Изх. №53-00-208
|
03.10.2018 г. чл. 13, ал. 1 от ЗДДС чл. 25 от ЗДДС чл. 69 от ЗДДС чл. 117, ал. 1 от ЗДДС чл. 112, ал. 1 от ЗДДС чл. 124, ал. 1 от ЗДДС |
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството възнамерява да закупи лек автомобил от чуждестранно физическо лице от Италия, което не е търговец. След допълнително проведен разговор по телефона е уточнено, че автомобилът не отговаря на даденото в §1, т. 17, буква "в" от ДР на ЗДДС определение за ново превозно средство. При покупката са възможни следните четири хипотези:
1. Покупката се извършва в гр. София, като чуждестранното физическо лице транспортира автомобила до България и го продава на българското дружество.
2. Автомобилът се изпраща от Италия до България, към българското дружество от чуждестранното лице и за негова сметка.
3. Автомобилът се изпраща от Италия до България, към българското дружество за негова сметка от чуждестранното лице.
4. Покупката се извършва в Италия, като представител на българското дружество се командирова и прехвърлянето на собствеността на автомобила се случва в Италия.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се отрази покупката в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС, при всяка една от четирите хипотези?
2. В кои хипотези българското дружество би имало право на данъчен кредит по ЗДДС, ако автомобилът е закупен с цел да се използва в дейността, а след една година бъде продаден?
3. В случай, че българското дружество не е трябвало да си самоначислява ДДС и не е ползвало правото на данъчен кредит при покупката, как следва да се отрази последваща продажба на автомобила на територията на България, ако автомобила е закупен за 30 000,00 лева, а е продаден за 35 000,00 лева?
4. Какво би било данъчното третиране по реда на ЗДДС, ако автомобила е закупен за 30 000,00 лева, а е продаден след една година за 25 000,00 лева, като същевременно е ползван данъчен кредит при покупката, тъй като намерението е било автомобилът да се използва с цел последваща продажба?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
При описаните четири хипотези, българското дружество ще закупи лек автомобил от физическо лице, което не е търговец, т.е. доставчик ще бъде данъчно незадължено лице което не е регистрирано за целите на ДДС в Италия.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Предвид изложеното придобиването на право на собственост върху стока (в случая лек автомобил), доставчик на която е физическо лице, установено в друга държава - членка, нерегистрирано за целите на ДДС, не се определя като вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС. За българското дружество и при четирите хипотези, не възниква задължение за начисляване на ДДС и издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС, за самоначисляване на данък във връзка с чл. 84 от закона. Без значение в случая е и как ще бъде организиран транспорта и за чия сметка ще е той по описаните хипотези по отправеното запитване. Тъй като данък по доставката в четирите хипотези, няма да е изискуем и не се начислява от българското дружество в качеството на получател, няма и данък който да подлежи на приспадане, ако задълженото лице имаше това право, съгласно разпоредбите на чл. 68 - чл. 72 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗДДС задължава регистрираните лица да водят дневник за покупките и дневник за продажбите. Съгласно ал. 4 от същата правна норма лицата отразяват в дневника за покупки получените от тях данъчни документи. Данъчни документи, по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, са фактурата, известието към фактура и протоколът, издадени съгласно изискванията на този закон. В този смисъл, горните норми определят данъчните документи и не възниква задължение за посочване на получен документ - фактура или друг документ, издадени от доставчик - чуждестранно физическо лице, издадени по реда на законодателства на други държави.
Ако все пак българското дружество отрази получения документ в дневника за покупки, същият следва да се посочи в колона 9 - "Данъчни основи и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 - 5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък".
В случай, че за покупката на автомобила, дружеството разполага с данъчен документ издаден по реда на ЗДДС, същият е задължен да го отрази в дневниците за покупки по ЗДДС, по начин както бе описано по-горе.
При последваща продажба на закупения от дружеството автомобил, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Както бе изложено по горе, тъй като и при четирите хипотези, не следва да се начислява данък при придобиването на лекия автомобил, разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДДС не може да се приложи, поради което не е възможно при последваща продажба на автомобила доставката да се третира като освободена за целите на ЗДДС.
Ако последващата продажба на автомобила, се осъществи на територията на България, мястото на изпълнение ще е на територията на страната съгласно чл. 17 от ЗДДС и за българското дружество регистрирано по ЗДДС в качеството на доставчик по облагаема доставка, възниква задължение да начисли ДДС по реда на чл. 86 от ЗДДС. Приложимата ставка е 20 %, съгласно разпоредбите на чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като размера на данъка се определя съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗДДС.
