НАП: Данъчно и осигурително третиране на доходи на местно физическо лице от личен труд и дивиденти в чуждестранно дружество с място на стопанска дейност в България

ОТНОСНО: Прилагане на данъчното и осигурителното законодателство

Във Ваше писмо, постъпило с вх. № 94-С-747 по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:

Вие сте българско местно лице, като отговаряте на критериите, визирани в Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ) и чл. 4 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и САЩ. Имате българско и американско гражданство.

Получавате доходи от дейността си в собствена компания, регистрирана в щата Delaware, САЩ - "F..............." LLC ("F...", "Компанията").

Самата работа се извършва лично от Вас от територията на Република България, тъй като живеете в България. Не пребивавате и не осъществявате като физическо лице никаква дейност в САЩ. Съгласно основния договор, по който работи F... в качеството си на изпълнител и възложител - друго американско дружество, на всеки две седмици F... изпраща на възложителя фактури за извършените услуги и последният заплаща дължимите суми в срок до 1 месец от получаването на тези фактури. Сумите се превеждат по Ваша лична сметка в американска банка, а след това Вие ги прехвърляте във Ваша лична сметка в България.

Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:

1. Попадат ли доходите, които получавате, в хипотезата на ЗДДФЛ и по-конкретно на доходи от трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26, б. "и" от ДР на ЗДДФЛ, тъй като притежавате повече от 5 на сто от капитала на дружеството и полагате личен труд в него и следва ли да се облагат по този ред?

2. При разпределяне на дивидент, следва ли да се приложи 5 на сто данък?

З. Относно задължителното осигуряване, следва ли да се осигурявате като самоосигуряващо се лице?

4. Трябва ли да посочите в годишната данъчна декларация, че притежавате дружество, което е регистрирано в САЩ?

Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените въпроси, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище:

По отношение на данъчното третиране:

В наше становище, изразено до Вас с изх. № 94-С-536 от 08.09.2022 г., е посочено че "независимо от данъчното третиране в САЩ, доколкото съгласно правната уредба на щата Делауер F.. LLS е прозрачно образувание, същото на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗКПО е самостоятелен данъчноправен субект, който подлежи на облагане в България по общите правила на ЗКПО, когато са налице условията за това. Съгласно чл. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗКПО чуждестранно юридическо лице, разполагащо с място на стопанска дейност (МСД) в България, е данъчно задължено лице по реда на този закон. Това означава, че на основание чл. 5, ал. 1 от ЗКПО печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България, на прозрачното образувание F... LLS, се облагат с корпоративен данък, а не с данък върху доходите на физическото лице - едноличен собственик.".

По отношение на данъчното третиране на изплатените от прозрачното образувание F.. LLS доходи на физически лица, следва да бъдат съобразени общите правила и принципи на ЗДДФЛ, като първостепенно значение в тази връзка имат тези, касаещи статута на лицата (местни или чуждестранни) и вида на доходите им, според източника.

На основание § 1, т. 26, б. "и" от ДР на ЗДДФЛ като "трудови правоотношения" за целите на закона се считат и правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, извън случаите по чл. 37, ал. 1. Предвид това доходите, които получавате във връзка с полагания личен труд в дружеството, ще се третират като доходи от трудово правоотношение.

В съответствие с чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2.

Съгласно чл. 42, ал. 2, изр. второ от ЗДДФЛ, месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съответно, "работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице - § 1, т. 27, "а" от ДР на ЗДДФЛ.

Следователно дружеството, разполагащо с МСД в България, е работодател по смисъла на § 1, т. 27, "а" от ДР на ЗДДФЛ, който е задължен за авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения по § 1, т. 26, б. "и" от ДР на ЗДДФЛ.

Според чл. 25, ал. 2 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа по ал. 1 на самоосигуряващи се лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби, се намалява и с осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО. В съответствие с чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ местните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, б. "и" от допълнителната разпоредба, задължително подават годишна данъчна декларация по ал. 1 за тези доходи, като ги посочват с код 102 в Приложение № 1 на декларацията.

В съответствие с чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДДФЛ облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно физическо лице от източник в България се облагат с окончателен данък.

За целите на ЗДДФЛ, съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ, дивидент е:

а) доход от акции;

б) доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;

в) скрито разпределение на печалбата.

Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент (чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ), а на основание чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ ставката на данъка е 5 на сто.

На основание чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 2 се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент.

Според чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци, която се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци.

На основание чл. 50, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ местните физически лица са задължени да декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от същия закон притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина.

По отношение на трети въпрос касаещ прилагане на осигурителното законодателство:

Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване по смисъла на КСО и като общ принцип е изведена в чл. 10 от същия кодекс. Според ал. 1 на разпоредбата осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. С разпоредбите на чл. 4 и чл. 4а, от КСО се определят лицата, които подлежат на задължително осигуряване по смисъла на същия кодекс.

Видно от изложената фактическа обстановка, в случай че лицето попада в обхвата на разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 1 или 2, следва да се осигурява по предвидения с кодекса ред. Съгласно чл. 4, ал. 3 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:

1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ.

Лицата по чл. 4, ал. 3, точки 1 и 2 от КСО са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от кодекса. По свой избор тези лица могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). На основание чл. 6, ал. 8 от КСО осигурителните им вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Самоосигуряващите се лица определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.В кодекса самоосигуряващите се лица се дефинират с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 "самоосигуряващо се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка". Когато на тази категория лица е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание (основание чл. 4, ал. 6 от КСО). Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е уреден с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица(НООСЛБГРЧМЛ). На основание чл. 1, ал. 2 от тази наредба при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

Необходимо е да се има предвид и разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КСО, според която задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, направили избор и осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО. Доходът, върху който се внасят осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, е доходът, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО (чл. 157, ал. 6 от КСО).

По отношение на здравното осигуряване е необходимо да се има предвид, че кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО, а редът за осигуряване на лицата е регламентиран с чл. 40 от закона. В този смисъл, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността през календарната година, съгласно справката към годишната данъчна декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГЕОРГИ ДИМОВ/