Изх. № 26-Е-512
Дата: 12. 06. 2024 год.
ЗДДС, чл. 81, ал. 1, т. 3;
Наредба № Н-12/24.08.2006 г., чл. 2;
Наредба № Н-12/24.08.2006 г., чл. 4;
Наредба № Н-12/24.08.2006 г., чл. 8;
Наредба № Н-12/24.08.2006 г., чл. 9;
Наредба № Н-12/24.08.2006 г., чл. 10.
ОТНОСНО:възстановяване на данък върху добавената стойност при условията на чл. 81, ал. 1, т. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и по реда на Наредба № Н-12 от 24 август 2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на данъчно незадължени физически лица, които не са установени на територията на Европейския съюз(Наредба № Н-12/24.08.2006 г.).
В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. № 26-Е-512/18.04.2024 г. е заведено Ваше запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество е регистриран агент за представителство на чуждестранни физически лица по Наредба № Н-12/24.08.2006 г.
Като агент по смисъла на чл. 9 от Наредба № Н-12/24.08.2006 г. дружеството е сключило договори с доставчици по смисъла на чл. 10 от наредбата. По силата на тези договори дружеството извършва правни и фактически действия съгласно Наредба № Н-12/24.08.2006 г. за осъществяване на законоустановената процедура по възстановяване на данък върху добавената стойност, платен от данъчно незадължени физически лица, установени извън територията на Европейския съюз, за закупени от тях стоки за лично потребление от търговски обект на доставчици и изнесени в личния им багаж в непроменен вид. В чл. 2, ал. 1, изр. 2 от договорите с доставчиците е посочено, че договорът се прилага и по отношение на искания за възстановяване, предявени от данъчно незадължени физически лица, установени извън територията на Европейския съюз, след влизането му в сила, но във връзка с фактури за стоки, закупени от тези лица, издадени от обект на доставчика, преди влизане в сила на договора. В запитването е посочено, че целта на тази разпоредба е да придаде обратно действие на договора, за да бъде обхваната рядка на практика хипотеза, която е породена от обстоятелството, че дружеството се явява продължител на дейността на друго дружество, регистрирано като агент по Наредба № Н-12/24.08.2006 г., но чиято регистрация като агент няма да бъде подновявана на 31.05.2024 г. (прекратен агент) и поради това договорите между доставчиците и прекратения агент се прекратяват от 30.05.2024 г.
В тази връзка в запитването се сочи, че ако се приеме, че договорът между доставчик и прекратения агент прекратява действието си от 30.05.2024 г., на практика по отношение на фактури, издадени от доставчици преди тази дата, исканията могат да бъдат предявени от данъчно незадължени физически лица, установени извън територията на Европейския съюз, най-късно до края на м. ноември 2024 г.
Предвид срока, в който се упражнява правото на данъчно незадължени физически лица, установени извън територията на Европейския съюз, по чл. 2 от Наредба № Н-12/24.08.2006 г., на практика ще възникнат случаи, в които искания за възстановяване на данъка по фактури, издадени от доставчик преди прекратяването на договора му с прекратения агент, са предявени след прекратяването му. Дружеството смята, че то следва да изплати/удовлетвори тези искания, за да не бъдат лишени физическите лица от възможността да упражнят признатото си по закона право на възстановяване на данък върху добавената стойност при условията на чл. 81, ал. 1, т. 3 от ЗДДС и Наредба № Н-12/24.08.2006 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте по същество следните въпроси:
1. Съществува ли пречка дружеството (продължило дейността на прекратения агент) да изплати данък върху добавената стойност, подлежащ на възстановяване по смисъла на Наредба № Н-12/24.08.2006 г., по фактури, издадени от доставчици на стоки по чл. 10 от тази наредба преди датата на подписване на договора между дружеството и тези доставчици, но предявени от данъчно незадължени физически лица, установени извън територията на Европейския съюз, след тази дата?
2. Подобна хипотеза би ли представлявала пречка за увеличаване на размера на данъчния кредит по смисъла на чл. 68 от ЗДДС от доставчици на стоки по чл. 10 от Наредба № Н-12/24.08.2006 г. с размера на възстановения данък върху добавената стойност съгласно протоколи за предявени искания от дружеството за възстановяване на данъка на данъчно незадължени физически лица, установени извън територията на Европейския съюз, по фактури, издадени от тези доставчици, преди датата на подписване на договора?
Предвид изложеното и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените в запитването въпроси:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № Н-12/24.08.2006 г., чуждестранно физическо лице упражнява правото си на възстановяване на данък върху добавената стойност, като предоставя на агента или доставчика на стоката документите, посочени в т. 1 и 2 от същата разпоредба. С предоставянето на документите по ал. 1 агентът се счита за упълномощен от чуждестранното физическо лице да реализира вместо него правото на възстановяване на данъка върху добавената стойност до края на месеца, следващ месеца, през който изтича срокът по чл. 2, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-12/24.08.2006 г. (чл. 4, ал. 2 от Наредба № Н-12/24.08.2006 г.).
