ОТНОСНО: Осигуряване на самоосигуряващо се лице при извършване на няколко дейности
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-170/13.09.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Вие сте съдружник и управител в търговско дружество (ООД). Осигурявате се като самоосигуряващо се лице за упражняваната дейност в дружеството. От скоро сте вписан като младши адвокат в Адвокатската колегия ....... и в регистър Булстат като свободна професия - адвокат. С квалифициран електронен подпис (КЕП) сте подал в НАП декларация ОКд - 5, с която сте декларирал, че започвате да упражнявате и дейността свободна професия - адвокат.
Консултирал сте се със счетоводител, софтуерен разработчик на ТРЗ програми и на националния телефон на НАП относно осигуряването Ви и подаването на данни с декларации обр. № 1 и обр. № 6. Информацията, която сте получил на националния телефон е, че се подават по една декларация обр. № 1 и обр. № 6, в които фигурират и двете основания, на които извършвате дейност като самоосигуряващо се лице. Според счетоводителя и софтуерния разработчик на ТРЗ програми следва да подавате по две декларации обр. № 1 и обр. № 6 (за всяко основание като самоосигуряващо се лице), което според Вас не съответства на закона.
Посочвате различни варианти за попълване на декларации обр. № 1 и обр. № 6 (по една обща декларация обр. № 1 и обр. № 6 за двете дейности, като за едната се декларира доход 710 лв., а за другата нулева стойност; два отделни комплекта декларации обр. № 1 и обр. № 6 (за всяка дейност) - единият с вписан минимален осигурителен доход 710 лв., другият с нулев доход или единият с вписан минимален осигурителен доход 710 лв., другият с размера на реализирания доход от хонорари през месеца).
Интересувате се при извършване на дейност като самоосигуряващо се лице на две основания, колко декларации обр. № 1 и обр. № 6 следва да подавате всеки месец и как да ги попълните.
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото към момента законодателство изразявам следното становище:
Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В КСО няма легална дефиниция на понятието "трудова дейност". По отношение на осигуряването е достатъчно лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.
Самоосигуряващите се лица са изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО и това са:
- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (в т.ч. - лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества) се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Задължението им за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност те са длъжни да подадат декларация по утвърден образец (Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице - ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 3 и 4 от КСО). Видът на осигуряването се определя с декларация (ОКд-5), която се подава по реда на чл. 1, ал. 3 от горецитираната наредба.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно тази разпоредба тези лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето (чл. 2, ал. 3, изр. първо от НООСЛБГРЧМЛ).
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. За получените през годината облагаеми доходи от трудова дейност по смисъла на чл. 4 от КСО, подлежащи на деклариране с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, следва да определите окончателен размер на осигурителния си доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
На основание чл. 3, ал. 3, т. 2 и 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година, като разлика между декларирания в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. При определяне на годишния осигурителен доход се вземат предвид:
- за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества или като членове на неперсонифицирани дружества - възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти;
- за самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност - облагаемият доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, получен от упражняване на трудовата дейност.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за:
1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация обр. № 1);
2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по ЗДДФЛ. Декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9 (декларация обр. № 6).
Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по чл. 5, ал. 4 от КСО се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт - Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/2019 г.).
На основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-13/2019 г. самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларации по образец № 1 и 5, в които вписват ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ. Самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларация образец № 6, в която вписват ЕГН, ЛНЧ, личен номер или служебен номер, издаден от НАП (чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредба № Н-13/2019 г.).
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-13/2019 г., самоосигуряващите се лица подават декларация обр. № 1 до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. Според разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от същата наредба, самоосигуряващите се лица подават декларация образец № 6 за общия размер на дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година до 30 април, съответно в срока за подаване на годишната данъчна декларация.
