ОТНОСНО: Писмено запитване във връзка с разпоредбите на ЗДДС
В Дирекция ОДОП ...... постъпи Ваше запитване с вх. № ..../ 23.03.2016г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Фирмата е регистрирана по ЗДДС в България и извършва търговия с козметични продукти на територията на Гърция. Транспортът на стоката се организира чрез куриерска фирма. Доставчик на стоката от територията на България и получател на територията на Гърция е една и съща фирма, която няма регистрация за целите на ДДС в Гърция и не е извършвала до момента сделки на територията на тази държава.
Поставени са следните въпроси:
1.Извършва ли дистанционни продажби българското дружество само на себе си при транспорта на стоките от България до Гърция при условие, че доставчик и получател са една и съща фирма? Следва ли да се начисли ДДС с протокол по чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС?
2. При последваща продажба на стоката в Гърция на данъчно незадължени лица, какъв документ следва да издаде българското дружество и следва ли да начисли данък по ЗДДС?
3. При последваща продажба на стоката в Гърция на данъчно задължени лица с фактура без начислено ДДС трябва ли да се сторнира съответната част от издадения протокол съгласно чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС? Документ-товарителница от куриер, издаден за транспорта от България до Гърция, достатъчен ли е като доказателство за основание за неначисляване на ДДС?
Във връзка с поставените въпроси, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл.14, ал.1 от ЗДДС, дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
4. стоките:
а) не са нови превозни средства, или
б) не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
в) не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
Предвид горната разпоредба, за дружеството не е налице хипотезата на дистанционна продажба, тъй като стоката се изпраща в държава членка /Гърция/ за целите на неговата икономическа дейност.
В конкретния случай е относима нормата на чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС. За възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка.
За Вашата фирма, която извършва трансфер на стоки, и е регистрирана по ЗДДС, но не е регистрирана за целите на ДДС на територията на Гърция, това движение на стоките, по силата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е приравнено на възмездна доставка с място на изпълнение на територията на страната.
Данъчното събитие на доставката е датата на започването на транспорта, по аргумент от чл. 25, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и аналогично с чл. 25, ал. 3, т. 3 от ЗДДС.
Данъчната основа на тази доставка, съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗДДС, не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена - от данъчната основа при вноса.
Документирането на доставката по чл. 6, ал. 3, т. 3, на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС следва да се извърши с протокол, който следва да бъде издаден не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, т. е. не по-късно от петнадесет дни от започване на транспорта.
По втори въпрос:
При продажбата на стоката /която е на територията на Гърция/ на данъчно незадължени лица, мястото на изпълнение на доставката се определя съгласно чл.17, ал.1 от ЗДДС. Място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Предвид горната норма, за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, следва да се съобрази и разпоредбата на чл.79, ал.3, т.1 от ППЗДДС, а именно - доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка на стоки от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка.
В допълнение, доколкото дружеството осъществява доставки с място на изпълнение в Гърция, следва да се запознаете със законодателството на тази държава.
По трети въпрос:
При продажбата на стоката на територията на Гърция на клиент - данъчно задължено лице са относими горните разпоредби.
За Вас не възниква основание за сторниране на протокола по чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС.
Изложена е следната фактическа обстановка: дружеството е регистрирано по ЗДДС в България и извършва търговия с козметични продукти на територията на Гърция. Транспортът на стоката се организира чрез куриерска фирма. Доставчик на стоката от територията на България и получател на територията на Гърция е една и съща фирма, която няма регистрация за целите на ДДС в Гърция и до момента не е извършвала сделки на територията на тази държава.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Извършва ли дистанционни продажби българското дружество само на себе си при транспорта на стоките от България до Гърция при условие, че доставчик и получател са една и съща фирма? Следва ли да се начисли ДДС с протокол по чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС?
Въпрос 2: При последваща продажба на стоката в Гърция на данъчно незадължени лица, какъв документ следва да издаде българското дружество и следва ли да начисли данък по ЗДДС?
Въпрос 3: При последваща продажба на стоката в Гърция на данъчно задължени лица с фактура без начислено ДДС трябва ли да се сторнира съответната част от издадения протокол съгласно чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС? Документ - товарителница от куриер, издаден за транспорта от България до Гърция, достатъчен ли е като доказателство за основание за неначисляване на ДДС?
По първи въпрос
Съгласно чл.14, ал.1 от ЗДДС, дистанционна продажба е доставка на стоки, за която едновременно са налице следните условия:
- стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
- доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
- получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
- стоките:
- не са нови превозни средства, или
- не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
- не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
Предвид тази разпоредба, за дружеството не е налице хипотеза на дистанционна продажба, тъй като стоката се изпраща в държава членка (Гърция) за целите на неговата икономическа дейност.
В конкретния случай е относима нормата на чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС. За възмездна доставка на стока за целите на закона се смята и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка.
За фирмата, която извършва трансфер на стоки и е регистрирана по ЗДДС в България, но не е регистрирана за целите на ДДС на територията на Гърция, това движение на стоките по силата на чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС, във връзка с чл.17, ал.2 от ЗДДС, е приравнено на възмездна доставка с място на изпълнение на територията на страната.
Данъчното събитие на тази доставка е датата на започването на транспорта, по аргумент от чл.25, ал.3, т.2 от ЗДДС и аналогично с чл.25, ал.3, т.3 от ЗДДС.
Данъчната основа на доставката, съгласно чл.27, ал.1 от ЗДДС, не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от себестойността й, а когато стоката е внесена - от данъчната основа при вноса.
Документирането на доставката по чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС, на основание чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС, следва да се извърши с протокол, който трябва да бъде издаден не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, тоест не по-късно от 15 дни от започване на транспорта.
Извод: Дружеството не извършва дистанционни продажби на себе си; движението на стоките до Гърция представлява приравнена на възмездна доставка по чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС с място на изпълнение в България и следва да се начисли ДДС с протокол по чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС в 15-дневен срок от започване на транспорта.
По втори въпрос
При продажбата на стоката, която се намира на територията на Гърция, на данъчно незадължени лица, мястото на изпълнение на доставката се определя съгласно чл.17, ал.1 от ЗДДС. Място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2 от ЗДДС.
Предвид тази норма, за доставки с място на изпълнение извън територията на страната следва да се съобрази и разпоредбата на чл.79, ал.3, т.1 от ППЗДДС, според която доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка на стоки от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка.
В допълнение се посочва, че доколкото дружеството осъществява доставки с място на изпълнение в Гърция, следва да се запознае със законодателството на тази държава.
Извод: При продажба на стоката в Гърция на данъчно незадължени лица мястото на изпълнение е в Гърция по чл.17, ал.1 от ЗДДС и доставката се документира по правилата на гръцкото законодателство; не се прилагат правилата на ЗДДС за документиране на тази доставка в България.
По трети въпрос
При продажбата на стоката на територията на Гърция на клиент - данъчно задължено лице, са относими същите разпоредби, както при продажбите с място на изпълнение в друга държава членка, посочени по-горе.
За дружеството не възниква основание за сторниране на протокола по чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС.
Относно въпроса дали товарителницата от куриер, издадена за транспорта от България до Гърция, е достатъчна като доказателство за основание за неначисляване на ДДС, в становището не се прави изрична правна квалификация или потвърждение за достатъчност на този документ.
Извод: При последваща продажба на стоката в Гърция на данъчно задължени лица не възниква основание за сторниране на издадения протокол по чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС; приложими са разпоредбите за доставки с място на изпълнение в друга държава членка.
