Изх. № М-24-36-37
Дата: 17.10.2016 год.
ЗДДС, чл. 68, ал. 1, т. 1;
ЗДДС, чл. 69, ал. 1, т. 1;
ЗДДС, чл. 70, ал. 5;
ЗДДС, чл. 116, ал. 1;
ЗДДС, чл. 116, ал. 3;
ЗДДС, чл. 124, ал. 1;
ЗДДС, чл. 124, ал. 2;
ЗДДС, чл. 125, ал. 1.
ОТНОСНО: коригиране на неправомерно фактуриран данък върху добавената стойност при установена липса на доставка в хода на проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) по реда на Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС)
Във Ваше запитване, по повод извършване на проверка, препратено по компетентност в ЦУ на НАП с вх. № М-24-36-37/21.07.2016 г., е изложено следното:
При извършване на насрещна проверка на предходен доставчик на проверяваното дружество е установено, че липсва доставка.
Поставените в запитването въпроси са следните:
- По какъв ред следва да бъде предоставена възможност на лицата за извършване на корекция на фактурирана облагаема доставка при установена липса на доставка, с оглед спазване принципа на неутралност на данъка и изложеното в раздел V от становище на изпълнителния директор на НАП с изх. № 20-00-134/21.06.2013 г.?
- По какъв начин следва да се извърши корекцията, ако към датата на издаване на протокола по 116 от ЗДДС доставчикът е дерегистрирано по ЗДДС лице и възможно ли е нерегистрирано лице да издаде данъчен документ и къде следва да го отрази?
- Ако доставчикът откаже да извърши корекцията, по какъв начин получателят сам може да извърши корекция на неправомерно ползвания данъчен кредит?
Предвид изложената фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище:
По първи въпрос:
До утвърждаване на образец на покана за корекция на допуснато несъответствие при документирането и отчитането (в конкретиката на случая при установена липса на доставка, документирана от лицето чрез издаване на фактура), органите по приходите следва да уведомят задълженото лице с покана, изписана в свободен текст, за допуснатото несъответствие и за възможността да извърши корекция чрез подаване на коригираща/и декларация/и или отразяване на съответните документи в регистрите и справката-декларация по ЗДДС за периода на установяване на несъответствието, както и да внесе дължимите задължения. Необходимо е лицето да бъде уведомено, че при непредприемане на действия за корекции на допусната грешка в указания от органа по приходите срок, задълженията ще бъдат установени с ревизионен акт/акт за установяване на задължение. Следва задълженото лице да бъде уведомено, че има право преди извършване на корекцията да изрази писмено пред органа по приходите, ако той или неговият контрагент имат съмнение относно прилагането на еднопосочно данъчно третиране на доставката и от компетентната териториална дирекция на контрагента.
Следва да се има предвид, че по отношение на допустимостта на извършване на корекция на грешно данъчно третиране при установена липса на доставка e приложимо изложеното в т. 2.4. от становище с изх. № 20-00-125/24.06.2016г. на изпълнителния директор на НАП.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗДДС поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови. За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен - чл. 116, ал. 3 от ЗДДС. Когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол - за всяка от страните, който съдържа:
1. основанието за анулирането;
2. номера и датата на документа, който се анулира;
3. номера и датата на издадения нов документ;
4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.
Всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Предвид цитираните разпоредби, данъчно задължено лице - доставчик, извършва корекцията на погрешно издадената фактура по реда на чл. 116 от ЗДДС, независимо че към момента на коригиране същото е дерегистрирано по ЗДДС лице.
Съгласно чл. 124, ал. 1 и 2 от ЗДДС регистрираните по закона лица водят задължително отчетни регистри, като съответното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. От друга страна за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри (чл. 125, ал. 1 от ЗДДС). Видно от съдържанието на нормите, за отразяване на данъчните документи в отчетните регистри и включването им въз основа на същите в резултатите на справка-декларацията по ЗДДС, законът поставя изискването за регистрация по същия на съответното данъчно задължено лице.
С оглед на това, че в запитването конкретиката на казуса не е ясно изложена, е невъзможно да бъде даден отговор по същество относно начина за осигуряване неутралността на данъка.
