2_200-2/26.02.2015 г.
КСО - чл.4, ал.1, т.1;
чл.4, ал.1, т.7;
чл.4, ал.3;
чл.5, ал.2;
чл.6, ал.3;
чл.9, ал.2, т. 5;
чл.10;
ЗЗО - чл.40, ал.1, т.2;
чл.40, ал.1, т.5;
НООСЛБГРЧМЛ - чл.1, ал.2, изр.2;
чл.3, ал.3 ;
В запитването сте изложили следната фактическа обстановка: самоосигуряващо се лице работи и по трудово правоотношение в друго предприятие. Лицето иска да получава обезщетение от ДОО за бременност и раждане и съответно отглеждане на малко дете до 2 годишна възраст, без предприятието й да преустановява дейност през тези периоди.
Поставяте следните въпроси:
- Кога се налага вписване и назначаване на прокурист?
2. Може ли прокуриста да е лице, назначено по трудов договор в същото предприятие и да извършва всички сделки и действия свързани с търговската дейност на предприятието с договор сключен като трудов договор по чл.111 от КТ при непълно работно време на ръководна длъжност.
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка, предоставената по силата на закон компетентност на НАП и предвид нормативната уредба изразявам следното принципно становище:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване. Разпоредбата на чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Категориите осигурени лица са посочени в разпоредбите на чл.4 и чл.4а от КСО.
Съгласно чл.4, ал.1, т.1 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране.
Съгласно разпоредбите на чл.4, ал.3 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
т.1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
т.2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества;
т.4. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители;
Тези лица по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Те са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО.
Осигурителните вноски са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.
Здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица се провежда по реда на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
За периода след настъпване на осигурения социален риск "майчинство" (бременност и раждане и отглеждане на малко дете), намират приложение разпоредбите на чл.9, ал.2, т. 5 от КСО: "за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3, от Наредбата за общественото осигуряване на сомоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
За периода на отглеждане на малко дете осигурените лица не следва да подават декларация за прекъсване на дейността си (чл.1, ал.2, изр.2 от НООСЛБГРЧМЛ).
За тези периоди се дължат здравноосигурителни вноски съгласно разпоредбите на чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО върху минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година.
От изложеното следва, че времето, през което самоосигуряващото се лице е в отпуск по бременност и раждане или отглеждане на малко дете, осигурено е за общо заболяване и майчинство, и не извършва никаква трудова дейност като самоосигуряващо се лице на каквото и да е основание се зачита за осигурителен стаж (чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО) без да се внасят осигурителни вноски за ДОО. Дължат се вноски за здравно осигуряване на реда на чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО.
Относно осигуряването по договора за прокура, следва да имате предвид и следното:
Съгласно чл. 21 от Търговския закон (ТЗ) прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговеца да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването на прокуриста (прокура) трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста.
По силата на чл. 23 от ТЗ отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с договор. Договорът за прокура може да бъде сключен като граждански, така и като трудов, с всички произтичащи от това права и задължения на страните по трудовото правоотношение.
Когато договора за прокура е сключен като трудов договор, осигурителни вноски следва да се внасят по реда на чл.4, ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно чл.6, ал.3 от КСО осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените, или начислените, но не изплатени брутни месечни възнаграждения, или неначислените месечни възнаграждения но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
За лицата работещи по трудови правоотношения при определяне на месечния осигурителен доход намират приложения и разпоредбите на чл1, ал.1-4 от Наредбата за елементите на възнагражденията и доходите върху които се правят осигурителни вноски.
В случаите когато договора за прокура е сключен като договор за управление и контрол (граждански договор), осигурителни вноски следва да се внасят по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО.
Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите и прокуриститена търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества (чл.4, ал.1, т.7 от КСО).
И в този случай, осигурителните вноски се дължат върху получените, начислените, или неначислените месечни възнаграждения но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии (осигурителния праг).
Този договор не може да бъде сключен при непълно работно време, тъй като е вид граждански договор.
Здравноосигурителните вноски и при двата начина на оформяне на правоотношенията (трудови или договори за управление и контрол) се дължат на основание чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване върху дохода, върху който се внасят вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.
Ако самоосигуряващото се лице не упражнява трудова дейност в предприятието си той не следва да внася осигурителни вноски.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: самоосигуряващо се лице работи и по трудово правоотношение в друго предприятие. Лицето желае да получава парични обезщетения от държавното обществено осигуряване (ДОО) за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, без предприятието му да преустановява дейност през тези периоди.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Кога се налага вписване и назначаване на прокурист?
Въпрос 2: Може ли прокуристът да е лице, назначено по трудов договор в същото предприятие и да извършва всички сделки и действия, свързани с търговската дейност на предприятието, с договор, сключен като трудов договор по чл.111 от Кодекса на труда при непълно работно време на ръководна длъжност?