За да са налице основания за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на данъчно незадължено физическо лице, което не е установено на територията на Европейския съюз, за закупени от него стоки за лично потребление на територията на страната, е необходимо лицето да отговаря на условията, регламентирани в чл. 2, ал. 1, т. 1 - 3 от Наредба № Н-12/24.08.2006 г., правото на възстановяване да е упражнено в срока по т. 4 от същата разпоредба (не по-късно от 6 месеца от датата на издаване на фактурата за получената доставка) и стоката да не попада в ограниченията по чл. 2, ал. 2 от тази наредба.
Предвид изложеното, принципно не съществува пречка дружеството (продължило дейността на прекратения агент), регистриран агент по смисъла на чл. 9 от Наредба № Н-12/24.08.2006 г., да изплати данъка върху добавената стойност на данъчно незадължени физически лица, установени извън територията на Европейския съюз, по фактури, издадени от доставчици на стоки по смисъла на чл. 10 от същата наредба преди датата на подписване на договора между дружеството и съответния доставчик, по предявени единствено пред него след тази дата искания за възстановяване на данъка, при условие че са изпълнени всички изисквания на наредбата, даващи право на възстановяване на данък върху добавената стойност. Доколкото Наредба № Н-12/24.08.2006 г. не въвежда задължение за сключване на договор между агента и доставчиците на стоките, правото на възстановяване на платения данък не следва да се обвързва с/препятства от датата на сключването на такъв договор.
Предвид това в тези случаи и на основание чл. 2, ал. 3 от Наредба № Н-12/24.08.2006 г., доколкото данъкът върху добавената стойност, подлежащ на възстановяване, се изплаща на данъчно незадължените физически лица, установени извън територията на Европейския съюз, от дружеството, същият при представяне пред съответния доставчик на стоки на документите по чл. 8, ал. 1 от наредбата, по които данъкът е изплатен и това е отбелязано в тях, няма пречка да се възстанови на дружеството от доставчика на стоките, ако доставчикът се е уверил, че са изпълнени всички изисквания на наредбата, даващи право на възстановяване на данъка. Съответно в тези случаи, когато са изпълнени всички изисквания по Наредба № Н-12/24.08.2006 г., даващи право на възстановяване на данък върху добавената стойност, доставчикът на стоки има право да увеличи размера на данъчния кредит по смисъла на чл. 68 от ЗДДС с размера на възстановения данък.
Предвид горното следва да се има предвид, че в случаите, когато данъчно незадължени физически лица, установени извън територията на Европейския съюз, са предявили искания за възстановяване на данък върху добавената стойност по фактури, издадени от доставчици на стоки по смисъла на чл. 10 от Наредба № Н-12/24.08.2006 г., пред друг агент - в случая пред прекратения агент, не е налице основание дружеството (продължило дейността на прекратения агент) да изплати предявения за възстановяване от тези лица пред друг (в случая прекратения) агент данък, съответно няма основание за съответните доставчици на стоки да възстановят данъка на дружеството, продължило дейността на прекратения агент.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество е регистриран агент за представителство на чуждестранни физически лица по Наредба № Н-12/24.08.2006 г. Като агент по смисъла на чл. 9 от Наредба № Н-12/24.08.2006 г. дружеството е сключило договори с доставчици по смисъла на чл. 10 от наредбата. По силата на тези договори дружеството извършва правни и фактически действия съгласно Наредба № Н-12/24.08.2006 г. за осъществяване на законоустановената процедура по възстановяване на данък върху добавената стойност, платен от данъчно незадължени физически лица, установени извън територията на Европейския съюз, за закупени от тях стоки за лично потребление от търговски обект на доставчици и изнесени в личния им багаж в непроменен вид.
В чл. 2, ал. 1, изр. 2 от договорите с доставчиците е предвидено, че договорът се прилага и по отношение на искания за възстановяване, предявени от данъчно незадължени физически лица, установени извън територията на Европейския съюз, след влизането му в сила, но във връзка с фактури за стоки, закупени от тези лица, издадени от обект на доставчика преди влизане в сила на договора. Посочено е, че целта на тази разпоредба е да придаде обратно действие на договора, за да бъде обхваната рядка на практика хипотеза, породена от обстоятелството, че дружеството е продължител на дейността на друго дружество, регистрирано като агент по Наредба № Н-12/24.08.2006 г., чиято регистрация като агент няма да бъде подновявана на 31.05.2024 г. (прекратен агент), поради което договорите между доставчиците и прекратения агент се прекратяват от 30.05.2024 г.
В запитването се сочи, че ако се приеме, че договорът между доставчик и прекратения агент прекратява действието си от 30.05.2024 г., по фактури, издадени от доставчици преди тази дата, исканията за възстановяване могат да бъдат предявени от данъчно незадължени физически лица, установени извън територията на Европейския съюз, най-късно до края на м. ноември 2024 г. С оглед на срока по чл. 2 от Наредба № Н-12/24.08.2006 г. за упражняване правото на възстановяване от тези лица, на практика ще възникнат случаи, в които искания за възстановяване на данъка по фактури, издадени от доставчик преди прекратяването на договора му с прекратения агент, ще бъдат предявени след прекратяването му.
