|
Изх. № 53-00-133 25.06.2024 г. |
ЗДДФЛ - чл. 22в |
Съгласно изложеното в писменото запитване, от началото на годината част от служителите на дружеството - "ХХХ" ЕООД са избрали да се приложи авансово ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ, като за целта са представили писмена декларация, с която са декларирали, че за прилагане на облекчението са изпълнени условията, предвидени в чл. 22в от ЗДДФЛ. Към днешна дата лицата искат да променят режима и да ползват облекчениетоза деца, като приспаднат остатъка от сумата от годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.
Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
1. Възможно ли е работниците/служителите, които са се възползвали от нормата на §2, ал. 5 от ПЗР към Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 година(от ПЗР на ЗДБРБ за 2024 г.) и са избрали авансово ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ да променят режима и да ползват същото, като приспаднат остатъка от сумата от годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ?
2. Ако е възможна промяна, с какъв документ следва тя да бъде заявена от служителите пред работодателя - декларация, искане, заявление или друг документ?
3. Следва ли да се прави корекция на възнагражденията на служителите за месеците, през които е приложен §2, ал. 4 от ПЗР към ЗДБРБ за 2024 г., при положение, че определянето на годишния данък по чл. 49 от ЗДДФЛ се извършва включително в случаите, когато облекчението за деца е ползвано при авансово облагане на доходите?
Предвид изложеното, съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразявам следното принципно становище:
С § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. (ПЗР на ЗДБРБ) - обн., ДВ, бр. 108 от 30.12.2023 г. са утвърдени размерите на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ, с които се намалява сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ, като и за тази година е налице възможност за ползване на данъчното облекчение за деца при авансовото облагане на доходите придобити през 2024 г.
Данъчното облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ може да се ползва чрез намаление на месечната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения след прилагане на чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ със сумите предвидени в ал. 4 от §2 от ПЗР на ЗДБРБ.
За да се приложи авансовото ползване на данъчното облекчение, по чл. 22в от ЗДДФЛ в §2, ал. 5 от ПЗР на ЗДБРБ за 2024 г. е предвидено работникът/служителят еднократно да избере да приложи авансовото ползване на съответното данъчно облекчение по ал. 4 чрез предоставяне на писмена декларация пред работодателя, с която да декларира, че:
1. за прилагане на всяко от данъчните облекчения следва да изпълни условията, предвидени в чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ;
2. другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година;
3. работникът/служителят няма да ползва данъчните облекчения при друг работодател.
Видно от горното, ползването на данъчното облекчение за деца при авансовото облагане на доходите от трудово правоотношения продължава да бъде само по желание на физическите лица на базата на писмена декларация пред работодателите им, като в закона не е регламентиран конкретен срок за нейното предоставяне. В тази декларация задължително следва да се декларират изброените три обстоятелства, а представянето й е необходимо условие за прилагане на облекченията при авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения.
Що се отнася до това, дали е възможно работниците/служителите да променят режима на ползване на данъчното облекчение (т.е. да не ползват данъчното облекчение за деца при авансовото облагане на доходите, след като преди това са заявили изрично своето желание и са подали декларация за това), доколкото в ЗДДФЛ и в друг нормативен акт няма такава забрана, считам за допустимо да бъде променен реда за ползване на облекчението. Тъй като законодателят не е предвидил и не е утвърдил специален образец или декларация в писмена форма, с която лицето да се откаже от вече заявеното от него желание, това би могло да стане с писмено изявление от съответното лице.
В съответствие с чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3, намалена с данъчните облекчения по чл. 49, ал. 3, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя. На основание чл. 49, ал. 3, т. 2 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3, формирана от работодателя по основното трудово правоотношение, се намалява с годишния размер на данъчните облекчения по чл. 18, 20, 22в и 22г от същия закон.
Отделно от горното Ви информирам, че Вие в качеството си на управител на "УУУ" ЕООД, чието предмет на дейност е счетоводни и одиторски дейности и данъчни консултации, следва да представяте доказателства за представителната Ви власт, когато отправяте запитвания от името на Вашите клиенти (каквото в случая се явява "ХХХ" ЕООД).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е посочено, че от началото на годината част от служителите на дружеството "ХХХ" ЕООД са избрали авансово ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ. За целта са представили писмена декларация, с която са декларирали, че за прилагане на облекчението са изпълнени условията по чл. 22в от ЗДДФЛ. Към момента тези лица желаят да променят режима и да ползват облекчението за деца чрез приспадане на остатъка от сумата от годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Възможно ли е работниците/служителите, които са се възползвали от нормата на § 2, ал. 5 от ПЗР към Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 година (ПЗР на ЗДБРБ за 2024 г.) и са избрали авансово ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ, да променят режима и да ползват същото, като приспаднат остатъка от сумата от годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ?
Въпрос 2: Ако е възможна промяна, с какъв документ следва тя да бъде заявена от служителите пред работодателя - декларация, искане, заявление или друг документ?
