ОТНОСНО:Прилагане на данъчното и осигурително законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-270/26.10.2022 г.
Описвате следната фактическа обстановка:
Фирмата Ви предоставя услуги в сферата на информационните технологии. Предстои Ви подписване на договор с английска фирма за изработка на интернет приложение. За изпълнението на този договор, фирмата Ви ще сключи граждански договор с физическо лице, български гражданин, местно лице на Англия. В Англия е центърът на жизнените му интереси, включително работи по трудов договор за английска фирма.
Поставяте следните въпроси:
- При начисляването и/или изплащането на сумите по гражданския договор, дружеството Ви длъжно ли е да удържи и внесе окончателен данък?
- Ако отговорът е положителен, с каква декларация следва да се декларира и в какъв срок?
- Ако отговорът е положителен, какъв документ трябва да се издаде на физическото (чуждестранно) лице, след като сумите ще се изплащат по банков път?
- При начисляването и/или изплащането на сумите по гражданския договор дружеството Ви длъжно ли е да удържи и внесе осигурителни вноски?
- Трябва ли да изисквате документ за трудовата му заетост?
- Ако отговорът е положителен, върху какъв размер на начисленото или на полученото възнаграждение ще се правят вноските?
- Ако имате задължение за внасяне на осигурителни вноски, къде трябва да се внесат - в България - тъй като Вие като възложител сте регистриран в България и Вие наемате лицето и изплащате сумата, или в Англия - тъй като трудът е положен там?
- Ако трябва да превеждате осигурителни вноски в Англия, трябва ли да се регистрирате там като осигурител и на какво основание?
Предвид изложената фактическа обстановка в запитването, изразявам следното становище съгласно действащото данъчно и осигурително законодателство:
По прилагане на данъчното законодателство:
На основание чл. 4, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка имайте предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в държавата, с която интересите на лицето са тясно свързани. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).
Предвид цитираните разпоредби и с оглед описаните в писмото факти, при условие че твърдите, че центърът на жизнените интереси на лицето е в Англия, същото по смисъла на българското законодателство ще е чуждестранно лице за данъчни цели.
Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Р България.
Доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на Република България или от разпореждане с имуществото на такава определена база, са от източник в Република България.
Доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
С разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ е дадено изключение за определени видове доходи, които когато са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства или определена база в Р България се считат за доходи от страната. Същите изрично са изброени от т. 1 до т. 11 на същата разпоредба.
В случая е налице договореност по изработка на интернет приложение, възникнали са извънтрудови правоотношения, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е търговец.
Предоставянето на услуга по изработка на интернет приложение, която ще се извърши от лице, намиращо се извън страната, изцяло по интернет, не може да бъде определена като извършена на територията на Р България.
При условие че така предоставените услуги са извършени извън територията на страната и не са сред изброените в чл. 8, ал. 6 на ЗДДФЛ, възнаграждението за извършването им няма да се счита за доход от страната и чуждестранното физическо лице няма да е данъчно задължено за този доход в страната.
"Възнаграждения за технически услуги" са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице (пар. 1, т. 8 във връзка с пар. 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)).
Във връзка с дефинирането на понятието "авторски и лицензионни възнаграждения" § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ, препраща към ЗКПО. Съгласно определението, дадено в § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО "Авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.
В случай че предоставените услуги имат характер на авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги или друга услуга, която попада в някои от изброените в чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ, тогава съгласно българското законодателство, като платец на този вид доход ще сте задължени да удържате окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 37, ал. 2, във връзка с чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 1-9 окончателният данък се определя с данъчна ставка 10 на сто върху брутната сума на начислените (изплатени) доходи. На основание чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ данъкът за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 1-9 от ЗДДФЛ се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДФЛ данъкът по чл. 65 се внася в републиканския бюджет по сметка на ТД на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода.
На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ в качеството Ви на платец на доход, задължен да удържа данък по реда на чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ, възниква задължение за подаване на декларация по чл. 55, ал. 1 от закона. Същата се подава в срока за внасяне на дължимия данък.
