Изх. №53-04-257
09.12. 2016 г.
чл. 26, ал. 2 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството притежава съответните лицензии за разпределение и снабдяване с природен газ от краен снабдител за територията на.
Сключен е договор с по силата на който са заложени клаузи за санкции и неустойки дължими от клиента ЕООД при следните условия:
т. 1. За приетото количество газ над 105% от дневно договорено количество газ през всеки един ден на съответния месец на доставка, клиентът заплаща на доставчика допълнително 10% от цената на газа в месеца на приемане.
т. 2. За неприетото количество газ при равномерна доставка, повече от 20% от
договореното дневно количество през всеки един ден на съответния месец на доставка, клиентът заплаща на доставчика допълнително 10% от цената на газа в месеца на приемане.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставен следният въпрос:
Следва ли, да се включва в данъчната основа по чл. 26, ал. 2 отЗДДС размера на неустойката при доставката на природен газ и в двете описани хипотези?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По смисъла на чл. 86 и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите(ЗЗД) при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, при неизпълнение, частично изпълнение или изпълнени действия различни от договорените между доставчика и получателя неизправната страна дължи на изправната неустойка.
Данъчното третиране на дължимите в тази връзка суми, е регламентирано в чл.26, ал. 2 изречение второ от ЗДДС, където е предвидено, че всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер, не се смятат за възнаграждение по доставката. Ето защо независимо, че с тези суми се увеличава или намалява дължимото парично задължение, то те няма да се взимат предвид при определяне на възнаграждението по доставката, което по правилото на чл. 26, ал. 2, изречение първо от ЗДДС представлява размера на данъчната основа на доставката.
В конкретния случай, предвид клаузите по т. 2 от изложената фактическа обстановка, получателят по доставката дължи допълнително плащане за неприети количества, отделно от дължимото възнаграждение за приетите количества газ, т.е тези плащания са по повод неизвършена доставка. В този случай, допълнителните плащания обезщетяват доставчика по договора, вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна и доколкото не представляват възнаграждение по доставката, не се облагат с ДДС и не следва да се отнасят като част от данъчната основа.
Когато страните по сделката са договорили увеличение на възнаграждението, което се полага на доставчика за осъществената от него доставка, поради доставена в повече стока от предварително договореното, каквато е хипотезата на т. 1 от запитването, ще е налице плащане по доставка, което е част от данъчната основа на същата.
В конкретният случай, доколкото е договорено по т. 1, че получателят по доставката дължи по-високо възнаграждение за допълнително получени количества, ще е налице основание за коригиране на цената по сделката, което следва да намери отражение в данъчната основа на фактурата за доставката, или издаване на данъчно известие съгласно чл. 115 от ЗДДС.
На основание чл. 84 отПравилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС)за документиране на неустойки с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ съдържащ предвидените в чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството(ЗСч)задължителни реквизити, който удостоверява получаването й. Следователно доставчика, следва да документира дължимата от клиента санкция за определения вид нарушение, като издаде документ удостоверяващ плащането й.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: Дружеството притежава лицензии за разпределение и снабдяване с природен газ от краен снабдител за определена територия. Сключен е договор с клиент "..." ЕООД, в който са предвидени клаузи за санкции и неустойки, дължими от клиента при следните условия:
- т. 1. За прието количество газ над 105% от дневно договореното количество газ през всеки един ден на съответния месец на доставка, клиентът заплаща на доставчика допълнително 10% от цената на газа в месеца на приемане.
- т. 2. За неприето количество газ при равномерна доставка, повече от 20% от договореното дневно количество през всеки един ден на съответния месец на доставка, клиентът заплаща на доставчика допълнително 10% от цената на газа в месеца на приемане.
Въпрос: Следва ли да се включва в данъчната основа по чл. 26, ал. 2 от ЗДДС размерът на неустойката при доставката на природен газ и в двете описани хипотези?
По смисъла на чл. 86 и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а при неизпълнение, частично изпълнение или извършване на действия, различни от договорените между доставчика и получателя, неизправната страна дължи на изправната неустойка.
Данъчното третиране на дължимите в тази връзка суми е регламентирано в чл. 26, ал. 2, изречение второ от ЗДДС, където е предвидено, че всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер не се смятат за възнаграждение по доставката. Поради това, независимо че с тези суми се увеличава или намалява дължимото парично задължение, те не се вземат предвид при определяне на възнаграждението по доставката, което по правилото на чл. 26, ал. 2, изречение първо от ЗДДС представлява размера на данъчната основа на доставката.
В конкретния случай, съгласно клаузата по т. 2 от фактическата обстановка, получателят по доставката дължи допълнително плащане за неприети количества, отделно от дължимото възнаграждение за приетите количества газ, тоест тези плащания са по повод неизвършена доставка. В този случай допълнителните плащания обезщетяват доставчика по договора вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна и, доколкото не представляват възнаграждение по доставката, не се облагат с ДДС и не следва да се отнасят като част от данъчната основа.
Извод: Плащанията по т. 2 за неприети количества газ имат обезщетителен характер, не са възнаграждение по доставка, не се включват в данъчната основа по чл. 26, ал. 2 от ЗДДС и не се облагат с ДДС.
Когато страните по сделката са договорили увеличение на възнаграждението, което се полага на доставчика за осъществената от него доставка, поради доставена в повече стока от предварително договореното, каквато е хипотезата на т. 1 от запитването, е налице плащане по доставка, което е част от данъчната основа на същата. В конкретния случай, доколкото е договорено по т. 1, че получателят по доставката дължи по-високо възнаграждение за допълнително получени количества, е налице основание за коригиране на цената по сделката, което следва да намери отражение в данъчната основа на фактурата за доставката или чрез издаване на данъчно известие съгласно чл. 115 от ЗДДС.
Извод: Плащанията по т. 1 за приети количества газ над 105% представляват увеличение на възнаграждението по доставката, включват се в данъчната основа по чл. 26, ал. 2 от ЗДДС и подлежат на облагане с ДДС, като се отразяват чрез корекция на цената във фактурата или чрез данъчно известие по чл. 115 от ЗДДС.
На основание чл. 84 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) за документиране на неустойки с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а те се документират с издаване на документ, съдържащ задължителните реквизити по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч), който удостоверява получаването им. Следователно доставчикът следва да документира дължимата от клиента санкция за определения вид нарушение чрез издаване на документ, удостоверяващ плащането.
Извод: Неустойките с обезщетителен характер не се фактурират по ЗДДС, а се документират с счетоводен документ по чл. 6, ал. 1 от ЗСч, удостоверяващ получаването им.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка.
