НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52, тел: 0700 18 700, факс: (02) 9859 3099
Изх. № 24-38-79
Дата: 18.01.2016 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 4, ал. 4;
КСО, чл. 5, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 8;
КСО, чл. 6, ал. 9;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2.
ОТНОСНО: Ред за внасяне на задължителни осигурителни вноски при извършване на трудова дейност на различни основания по чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване
Във връзка с Ваше писмо с вх. № 24-38-79/11.12.2015 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), препратено ни по компетентност от дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - ..........., Ви уведомявам:
Изложената в запитването фактическа обстановка е следната:
Лице, наето по трудово правоотношение е и самоосигуряващо се лице - съдружник в ООД, осигурено и за риска общо заболяване и майчинство. Ползва отпуск за бременност и раждане и на двете основания. Същото възнамерява да сключи и договор без трудово правоотношение с месечно възнаграждение от 3000 лв.
Поставени са следните въпроси:
Върху какъв осигурителен доход и по какъв ред следва да се внесат задължителните осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване, при изплащане на възнаграждението по договора?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка и в съответствие с действащата нормативна уредба в сферата на социалното и здравното осигуряване, изразявам следното становище:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване на трудовата дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) се дължат върху доходите от трудова дейност.Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислени и други доходи от трудова дейност - основание чл. 6, ал. 2 от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като съдружници в търговски дружества са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 (съответно чл. 6, ал. 8 в редакцията до 31.12.2015 г.) от КСО. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, се определя въз основа на данните, декларирани в Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
От цитираните разпоредби следва, че упражняването на трудова дейност от самоосигуряващите се лица е правопораждаща предпоставка за възникване на задължението им за осигуряване за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО).
В случаите, когато лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, се прилага разпоредбата на чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно тази разпоредба за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (самоосигуряващите се лица), при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 9 (съответно чл. 6, ал. 8 в редакцията до 31.12.2015 г.) от КСО, независимо от дейността, за която са регистрирани. Сборът от доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен по чл. 6, ал. 2, т. 2 от същия кодекс.
Родените след 31 декември 1959 г., избрали да се осигуряват за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, които са осигурени при условията и по реда на част първа от Кодекса за социално осигуряване задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и в същите срокове (чл. 157, ал. 6 и чл. 158 от КСО).
Здравното осигуряване на самоосигуряващите се по смисъла на КСО лица се осъществява по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно разпоредба тези лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите, през календарната година, съгласно справката към годишната данъчна декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО (съответно чл. 6, ал. 8 в редакцията до 31.12.2015 г.).
С оглед гореизложеното, следва да имате предвид, че Вие като самоосигуряващо се лице в отпуск за бременност и раждане, което същевременно осъществява трудова дейност без трудово правоотношение, подлежите на задължително осигуряване за ДОО върху възнаграждението по това правоотношение. На основание разпоредбите на чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО върху тези доходи подлежите на задължително осигуряване и за допълнително задължителна пенсионно, и здравно осигуряване. Задължителните осигурителни вноски върху възнаграждението за работа без трудово правоотношение се дължат при определяне на окончателния размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО въз основа на данните, декларирани в Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в съответствие с указанията към тези таблици.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/Г. ДИМИТРОВА/
Изложената фактическа обстановка е следната: лице, наето по трудово правоотношение, е и самоосигуряващо се лице - съдружник в ООД, осигурено и за риска общо заболяване и майчинство. Лицето ползва отпуск за бременност и раждане и на двете основания. Възнамерява да сключи договор без трудово правоотношение с месечно възнаграждение 3000 лв.
Въпрос: Върху какъв осигурителен доход и по какъв ред следва да се внесат задължителните осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване при изплащане на възнаграждението по договора?
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е уредена в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО. Задължението за осигуряване възниква от деня на започване на трудовата дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, за която са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислени, и други доходи от трудова дейност.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като съдружници в търговски дружества, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от КСО.
Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година - чл. 6, ал. 8 от КСО. Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 (съответно чл. 6, ал. 8 в редакцията до 31.12.2015 г.) от КСО.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Този окончателен доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, както и в размерите за фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд, в срока за подаване на данъчната декларация.
Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, се определя въз основа на данните, декларирани в Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
От цитираните разпоредби следва, че упражняването на трудова дейност от самоосигуряващите се лица е правопораждаща предпоставка за възникване на задължението им за осигуряване за фондовете на ДОО.
Когато лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, се прилага чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно тази разпоредба за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (самоосигуряващите се лица), при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението.
Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 9 (съответно чл. 6, ал. 8 в редакцията до 31.12.2015 г.) от КСО, независимо от дейността, за която са регистрирани. Сборът от доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен по чл. 6, ал. 2, т. 2 от КСО.
Родените след 31 декември 1959 г., избрали да се осигуряват за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд и осигурени при условията и по реда на част първа от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО, и в същите срокове - чл. 157, ал. 6 и чл. 158 от КСО.
Здравното осигуряване на самоосигуряващите се по смисъла на КСО лица се осъществява по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно тази разпоредба тези лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на ДОО, и окончателно върху доходите от дейността през календарната година, съгласно справката към годишната данъчна декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО (съответно чл. 6, ал. 8 в редакцията до 31.12.2015 г.).
С оглед гореизложеното, следва да се има предвид, че самоосигуряващо се лице в отпуск за бременност и раждане, което същевременно осъществява трудова дейност без трудово правоотношение, подлежи на задължително осигуряване за ДОО върху възнаграждението по това правоотношение.
На основание чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО върху тези доходи лицето подлежи на задължително осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, и за здравно осигуряване.
Задължителните осигурителни вноски върху възнаграждението за работа без трудово правоотношение се дължат при определяне на окончателния размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО въз основа на данните, декларирани в Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към данъчната декларация.
Извод: Възнаграждението от 3000 лв. по договора за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващото се лице в отпуск за бременност и раждане подлежи на задължително осигуряване за ДОО, допълнително задължително пенсионно и здравно осигуряване, като вноските не се удържат и не се внасят от възложителя, а се дължат от лицето при определяне на окончателния осигурителен доход по чл. 6, ал. 9 от КСО въз основа на Таблица 1 и Таблица 2 към годишната данъчна декларация.
