1_ ИТ1-00-108/25.10.2022 г.
ЗДДС, чл.97а, чл.99, чл.100
ЗДДФЛ, чл.10, чл.29, чл.43, ал.1, чл.67, ал.1
ОТНОСНО: Прилагането на Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" от 11.10.2022 г. е описана следната фактическа обстановка:
Установил се в България, ..... белгийски гражданин се регистрира в регистър БУЛСТАТ като упражняващ свободна професия - счетоводител. Услугите, които той ще извършва ще бъдат фактурирани на белгийски фирми. Според изискванията на чл. 97а от ЗДДС той ще се регистрира за целите на ДДС в регламентирания срок на този член. Като физическо лице упражняващо свободна професия, при годишното си отчитане по чл. 50 от ЗДДФЛ при доходи от упражняване на свободни професии, той ще има право на 25% нормативно признати разходи.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
1. При такава фактическа обстановка, физическото лице упражняващо свободна професия, ще има ли право на данъчен кредит по ЗДДС за разходите, отразени в дневника на покупките към съответната справка-декларация по ЗДДС за съответния месец?
2. Ще се запази ли правото му на 25% нормативно признати разходи, при упражнено право на данъчен кредит по ЗДДС?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
По прилагането на ЗДДС:
С разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от ЗДДС, е регламентирано, че лице регистрирано на основание чл. 97а, чл. 99, ал. 1-6 и чл. 100, ал. 2 от закона, няма право на данъчен кредит.
Обръщаме Ви внимание, че Вие като данъчно задължено лице регистрирано на основание чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с предоставяне на услуги по чл. 21, ал.2 от закона, с място на изпълнение на териториятана друга държава членка, ще се смятате за регистрирани и по ал. 1. Предвид това следва да имате предвид разпоредбите на чл. 113, ал. 2 и ал. 3 от ППЗДДС, относно отчитането на доставките в регистрите по ЗДДС.
Регистрираните лица на основание чл. 97а от ЗДДС отразяват в дневника запродажбите единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона и извършените вътреобщностни придобивания с място на изпълнение на територията на страната. Регистрираните лица на основание чл. 97а от закона могат да не изготвят дневник за покупките. В този случай подаваният от лицето дневник за покупките трябва да съдържа един-единствен запис със стойности "нула" за числовите полета и "интервал" за символните полета.
За всеки данъчен период, регистрираното лице има задължение за подаване на справка-декларация - чл.125, ал.1 от ЗДДС, а VIES-декларацията се подава само за данъчни периоди, в които са осъществени доставки по чл.21, ал.2 от ЗДДС (чл.125, ал.2 от ЗДДС и чл.117, ал.2 от ППЗДДС).
По прилагането на ЗДДФЛ:
От посочената в запитването фактическа обстановка не може да се направи категоричен извод относно статута на белгийския гражданин - дали е местно или чуждестранно лице. Предвид характера на поставените въпроси приемаме, че лицето попада в кръга на местните физически лица за целите на облагането по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и изложеното по-долу касае тази хипотеза.
Разпоредбата на чл. 10 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), посочва, че в зависимост от източника местните физически лица получават различни видове доходи в т.ч. доходи от друга стопанска дейност (чл. 10, ал. 1, т. 3).
Когато физическите лица извършват стопанска дейност и не са търговци по смисъла на Търговския закон за определяне на облагаемия им доход се прилагат разпоредбите на чл. 29 от ЗДДФЛ. Облагаемият доход се изчислява като придобитият от лицата доход се намалява с фиксиран процент разходи в зависимост от извършваната дейност.
По смисъла на § 1. т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ лица, упражняващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите: адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители: съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост: медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите: техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството н науката; застрахователните агенти; други физически лица. за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Следователно, ако Вие отговаряте на всички условия, изброени в цитираната разпоредба, следва да се считате за лице, упражняващо свободна професия по смисъла на данъчния закон.
С разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ е определено, че придобитият доход се намалява с 25% разходи за дейността за доходи от упражняване на свободна професия, извън тази по т. 2, буква "г" или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.
Доходите, реализирани от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, подлежат както на годишно, така и на авансово облагане.
На основание чл. 43, ал. 1 от закона авансов данък се дължи върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. За дата на придобиване на доходите се приема една от посочените в чл. 11 от ЗДДФЛ дати, в т.ч. при плащане в брой - датата на плащането.
Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ авансовите вноски се дължат до 15-то число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. В чл. 67, ал. 2 от закона са посочени случаите, когато не се дължи авансова вноска за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година. Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на физическото лице.
Годишното облагане на доходите от друга стопанска дейност е регламентирано в чл. 30 от ЗДДФЛ. Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се - с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на КСО и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
В заключение, с оглед посочената в запитването фактическа обстановка и относимите норми от ЗДДФЛ, цитирани по-горе, за Вас като физическо лице - счетоводител, при получаване на доходи от извършените услуги, възниква задължение за авансово и годишно облагане след приспадане на нормативно признати разходи за дейността в размер на 25 на сто по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ. За придобитите доходи следва да издавате документ по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ. За данъчната година ще подавате Годишна данъчна декларация в срок от 10.01. до 30.04 на следващата година с Приложение № 3.
