ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-164 от 20.07.2023 г., относно прилагане на ЗДДС.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Казус 1: "М" ООД има сключен договор за доставка на плат от китайска фирма. Получена е фактура за натоварения и изпратен плат. Турска фирма иска да закупи плата и разтоварването да е в Истанбул, без стоката да влиза на територията на страната.
Казус 2: "М" ООД купува плат от турска фирма и го препродава на друга турска фирма, като платът се транспортира от едната турска фирма до другата, без да влиза на територията на България.
Поставени са следните въпроси по първи казус:
1. Може ли "М" ООД да издаде фактура за продажба на турската фирма? Следва ли да се начислява ДДС или не следва?
2. Ако не следва да се начислява ДДС, кое основание трябва да се посочи?
3. В кои колони на дневника за продажби "М" ООД следва да посочи стойностите на фактурата за продажба - данъчната основа и ДДС?
4. В коя клетка от справка-декларацията ще се отрази фактурата за продажба?
5. Фактурата за закупения плат, който "М" ООД купува от китайската фирма, следва ли да бъде отразена в дневника за покупки и в коя колона? Следва ли с протокол да се самоначисли ДДС?
6. Какви документи са необходими на "М" ООД за доказване на покупката и продажбата, предвид че стоката няма да преминава през митница?
Поставени са следните въпроси по втори казус:
1. Може ли "М" ООД да издаде фактура за продажба на турската фирма? Следва ли да се начислява ДДС или не следва?
2. Ако не следва да се начислява ДДС, кое основание трябва да се посочи?
3. В кои колони на дневника за продажби "М" ООД следва да посочи стойностите на фактурата за продажба - данъчната основа и ДДС?
4. В коя клетка от справка-декларацията ще се отрази фактурата за продажба?
5. Фактурата за закупения плат, който "М" ООД купува от турската фирма, следва ли да намери отражение в дневника за покупки и в коя колона? Следва ли с протокол да се самоначисли ДДС?
6. Какви документи са необходими на "М" ООД за доказване на покупката и продажбата, предвид че стоката няма да преминава през митница?
С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище по поставените въпроси:
По първи казус:
За определяне данъчния режим на доставка на стоки от съществено значение е да се определи мястото на изпълнение на доставката, съобразно посочените в чл. 17 от ЗДДС правила.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. В разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС е регламентирано, че не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Тъй като в изложената в запитването фактическа обстановка е посочено, че стоката е извън ЕС, на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката ще бъде извън територията на страната и за дружеството няма да възникне задължение за начисляване на данък, предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
За доставките с място на изпълнение в трета страна документирането следва да бъде извършено по реда на глава единадесета от ЗДДС. По силата на чл. 111а, ал. 3 от ЗДДС документирането на доставка на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на трета страна или територия се извършва по реда на тази глава, когато доставчикът е установил независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или на такъв обект - има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната.
На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117. Съгласно чл. 79, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) фактура/известие се издава по реда на закона, когато не възниква задължение за начисляване на данък за доставка от данъчно задължено лице на стоки, с място на изпълнение на територията на трета страна или територия; във фактурата/ известието като основание за неначисляване на данък се вписва - съответната разпоредба на закона.
Във връзка с гореизложеното, за извършената доставка на стоката с получател дружество от Турция българското дружество следва да издаде фактура съобразно чл. 113 и чл. 114 от ЗДДС, в която е посочено, че основанието за неначисляване на данък е чл. 86, ал. 3 от ЗДДС - доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 от закона в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Данъчната основа на фактурата следва да намери отражение в колона 23 - "Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2, включително данъчна основа на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка" в дневника за продажби за съответния данъчен период, през който е възникнало данъчното събитие.
По силата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, като информацията следва да се отрази в клетка 18 на справката декларация по ЗДДС - "Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл. доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и на доставки като посредник в тристранна операция".
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона. Данъчни документи (фактура, известие и протокол), определени в чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, са документите, издадени по смисъла на ЗДДС, поради което лицата не са длъжни да отразяват в дневника за покупките документи, издадени по реда на законодателства на други държави. В конкретния случай дружеството не е задължено да отрази фактурата, получена от китайския доставчик за закупените от него стоки, в дневника за покупките. Същата може да се отрази по желание на лицето в дневника за покупки. За българското дружество не съществува задължение за самоначисляване на данък с протокол по чл. 117 от закона за получената стока.
Следва да имате предвид, че в ЗДДС и в ППЗДДС не се съдържат изрични текстове, регламентиращи документи за доказване на доставки с място на изпълнение извън територията на страната.
По втори казус:
Изложеното по-горе становище е валидно и в хипотезата, в която българското дружество е закупило стоката от една турска фирма и я препродава на друга турска фирма. В този случай стоката се изпраща от първата турска фирма на територията на Турция към втората фирма на територията на Турция, като мястото на изпълнение, аналогично на посоченото в първата част, ще бъде извън територията на страната съгласно чл. 17, ал. 1 или ал. 2 от закона. Следователно относно издаването на фактура от страна на българския доставчик и отразяването й в дневника за продажби и справка-декларацията важи изложеното в първата част на становището. И във втория казус за българското дружество не съществува задължение за отразяване на фактурата от турския доставчик в дневника за покупките, както и за самоначисляване на данък с протокол по чл. 117 от ЗДДС.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Казус 1: "М" ООД има сключен договор за доставка на плат от китайска фирма. Получена е фактура за натоварения и изпратен плат. Турска фирма иска да закупи плата и разтоварването да е в Истанбул, без стоката да влиза на територията на страната.