Редът за определяне на данъчната основа при доставка на стока на територията на страната върху която следва да се начисли ДДС е регламентиран в чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС, като няма законово изискване, че данъчната основа при продажба на автомобила не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване. При положение, че за дружеството не са налице някои от специфичните случаи за определяне на данъчната основа, регламентирани в чл. 27 от ЗДДС, данъчната основа следва да се формира при спазване на разпоредбите на чл. 26 от същия закон и ще бъде равна на договореното възнаграждение между същото и получателя по доставката, без ДДС, увеличено и/или намалено с елементите, визирани в чл. 26, ал. 3-5 от ЗДДС, които са налице за доставката.
В запитването е посочено, че дружеството възнамерява да закупи лек автомобил от чуждестранно физическо лице от Италия, което не е търговец. След допълнителен телефонен разговор е уточнено, че автомобилът не отговаря на определението за ново превозно средство по § 1, т. 17, буква "в" от ДР на ЗДДС.
Описани са четири възможни хипотези при покупката:
- Покупката се извършва в гр. София, като чуждестранното физическо лице транспортира автомобила до България и го продава на българското дружество.
- Автомобилът се изпраща от Италия до България към българското дружество от чуждестранното лице и за негова сметка.
- Автомобилът се изпраща от Италия до България към българското дружество за негова сметка от чуждестранното лице.
- Покупката се извършва в Италия, като представител на българското дружество се командирова и прехвърлянето на собствеността на автомобила се случва в Италия.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как следва да се отрази покупката в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС, при всяка една от четирите хипотези?
Въпрос 2: В кои хипотези българското дружество би имало право на данъчен кредит по ЗДДС, ако автомобилът е закупен с цел да се използва в дейността, а след една година бъде продаден?
Въпрос 3: В случай, че българското дружество не е трябвало да си самоначислява ДДС и не е ползвало правото на данъчен кредит при покупката, как следва да се отрази последваща продажба на автомобила на територията на България, ако автомобилът е закупен за 30 000,00 лева, а е продаден за 35 000,00 лева?
Въпрос 4: Какво би било данъчното третиране по реда на ЗДДС, ако автомобилът е закупен за 30 000,00 лева, а е продаден след една година за 25 000,00 лева, като същевременно е ползван данъчен кредит при покупката, тъй като намерението е било автомобилът да се използва с цел последваща продажба?
Правен анализ
И в четирите хипотези българското дружество закупува лек автомобил от физическо лице, което не е търговец, т.е. доставчикът е данъчно незадължено лице, което не е регистрирано за целите на ДДС в Италия.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
От това следва, че придобиването на право на собственост върху стока (в случая лек автомобил), доставчик на която е физическо лице, установено в друга държава членка и нерегистрирано за целите на ДДС, не представлява вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС.
За българското дружество при всички четири хипотези не възниква задължение за начисляване на ДДС и издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС за самоначисляване на данък във връзка с чл. 84 от ЗДДС. Без значение за този извод е как ще бъде организиран транспортът и за чия сметка ще бъде той по описаните хипотези.
Тъй като данък по доставката в четирите хипотези не е изискуем и не се начислява от българското дружество в качеството му на получател, няма и данък, който да подлежи на приспадане, дори и ако задълженото лице би имало право на това съгласно чл. 68 - чл. 72 от ЗДДС.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗДДС регистрираните лица са задължени да водят дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС лицата отразяват в дневника за покупки получените от тях данъчни документи.
Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, данъчни документи са фактурата, известието към фактура и протоколът, издадени съгласно изискванията на този закон. От тези норми следва, че задължение за отразяване в дневника за покупки възниква за данъчни документи, издадени по реда на ЗДДС. Не възниква задължение за посочване на получен документ - фактура или друг документ, издадени от доставчик - чуждестранно физическо лице по реда на законодателството на друга държава.
Ако все пак българското дружество отрази получения документ в дневника за покупки, той следва да се посочи в колона 9 - "Данъчни основи и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 - 5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък".
В случай че за покупката на автомобила дружеството разполага с данъчен документ, издаден по реда на ЗДДС, то е задължено да го отрази в дневника за покупки по ЗДДС по начина, описан по-горе.
При последваща продажба на закупения от дружеството автомобил следва да се приложи чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, според който облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Тъй като при четирите хипотези не се начислява данък при придобиването на лекия автомобил, разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДДС не може да се приложи и не е възможно последващата продажба на автомобила да се третира като освободена доставка за целите на ЗДДС.
Ако последващата продажба на автомобила се осъществи на територията на България, мястото на изпълнение е на територията на страната съгласно чл. 17 от ЗДДС. За българското дружество, регистрирано по ЗДДС, в качеството му на доставчик по облагаема доставка възниква задължение да начисли ДДС по реда на чл. 86 от ЗДДС.
Приложимата ставка е 20 % съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, а размерът на данъка се определя по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС.
Редът за определяне на данъчната основа при доставка на стока на територията на страната, върху която се начислява ДДС, е регламентиран в чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС. Няма законово изискване данъчната основа при продажба на автомобила да не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване.