Описана е следната фактическа обстановка: белгийски гражданин, установил се в България, се регистрира в регистър БУЛСТАТ като упражняващ свободна професия - счетоводител. Услугите, които ще извършва, ще се фактурират на белгийски фирми. Съгласно чл. 97а от ЗДДС лицето ще се регистрира за целите на ДДС в предвидения в този член срок. Като физическо лице, упражняващо свободна професия, при годишното отчитане по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходи от упражняване на свободни професии, лицето ще има право на 25% нормативно признати разходи.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: При такава фактическа обстановка, физическото лице, упражняващо свободна професия, ще има ли право на данъчен кредит по ЗДДС за разходите, отразени в дневника на покупките към съответната справка-декларация по ЗДДС за съответния месец?
Въпрос 2: Ще се запази ли правото му на 25% нормативно признати разходи, при упражнено право на данъчен кредит по ЗДДС?
По прилагането на ЗДДС
Съгласно чл. 70, ал. 4 от ЗДДС лице, регистрирано на основание чл. 97а, чл. 99, ал. 1 - 6 и чл. 100, ал. 2 от закона, няма право на данъчен кредит.
Посочва се, че данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС във връзка с предоставяне на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона, с място на изпълнение на територията на друга държава членка, се смята за регистрирано и по ал. 1 на чл. 97а.
В тази връзка следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 113, ал. 2 и ал. 3 от ППЗДДС относно отчитането на доставките в регистрите по ЗДДС. Регистрираните лица на основание чл. 97а от ЗДДС отразяват в дневника за продажбите единствено:
- документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка;
- получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона;
- извършените вътреобщностни придобивания с място на изпълнение на територията на страната.
Регистрираните лица на основание чл. 97а от закона могат да не изготвят дневник за покупките. В този случай подаваният от лицето дневник за покупките трябва да съдържа един-единствен запис със стойности "нула" за числовите полета и "интервал" за символните полета.
За всеки данъчен период регистрираното лице има задължение за подаване на справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС. VIES-декларация се подава само за данъчни периоди, в които са осъществени доставки по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС - чл. 125, ал. 2 от ЗДДС и чл. 117, ал. 2 от ППЗДДС.
Извод: Лице, регистрирано по чл. 97а от ЗДДС, включително в разглежданата хипотеза, няма право на данъчен кредит по ЗДДС за разходите, отразени в дневника за покупките, тъй като чл. 70, ал. 4 от ЗДДС изрично изключва правото на данъчен кредит за регистрация на това основание.
По прилагането на ЗДДФЛ
От посочената фактическа обстановка не може да се направи категоричен извод относно статута на белгийския гражданин - дали е местно или чуждестранно лице. С оглед характера на поставените въпроси се приема, че лицето попада в кръга на местните физически лица за целите на облагането по ЗДДФЛ и изложеното по-долу касае тази хипотеза.
Съгласно чл. 10 от ЗДДФЛ, в зависимост от източника, местните физически лица получават различни видове доходи, включително доходи от друга стопанска дейност (чл. 10, ал. 1, т. 3).
Когато физическите лица извършват стопанска дейност и не са търговци по смисъла на Търговския закон, за определяне на облагаемия им доход се прилагат разпоредбите на чл. 29 от ЗДДФЛ. Облагаемият доход се изчислява, като придобитият доход се намалява с фиксиран процент разходи в зависимост от извършваната дейност.
По смисъла на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ лица, упражняващи свободна професия, са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
- осъществяват за своя сметка професионална дейност;
- не са регистрирани като еднолични търговци;
- са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Следователно, ако лицето отговаря на всички условия, изброени в цитираната разпоредба, се счита за лице, упражняващо свободна професия по смисъла на данъчния закон.
Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ придобитият доход се намалява с 25% разходи за дейността за доходи от упражняване на свободна професия, извън тази по т. 2, буква "г", или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.
Доходите, реализирани от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, подлежат както на годишно, така и на авансово облагане. На основание чл. 43, ал. 1 от закона авансов данък се дължи върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
За дата на придобиване на доходите се приема една от посочените в чл. 11 от ЗДДФЛ дати, включително при плащане в брой - датата на плащането.
Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ авансовите вноски се дължат до 15-то число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. В чл. 67, ал. 2 от закона са посочени случаите, когато не се дължи авансова вноска за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година. Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по постоянния адрес на физическото лице.
Годишното облагане на доходите от друга стопанска дейност е регламентирано в чл. 30 от ЗДДФЛ. Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се - с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на КСО и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
В заключение, с оглед посочената фактическа обстановка и относимите норми от ЗДДФЛ, за физическото лице - счетоводител, при получаване на доходи от извършените услуги възниква задължение за авансово и годишно облагане след приспадане на нормативно признати разходи за дейността в размер на 25% по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. За придобитите доходи следва да се издава документ по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ. За данъчната година се подава годишна данъчна декларация в срок от 10.01. до 30.04. на следващата година с Приложение № 3.
Извод: При условие че лицето е местно физическо лице и упражнява свободна професия по смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ, то има право да облага доходите си от тази дейност с приспадане на 25% нормативно признати разходи по чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, като това право се прилага независимо от регистрацията по чл. 97а от ЗДДС и липсата на право на данъчен кредит по ЗДДС.
