чл. 131 от ЗДДС
чл. 117, ал. 2, т. 8 от ДОПК
чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК
Изх. № 53-04-862
................ 2016 г.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-862/09.12.2015 г., както и становище от "XXXX" АД, прието с вх. № 20-00-639/17.12.2015 г., и
вх. № 20-00-639/07.01.2016 г., и допълнение към него, прието с
вх. № 20-00-639#2/20.01.2016 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
С протокол за провеждане на публична продан от 15.11.2011 г. "XXXX" АД с ЕИК .............. е обявено за купувач на недвижим имот, собственост на "YYY" ЕООД с ЕИК ..............., за сумата от 480 100.00 лв., в това число сума за дължим ДДС в размер на 80 016.16 лв. На 17.11.2011 г. купувачът е внесъл по сметката Ви като ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ (ЧСИ)дължимата сума и Вие сте издал постановление за възлагане на имота. На 18.11.2011 г. длъжникът е обжалвал издаденото постановление за възлагане и с решение от 26.04.2012 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД (СГС), неподлежащо на обжалване, съдът е отменил постановлението за възлагане. В тази връзка на 15.05.2012 г. купувачът е поискал внесената сума да му бъде върната, което е направено на 18.05.2012 г. По молба на купувача е образувано дело пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД (ВКС) за отмяна на влязлото в сила решение на СГС по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ГПК),и със свое решение № 150А от 05.06.2013 г. ВКС е отменил решението на СГС и е върнал делото за разглеждане от друг състав на съда. На 25.06.2014 г. длъжникът по изпълнителното дело "YYY" ЕООД е бил дерегистриран по ЗДДС. На 30.07.2014 г. купувачът "XXXX" АД, без да бъде изрично поканен, е внесъл повторно по сметката Ви дължимата продажна цена, посочена в протокола за обявяване на купувач от 15.11.2011 г. в размер на
480 100.00 лв. На 12.09.2014 г. СГС е постановил неподлежащо на обжалване решение, с което е потвърдил действията по провеждането на публичната продан и обявяването на "XXXX" АД за купувач на недвижимия имот. На същата дата постановлението за възлагане е влязло в сила. На 12.12.2014 г. сте съставил протокол за извършена продажба, с който е определена продажна цена за имота в размер на
480 100.00 лв., от които 400 083.34 лв. данъчна основа и 80 016.66 лв. ДДС. Сумата за ДДС в размер на 80 016.16 лв. е преведена по сметка на ТД на НАП София на 12.12.2014 г.
В молба от 29.10.2015 г. до Вас, "XXXX" АД е посочило, че при извършена му данъчна ревизия дружеството е установило, че към 12.12.2014 г. длъжникът по изпълнителното дело е бил дерегистриран по ЗДДС, поради което не е имало основание за облагане на публичната продан с ДДС и данъкът е бил незаконосъобразно начислен. Цитира решение на ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД (ВАС) № 14451/22.12.2008 г., в което е цитирано и разяснение с изх. № 24-31-42/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на НАП относно прилагането на ЗДДС в аналогични случаи. С молбата дружеството настоява да предприемете действия по възстановяването на платения данък и Ви уведомява, че в противен случай ще предяви срещу Вас иск за имуществени вреди поради това, че в проведената ревизия органите по приходите са му отказали правото да приспадне данъчен кредит по проведената публична продан.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Страна ли е в сделката по покупко-продажба на недвижимия имот ЧСИ,
и ако да, каква, доставчик или получател? - След като на купувача с приложения ревизионен доклад
№ Р-22221515002689-092-01/06.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по сделката, то по какъв ред и на какво основание следва да поискате възстановяване на платената сума? - За какви цели са били използвани платените 80 016.16 лв. и на какво основание приходната администрация не ги връща на правоимащия?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Видно от наименованието на чл. 131 от ЗДДС законът третира публичната продан на недвижим имот по реда на ГПК като доставка на стоки, отчитайки нейните специфични особености в сравнение с доставките на стоки в общия случай. По смисъла на чл. 11 от ЗДДС във връзка с чл. 5 и чл. 6 от ЗДДС страни по всяка доставка на стока по смисъла на този закон са прехвърлящият правото на собственост (доставчик) и приобретателят на това право (получател). Видно от тези разпоредби страни по доставката са само лицата, през чиито патримониум преминава правото на собственост върху конкретната вещ - предмет на публична продан. ЧСИ не е сред тях, той е особен вид лице, натоварено от закона с правомощия по осъществяването на публичната продан и администрирането, отчитането и внасянето на данъка, в случай, че такъв се дължи за конкретната доставка.