При липса на някой от специфичните случаи за определяне на данъчната основа по чл. 27 от ЗДДС, данъчната основа се формира при спазване на чл. 26 от ЗДДС и е равна на договореното възнаграждение между дружеството и получателя по доставката, без ДДС, увеличено и/или намалено с елементите по чл. 26, ал. 3 - 5 от ЗДДС, които са налице за конкретната доставка.
Отговори по поставените въпроси
По въпрос 1
Покупката на автомобила от чуждестранно физическо лице, което не е търговец и не е регистрирано за целите на ДДС в Италия, не представлява вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС при нито една от четирите хипотези. Не възниква задължение за начисляване на ДДС и издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС, независимо от начина на организиране и заплащане на транспорта.
Не възниква задължение за отразяване в дневника за покупки на документ, издаден от чуждестранното физическо лице по законодателството на друга държава. Ако дружеството все пак отрази такъв документ, той се посочва в колона 9 на дневника за покупки като доставка без право на данъчен кредит или без данък. Ако за покупката има данъчен документ, издаден по реда на ЗДДС, той задължително се отразява в дневника за покупки по описания ред.
Извод: При всички четири хипотези не се самоначислява ДДС и не се издава протокол по чл. 117 от ЗДДС; чуждестранният документ не е задължителен за отразяване в дневника за покупки, а ако бъде отразен, е в колона 9 като доставка без право на данъчен кредит или без данък.
По въпрос 2
Тъй като при придобиването на автомобила данък не е изискуем и не се начислява от българското дружество, няма данък, който да подлежи на приспадане по чл. 68 - чл. 72 от ЗДДС. Следователно, при описаните хипотези не възниква право на данъчен кредит по ЗДДС за дружеството във връзка с покупката на автомобила, независимо че автомобилът е предназначен за използване в дейността и впоследствие ще бъде продаден.
Извод: При нито една от четирите хипотези дружеството не разполага с данък, който да приспада, поради което не възниква право на данъчен кредит по ЗДДС за покупката на автомобила.
По въпрос 3
При условие, че дружеството не е трябвало да си самоначислява ДДС и не е ползвало право на данъчен кредит при покупката, последващата продажба на автомобила на територията на България представлява облагаема доставка по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, тъй като се извършва от данъчно задължено лице с място на изпълнение на територията на страната по чл. 17 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДДС не е приложима, тъй като при придобиването не е начислен данък. Следователно продажбата не може да се третира като освободена доставка.
За дружеството възниква задължение да начисли ДДС по чл. 86 от ЗДДС, при ставка 20 % по чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като данъкът се определя по чл. 67, ал. 1 от ЗДДС върху данъчната основа, формирана по чл. 26 от ЗДДС. Данъчната основа е договореното възнаграждение (в случая 35 000,00 лева), без ДДС, коригирано с елементите по чл. 26, ал. 3 - 5 от ЗДДС, ако са налице. Няма изискване данъчната основа при продажбата да е най-малко равна на данъчната основа при придобиването (30 000,00 лева).
Извод: Продажбата на автомобила за 35 000,00 лева на територията на България е облагаема доставка с 20 % ДДС, начисляван върху договорената продажна цена като данъчна основа, без ограничение тя да е свързана с цената на придобиване.
По въпрос 4
При хипотеза, в която автомобилът е закупен за 30 000,00 лева, продаден е след една година за 25 000,00 лева и при покупката е ползван данъчен кредит, тъй като намерението е било автомобилът да се използва с цел последваща продажба, следва да се приложат общите правила за облагаема доставка.
Както е посочено, при придобиването на автомобила по разглежданите хипотези не се дължи ДДС и не се самоначислява данък, поради което разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДДС не е приложима и последващата продажба не може да бъде третирана като освободена доставка. При продажбата на територията на България мястото на изпълнение е в страната по чл. 17 от ЗДДС и за дружеството възниква задължение да начисли ДДС по чл. 86 от ЗДДС.
Приложимата ставка е 20 % по чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, а данъкът се определя по чл. 67, ал. 1 от ЗДДС върху данъчната основа, определена по чл. 26 от ЗДДС. Данъчната основа е договореното възнаграждение (в случая 25 000,00 лева), без ДДС, коригирано с елементите по чл. 26, ал. 3 - 5 от ЗДДС, ако са налице. Няма законово изискване данъчната основа при продажбата да не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиването (30 000,00 лева).
Извод: Независимо от това, че продажната цена (25 000,00 лева) е по-ниска от цената на придобиване (30 000,00 лева), продажбата представлява облагаема доставка с 20 % ДДС, начисляван върху договорената продажна цена като данъчна основа; законът не изисква данъчната основа при продажбата да е най-малко равна на тази при придобиването.