Съгласно разпоредбата на чл. 58 от ЗДДФЛ удостоверение за платен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето. Искането се подава в ТД на НАП, в която е подадена данъчната декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ, т. е. данъчната декларация от платеца на дохода, удържал окончателния данък.
В случаите, когато българското законодателство регламентира облагане на доходи на чуждестранно лице и след като се определят какви са точно доходите, следва да се проследят и разпоредбите на съответната Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО), сключена с държавата, на която е местно лицето.
Когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор (чл. 75 от ЗДДФЛ).
По прилагане на осигурителното законодателство:
От 1 януари 2021 г. търговските отношения между Европейския съюз (ЕС) и Обединеното кралство (ОК) се уреждат от Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга (Споразумението за търговия и сътрудничество).
В него се определят преференциални договорености в различни области. Що се отнася до координацията в областта на социалната сигурност, споразумението има за цел да гарантира определени права на гражданите на ЕС, които работят, пътуват или се преместват в ОК, както и за граждани на ОК, които работят, пътуват или се преместват в ЕС, след 1 януари 2021 г.
На основание чл. Ch.SSC.1 от Споразумението за търговия и сътрудничество, държавите членки и ОК координират своите системи за социална сигурност в съответствие с Протокола относно координацията в областта на социалната сигурност (Протокола), който е неразделна част от Споразумението за търговия и сътрудничество.
Съгласно чл. SSC.10, параграф 1 от този протокол лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството само на една държава, което се определя в съответствие с Дял II "Определяне на приложимото законодателство" от същия Протокол. Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
Основното правило при определяне на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си (основание чл. SSC.10, параграф 3, буква "а" от Протокола).
Задължителните осигурителни вноски са дължими съгласно законодателството на държавата, в която лицето полага труд, независимо дали работодателят/възложителят е регистриран в тази държава.
Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство.
Законодателството, съгласно което се внасят задължителните осигурителни вноски, се определя от компетентната институция на държавата по пребиваване на лицето и съобразно конкретната фактическа обстановка.
На основание изложеното и при условие че лицето, с което ще сключите договор, ще извършва трудова дейност единствено на територията на Великобритания, същото попада в обхвата на разпоредбата на чл. SSC.10, параграф 3, б. "а" от Протокола, съгласно която спрямо лице, осъществяващо дейност като заето лице или самостоятелно заето лице в една държава, се прилага законодателството на тази държава.
Поради това, ако за лицето се прилага осигурителното законодателство на друга държава, с оглед възникване на задължения за Вас и/или за лицето, с което ще сключите договор, ще следва да се запознаете с всички нормативни изисквания по спазването му в тази държава.
По отношение удостоверяването на приложимото законодателство следва да имате предвид, че чл. SSCI.75 от Приложение SSC-7 към Протокола предвижда, че за междинен период, който трябва да бъде съгласуван от Специализирания комитет за координация на социалната сигурност, всички формуляри и документи, издадени от компетентните институции във формата, използван за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004) и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 987/2009), са валидни и за целите на прилагането на Протокола и, когато е уместно, продължават да се използват за обмен на информация между компетентните институции.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 - "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя", издаден от институцията на държавата, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Предназначението на формуляра е да доказва, че лицето е подчинено на законодателството на съответната държава, респективно че е освободено от прилагане на законодателството на други държави, с които би могло да възникне правна колизия.
С образците на удостоверение А1, които са утвърдени през 2018 г., и съответно инструкциите за тяхното попълване с ПРЕПОРЪКА № А1 от 18 октомври 2017 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност относно издаването на атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 се предвижда при поискване да се издава Удостоверение А1 и в случаите, в които лицето попада в хипотезата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (основното правило, което се прилага спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или самостоятелно заето лице в една държава членка).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Описана е следната фактическа обстановка: Дружеството предоставя услуги в сферата на информационните технологии и предстои подписване на договор с английска фирма за изработка на интернет приложение. За изпълнение на този договор дружеството ще сключи граждански договор с физическо лице - български гражданин, което е местно лице на Англия. Центърът на жизнените му интереси е в Англия, където лицето работи по трудов договор за английска фирма.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: При начисляването и/или изплащането на сумите по гражданския договор, дружеството Ви длъжно ли е да удържи и внесе окончателен данък?