Казус 2: "М" ООД купува плат от турска фирма и го препродава на друга турска фирма, като платът се транспортира от едната турска фирма до другата, без да влиза на територията на България.
Поставени са следните въпроси по първи казус:
Въпрос 1: Може ли "М" ООД да издаде фактура за продажба на турската фирма? Следва ли да се начислява ДДС или не следва?
Въпрос 2: Ако не следва да се начислява ДДС, кое основание трябва да се посочи?
Въпрос 3: В кои колони на дневника за продажби "М" ООД следва да посочи стойностите на фактурата за продажба - данъчната основа и ДДС?
Въпрос 4: В коя клетка от справка-декларацията ще се отрази фактурата за продажба?
Въпрос 5: Фактурата за закупения плат, който "М" ООД купува от китайската фирма, следва ли да бъде отразена в дневника за покупки и в коя колона? Следва ли с протокол да се самоначисли ДДС?
Въпрос 6: Какви документи са необходими на "М" ООД за доказване на покупката и продажбата, предвид че стоката няма да преминава през митница?
Поставени са следните въпроси по втори казус:
Въпрос 1: Може ли "М" ООД да издаде фактура за продажба на турската фирма? Следва ли да се начислява ДДС или не следва?
Въпрос 2: Ако не следва да се начислява ДДС, кое основание трябва да се посочи?
Въпрос 3: В кои колони на дневника за продажби "М" ООД следва да посочи стойностите на фактурата за продажба - данъчната основа и ДДС?
Въпрос 4: В коя клетка от справка-декларацията ще се отрази фактурата за продажба?
Въпрос 5: Фактурата за закупения плат, който "М" ООД купува от турската фирма, следва ли да намери отражение в дневника за покупки и в коя колона? Следва ли с протокол да се самоначисли ДДС?
Въпрос 6: Какви документи са необходими на "М" ООД за доказване на покупката и продажбата, предвид че стоката няма да преминава през митница?
По първи казус
За определяне данъчния режим на доставка на стоки е съществено да се определи мястото на изпълнение на доставката съобразно чл. 17 от ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката по чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
В изложената фактическа обстановка е посочено, че стоката е извън ЕС. На основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката ще бъде извън територията на страната и за дружеството няма да възникне задължение за начисляване на данък поради чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
За доставките с място на изпълнение в трета страна документирането следва да се извърши по реда на глава единадесета от ЗДДС. Съгласно чл. 111а, ал. 3 от ЗДДС документирането на доставка на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на трета страна или територия се извършва по реда на тази глава, когато доставчикът е установил независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или на такъв обект - има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната.
На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
Съгласно чл. 79, ал. 2, т. 4 от ППЗДДС фактура/известие се издава по реда на закона, когато не възниква задължение за начисляване на данък за доставка от данъчно задължено лице на стоки с място на изпълнение на територията на трета страна или територия; във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва съответната разпоредба на закона.
Във връзка с това, за извършената доставка на стоката с получател дружество от Турция българското дружество следва да издаде фактура съобразно чл. 113 и чл. 114 от ЗДДС, в която да е посочено, че основанието за неначисляване на данък е чл. 86, ал. 3 от ЗДДС - доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 от закона в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
Данъчната основа на фактурата следва да се отрази в колона 23 - "Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2, включително данъчна основа на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка" в дневника за продажби за съответния данъчен период, през който е възникнало данъчното събитие.
По силата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. Информацията за тази доставка следва да се отрази в клетка 18 на справка-декларацията по ЗДДС - "Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл. доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и на доставки като посредник в тристранна операция".
Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
Данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС (фактура, известие и протокол) са документите, издадени по реда на ЗДДС. Поради това лицата не са длъжни да отразяват в дневника за покупки документи, издадени по реда на законодателства на други държави.
В конкретния случай дружеството не е задължено да отрази фактурата, получена от китайския доставчик за закупените стоки, в дневника за покупки. Същата може да се отрази по желание на лицето в дневника за покупки. За българското дружество не съществува задължение за самоначисляване на данък с протокол по чл. 117 от ЗДДС за получената стока.
Следва да се има предвид, че в ЗДДС и в ППЗДДС не се съдържат изрични текстове, регламентиращи документи за доказване на доставки с място на изпълнение извън територията на страната.
Извод: За първия казус мястото на изпълнение на доставката на плата е извън територията на страната по чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, поради което "М" ООД издава фактура без начисляване на ДДС на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, отразява данъчната основа в колона 23 на дневника за продажби и в клетка 18 на справка-декларацията, не е задължено да включва фактурата от китайския доставчик в дневника за покупки и не самоначислява ДДС с протокол; не са предвидени специални доказателствени документи за такива доставки в ЗДДС и ППЗДДС.
По втори казус
Изложеното по-горе становище е валидно и при хипотезата, в която българското дружество е закупило стоката от една турска фирма и я препродава на друга турска фирма.
В този случай стоката се изпраща от първата турска фирма на територията на Турция към втората фирма на територията на Турция. Мястото на изпълнение, аналогично на посоченото в първата част, ще бъде извън територията на страната по смисъла на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, поради което се прилага същият режим относно неначисляването на данък, документирането на доставката, отразяването в отчетните регистри и липсата на задължение за самоначисляване на ДДС за получената стока.
Извод: За втория казус, при покупка на плат от една турска фирма и продажбата му на друга турска фирма с транспорт само на територията на Турция, мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната и се прилагат идентични правила като при първия казус относно издаването на фактура без начисляване на ДДС, основанието за това, отразяването в дневника за продажби и справка-декларацията, както и липсата на задължение за самоначисляване на ДДС и специални доказателствени документи по ЗДДС и ППЗДДС.
