ОТНОСНО:Прилагане на Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... е постъпило запитване с вх. № 96-00-53/01.03.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Предметът на дейност на дружеството е машиностроене. Предприятието се нуждае от специалисти шлосер-монтьори и заварчици. Поради затруднение в набирането на персонал се търсят работници от съседна страна - Турция. Работниците са с двойно гражданство, техническо образование и опит в сферата на машиностроенето. Същите ще бъдат назначени на трудов договор. За да бъдат наети, е необходимо предприятието да им осигури квартира.
Поставен е следният въпрос:
Счита ли се наемът за квартира на наетите лица за присъщ разход за дейността на предприятието?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното принципно становище:
Нормите на ЗКПО определят кои счетоводни разходи не се признават за данъчни цели. Признаването на счетоводни разходи е в зависимост от това дали тези разходи са необходими с оглед изпълнението на предмета на дейност на предприятието, доколко същите са документално обосновани, задължителни ли са по силата на законови разпоредби на специализирани закони, дали са начислени с цел получаване на облага на едни лица за сметка на предприятието и други.
Поемането на разходи за квартира на работниците от Турция за сметка на дружеството следва да бъде разгледано в няколко аспекта.
Ако дружеството предоставя на всички свои работници и служители квартири и поема разходите за наем и това е част от социално-битовата и културна програма по смисъла на чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и отговаря на изискването на определението за социални разходи, дадено с § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, следва да се приеме, че това са социални разходи, предоставени в натура. Съгласно определението, дадено в закона, едно от основните изисквания е социалните придобивки да са общодостъпни до всички наети лица, т.е. всички да имат право да ги ползват. Определените социални придобивки, предоставени в натура при спазване на разпоредбите на чл. 293 и чл. 294 от КТ и изискванията на ЗКПО, са облагаеми с данък върху разходите по реда на чл. 204 от закона и са данъчно признат разход на основание чл. 206 от ЗКПО.
Когато дружеството начислява счетоводни разходи за наем за квартири за работниците от Турция във връзка с полагания труд на територията на страната и ако има нормативен акт, който задължава дружеството да извършва тези разходи, то те са признати за данъчни цели по смисъла на чл. 11 от ЗКПО. При липса на нормативен акт, следва да се разгледа хипотезата за получаване на доход в натура от тези лица, назначени на трудов договор в предприятието.
При условие че горните две хипотези не са изпълнени и разходите представляват част от възнагражденията на наетите лица, се прилагат норми от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). На основание чл. 24, ал. 1 от цитирания закон, облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Когато тези разходи не могат да бъдат определени като социални разходи, предоставени в натура, изключенията, посочени в чл. 24, ал. 2, са неприложими. Включени във възнагражденията на лицата, тези разходи са данъчно признати за целите на ЗКПО и облагаеми по смисъла на ЗДДФЛ.
В случай че разходите не могат да бъдат определени като социални разходи или като разходи, които са задължителни по смисъла на нормативен акт или не са включени в дохода за облагане на наетите лица, ще се считат за разходи, несвързани с дейността на предприятието. Те не са признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, съгласно която разпоредба не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, несвързани с дейността.
Предмет на становището е прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) във връзка с разходи за наем на квартири за работници.
Изложена е следната фактическа обстановка: Дружеството осъществява дейност в областта на машиностроенето. Предприятието има нужда от специалисти шлосер-монтьори и заварчици. Поради затруднения в набирането на персонал се търсят работници от съседна страна - Турция. Работниците са с двойно гражданство, с техническо образование и опит в сферата на машиностроенето. Те ще бъдат назначени на трудов договор. За да бъдат наети, е необходимо предприятието да им осигури квартира.
Въпрос: Счита ли се наемът за квартира на наетите лица за присъщ разход за дейността на предприятието?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство се разглежда следното принципно становище.
Нормите на ЗКПО определят кои счетоводни разходи не се признават за данъчни цели. Признаването на счетоводни разходи зависи от това дали разходите са необходими за изпълнение на предмета на дейност на предприятието, дали са документално обосновани, дали са задължителни по силата на законови разпоредби на специализирани закони, дали са начислени с цел получаване на облага на едни лица за сметка на предприятието и други подобни критерии.
Поемането на разходи за квартира на работниците от Турция за сметка на дружеството се разглежда в няколко аспекта.
Първо, ако дружеството предоставя на всички свои работници и служители квартири и поема разходите за наем, и това е част от социално-битовата и културна програма по смисъла на чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и отговаря на изискванията на определението за социални разходи по § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, следва да се приеме, че тези разходи представляват социални разходи, предоставени в натура. Съгласно законовото определение едно от основните изисквания е социалните придобивки да са общодостъпни за всички наети лица, т.е. всички да имат право да ги ползват. Социалните придобивки, предоставени в натура при спазване на разпоредбите на чл. 293 и чл. 294 от КТ и изискванията на ЗКПО, са облагаеми с данък върху разходите по реда на чл. 204 от ЗКПО и са данъчно признат разход на основание чл. 206 от ЗКПО.
Извод: Когато разходите за наем на квартири са част от социално-битовата и културна програма, общодостъпни за всички наети лица и отговарят на изискванията на чл. 293 и чл. 294 от КТ и § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, те се третират като социални разходи в натура, облагат се с данък върху разходите по чл. 204 ЗКПО и са данъчно признати по чл. 206 ЗКПО.
Второ, когато дружеството начислява счетоводни разходи за наем за квартири за работниците от Турция във връзка с полагания от тях труд на територията на страната и съществува нормативен акт, който задължава дружеството да извършва тези разходи, те са признати за данъчни цели по смисъла на чл. 11 от ЗКПО.
Извод: Ако има нормативен акт, който задължава работодателя да поема разходите за квартира, тези разходи са данъчно признати по чл. 11 ЗКПО.
При липса на такъв нормативен акт следва да се разгледа хипотезата за получаване на доход в натура от лицата, назначени на трудов договор в предприятието. Ако горните две хипотези не са изпълнени и разходите представляват част от възнагражденията на наетите лица, се прилагат нормите на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
На основание чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 на същия член. Когато тези разходи не могат да бъдат определени като социални разходи, предоставени в натура, изключенията по чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ са неприложими. Включени във възнагражденията на лицата, тези разходи са данъчно признати за целите на ЗКПО и облагаеми по смисъла на ЗДДФЛ.
Извод: При липса на нормативно задължение и когато разходите за квартира не са социални разходи, но са част от трудовото възнаграждение (доход в натура), те се облагат като доход по чл. 24, ал. 1 ЗДДФЛ и са данъчно признати разходи за целите на ЗКПО.
В случай че разходите не могат да бъдат определени нито като социални разходи, нито като разходи, задължителни по силата на нормативен акт, нито са включени в дохода за облагане на наетите лица, те се считат за разходи, несвързани с дейността на предприятието. Съгласно чл. 26, т. 1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, несвързани с дейността.
Извод: Ако разходите за наем на квартири не са социални разходи, не са задължителни по нормативен акт и не са включени в облагаемия доход на работниците, те се третират като разходи, несвързани с дейността, и не се признават за данъчни цели по чл. 26, т. 1 ЗКПО.
