26-К-1432 #1
Дата: 25.7.2024 г.Чл. 135 от ДОПК
СИДДО с Германия
ОТНОСНО: Ваше запитване относно прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Федерална република Германия
С Ваше запитване с вх. № 26-К-1432/10.07.2024 г. поставяте въпрос, свързан с прилагането на СИДДО между Република България и Федерална република Германия. Посочвате, че има влязъл в сила Протокол за изменение на СИДДО, който е ратифициран и публикуван по надлежния ред и в двете договарящи държави. Интересувате се дали издадените становища за прилагане на СИДДО по отношение на подадени искания с вх. № 26-К-7465/23.06.2023 г. и вх. № 26-К-7466/23.06.2023 г. продължават да се прилагат или е необходимо да инициирате нова процедура за прилагане на СИДДО.
Във връзка с изложеното по-горе и с оглед относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Основната цел на Протокола за изменение на СИДДО между Република България и Федерална република Германия е да обнови текста на съществуващата Спогодба, като бъдат добавени разпоредби, които са част от т. нар. "минимален стандарт" по Проекта Base Erosion and Profit Shifting (BEPS) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Държавите - членки на Приобщаващата рамка на ОИСР (OECD Inclusive Framework on BEPS), сред които са и Република България, и Федерална република Германия, са поели ангажимент своевременно да приведат своите СИДДО в съответствие с общоприетия минимален стандарт. По-конкретно, промените, които се правят в СИДДО, са следните:
Първата промяна касае заглавието на СИДДО, като целта е изрично и ясно да се адресират двете основни цели на спогодбата - да се подсигури избягване на двойното данъчно облагане и да се акцентира върху това, че не трябва да се допуска отклонение и заобикаляне на дължимото данъчно облагане посредством злоупотреба с разпоредбите на Спогодбата. На второ място се променя преамбюла на СИДДО, като новият преамбюл съдържа ясно изявление за намерението и целите на двете договарящи държави, че освен избягване на двойното данъчно облагане, недопускането на отклонение или заобикаляне на данъчното облагане също е една от основните цели на Спогодбата. Новият преамбюл е важна насока за тълкуването и прилагането на СИДДО от административните органи и съдилищата, за това, че предоставянето на данъчни облекчения следва да става само в съответствие с предмета и целите на спогодбите, като същевременно не се разрешават явления като "пазаруване на спогодби" (treaty shopping) и отклонение от данъчно облагане.
На следващо място Протоколът допълва териториалната клауза на Федерална република Германия съгласно чл. 3, ал. 1, буква а) от СИДДО. Друго важно изменение с Протокола касае промяната на метода за избягване на двойното данъчно облагане от "освобождаване с прогресия" към "обикновен данъчен кредит". Тази промяна ще засегне широка категория лица, които реализират доходи от Федерална република Германия и които вече ще трябва да прилагат метода на данъчния кредит, за да елиминират двойното данъчно облагане. Следващата промяна в СИДДО касае добавянето на разпоредба относно провеждането на процедурата за взаимно споразумение съгласно чл. 24, ал. 2 от СИДДО.
Най-важната промяна е свързана с въвеждането на т.нар. "тест за основната цел" в чл. 28, ал. 2 на СИДДО. Тестът за основната цел е предназначен да подсигури, че данъчните спогодби се прилагат в съответствие с целта, за която са сключени - да предоставят данъчни облекчения по отношение на истинска, добросъвестна размяна на стоки и услуги и движение на лица и капитали, за разлика от договореностите, чиято основна цел е да подсигурят по-благоприятно данъчно третиране. На последно място с Протокола са премахнати особените изисквания към обмена на информация между данъчните администрации.
Промените в действащата СИДДО в общия случай не засягат данъчнооблaгателните правомощия на държавите, уредени в отделните разпоредби на Спогодбата. От изложеното по-горе е видно, че поради естеството на промените, които се правят с Протокола за изменение на СИДДО между Република България и Федерална република Германия, не се налага повторно стартиране на процедурата по прилагане на СИДДО съгласно чл. 135 и сл. от ДОПК и промяната на вече издадени становища.