По втори въпрос:
По силата на чл. 117, ал. 2, т. 8 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) с ревизионния доклад органите, извършващи ревизията, отправят до органа, компетентен да издаде ревизионен акт, своите предложения за установяване на задължения. Този орган може да приеме предложенията, обективирани в ревизионния доклад, или не. Видно от разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК задължения се установяват с ревизионния акт. Този акт подлежи на редовен административен и съдебен контрол в производствата по административно и съдебно обжалване по реда на чл. 152 и следващите от ДОПК. От друга страна, основно начало на данъчно-осигурителния процес, възведено в чл. 4 от ДОПК е самостоятелността и независимостта на органите по приходите при осъществяване на правомощията им. Поради това в настоящия отговор не следва да бъде обсъждана законосъобразността на предложенията, съдържащи се в приложения към запитването ревизионен доклад.
По отношение правото на приспадане на данъчен кредит следва да се има предвид, че то възниква и се упражнява само при наличието на изчерпателно регламентирани предпоставки, посочени в разпоредбите на чл. 68 и следващите от ЗДДС и при липсата на пречките, лимитативно изброени в чл. 70 от закона. Приложението на този правен институт е несъвместимо и взаимно изключващо се с възстановяването на суми за недължимо платен данък. Иначе казано една и съща сума не може да бъде едновременно приспадната от данъчните задължения по ЗДДС на едно лице под формата на данъчен кредит и възстановена по реда на чл. 128 и следващите от ДОПК като недължимо платена. Същевременно евентуалният отказ да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит не е пречка за възстановяване на недължимо платен данък. За възстановяването на недължимо платени суми в конкретния случай следва да бъде подадено искане по чл. 129 от ДОПК. Лицето, легитимирано да инициира процедурата по възстановяване, сте Вие, доколкото Вие сте лицето, което е внесло недължимо съответната сума.
От гледна точка на интересите на купувача в подобни случаи е необходимо да се отбележи, че той следва да провери дали към съответната дата длъжникът по изпълнителното дело е регистриран по ЗДДС, съответно да прецени дали ще има право на данъчен кредит в случай, че придобие вещта. На интернет страницата на НАП е предоставена възможност на лицата да извършват такива проверки. По отношение на внесения данък и неговото отражение върху продажната цена, съответно евентуалните вреди, които купувачът е претърпял в резултат на прилагането на разпоредбите на ЗДДС, следва да се прецени дали отчисляването на данъка по смисъла на
чл. 131, ал. 2 от ЗДДС е рефлектирало върху размера на продажната цена.
По трети въпрос:
НАП е агенция, осъществяваща правомощия, свързани с приходната част на републиканския бюджет, но не е овластена да контролира неговата разходна част. Поради това становище по така зададения въпрос не може да бъде изразено.
Предвид изложеното по-горе по втория от зададените въпроси не следва да бъдат обсъждани и основанията за предложенията на органите по приходите, извършващи ревизията на купувача.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване, както и становище от "XXXX" АД и допълнение към него, във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност.
Изложена е следната фактическа обстановка:
С протокол за провеждане на публична продан от 15.11.2011 г. "XXXX" АД с ЕИК .............. е обявено за купувач на недвижим имот, собственост на "YYY" ЕООД с ЕИК ..............., за сумата 480 100.00 лв., включително ДДС 80 016.16 лв. На 17.11.2011 г. купувачът е внесъл по сметката на частния съдебен изпълнител (ЧСИ) дължимата сума и е издадено постановление за възлагане на имота.
На 18.11.2011 г. длъжникът е обжалвал постановлението за възлагане и с решение от 26.04.2012 г. на Софийски градски съд (СГС), неподлежащо на обжалване, постановлението е отменено. На 15.05.2012 г. купувачът е поискал връщане на внесената сума, което е извършено на 18.05.2012 г.
По молба на купувача е образувано дело пред Върховния касационен съд (ВКС) за отмяна на влязлото в сила решение на СГС по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. С решение № 150А от 05.06.2013 г. ВКС отменя решението на СГС и връща делото за разглеждане от друг състав.
На 25.06.2014 г. длъжникът по изпълнителното дело "YYY" ЕООД е дерегистриран по ЗДДС. На 30.07.2014 г. купувачът "XXXX" АД, без да е изрично поканен, отново внася по сметката на ЧСИ продажната цена, посочена в протокола от 15.11.2011 г., в размер на 480 100.00 лв.
На 12.09.2014 г. СГС постановява неподлежащо на обжалване решение, с което потвърждава действията по провеждане на публичната продан и обявяването на "XXXX" АД за купувач на имота. На същата дата постановлението за възлагане влиза в сила.
На 12.12.2014 г. ЧСИ съставя протокол за извършена продажба, с който е определена продажна цена 480 100.00 лв., от които 400 083.34 лв. данъчна основа и 80 016.66 лв. ДДС. Сумата за ДДС 80 016.16 лв. е преведена по сметка на ТД на НАП София на 12.12.2014 г.
В молба от 29.10.2015 г. до ЧСИ "XXXX" АД посочва, че при извършена данъчна ревизия е установило, че към 12.12.2014 г. длъжникът по изпълнителното дело е бил дерегистриран по ЗДДС, поради което не е имало основание публичната продан да се облага с ДДС и данъкът е начислен незаконосъобразно. Цитира се решение на Върховния административен съд (ВАС) № 14451/22.12.2008 г., в което е посочено и разяснение с изх. № 24-31-42/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на НАП относно прилагането на ЗДДС в аналогични случаи.