Въпрос: Ако отговорът е положителен, с каква декларация следва да се декларира и в какъв срок?
Въпрос: Ако отговорът е положителен, какъв документ трябва да се издаде на физическото (чуждестранно) лице, след като сумите ще се изплащат по банков път?
Въпрос: При начисляването и/или изплащането на сумите по гражданския договор дружеството Ви длъжно ли е да удържи и внесе осигурителни вноски?
Въпрос: Трябва ли да изисквате документ за трудовата му заетост?
Въпрос: Ако отговорът е положителен, върху какъв размер на начисленото или на полученото възнаграждение ще се правят вноските?
Въпрос: Ако имате задължение за внасяне на осигурителни вноски, къде трябва да се внесат - в България - тъй като Вие като възложител сте регистриран в България и Вие наемате лицето и изплащате сумата, или в Англия - тъй като трудът е положен там?
Въпрос: Ако трябва да превеждате осигурителни вноски в Англия, трябва ли да се регистрирате там като осигурител и на какво основание?
По прилагане на данъчното законодателство
На основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната), или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, според който не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ центърът на жизнените интереси се намира в държавата, с която интересите на лицето са тясно свързани. При определянето му могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Предвид тези разпоредби и описаните факти, при условие че е посочено, че центърът на жизнените интереси на лицето е в Англия, лицето по смисъла на българското законодателство ще е чуждестранно лице за данъчни цели.
Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на Република България или от разпореждане с имуществото на такава определена база, са доходи от източник в Република България. Доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са доходи от източник в Република България.
С разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ е предвидено изключение за определени видове доходи, които, когато са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства или определена база в Република България, се считат за доходи от страната. Тези доходи са изрично изброени в т. 1 до т. 11 на същата разпоредба.
В разглеждания случай е налице договореност за изработка на интернет приложение, при която възникват извънтрудови правоотношения, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е търговец. Предоставянето на услуга по изработка на интернет приложение, която ще се извърши от лице, намиращо се извън страната, изцяло по интернет, не може да бъде определено като извършена на територията на Република България.
При условие че така предоставените услуги са извършени извън територията на страната и не са сред изброените в чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ, възнаграждението за извършването им няма да се счита за доход от източник в страната и чуждестранното физическо лице няма да е данъчно задължено за този доход в България.
Съгласно § 1, т. 8 във връзка с § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО "възнаграждения за технически услуги" са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
По отношение на понятието "авторски и лицензионни възнаграждения" § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ препраща към ЗКПО. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО "авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за:
- използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер;
- използването или правото на използване на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес;
- използването или правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване;
- информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.
В случай че предоставените услуги имат характер на авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги или друга услуга, която попада в някоя от изброените в чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ, тогава съгласно българското законодателство, като платец на този вид доход, дружеството ще е задължено да удържа окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 37, ал. 2 във връзка с чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 1-9 окончателният данък се определя с данъчна ставка 10 на сто върху брутната сума на начислените (изплатени) доходи.
На основание чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ данъкът за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 1-9 от ЗДДФЛ се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието.
Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДФЛ данъкът по чл. 65 се внася в републиканския бюджет по сметка на ТД на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода.
На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, в качеството на платец на доход, задължен да удържа данък по реда на чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ, възниква задължение за подаване на декларация по чл. 55, ал. 1 от закона. Декларацията се подава в срока за внасяне на дължимия данък.
Съгласно чл. 58 от ЗДДФЛ удостоверение за платен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето. Искането се подава в ТД на НАП, в която е подадена данъчната декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ, т.е. данъчната декларация от платеца на дохода.
Извод: При описаната фактическа обстановка, ако услугата по изработка на интернет приложение се извършва изцяло извън територията на България и не попада сред доходите по чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ, възнаграждението не е доход от източник в България и не се дължи окончателен данък. Ако обаче възнаграждението има характер на авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги или друга услуга по чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ, платецът е длъжен да удържи 10% окончателен данък, да го внесе по реда на чл. 65 и чл. 66 от ЗДДФЛ и да подаде декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ в съответния срок, а удостоверение за платения данък се издава от НАП по искане на чуждестранното лице.
