НАП: Данъчно признаване на разходи за консултантски услуги по нереализиран проект по оперативна програма по ЗКПО

ОТНОСНО: Данъчно третиране на разходи във връзка с проект "Технологично обновяване на малки и средни предприятия"

Постъпило е писмено запитване с вх. ......./16.06.2015г. в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика".

В запитването е посочено, че предприятието на едноличния търговец е участвало в проект "Технологично обновяване на малки и средни предприятия. На консултантска фирма по проекта е платена сума в размер на 5 000 лв., съгласно фактура със следните данни:

• консултантска услуга за 4 166.67 лв.
• ДДС за 833.33 лв.

Стойността на услугата е в размер на 4 166.67 лв. и е осчетоводена по сметка 602 "Разходи за външни услуги". По фактурата е ползван данъчен кредит.

Към момента на запитването е установено, че проекта не е реализиран и няма да се реализира.

Допълнително предприятието предостави следната информация: сумата е платена през 2013г. и е осчетоводена по сметка 652 "Разходи за бъдещи периоди". Сумата на разхода е представена към 31.12.2014г. като салдо по сметка 652.

Пред предприятието са възникнали следните въпроси:

1. Осчетоводеният разход следва ли да се признае за данъчни цели?
2. Ако не се признава за данъчни цели на кое основание следва да се увеличи финансовия резултат?
3. Ползваният данъчен кредит следва ли да се възстанови в бюджета?

След разглеждане на нормативната уредба, актуална към момента на поставяне на запитването и изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:

По прилагането на ЗКПО:

Счетоводното отчитане на разходи се подчинява на принципите и изискванията на счетоводното законодателство и приложимите счетоводни стандарти. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.

От гледна точка на Общите разпоредби на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия "разход" е намаляването на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието или намаляване на активите, или увеличаване на пасивите, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от това, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал.

Съгласно чл. 25 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че приход (разход) или печалба (загуба) е признат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, с него не се преобразува счетоводният финансов резултат за текущата или следващи години. С част от своите разпоредби ЗКПО поставя изисквания, които ограничават признаването на някои счетоводни разходи в зависимост от това, доколко разходът е документално обоснован, извършването му е пряко свързано с предмета на дейност и обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице, налице ли е съпоставимост на приходи и разходи, разходът пряко относим ли е към отчетния период, за които е намален финансовия резултат и други. В тази връзка следва да бъде изследвано и анализирано защо и кое е наложило извършването му, при какви обстоятелства е извършен той, от гледна точка на връзката и обусловеността му спрямо извършваната от лицето дейност. Признаването за данъчни цели на разходи е пряко свързано с необходимостта да бъдат извършени съответните разходи, за да бъде осъществявана, разширявана и подобрявана дейността и постигнат крайният резултат, за която е създадено предприятието.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от закона счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Когато не са изпълнени изискванията за документалната обоснованост счетоводният разход не се признава за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. За липса на документална обоснованост се приема и, когато има съставен първичен счетоводен документ, но той не отразява реално извършена стопанска операция.

Друго изискване на корпоративния закон относно признаването на счетоводен разход за данъчни цели е регламентирано с чл. 26, т. 1 от ЗКПО - не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността на дружеството. Разходи несвързани с дейността - това са разходи, които данъчно задълженото лице не може да покаже как се отнасят и как допринасят към осъществяваната от него стопанска дейност, т.е. не допринасят за реализирането на настоящи или бъдещи ползи. Тук не се включват разходите, определени като задължителни с нормативен акт, тъй като същите се признават за данъчни цели.