По трети въпрос:
При условие, че е фактурирана доставка, която не е извършена, ако не бъде анулирана фактурата, следва да бъде отказано правото на приспадане на данъчния кредит по фактурата на получателя по доставката, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
Следва да се има предвид, че, както е посочено в становище с изх. № 20-00-134/21.06.2013 г. на изпълнителния директор на НАП, липсата на доставка следва да се извежда само и единствено от преките отношения между лицата, посочени като издател и получател по издадените фактури. Всякакви аргументи, извеждани от действия на предходни доставчици, са само и единствено косвени, подкрепящи тезата, и от тях не могат да се правят самостоятелни изводи. За разлика от липсата на доставка, злоупотребата с ДДС може да произтича от всякакви други предходни и следващи доставки и нейното наличие не следва да се ограничава само до отношенията между лицата, посочени като издател и получател в издадените фактури.
Разграничението между случаите, в които се изследва наличието на злоупотреба с ДДС, когато липсва действителна доставка между посочените във фактурата лица, следва да се направи въз основа на действията на получателя. Когато липсата на доставка произтича от неговите собствени действия и същият е невъзможно да не знае, че доставката е недействителна, не е необходимо да се установява и допълнителен елемент на злоупотреба с ДДС. И обратно - когато недействителността на доставката произтича от действията на доставчика или негови предходни доставчици, а не от действията на получателя, е необходимо да бъдат установени и допълнителни обстоятелства, а именно наличие на злоупотреба с ДДС и знание или задължение за знание за злоупотреба у получателя по издадената фактура.
В тази връзка в конкретния случай органът по приходите следва да анализира относимите факти и обстоятелства, с оглед установяване наличието на злоупотреба с ДДС или липса на доставка, като в зависимост от установеното да приложи изложеното в становище на изпълнителния директор на НАП с изх. № 20-00-134/21.06.2013 г.
зАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
В запитване, свързано с извършване на проверка, е посочено, че при насрещна проверка на предходен доставчик на проверявано дружество е установено, че липсва доставка.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: По какъв ред следва да бъде предоставена възможност на лицата за извършване на корекция на фактурирана облагаема доставка при установена липса на доставка, с оглед спазване принципа на неутралност на данъка и изложеното в раздел V от становище на изпълнителния директор на НАП с изх. № 20-00-134/21.06.2013 г.?
Въпрос 2: По какъв начин следва да се извърши корекцията, ако към датата на издаване на протокола по чл. 116 от ЗДДС доставчикът е дерегистрирано по ЗДДС лице и възможно ли е нерегистрирано лице да издаде данъчен документ и къде следва да го отрази?
Въпрос 3: Ако доставчикът откаже да извърши корекцията, по какъв начин получателят сам може да извърши корекция на неправомерно ползвания данъчен кредит?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба по ЗДДС и ЗНАП се изразява следното становище:
По първи въпрос
До утвърждаване на образец на покана за корекция на допуснато несъответствие при документирането и отчитането (в случая - при установена липса на доставка, документирана чрез издаване на фактура), органите по приходите следва да уведомяват задълженото лице с покана в свободен текст.
В поканата следва да се посочи:
- какво несъответствие е допуснато;
- възможността лицето да извърши корекция чрез:
- подаване на коригираща/и декларация/и, или
- отразяване на съответните документи в отчетните регистри и справката-декларация по ЗДДС за периода на установяване на несъответствието;
- задължението да внесе дължимите задължения.
Лицето трябва да бъде уведомено, че ако не предприеме действия за корекция на допуснатата грешка в указания от органа по приходите срок, задълженията ще бъдат установени с ревизионен акт или акт за установяване на задължение.
Задълженото лице следва да бъде уведомено и за правото му, преди извършване на корекцията, да изрази писмено становище пред органа по приходите, ако то или неговият контрагент имат съмнение относно прилагането на еднопосочно данъчно третиране на доставката, включително и пред компетентната териториална дирекция на контрагента.
Посочва се, че по отношение на допустимостта за извършване на корекция на грешно данъчно третиране при установена липса на доставка е приложимо изложеното в т. 2.4 от становище с изх. № 20-00-125/24.06.2016 г. на изпълнителния директор на НАП.
