговарят кумулативно на посочените критерий, един от които е да са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО. Следователно, когато за целите на социалното осигуряване, експертите към съда и прокуратурата, представителите по индустриална собственост и съдебните заседатели са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, същите се третират като ,,лица, упражняващи свободна професия" за целите на ЗДДФЛ.
Съгласно чл.29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от упражняване на свободна професия се получава като от придобития доход се приспаднат нормативни разходи в размер на 25 на сто.
На основание чл.43, ал. 1 от ЗДДФЛ, лице придобило доход от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемия доход.
В общия случай, на основание чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му.
Изключение от това правило е предвидено в новата ал. 5 на чл. 43, т. е. когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода.
В тези случаи, платецът на дохода не следва да удържа авансов данък при изплащането на дохода от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, а задължението за авансово облагане е на получателя на дохода, съгласно чл. 43, ал. 6 от закона.
Видно от цитираните разпоредби, за да се приложат нормите на ал. 5 и 6 от чл.43 е необходимо кумулативно да са спазени следните условия:
1. Получателят на дохода да е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО-съгласно изр. първо в ал. 2 на чл. 5 от КСО, самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.
2. Получателят на дохода е представил писмена декларация за обстоятелствата по т. 1 пред платеца, когато последният е предприятие или самоосигуряващо се лице.
При наличието на гореизброените условия, платецът не удържа авансов данък и съответно не следва да издава "Сметка за изплатени суми" и "Служебна бележка" по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ. В тези случаи, документирането на придобития доход се осъществява от физическото лице по реда на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Съгласно упоменатата разпоредба, данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч).
Съгласно чл.65, ал.12 от ЗДДФЛ, данъкът, който предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, са задължени да удържат по чл.43, ал.4 и чл.44, ал.4 от ЗДДФЛ се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася данък. Данъкът по чл.65 от ЗДДФЛ се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода (чл.66, ал.1 от ЗДДФЛ). Когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл.43, 44 и 46 от ЗДДФЛ се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (чл.67, ал.1 от ЗДДФЛ). На основание чл.67, ал.2 от ЗДДФЛ, не се внася авансов данък по чл.43, ал.6 и чл.44, ал.3 за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година.
На основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, размерът на данъка за годината се определя като общата годишна данъчна основа по чл.17 (от всички приходоизточници на доход) се умножи по данъчна ставка 10 на сто. От така определения данък се приспада данъкът, внесен авансово или удържан през данъчната година (чл.48, ал. 3 от ЗДДФЛ).
Годишният доход като вещо лице, следва да се отрази в Приложение №3 - Доходи от свободна професия към годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: лицето е управител на "а" ЕООД и се осигурява като самоосигуряващо се лице върху месечен осигурителен доход 420,00 лв. Едновременно с това е вещо лице към окръжен съд, който изплаща възнагражденията без удържане на данъци и осигурителни вноски. Тези възнаграждения се декларират на всяко тримесечие с декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Правилно ли е възнагражденията от изготвените експертизи да се декларират с годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, респективно да се отразяват в Таблици 1 и 2 от справката към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ?
Въпрос 2: Възнагражденията от дейността като вещо лице считат ли се за осигурителен доход?
Относно социалното и здравно осигуряване
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.
"Вещо лице" е специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 398 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), както и специалист със специални знания и умения, назначен при условията на чл. 396, ал. 2 от ЗСВ.
Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), за лица, упражняващи свободна професия, се считат тези, които упражняват дейност на основание предварителна регистрация, определена с нормативен акт: нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители, лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и други.
От това следва, че лицето едновременно извършва трудова дейност като самоосигуряващо се лице на две основания - като собственик на ЕООД и като лице, упражняващо свободна професия (експерт към съда).
На основание чл. 11, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, за самоосигуряващите се лица при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението.
Съгласно чл. 11, ал. 2, изречение първо от същата наредба, самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО, независимо от дейността, за която са регистрирани.
Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. При промяна на основанието или идентификационния код, по който се провежда осигуряването, се подава декларация по утвърден образец (чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).
Окончателният размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО - за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ.
При определяне на окончателния размер на осигурителния доход самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, вземат предвид облагаемия доход, получен от упражняването на съответната дейност, след намаляването му с разходите за дейността по чл. 29 от ЗДДФЛ (чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски - НЕВДПОВ).
За физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества или като членове на неперсонифицирани дружества, се вземат предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти (чл. 3, ал. 3, т. 2 от НЕВДПОВ).
От горното следва, че осигурителният доход на лицето се формира от сбора на доходите като собственик на ЕООД и като вещо лице към съда.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от НЕВДПОВ, окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.
На основание чл. 3, ал. 3 от НЕВДПОВ, годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година, като разлика между декларирания в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
За целите на определяне на вноските за годишно изравняване на дохода следва да се попълнят Таблица 1 и Таблица 2 от справката към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
При годишното определяне на осигурителния доход се изчисляват и внасят осигурителни вноски в размера, определен за фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд, и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (чл. 3, ал. 5 от НЕВДПОВ).
При годишното изравняване на дохода се дължат и здравноосигурителни вноски в размер на 8 %.
Извод: Възнагражденията от дейността като вещо лице са осигурителен доход и участват при формиране на окончателния осигурителен доход заедно с дохода като собственик на ЕООД, като за годишното изравняване следва да се попълнят Таблица 1 и Таблица 2 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и да се внесат дължимите осигурителни и здравноосигурителни вноски.
Относно прилагането на ЗДДФЛ
Получаваните доходи като вещо лице се третират като доходи от упражняване на свободна професия по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ въз основа на следните разпоредби.
По смисъла на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ "лица, упражняващи свободна професия" са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
- осъществяват за своя сметка професионална дейност;
- не са регистрирани като еднолични търговци;
- са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.
От тази разпоредба следва, че експертите към съда и прокуратурата, представителите по индустриална собственост и съдебните заседатели се определят като "лица, упражняващи свободна професия", при условие че кумулативно са изпълнени посочените критерии, включително да са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.
Следователно, когато за целите на социалното осигуряване експертите към съда и прокуратурата, представителите по индустриална собственост и съдебните заседатели са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, те се третират като "лица, упражняващи свободна професия" и за целите на ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от упражняване на свободна професия се получава, като от придобития доход се приспаднат нормативни разходи в размер на 25 на сто.
На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ, лице, придобило доход от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход.
В общия случай, съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя от платеца на дохода, който го удържа при изплащането и внася удържания данък в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.
В разглеждания случай съдът не удържа данък при изплащане на възнагражденията, поради което лицето само декларира и внася дължимия авансов данък с декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ за съответното тримесечие.
Доходите от упражняване на свободна професия, включително възнагражденията като вещо лице, подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като се посочват в съответните приложения и участват при формиране на данъчната основа за годишния данък.
Извод: Възнагражденията от изготвените експертизи като вещо лице се третират като доходи от свободна професия по чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, облагат се след приспадане на 25 % нормативно признати разходи, за тях се дължи авансов данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ, декларират се с декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ за авансовия данък и задължително се включват в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като въз основа на тях се попълват Таблица 1 и Таблица 2 от справката към декларацията за целите на годишното осигурително изравняване.