С оглед изложената фактическа обстановка и приложимата нормативна уредба е изразено следното принципно становище.
1. Общи принципи относно възникване и протичане на осигуряването
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване. Съгласно чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или са дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
Категориите осигурени лица са посочени в чл.4 и чл.4а от КСО. Съгласно чл.4, ал.1, т.1 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са работниците и служителите, независимо от характера на работата, начина на заплащане и източника на финансиране.
Съгласно чл.4, ал.3 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са:
- по т.1 - лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
- по т.2 - лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества;
- по т.4 - регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
Тези лица по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Те са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО. Осигурителните вноски за тях са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.
Здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица се провежда по реда на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Извод: Осигуряването възниква и се поддържа при наличие на трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и дължими/внесени вноски, като самоосигуряващите се лица са определени в чл.4, ал.3 и чл.5, ал.2 от КСО и се осигуряват за своя сметка в рамките на установените минимален и максимален осигурителен доход.
2. Осигуряване на самоосигуряващо се лице при майчинство
За периода след настъпване на осигурения социален риск "майчинство" (бременност и раждане и отглеждане на малко дете) приложение намира чл.9, ал.2, т.5 от КСО. Съгласно тази разпоредба за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, както и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
Съгласно чл.3, ал.3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, както и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
Съгласно чл.1, ал.2, изр.2 от НООСЛБГРЧМЛ за периода на отглеждане на малко дете осигурените лица не следва да подават декларация за прекъсване на дейността си.
За тези периоди се дължат здравноосигурителни вноски съгласно чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година.
От изложеното следва, че времето, през което самоосигуряващото се лице е в отпуск по бременност и раждане или за отглеждане на малко дете, осигурено е за общо заболяване и майчинство и не извършва никаква трудова дейност като самоосигуряващо се лице на каквото и да е основание, се зачита за осигурителен стаж по чл.9, ал.2, т.5 от КСО, без да се внасят осигурителни вноски за ДОО. За тези периоди се дължат вноски за здравно осигуряване по реда на чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО.
Извод: При отпуск по бременност и раждане или отглеждане на малко дете, ако самоосигуряващото се лице е осигурено за общо заболяване и майчинство и не упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се, времето се зачита за осигурителен стаж без вноски за ДОО, но с дължими здравноосигурителни вноски върху минималния осигурителен доход по чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО.
3. Осигуряване по договор за прокура
Съгласно чл.21 от Търговския закон (ТЗ) прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговеца да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването на прокуриста (прокура) трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста.
По силата на чл.23 от ТЗ отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с договор. Договорът за прокура може да бъде сключен както като граждански, така и като трудов договор, с всички произтичащи от това права и задължения на страните по трудовото правоотношение.
3.1. Прокура като трудов договор
Когато договорът за прокура е сключен като трудов договор, осигурителни вноски се внасят по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСО. Съгласно чл.6, ал.3 от КСО осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, или върху неначислените месечни възнаграждения, но не върху по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО.
За лицата, работещи по трудови правоотношения, при определяне на месечния осигурителен доход приложение намират и разпоредбите на чл.1, ал.1-4 от Наредбата за елементите на възнагражденията и доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
Извод: При договор за прокура, сключен като трудов договор, прокуристът се осигурява като работник/служител по чл.4, ал.1, т.1 от КСО върху възнаграждението, но не под минималния осигурителен доход за съответната дейност и професия и не над максималния осигурителен доход.
3.2. Прокура като договор за управление и контрол (граждански договор)
Когато договорът за прокура е сключен като договор за управление и контрол (граждански договор), осигурителни вноски се внасят по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО. Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества.
И в този случай осигурителните вноски се дължат върху получените, начислените или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии (осигурителния праг). Този договор не може да бъде сключен при непълно работно време, тъй като представлява вид граждански договор.
Извод: При договор за прокура, оформен като договор за управление и контрол, прокуристът се осигурява по чл.4, ал.1, т.7 от КСО върху възнаграждението, но не под минималния осигурителен праг, като този договор не може да бъде сключен при непълно работно време.
4. Здравно осигуряване при договор за прокура
Здравноосигурителните вноски и при двата начина на оформяне на правоотношенията - като трудови договори или като договори за управление и контрол - се дължат на основание чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО върху дохода, върху който се внасят вноски за държавното обществено осигуряване, определен по съответния ред.
Извод: Независимо дали прокурата е оформена като трудов договор или като договор за управление и контрол, здравноосигурителните вноски се дължат по чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО върху същия доход, върху който се дължат вноски за ДОО.