От цитираните разпоредби следва, че за извършваната от Вас дейност като самоосигуряващо се лице на две основания по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО - свободна професия - адвокат и съдружник в търговско дружество, Вие следва да внасяте авансово осигурителни вноски само на едното основание (чрез свободната професия или като съдружник в търговското дружество) по Ваш избор, върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО. Дължите и окончателни осигурителни вноски, определени по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, върху годишния осигурителен доход. За периодите, в които упражнявате трудова дейност, ежемесечно следва да подавате една декларация обр. № 1, като впишете в полето за идентификатор на задълженото лице (код на задълженото лице) ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ, чрез който желаете да се осигурявате и избрания от Вас осигурителен доход. Декларация обр. № 6 следва да подадете еднократно, в посочените по-горе срокове, в която да впишете общия размер на дължимите осигурителни вноски (авансови и окончателни) за предходната календарна година, а за код на задълженото лице да посочите Вашето ЕГН.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е фактическа обстановка, при която лице е съдружник и управител в търговско дружество (ООД) и се осигурява като самоосигуряващо се лице за упражняваната дейност в дружеството. Лицето е вписано като младши адвокат в Адвокатска колегия и в регистър Булстат като свободна професия - адвокат. С квалифициран електронен подпис е подадена в НАП декларация ОКд-5 за започване на упражняване на дейност като свободна професия - адвокат.
Лицето се е консултирало със счетоводител, със софтуерен разработчик на ТРЗ програми и на националния телефон на НАП относно осигуряването и подаването на данни с декларации обр. № 1 и обр. № 6. На националния телефон на НАП е получена информация, че се подават по една декларация обр. № 1 и обр. № 6, в които фигурират и двете основания за упражняване на дейност като самоосигуряващо се лице. Според счетоводителя и софтуерния разработчик следва да се подават по две декларации обр. № 1 и обр. № 6 (за всяко основание поотделно), което според лицето не съответства на закона.
Посочени са различни варианти за попълване на декларации обр. № 1 и обр. № 6:
- по една обща декларация обр. № 1 и обр. № 6 за двете дейности, като за едната се декларира доход 710 лв., а за другата - нулева стойност;
- два отделни комплекта декларации обр. № 1 и обр. № 6 (за всяка дейност) - единият с вписан минимален осигурителен доход 710 лв., другият с нулев доход;
- два отделни комплекта декларации обр. № 1 и обр. № 6 - единият с вписан минимален осигурителен доход 710 лв., другият с размера на реализирания доход от хонорари през месеца.
Поставен е въпрос:
Въпрос: При извършване на дейност като самоосигуряващо се лице на две основания, колко декларации обр. № 1 и обр. № 6 следва да се подават всеки месец и как да се попълнят?
В становището се посочва, че упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
В КСО няма легална дефиниция на понятието "трудова дейност". За целите на осигуряването е достатъчно лицето да попада в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Самоосигуряващите се лица са изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО:
- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, включително регистрираните като упражняващи свободна професия и лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, се осигуряват по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 1, ал. 1 от наредбата задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващите се лица са длъжни да подадат декларация по утвърден образец (ОКд-5) до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, а по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 3 и 4 от КСО. Видът на осигуряването се определя с декларация ОКд-5, подадена по реда на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година - чл. 6, ал. 8 от КСО. Те определят окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Този доход не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г., които са осигурени във фонд "Пенсии" или във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО, се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване - чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО.
Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно тази разпоредба те се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Съгласно чл. 2, ал. 3, изречение първо от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.
За получените през годината облагаеми доходи от трудова дейност по смисъла на чл. 4 от КСО, подлежащи на деклариране с годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, следва да се определи окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
На основание чл. 3, ал. 3, т. 2 и 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година, като разлика между декларирания в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс доход и сбора от:
- доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски;
- доходите, върху които са внасяни осигурителни вноски като осигурени на друго основание по чл. 4 от КСО.
В становището се прави извод, че при извършване на дейност като самоосигуряващо се лице на две основания, лицето внася авансовите си осигурителни вноски за едно от основанията по свой избор, като окончателният размер на осигурителния доход се определя по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, въз основа на общия доход от всички дейности, подлежащ на деклариране с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, при спазване на минималния и максималния размер на осигурителния доход и правилата на НЕВДПОВ.
Извод: При наличие на две дейности като самоосигуряващо се лице, авансовите осигурителни вноски се внасят за едно избрано основание, а окончателният осигурителен доход се определя върху общия доход от всички дейности по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, като се прилагат разпоредбите на КСО, ЗЗО, ЗБДОО и НЕВДПОВ. В становището не се съдържа изрично указание за броя и начина на попълване на декларации обр. № 1 и обр. № 6, извън общото правило за осигуряване и определяне на осигурителния доход.