Дружеството счита, че следва да изплати/удовлетвори тези искания, за да не бъдат лишени физическите лица от възможността да упражнят признатото им по закона право на възстановяване на данък върху добавената стойност при условията на чл. 81, ал. 1, т. 3 от ЗДДС и Наредба № Н-12/24.08.2006 г.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Съществува ли пречка дружеството (продължило дейността на прекратения агент) да изплати данък върху добавената стойност, подлежащ на възстановяване по смисъла на Наредба № Н-12/24.08.2006 г., по фактури, издадени от доставчици на стоки по чл. 10 от тази наредба преди датата на подписване на договора между дружеството и тези доставчици, но предявени от данъчно незадължени физически лица, установени извън територията на Европейския съюз, след тази дата?
Въпрос 2: Подобна хипотеза би ли представлявала пречка за увеличаване на размера на данъчния кредит по смисъла на чл. 68 от ЗДДС от доставчици на стоки по чл. 10 от Наредба № Н-12/24.08.2006 г. с размера на възстановения данък върху добавената стойност съгласно протоколи за предявени искания от дружеството за възстановяване на данъка на данъчно незадължени физически лица, установени извън територията на Европейския съюз, по фактури, издадени от тези доставчици, преди датата на подписване на договора?
Правен анализ
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, с оглед изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, е изразено следното становище.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № Н-12/24.08.2006 г. чуждестранно физическо лице упражнява правото си на възстановяване на данък върху добавената стойност, като предоставя на агента или доставчика на стоката документите, посочени в т. 1 и 2 от същата разпоредба.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредба № Н-12/24.08.2006 г., с предоставянето на документите по ал. 1 агентът се счита за упълномощен от чуждестранното физическо лице да реализира вместо него правото на възстановяване на данъка върху добавената стойност до края на месеца, следващ месеца, през който изтича срокът по чл. 2, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-12/24.08.2006 г.
За да са налице основания за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на данъчно незадължено физическо лице, което не е установено на територията на Европейския съюз, за закупени от него стоки за лично потребление на територията на страната, е необходимо:
- лицето да отговаря на условията, регламентирани в чл. 2, ал. 1, т. 1 - 3 от Наредба № Н-12/24.08.2006 г.;
- правото на възстановяване да е упражнено в срока по чл. 2, ал. 1, т. 4 от същата разпоредба - не по-късно от 6 месеца от датата на издаване на фактурата за получената доставка;
- стоката да не попада в ограниченията по чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-12/24.08.2006 г.
По Въпрос 1:
Предвид изложеното се приема, че принципно не съществува пречка дружеството (продължило дейността на прекратения агент), регистриран агент по смисъла на чл. 9 от Наредба № Н-12/24.08.2006 г., да изплати данъка върху добавената стойност на данъчно незадължени физически лица, установени извън територията на Европейския съюз, по фактури, издадени от доставчици на стоки по смисъла на чл. 10 от същата наредба преди датата на подписване на договора между дружеството и съответния доставчик, по предявени единствено пред него след тази дата искания за възстановяване на данъка, при условие че са изпълнени всички изисквания на наредбата, даващи право на възстановяване на данък върху добавената стойност.
Посочва се, че доколкото Наредба № Н-12/24.08.2006 г. не въвежда задължение за сключване на договор между агента и доставчиците на стоките, правото на възстановяване на платения данък не следва да се обвързва с или да се препятства от датата на сключването на такъв договор.
Извод: Не съществува пречка дружеството - регистриран агент, продължил дейността на прекратения агент, да изплаща ДДС по такива фактури, при спазване на всички изисквания на Наредба № Н-12/24.08.2006 г., независимо че фактурите са издадени преди датата на договора с доставчика, а исканията са предявени след тази дата.
По Въпрос 2:
Предвид горното и на основание чл. 2, ал. 3 от Наредба № Н-12/24.08.2006 г. се посочва, че доколкото данъкът върху добавената стойност, подлежащ на възстановяване, се изплаща на данъчно незадължените физически лица, установени извън територията на Европейския съюз, от дружеството, този данък, при представяне пред съответния доставчик на стоки на документите по чл. 8, ал. 1 от наредбата, по които данъкът е изплатен и това е отбелязано в тях, може да бъде възстановен на дружеството от доставчика на стоките, ако доставчикът се е уверил, че са изпълнени всички изисквания на наредбата, даващи право на възстановяване на данъка.
Съответно, в тези случаи, когато са изпълнени всички изисквания по Наредба № Н-12/24.08.2006 г., даващи право на възстановяване на данък върху добавената стойност, доставчикът на стоки има право да увеличи размера на данъчния кредит по смисъла на чл. 68 от ЗДДС с размера на възстановения данък.
Извод: Посочената хипотеза не представлява пречка доставчиците да увеличат размера на данъчния си кредит по чл. 68 от ЗДДС с размера на възстановения ДДС, при условие че са изпълнени всички изисквания на Наредба № Н-12/24.08.2006 г. и са налице документите по чл. 8, ал. 1 от наредбата с отбелязано изплащане на данъка.
