ОТНОСНО:Данъчно третиране на разхода за платена семестриална такса по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ........постъпи запитване с вх. № 96-00-18/01.02.2023 г. относно прилагане на ЗКПО.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Управител сте на "В" ЕООД, което предоставя преводачески и образователни услуги. Поради здравословни причини се налага да се преквалифицирате и в момента се обучавате в магистратура "Медицинска езикова и речева патология" в Медицински университет .......... Намерението Ви е след завършването на магистратурата да предоставяте логопедични услуги в дружеството.
Поставяте въпрос:
Признава ли се за разход на дружеството фактурата за платената семестриална такса?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
Принципната постановка в ЗКПО по отношение на разходите за обучение, придобиване и/или повишаване на квалификация е, че за данъчни цели се възприемат условията на Кодекса на труда (КТ). В КТ, глава единадесета "Професионална квалификация" са определени правата и задълженията на двете страни - работодател и наето лице, в случаите на договори за обучение, квалификация и преквалификация.
Разходите за обучение са данъчно признати разходи, когато работодател сключи договор с физическо лице по реда на глава единадесета "Професионална квалификация" от КТ и при спазване условията на същия. Същите ще са признати за данъчни цели, в случай че квалификацията на лицето е обвързана с предмета на дейност на дружеството. Ако лицето не постъпи на работа след завършване на обучението, разходите за обучение ще се третират като несвързани с дейността и с тях следва да се преобразува счетоводният финансов резултат по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
Доколкото запитването не съдържа данни за правоотношенията между дружеството и неговия собственик, разходите, свързани с обучения и квалификация на собственика, ще бъдат данъчно признати, в случай че квалификацията е придобита при условията на договор по реда, идентичен на реда на гл. единадесета от КТ, във връзка с дейността на дружеството, отчело разходите.
Важно условие за признаването на разходите за обучение за данъчни цели е те да са документално обосновани, съгласно изискванията на КТ, Закона за счетоводството (ЗСч) и ЗКПО. Ако отчетените разходи за обучение не са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, с размера на тези разходи следва да се извърши увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
При условие че не сте сключили договор за обучение с дружеството, отговарящ на всички изисквания на нормативните актове (КТ и ЗКПО) считам, че разходите за платена семестриална такса ще се третират като несвързани с дейността и непризнати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
Следва да имате предвид, че извършените разходи във Ваша полза като управител и свързано лице с дружеството би могло да се приемат като скрито разпределение на
печалбата и да попаднат в обхвата на чл. 26, т. 11 от ЗКПО във връзка с § 1, т. 5 от ДР на същия закон.
Според цитираната разпоредба понятието "скрито разпределение на печалбата" включва сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на съдружниците или свързани с тях лица.
Разходите за обучение ще попаднат в хипотеза на скрито разпределение на печалба, ако възникналото правоотношение между дружеството и обучаващия се не може да се определи като договор за придобиване на квалификация по смисъла на чл. 229 от КТ или идентичен такъв, дружеството не осъществява дейност, съответно не отчита приходи, или бъде прекратено с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност преди да са изпълнени задълженията от страните по договора. Възможни са и други хипотези, които следва да бъдат преценявани конкретно.
Също така при извършването на разходи за обучение, ако същите попадат при условия на "свързани лица" по смисъла на § 1, т.13 от ДР на ЗКПО (§ 1 от ДР на ДОПК), същите не следва да се отличават от разходите, извършени при независими субекти. Ако бъде доказано обратното, следва да се приложи Част първа, Глава четвърта на ЗКПО и финансовият резултат следва да се увеличи по реда на чл.15 от същия закон.
Съгласно чл. 15 от ЗКПО когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е посочено, че сте управител на "В" ЕООД, което извършва преводачески и образователни услуги. Поради здравословни причини се налага да се преквалифицирате и в момента се обучавате в магистърска програма "Медицинска езикова и речева патология" в Медицински университет .......... Намерението Ви е след завършване на магистратурата да предоставяте логопедични услуги в дружеството.
