Изх. № 53-00-223
04.11. 2015 г.
чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС
чл. 111а, ал. 2 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице - гръцки гражданин, собственик на недвижим имот в Гърция възнамерява да сключи договор за наем с юридическо лице, регистрирано в България. Последното ще преотдава имота в Гърция на физически и юридически лица.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Следва ли юридическото лице да начислява ДДС при преотдаването на имота в Гърция, как следва да документира доставките и следва ли да се регистрира за целите на ДДС в Гърция?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Облагаема доставка, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Мястото на изпълнение при доставка на услуга, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни.
От изложеното е видно, че мястото на изпълнение на доставката - отдаване под наем на недвижим имот е на територията на Гърция, когато имотът се намира в Гърция.
В този случай, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 2 от закона на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
Съгласно разпоредбата на чл. 111а, ал. 2 от ЗДДС документирането на доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка се извършва по реда на глава единадесета - "Документиране на доставките", когато данъкът за доставката е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което са изпълнени едновременно следните условия:
1. лицето е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект - има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
2. лицето не е установено в държавата членка, на чиято територия е мястото на изпълнение на доставката, или неговият постоянен обект в тази държава членка не взема участие в доставката.
Предвид изложеното, ако съгласно гръцкото законодателство, данъкът за доставката по отдаване под наем е изискуем от получателя и българското дружество не е установено на територията на Гърция, съгласно същото законодателство, то дружеството следва да издава документ по реда на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС - фактура, в която следва да посочи основание за неначисляване на данъка - чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
В противен случай доставката не следва да се документира по реда на глава единадесета - "Документиране на доставките" от ЗДДС.
Задължението за регистрация за целите на ДДС в Гърция следва да се съобрази със съответното законодателство в Гърция, за прилагането на което следва да се обърнете към компетентната за това гръцка данъчна администрация.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице - гръцки гражданин, собственик на недвижим имот в Гърция, възнамерява да сключи договор за наем с юридическо лице, регистрирано в България. Българското юридическо лице ще преотдава имота в Гърция на физически и юридически лица.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос: Следва ли юридическото лице да начислява ДДС при преотдаването на имота в Гърция, как следва да документира доставките и следва ли да се регистрира за целите на ДДС в Гърция?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба, се изразява следното становище:
Облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които законът предвижда друго.
Мястото на изпълнение при доставка на услуга, съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
- предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
- услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
- настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни.
От изложеното следва, че мястото на изпълнение на доставката по отдаване под наем на недвижим имот е на територията на Гърция, когато имотът се намира в Гърция.
В този случай, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС, на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
Извод: При отдаване под наем на недвижим имот, намиращ се в Гърция, мястото на изпълнение е в Гърция и по силата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява ДДС в България, като е налице основание за неначисляване на данък по чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 111а, ал. 2 от ЗДДС, документирането на доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка се извършва по реда на глава единадесета "Документиране на доставките", когато данъкът за доставката е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което са изпълнени едновременно следните условия:
- лицето е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект - има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
- лицето не е установено в държавата членка, на чиято територия е мястото на изпълнение на доставката, или неговият постоянен обект в тази държава членка не взема участие в доставката.
Предвид изложеното, ако съгласно гръцкото законодателство данъкът за доставката по отдаване под наем е изискуем от получателя и българското дружество не е установено на територията на Гърция съгласно същото законодателство, дружеството следва да издава документ по реда на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС - фактура, в която да посочи основание за неначисляване на данъка - чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
В противен случай доставката не следва да се документира по реда на глава единадесета "Документиране на доставките" от ЗДДС.
Извод: Ако по гръцкото законодателство данъкът е изискуем от получателя и българското дружество не е установено в Гърция, дружеството издава фактура по чл. 113, ал. 1 от ЗДДС с основание за неначисляване "чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС"; ако тези условия не са налице, доставката не се документира по реда на глава единадесета от ЗДДС.
Задължението за регистрация за целите на ДДС в Гърция следва да се съобрази със съответното законодателство в Гърция, за прилагането на което следва да се обърнете към компетентната гръцка данъчна администрация.
Извод: Необходимостта от регистрация за ДДС в Гърция се определя изцяло по гръцкото законодателство и следва да се изясни с гръцката данъчна администрация.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка.
