-
ОТНОСНО: Прилагане на чл. 163а, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-50 от 28.02.2022 г.
Съгласно изложеното дружеството, регистрирано по ЗДДС лице, ще извършва услуга по обработване на отпадъци, които ще му бъдат предавани от фирми в България и Европейския съюз (ЕС).
Въпросът, който поставяте, е: Идентично ли е спазването на изискванията на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС и приложим ли е механизмът на обратното начисляване на ДДС и когато се фактурира услугата по обработка на отпадъци на фирми от ЕС, регистрирани по ДДС, например в Италия?
Предвид изложената фактическа обстановка в запитването и приложимото законодателство в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 163а, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие на доставките на стоки и услуги по приложение № 2, част първа към глава деветнадесет "а" от ЗДДС възниква по общите правила на ЗДДС.
Предвид разпоредбата на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС данъкът за тези доставки е изискуем от получателя - регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
В част първа на приложение № 2 са посочени стоките и услугите, за които данъкът е изискуем от получателя. В параграф 1 от допълнителните разпоредби на ЗДДС са дадени дефиниции на понятията "добив на отпадъци", "обработка на отпадъци" и "преработка на отпадъци" ( т. 46 - т. 48 )
С оглед на изложеното, ако услугите, които извършвате, попадат в Приложение № 2, част първа от ЗДДС, ще е приложим режимът на обратното начисляване съгласно чл. 163а, ал. 2 при наличието на кумулативно изпълнени условия:
- мястото на изпълнение на услугата е на територията на страната и
- получателят е регистрирано по ЗДДС лице.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 163г от ЗДДС, която ограничава приложното поле на глава деветнадесет "а" от същия закон. Съгласно цитираната норма, разпоредбите на тази глава не се прилагат, когато за доставка на стоки или услуги по Приложение № 2 са налице условията на чл. 7, 13, 15, 16 и 28 от ЗДДС. При такива хипотези са приложими общите правила на ЗДДС.
Предвид цитираната нормативна уредба, доставката на услуга по обработка на отпадъци от българското дружество за получател - дружество, регистрирано за целите на ДДС в държава членка (Италия) не попада в обхвата на глава 19 "а" от ЗДДС.
При доставка на услуга е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка, за да се определи приложимият данъчен режим.
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО). Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС указва, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Ако дружеството извършва доставки на услуги, получателят по които е данъчно задължено лице, установено в друга държава членка (фирма от Италия, регистрирана по ДДС), мястото на изпълнение на тези доставки ще е извън територията на страната съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за дружеството няма да възникне задължение за начисляване на данък.
Съгласно чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС фактура се издава по реда на закона, когато не възниква задължение за начисляване на данък за доставка на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС от данъчно задължено лице в рамките на независимата му икономическа дейност; във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва "обратно начисляване", както и съответната разпоредба от закона.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Дружество, регистрирано по ЗДДС, ще извършва услуга по обработване на отпадъци, които ще му бъдат предавани от фирми в България и Европейския съюз (ЕС).
Въпрос: Идентично ли е спазването на изискванията на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС и приложим ли е механизмът на обратното начисляване на ДДС и когато се фактурира услугата по обработка на отпадъци на фирми от ЕС, регистрирани по ДДС, например в Италия?
Съгласно чл. 163а, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие на доставките на стоки и услуги по приложение № 2, част първа към глава деветнадесет "а" от ЗДДС възниква по общите правила на закона.
Съгласно чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС данъкът за тези доставки е изискуем от получателя - регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
В част първа на приложение № 2 към ЗДДС са посочени стоките и услугите, за които данъкът е изискуем от получателя.
В § 1 от допълнителните разпоредби на ЗДДС са дадени дефиниции на понятията "добив на отпадъци", "обработка на отпадъци" и "преработка на отпадъци" (т. 46 - т. 48).
С оглед на изложеното, ако услугите, които извършвате, попадат в приложение № 2, част първа от ЗДДС, ще е приложим режимът на обратното начисляване по чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС при кумулативно изпълнение на следните условия:
- мястото на изпълнение на услугата е на територията на страната и
- получателят е регистрирано по ЗДДС лице.
Следва да се има предвид и чл. 163г от ЗДДС, който ограничава приложното поле на глава деветнадесет "а". Съгласно тази норма разпоредбите на глава деветнадесет "а" не се прилагат, когато за доставка на стоки или услуги по приложение № 2 са налице условията на чл. 7, чл. 13, чл. 15, чл. 16 и чл. 28 от ЗДДС. В тези хипотези са приложими общите правила на ЗДДС.
Предвид цитираната нормативна уредба, доставката на услуга по обработка на отпадъци от българското дружество за получател - дружество, регистрирано за целите на ДДС в държава членка (Италия), не попада в обхвата на глава деветнадесет "а" от ЗДДС.
Извод: Механизмът на обратното начисляване по чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС не се прилага за доставка на услуга по обработка на отпадъци от българско дружество към дружество, регистрирано по ДДС в друга държава членка (например Италия).
При доставка на услуга е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение, за да се определи приложимият данъчен режим. Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 и чл. 45 от Директива 2006/112/ЕО).
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото на установяване на независимата икономическа дейност на получателя, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този постоянен обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Ако дружеството извършва доставки на услуги, при които получател е данъчно задължено лице, установено в друга държава членка (фирма от Италия, регистрирана по ДДС), мястото на изпълнение на тези доставки ще е извън територията на страната съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за дружеството няма да възникне задължение за начисляване на данък.
Съгласно чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС фактура се издава по реда на закона, когато не възниква задължение за начисляване на данък за доставка на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС от данъчно задължено лице в рамките на независимата му икономическа дейност. Във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва "обратно начисляване", както и съответната разпоредба от закона.
Извод: За услугите по обработка на отпадъци, предоставяни на данъчно задължени лица, установени в друга държава членка (например Италия), мястото на изпълнение е извън територията на страната по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, не възниква задължение за начисляване на данък по чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, а фактурата се издава по реда на чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС с посочване "обратно начисляване" и съответната правна норма като основание за неначисляване на данък.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има задължителна сила само при идентичност на фактическата обстановка с описаната в запитването и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при установяване на различни факти в производство по ДОПК.