Въпрос: Признава ли се за разход на дружеството фактурата за платената семестриална такса?
По отношение на разходите за обучение, придобиване и/или повишаване на квалификация ЗКПО възприема принципно условията на Кодекса на труда. В глава единадесета "Професионална квалификация" на КТ са уредени правата и задълженията на работодателя и наетото лице при договори за обучение, квалификация и преквалификация.
Разходите за обучение са данъчно признати, когато работодателят сключи договор с физическо лице по реда на глава единадесета "Професионална квалификация" от КТ и при спазване на условията на тази глава. Тези разходи са признати за данъчни цели, ако квалификацията на лицето е обвързана с предмета на дейност на дружеството.
Ако лицето не постъпи на работа след завършване на обучението, разходите за обучение се третират като несвързани с дейността и с тях следва да се преобразува счетоводният финансов резултат по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
Доколкото в запитването липсват данни за правоотношенията между дружеството и неговия собственик, разходите за обучение и квалификация на собственика ще бъдат данъчно признати, ако квалификацията е придобита при условията на договор по ред, идентичен на реда на глава единадесета от КТ, и е във връзка с дейността на дружеството, което отчита разходите.
Съществено условие за признаване на разходите за обучение за данъчни цели е те да са документално обосновани съгласно изискванията на КТ, Закона за счетоводството и ЗКПО. Ако отчетените разходи за обучение не са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, с техния размер се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат по чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
При положение че не е сключен договор за обучение с дружеството, който да отговаря на всички изисквания на КТ и ЗКПО, разходите за платената семестриална такса се третират като несвързани с дейността и са непризнати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
Извод: Фактурата за платената семестриална такса се признава за разход на дружеството само ако има договор за обучение по ред, идентичен на глава единадесета от КТ, квалификацията е свързана с дейността на дружеството и разходът е документално обоснован; при липса на такъв договор разходът е несвързан с дейността и непризнат за данъчни цели по чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
Извършените разходи във Ваша полза като управител и свързано лице с дружеството могат да се приемат като скрито разпределение на печалбата и да попаднат в обхвата на чл. 26, т. 11 от ЗКПО във връзка с § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗКПО. Съгласно тази разпоредба "скрито разпределение на печалбата" включва суми, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на съдружниците или свързани с тях лица.
Разходите за обучение ще се считат за скрито разпределение на печалбата, ако правоотношението между дружеството и обучаващия се не може да се определи като договор за придобиване на квалификация по смисъла на чл. 229 от КТ или идентичен договор, ако дружеството не осъществява дейност и не отчита приходи, или ако бъде прекратено с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност преди изпълнение на задълженията по договора. Посочено е, че са възможни и други хипотези, които следва да се преценяват конкретно.
Извод: Ако разходите за обучение във Ваша полза като управител и свързано лице не са по валиден договор за квалификация, не са свързани с дейността или при определени обстоятелства (липса на дейност, прекратяване на дружеството), те могат да се квалифицират като скрито разпределение на печалбата по чл. 26, т. 11 от ЗКПО във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО.
При разходи за обучение, когато са налице "свързани лица" по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО (§ 1 от ДР на ДОПК), условията по които се извършват тези разходи не трябва да се отличават от условията между независими субекти. Ако се докаже обратното, се прилага част първа, глава четвърта от ЗКПО и финансовият резултат се увеличава по реда на чл. 15 от ЗКПО.
Съгласно чл. 15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа и се отличават от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и облага при условията, които биха възникнали за несвързани лица.
Извод: При наличие на свързани лица разходите за обучение трябва да са при условия, съпоставими с тези между несвързани лица; при отклонение се прилага чл. 15 от ЗКПО и данъчната основа се коригира до пазарни условия.
Становището е изготвено въз основа на фактическата обстановка, изложена в запитването. Ако в производство по реда на ДОПК се установи различна фактическа обстановка, не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Заключенията в становището са валидни само при описаната фактическа обстановка и не могат да бъдат противопоставяни на органите по приходите при установяване на различни факти по реда на ДОПК.