Допълнително от предприятието във връзка с поставените въпроси се представи Уведомление от 2014г. относно: открита процедура за конкурентен подбор на проекти с определен срок за кандидатстване: "Технологична модернизация в малки и средни предприятия" по Оперативна програма "Развитие на конкурентноспособността на българската икономика" 2007-2013, с конкретно наименование на проектното предложение: "Технологична модернизация на ".......". С документа ръководителят на екипа по договаряне е уведомил предприятието на едноличния търговец, че след извършена оценка проектното предложение е класирано под № 177 в категория "малко предприятие" в "резервния списък", без осигурено финансиране. Посочено е, че "резервен списък" е списък от проектни предложения включени по низходящ ред, съобразно получените от извършената техническа и финансова оценка точки, които не са били изрично отхвърлени, но финансирането за които надхвърля предварително определените и обявени по съответната процедура финансови средства.

В случай, че при провеждане на процедурата по договаряне отпадне кандидат в списъка на кандидатите, се включва първия по ред кандидат, вписан в списъка с резервни проектни предлжения. При отказ или невъзможност за сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ с одобрен за финансиране кандидат, е налице възможност предприятието да бъде поканено за сключване на договор при спазване поредността на класирането и до изчерпване на общия бюджет по процедурата.

Предвид наличната информация изплатената сума за разработване на проект по Оперативна програма "Развитие на конкурентноспособността на българската икономика" 2007-2013, отчетена като текущ счетоводен разход ще бъде призната и за данъчен разход, ако разхода е формиран при спазване на счетоводното законодателство. Освен правилното прилагане на счетоводното законодателство, от значение за данъчно признаване е документалната обоснованост и необходимостта от извършване на разхода във връзка с дейността на предприятието.

При условие, че не са спазени разпоредбите на счетоводното законадателство за начисляването на разхода във връзка с оперативната програма се прилагат разпоредбите на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО - разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

При липса на документална обоснованост или наличие на документ, който не отразява реално извършена стопанска операция не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон /чл. 26, т. 2 от ЗКПО/.

Когато разходите не могат да бъдат определени като необходими за дейността на предприятието на основание чл. 26, т. 1 от закона не се признават за данъчни цели.

В заключение следва да се отбележи, че доколкото са налице трайни и непроменими във времето факти и обстоятелства, т.е. ако проектът няма да се реализира по обективни причини, независещи от лицето /изчерпване на сумите за финансиране, приключване на програмата/, то платената сума на консултантската фирма следва да бъде призната за данъчен разход при условие, че е документално обоснована и непосредствено свързана с дейността на предприятието.

По прилагането на ЗДДС:

Поради обстоятелството, че в запитването не сте определили конкретно вида на ползваната от Вас консултантска услуга, и факта, че същата хипотетично би могла да бъде ползвана принципно както за целите на участието Ви във визирания проект, така и за целите на извършваната от Вас независима икономическа дейност, Ви предоставяме следното принципно становище:

Условията и редът за упражняване на правото на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл. 68 - чл. 72 от ЗДДС, като ограниченията на това право са регламентирани в нормата на чл. 70 от същия закон. Съгласно чл. 69, ал. 1,т. 1 от закона, лицето има право да приспадне данъка за стоките и/или услугите, които доставчикът - регистрирано по същия закон лице, му е доставил или предстои да му достави тогава, когато същите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.

По силата на чл. 70, ал. 1,т. 2 от материалния закон, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл.69 и чл.74 от с.з., когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

В тази връзка, правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от извършваните от лицето доставки, за които се използват получените стоки и/или услуги.

С оглед на гореизложеното, независимо от обстоятелството, че ползваната от Вас консултантска услуга е получена по повод и във връзка с участието Ви в съответния проект, същата би могла да бъде ползвана и за извършваната от Вас независима икономическа дейност. В резултат на което, правото на данъчен кредит за същата ще е налице при изпълнение на условията и реда на чл. 69 и чл. 71 от материалния закон. В случай, че същата тази услуга не би могла да бъде отнесена към извършваните от представляваното от Вас юридическо лице независима икономическа дейност, т.е., не би могла да се ползва за извършването на облагаеми доставки, няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получената доставка на услуга. В следствие на което, ще следва да бъде извършена корекция на приспаднатия данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 1 от Закона.