МИЛЕНА КРЪСТАНОВА
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП
/Съгласно заповед № З-ЦУ-1500/19.07.2024 г./
Със запитване поставяте въпрос, свързан с прилагането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Федерална република Германия. Посочвате, че има влязъл в сила Протокол за изменение на СИДДО, който е ратифициран и публикуван по надлежния ред и в двете договарящи държави.
Въпрос: Интересувате се дали издадените становища за прилагане на СИДДО по отношение на подадени искания с вх. № 26-К-7465/23.06.2023 г. и вх. № 26-К-7466/23.06.2023 г. продължават да се прилагат или е необходимо да инициирате нова процедура за прилагане на СИДДО.
Във връзка с изложеното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите се изразява следното становище.
Основната цел на Протокола за изменение на СИДДО между Република България и Федерална република Германия е да обнови текста на съществуващата Спогодба чрез добавяне на разпоредби, които са част от т.нар. "минимален стандарт" по Проекта Base Erosion and Profit Shifting (BEPS) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Държавите - членки на Приобщаващата рамка на ОИСР (OECD Inclusive Framework on BEPS), сред които са Република България и Федерална република Германия, са поели ангажимент своевременно да приведат своите СИДДО в съответствие с общоприетия минимален стандарт.
По-конкретно, с Протокола се правят следните промени в СИДДО:
- Първата промяна засяга заглавието на СИДДО, като целта е изрично и ясно да се адресират двете основни цели на спогодбата - да се подсигури избягване на двойното данъчно облагане и да се акцентира, че не трябва да се допуска отклонение и заобикаляне на дължимото данъчно облагане посредством злоупотреба с разпоредбите на Спогодбата.
- На второ място се променя преамбюлът на СИДДО. Новият преамбюл съдържа ясно изявление за намерението и целите на двете договарящи държави, че освен избягване на двойното данъчно облагане, недопускането на отклонение или заобикаляне на данъчното облагане също е една от основните цели на Спогодбата. Новият преамбюл служи като важна насока за тълкуването и прилагането на СИДДО от административните органи и съдилищата, като подчертава, че предоставянето на данъчни облекчения следва да става само в съответствие с предмета и целите на спогодбите и че не се разрешават явления като "пазаруване на спогодби" (treaty shopping) и отклонение от данъчно облагане.
- На следващо място Протоколът допълва териториалната клауза на Федерална република Германия съгласно чл. 3, ал. 1, буква а) от СИДДО.
- Друго важно изменение касае промяната на метода за избягване на двойното данъчно облагане - от "освобождаване с прогресия" към "обикновен данъчен кредит". Тази промяна ще засегне широка категория лица, които реализират доходи от Федерална република Германия и които вече ще трябва да прилагат метода на данъчния кредит, за да елиминират двойното данъчно облагане.
- Следващата промяна в СИДДО е добавянето на разпоредба относно провеждането на процедурата за взаимно споразумение съгласно чл. 24, ал. 2 от СИДДО.
- Най-важната промяна е свързана с въвеждането на т.нар. "тест за основната цел" в чл. 28, ал. 2 на СИДДО. Тестът за основната цел е предназначен да подсигури, че данъчните спогодби се прилагат в съответствие с целта, за която са сключени - да предоставят данъчни облекчения по отношение на истинска, добросъвестна размяна на стоки и услуги и движение на лица и капитали, за разлика от договореностите, чиято основна цел е да подсигурят по-благоприятно данъчно третиране.
- На последно място с Протокола са премахнати особените изисквания към обмена на информация между данъчните администрации.
Посочва се, че промените в действащата СИДДО в общия случай не засягат данъчнооблагателните правомощия на държавите, уредени в отделните разпоредби на Спогодбата.
От изложеното се прави извод, че поради естеството на промените, които се правят с Протокола за изменение на СИДДО между Република България и Федерална република Германия, не се налага повторно стартиране на процедурата по прилагане на СИДДО съгласно чл. 135 и сл. от ДОПК и не се налага промяна на вече издадени становища.
Извод: Издадените становища за прилагане на СИДДО по подадените искания с вх. № 26-К-7465/23.06.2023 г. и вх. № 26-К-7466/23.06.2023 г. продължават да се прилагат и не е необходимо да инициирате нова процедура по чл. 135 и сл. от ДОПК.
