Изх. № 20-00-784/ 03.01.2024 г.
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 10;
КСО, чл. 4, ал. 1;
НЕВДПОВ, чл. 2, ал. 1;
НЕВДПОВ, чл. 2, ал. 2;
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ........ e постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № ............относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ), Кодекса за социално осигуряване(КСО), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) иНаредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).
Описана е следната фактическа обстановка:
Предстои изплащането на еднократна парична помощ от централизиран фонд Социално-битово и културно обслужване (СБКО) на ..................... на основание извлечение от протокол №31 от заседание на Пленума на ВСС.
Отпуснатите средства са за еднократна помощ за лечение и не надвишават стойността на същото.
В телефонен разговор е уточнено, че за извършените разходи за лечение служителят е представил фактура на стойност 5000,00 лв., а осигурителят .................... е изплатил сума в размер на 4000,00 лв.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Основателно ли е върху тези средства да не се начисляват осигурителни вноски, съгласно чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ и да не се удържа данък на основание чл. 24, ал. 2, т. 10 от ЗДДФЛ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По прилагането на ЗДДФЛ:
Според чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 на същата норма.
Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 10 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи - до стойността на лечението.
Видно е, че за да е изпълнен фактическият състав на цитираната разпоредба, следва едновременно да са спазени следните условия:
- помощта да е за сметка на социалните разходи;
- предоставената помощ да е еднократна;
- предоставената помощ да е до стойността на лечението.
Относно изпълнение на така установените условия е необходимо да се има предвид, че:
- начинът на разпределение и използване на средствата за социални разходи на
предприятието следва да е определен по реда на чл. 293 от Кодекса на труда (КТ) - с решение на общото събрание на работниците и служителите или от ръководството на предприятието (например със Заповед или друг документ). Социалните придобивки, в т.ч. помощите за лечение, трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол - по аргумент от § 1, т. 34 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО);
- като еднократна следва да се третира помощта, предоставена еднократно през данъчната година по конкретен повод - за лечение на определено заболяване. Независимо от това, когато при по-голяма продължителност на лечението или при наличие на други обективни причини предвидените средства за помощта се предоставят от работодателя на части, помощта не губи качеството си на еднократна;
- възприетият в ЗДДФЛ подход за определяне чрез ограничаване на размера на помощта (до стойността на лечението) обуславя необходимостта стойността на лечението да се удостоверява с документи - фактури, платежни документи и други документи, удостоверяващи стойността на лечението на физическото лице (работник/служител).
В случаите на предоставена помощ за лечение, за която не са изпълнени едновременно гореизброените условия, стойността на тази помощ е облагаем доход по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ и подлежи на облагане по общия ред, предвиден в ЗДДФЛ за облагане на доходите от трудови правоотношения.
В конкретният случай, считам, че изплатената за сметка на социалните разходи парична помощ от работодателя на работник/служител за лечение на определено негово заболяване и в размер до стойността на лечението, попада в хипотезата на разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 10 от ЗДДФЛ. Следователно полученият от лицето доход под формата на еднократна помощ за лечение не следва да се включва в облагаемия доход от трудови правоотношения.
По прилагане на осигурителното законодателство:
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО се изчисляват и внасят върху получените, начислените и неизплатени или неначислени възнаграждения и други доходи от трудова дейност (основание чл. 1, ал. 1 от НЕВДПОВ).
Съгласно текста на чл. 2, ал. 1 от наредбата, осигурителни вноски се изчисляват и се внасят върху стойността на средствата и сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО в пари или в натура.
В разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ, законодателят изрично е изброил хипотези, в които, при определени условия върху изплатените средства за сметка на социалните разходи не се дължат осигурителни вноски.
На основание цитираната разпоредба, осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.
Предвид изложената фактическа обстановка считам, че изплатената на служителя еднократна сума за лечение попада в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ и върху нея не се дължат осигурителни вноски.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Описана е следната фактическа обстановка: Предстои изплащане на еднократна парична помощ от централизиран фонд "Социално-битово и културно обслужване" (СБКО) на ................. на основание извлечение от протокол № 31 от заседание на Пленума на ВСС. Отпуснатите средства са за еднократна помощ за лечение и не надвишават стойността на лечението. В телефонен разговор е уточнено, че за извършените разходи за лечение служителят е представил фактура на стойност 5000,00 лв., а осигурителят ................. е изплатил сума в размер на 4000,00 лв.
Въпрос: Основателно ли е върху тези средства да не се начисляват осигурителни вноски, съгласно чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ, и да не се удържа данък на основание чл. 24, ал. 2, т. 10 от ЗДДФЛ?
По прилагането на ЗДДФЛ
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 на същата норма.
Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 10 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи - до стойността на лечението.
За да е изпълнен фактическият състав на чл. 24, ал. 2, т. 10 от ЗДДФЛ, следва едновременно да са налице следните условия:
- помощта да е за сметка на социалните разходи;
- предоставената помощ да е еднократна;
- предоставената помощ да е до стойността на лечението.
Относно изпълнението на тези условия следва да се има предвид:
- Начинът на разпределение и използване на средствата за социални разходи на предприятието трябва да е определен по реда на чл. 293 от Кодекса на труда (КТ) - с решение на общото събрание на работниците и служителите или от ръководството на предприятието (например със заповед или друг документ). Социалните придобивки, включително помощите за лечение, трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол - по аргумент от § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
- Като еднократна следва да се третира помощта, предоставена еднократно през данъчната година по конкретен повод - за лечение на определено заболяване. Когато при по-голяма продължителност на лечението или при наличие на други обективни причини предвидените средства за помощта се предоставят от работодателя на части, помощта не губи качеството си на еднократна.
- Ограничението "до стойността на лечението" налага стойността на лечението да се удостоверява с документи - фактури, платежни документи и други документи, удостоверяващи стойността на лечението на физическото лице (работник/служител).
В случаите, когато е предоставена помощ за лечение и не са изпълнени едновременно гореизброените условия, стойността на тази помощ представлява облагаем доход по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ и подлежи на облагане по общия ред, предвиден в ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения.
В конкретния случай е налице изплатена за сметка на социалните разходи парична помощ от работодателя на работник/служител за лечение на определено негово заболяване и в размер до стойността на лечението.
Извод: Изплатената еднократна помощ за лечение попада в хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 10 от ЗДДФЛ и полученият от лицето доход не следва да се включва в облагаемия доход от трудови правоотношения.
По прилагане на осигурителното законодателство
Съгласно чл. 1, ал. 1 от НЕВДПОВ осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО се изчисляват и внасят върху получените, начислените и неизплатени или неначислени възнаграждения и други доходи от трудова дейност.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от НЕВДПОВ осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху стойността на средствата и сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО в пари или в натура.
В чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ законодателят изрично е изброил хипотези, при които, при определени условия, върху изплатените средства за сметка на социалните разходи не се дължат осигурителни вноски. На основание тази разпоредба осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за:
- издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях);
- издръжка на здравни и лечебни заведения;
- издръжка на детски заведения;
- издръжка на почивни бази;
- поддържане на културни потребности на работниците и служителите;
- вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване;
- вноски за доброволно здравно осигуряване;
- вноски за доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация;
- еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите:
- за лекарства;
- при продължително боледуване;
- за раждане;
- при смърт на член от семейството;
- при други случайно настъпили събития.
Предвид изложената фактическа обстановка, изплатената на служителя еднократна сума за лечение се квалифицира като еднократна помощ за лечение, предоставена за сметка на социалните разходи.
Извод: Еднократната сума за лечение попада в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ и върху нея не се дължат осигурителни вноски.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