С молбата дружеството настоява ЧСИ да предприеме действия по възстановяване на платения данък и го уведомява, че при неизпълнение ще предяви иск за имуществени вреди, тъй като при проведената ревизия органите по приходите са отказали право на приспадане на данъчен кредит по публичната продан.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Страна ли е в сделката по покупко-продажба на недвижимия имот ЧСИ, и ако да, каква, доставчик или получател?
Въпрос 2: След като на купувача с приложения ревизионен доклад № Р-22221515002689-092-01/06.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по сделката, то по какъв ред и на какво основание следва да поискате възстановяване на платената сума?
Въпрос 3: За какви цели са били използвани платените 80 016.16 лв. и на какво основание приходната администрация не ги връща на правоимащия?
По първи въпрос
Съгласно наименованието на чл. 131 от ЗДДС публичната продан на недвижим имот по реда на ГПК се третира като доставка на стоки, като се отчитат специфичните й особености спрямо общия случай на доставки на стоки.
По смисъла на чл. 11 от ЗДДС във връзка с чл. 5 и чл. 6 от ЗДДС страни по всяка доставка на стока са прехвърлящият правото на собственост (доставчик) и приобретателят на това право (получател). Страни по доставката са само лицата, през чиито патримониум преминава правото на собственост върху конкретната вещ - предмет на публичната продан.
ЧСИ не е сред тези лица. Той е особен вид лице, натоварено от закона с правомощия по осъществяване на публичната продан и по администриране, отчитане и внасяне на данъка, когато такъв се дължи за конкретната доставка.
Извод: ЧСИ не е страна по сделката по покупко-продажба на недвижимия имот нито като доставчик, нито като получател; той изпълнява само законово възложени функции по провеждане на проданта и по администриране на ДДС.
По втори въпрос
Съгласно чл. 117, ал. 2, т. 8 от ДОПК с ревизионния доклад органите, извършващи ревизията, отправят до органа, компетентен да издаде ревизионен акт, своите предложения за установяване на задължения. Компетентният орган може да приеме или да не приеме тези предложения.
Съгласно чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК задълженията се установяват с ревизионен акт. Този акт подлежи на административен и съдебен контрол по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК.
Съгласно чл. 4 от ДОПК основно начало на данъчно-осигурителния процес е самостоятелността и независимостта на органите по приходите при осъществяване на правомощията им. Поради това в настоящия отговор не се обсъжда законосъобразността на предложенията в приложения към запитването ревизионен доклад.
Относно правото на приспадане на данъчен кредит се посочва, че то възниква и се упражнява само при наличие на изчерпателно регламентирани предпоставки, посочени в чл. 68 и сл. от ЗДДС, и при липса на пречките, лимитативно изброени в чл. 70 от ЗДДС.
Приложението на института на данъчния кредит е несъвместимо и взаимно изключващо се с възстановяването на суми за недължимо платен данък. Една и съща сума не може едновременно да бъде приспадната като данъчен кредит и да бъде възстановена по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК като недължимо платена.
Евентуален отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит не е пречка за възстановяване на недължимо платен данък.
За възстановяване на недължимо платени суми в конкретния случай следва да бъде подадено искане по чл. 129 от ДОПК. Лицето, легитимирано да инициира процедурата по възстановяване, е ЧСИ, тъй като той е лицето, което е внесло недължимо съответната сума.
От гледна точка на интересите на купувача се отбелязва, че той следва да провери дали към съответната дата длъжникът по изпълнителното дело е регистриран по ЗДДС и съответно да прецени дали ще има право на данъчен кредит при придобиване на вещта. На интернет страницата на НАП е предоставена възможност за извършване на такива проверки.
Относно внесения данък, отражението му върху продажната цена и евентуалните вреди за купувача в резултат на прилагането на разпоредбите на ЗДДС следва да се прецени дали отчисляването на данъка по смисъла на чл. 131, ал. 2 от ЗДДС е рефлектирало върху размера на продажната цена.
Извод: Възстановяването на недължимо платения ДДС се извършва по реда на чл. 129 от ДОПК, по искане на ЧСИ като лице, внесло сумата; правото на данъчен кредит и възстановяването на недължимо платен данък са взаимно изключващи се способи за третиране на една и съща сума.
По трети въпрос
НАП е агенция, която осъществява правомощия, свързани с приходната част на републиканския бюджет, но не е овластена да контролира неговата разходна част. Поради това по така зададения въпрос не може да бъде изразено становище.
Предвид изложеното по-горе по втория от зададените въпроси не следва да бъдат обсъждани и основанията за пре... (текстът в становището е прекъснат).
Извод: НАП не е компетентна да дава становище относно използването на платените 80 016.16 лв. и основанията приходната администрация да не ги връща, тъй като не контролира разходната част на бюджета.
