НАП: Документиране и данъчно признаване на разходи за електроенергия между две дружества по ЗКПО

В запитването е изложена следната фактическа обстановка: два обекта, стопанисвани от две отделни дружества, ползват обща електроенергия, като разходът се отчита чрез контролен електромер. Фактурата за електроенергия от енергийното дружество се издава само на едното дружество. И двете дружества нямат банкови сметки и не са регистрирани по ЗДДС.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Има ли пречка едното дружество да издаде фактура на другото само за потребената електроенергия от единия обект?

Въпрос 2: Може ли плащането на тази фактура да бъде в брой чрез фискално устройство?

Посочено е, че фактическата обстановка е неясна и непълна, тъй като не е уточнен начинът на ползване на обекта, както и взаимоотношенията между ползвателите - дали двете дружества са наематели, наемодател и наемател или друго. Поради това се дава само принципно становище по поставените въпроси.

Посочва се, че заплащане на консумативни разходи от ползватели/наематели е допустимо както когато измервателните уреди позволяват безспорно отнасяне на разходите към конкретен наемател/ползвател, така и когато общи измервателни уреди отчитат потребление за няколко наемателя/ползватели. В тези случаи за целите на данъчния контрол трябва да може да се установи относимостта на прехвърления разход към съответния ползван/нает обект по обективно избрани критерии - конкретни показания на измервателни уреди, пропорционално на използваната площ от всички наематели/ползватели и други подобни.

Относно документирането на отношенията между отделните ползватели/наематели се посочва, че за да бъде данъчно признат разходът за употребените консумативи, той трябва да бъде документиран с първичен счетоводен документ.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

Съгласно чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:

• 1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
• 2. дата на издаване;
• 3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
• 4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.

В разглеждания случай, тъй като се касае за дружества (юридически лица), първичният счетоводен документ следва да бъде фактура.

Отбелязва се, че отчитането като разход на консумативи, които са свързани с дейността на друго данъчно задължено лице (чужди разходи), представлява разход, несвързан с дейността, и няма да бъде признат за данъчни цели на основание чл.26, т.1 от ЗКПО.

Извод: Прехвърлянето на разход за електроенергия между двете дружества е допустимо при наличие на обективни критерии за разпределение и при надлежно документиране с фактура като първичен счетоводен документ, като разходите, които са свързани с дейността на друго лице, не се признават за данъчни цели по чл.26, т.1 от ЗКПО.

Относно начина на плащане се посочва, че съгласно чл.10, ал.4 от ЗКПО данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.

Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.

По отношение на плащането в брой се посочва, че следва да се съобразят ограниченията на Закона за ограничаване на разплащанията в брой. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗОРБ плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:

• 1. на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.;
• 2. на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.

Извод: Плащането на фактурата в брой е допустимо при спазване на изискванията за издаване на фискален бон по чл.10, ал.4 от ЗКПО и при съобразяване с ограниченията на чл.3, ал.1 от ЗОРБ относно максимално допустимите суми за плащане в брой.