Въпрос 3: Следва ли да се прави корекция на възнагражденията на служителите за месеците, през които е приложен § 2, ал. 4 от ПЗР към ЗДБРБ за 2024 г., при положение че определянето на годишния данък по чл. 49 от ЗДДФЛ се извършва включително в случаите, когато облекчението за деца е ползвано при авансово облагане на доходите?
Относима нормативна уредба и общи принципи
С § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. (ПЗР на ЗДБРБ), обн. ДВ, бр. 108 от 30.12.2023 г., са утвърдени размерите на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ, с които се намалява сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ. За 2024 г. отново е предвидена възможност данъчното облекчение за деца да се ползва и при авансовото облагане на доходите, придобити през 2024 г.
Данъчното облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ може да се ползва чрез намаление на месечната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения след прилагане на чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ със сумите, предвидени в ал. 4 на § 2 от ПЗР на ЗДБРБ.
За да се приложи авансовото ползване на данъчното облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ, в § 2, ал. 5 от ПЗР на ЗДБРБ за 2024 г. е предвидено работникът/служителят еднократно да избере да приложи авансовото ползване на съответното данъчно облекчение по ал. 4 чрез предоставяне на писмена декларация пред работодателя, с която да декларира, че:
- за прилагане на всяко от данъчните облекчения следва да изпълни условията, предвидени в чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ;
- другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година;
- работникът/служителят няма да ползва данъчните облекчения при друг работодател.
Ползването на данъчното облекчение за деца при авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения е по желание на физическите лица и се основава на писмена декларация пред работодателя. В закона не е регламентиран конкретен срок за предоставяне на тази декларация. В нея задължително се декларират посочените три обстоятелства, а представянето й е необходимо условие за прилагане на облекченията при авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения.
Извод: Данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ за 2024 г. може да се ползва както годишно, така и авансово чрез намаляване на месечната данъчна основа, като авансовото ползване е възможно само при подадена писмена декларация с изрично посочените в § 2, ал. 5 от ПЗР на ЗДБРБ обстоятелства.
По Въпрос 1 - възможност за промяна на режима на ползване
Относно това дали е възможно работниците/служителите да променят режима на ползване на данъчното облекчение, т.е. да не ползват данъчното облекчение за деца при авансовото облагане на доходите, след като вече са заявили изрично желание и са подали декларация за това, се посочва, че в ЗДДФЛ и в друг нормативен акт няма изрична забрана за такава промяна.
Извод: Допустимо е работниците/служителите да променят реда за ползване на данъчното облекчение за деца, въпреки че първоначално са избрали авансово ползване по § 2, ал. 5 от ПЗР на ЗДБРБ за 2024 г.
По Въпрос 2 - форма на документа за промяна
Законодателят не е предвидил и не е утвърдил специален образец или декларация в писмена форма, с която лицето да се откаже от вече заявеното желание за авансово ползване на облекчението.
Посочва се, че промяната може да се извърши с писмено изявление от съответното лице.
Извод: Промяната на режима на ползване на данъчното облекчение следва да бъде заявена пред работодателя с писмено изявление от работника/служителя, като не е предвиден специален нормативно утвърден образец.
По Въпрос 3 - корекции на възнагражденията и годишно облагане
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3, намалена с данъчните облекчения по чл. 49, ал. 3, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя.
На основание чл. 49, ал. 3, т. 2 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3, формирана от работодателя по основното трудово правоотношение, се намалява с годишния размер на данъчните облекчения по чл. 18, 20, 22в и 22г от ЗДДФЛ.
В запитването е отбелязано, че определянето на годишния данък по чл. 49 от ЗДДФЛ се извършва включително и в случаите, когато облекчението за деца е ползвано при авансово облагане на доходите. В становището не се въвежда изискване за корекция на вече изплатените възнаграждения за месеците, през които е приложен § 2, ал. 4 от ПЗР на ЗДБРБ за 2024 г., а се акцентира върху годишното преизчисляване по чл. 49 от ЗДДФЛ.
Извод: Определянето на годишния данък по чл. 49 от ЗДДФЛ се извършва, като се вземе предвид и ползването на облекчението за деца при авансовото облагане, като в становището не се предвижда задължение за корекция на възнагражденията за месеците, в които е прилагано авансовото облекчение по § 2, ал. 4 от ПЗР на ЗДБРБ за 2024 г.
Допълнителни бележки относно представителната власт
Посочва се, че Вие, в качеството си на управител на "УУУ" ЕООД, чийто предмет на дейност е счетоводни и одиторски дейности и данъчни консултации, следва да представяте доказателства за представителната Ви власт, когато отправяте запитвания от името на Вашите клиенти, какъвто в случая е "ХХХ" ЕООД.
Извод: При отправяне на запитвания до НАП от името на клиенти следва да се представят доказателства за представителната власт на управителя на "УУУ" ЕООД.
Характер на становището
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. Посочва се, че при производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), ако се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка.