Извод: Органите по приходите уведомяват лицето с покана в свободен текст за допуснатото несъответствие и възможността за корекция чрез коригиращи декларации или отразяване в регистрите и справката-декларация за периода на установяване на несъответствието, като при неизвършване на корекция задълженията се установяват с ревизионен акт/акт за установяване на задължение, а допустимостта на корекцията при липса на доставка се определя съгласно т. 2.4 от становище № 20-00-125/24.06.2016 г.
По втори въпрос
Съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗДДС поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови.
Съгласно чл. 116, ал. 3 от ЗДДС за погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.
Когато погрешно съставени или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането им се съставя протокол за всяка от страните, който съдържа:
- основанието за анулирането;
- номера и датата на документа, който се анулира;
- номера и датата на издадения нов документ;
- подпис на лицата, съставили протокола, за всяка от страните.
Всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Предвид тези разпоредби, данъчно задължено лице - доставчик, извършва корекцията на погрешно издадената фактура по реда на чл. 116 от ЗДДС, независимо че към момента на коригиране същото е дерегистрирано по ЗДДС лице.
Съгласно чл. 124, ал. 1 и 2 от ЗДДС регистрираните по закона лица водят задължително отчетни регистри. Лицето е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри.
От съдържанието на тези норми следва, че за отразяване на данъчните документи в отчетните регистри и включването им въз основа на същите в резултатите на справка-декларацията по ЗДДС законът поставя изискване съответното данъчно задължено лице да е регистрирано по ЗДДС.
С оглед на това, че в запитването конкретиката на казуса не е ясно изложена, е посочено, че е невъзможно да бъде даден отговор по същество относно начина за осигуряване неутралността на данъка.
Извод: Корекцията на погрешно издадената фактура се извършва по реда на чл. 116 от ЗДДС чрез анулиране и издаване на нов документ, включително когато доставчикът към момента на корекцията е дерегистриран по ЗДДС, като отразяването в отчетните регистри и справката-декларация е възможно само за регистрирани по ЗДДС лица, поради което при неяснота в конкретиката не може да се даде отговор по същество за осигуряване неутралността на данъка.
По трети въпрос
Когато е фактурирана доставка, която не е извършена, и фактурата не бъде анулирана, следва да бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура на получателя по доставката на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
Посочва се, че съгласно становище с изх. № 20-00-134/21.06.2013 г. на изпълнителния директор на НАП липсата на доставка следва да се извежда само и единствено от преките отношения между лицата, посочени като издател и получател по издадените фактури. Аргументи, извеждани от действия на предходни доставчици, са само косвени, подкрепящи тезата, и от тях не могат да се правят самостоятелни изводи.
За разлика от липсата на доставка, злоупотребата с ДДС може да произтича от всякакви други предходни и следващи доставки и нейното наличие не следва да се ограничава само до отношенията между лицата, посочени като издател и получател във фактурите.
Разграничението между случаите, в които се изследва наличието на злоупотреба с ДДС, и случаите, в които липсва действителна доставка между посочените във фактурата лица, следва да се направи въз основа на действията на получателя:
- когато липсата на доставка произтича от действията на получателя и за него е невъзможно да не знае, че доставката е недействителна, не е необходимо да се установява допълнителен елемент на злоупотреба с ДДС;
- обратно - когато недействителността на доставката произтича от действията на доставчика или негови предходни доставчици, а не от действията на получателя, е необходимо да бъдат установени допълнителни обстоятелства, а именно наличие на злоупотреба с ДДС и знание или задължение за знание за злоупотреба у получателя по издадената фактура.
В тази връзка в конкретния случай органът по приходите следва да анализира относимите факти и обстоятелства с оглед установяване наличието на злоупотреба с ДДС или липса на доставка и в зависимост от установеното да приложи изложеното в становище на изпълнителния директор на НАП с изх. № 20-00-134/21.06.2013 г.
Извод: При фактурирана, но неизвършена доставка и неанулирана фактура правото на данъчен кредит на получателя се отказва на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, като органът по приходите следва да установи, въз основа на действията на получателя и останалите факти, дали е налице липса на доставка или злоупотреба с ДДС и да приложи указанията от становище № 20-00-134/21.06.2013 г.
